121 години от рождението на Марлене Дитрих: „Синият ангел”, който разбиваше сърца с гласа си
На 27 декември тази година се навършват 121 години от рождението на Марлене Дитрих - немско-американската икона, чиито хубост, глас, изисканост и нежна страст я трансформират в една от най-бляскавите кино звезди в света.
Родена с името Магдалена декор Лош, тя се появява на бял свят на 27 декември 1901 година в Шьонеберг (днес в Берлин), Германия, и си отива от него на 6 май 1992 година в Париж, Франция.
Бащата на Дитрих, Лудвиг Дитрих, офицер от пруската кралска полиция, умира, когато тя е напълно дребна, а майка ѝ се омъжва наново за офицер от кавалерията, Едуард декор Лош. Марлене учи в частно учебно заведение и до 12-годишна възраст научава британски и френски. През 1921 година Дитрих се записва в Deutsche Theaterschule и се причислява към театралната натрупа на Макс Райнхард. През 1923 година тя притегля вниманието на Рудолф Зибер, кастинг шеф във филмовите студия UFA, който стартира да я кани за дребни кино функции. През идната година тя се омъжва за Зибер, а след раждането на щерка им Мария Дитрих се връща към работата си на сцената и в киното. Въпреки че не се развеждат в продължение на десетилетия, двойката се разделя през 1929 година Също през 1929 година режисьорът Йозеф декор Щернберг за първи път вижда Дитрих и ѝ поверява ролята на Лола-Лола, знойната и изтощена от света основна героиня в " Синият ангел " (1930 г.), един от първите говорещи филми в Германия. Успехът на кино лентата изстрелва Дитрих към звездната популярност. Следва подчинение на Съединените щати и контракт с Paramount Pictures. Дитрих се превъплъщава в облика на съдбовна жена в няколко кино лентата на декор Щернберг, по-известен измежду които е " Шанхайски експрес " (1932 г.)
Но идва времето на Третия райх и макар персоналните молби на Адолф Хитлер, Дитрих отхвърля да работи в Германия и филмите ѝ са краткотрайно неразрешени там. " Хитлер е глупак ", декларира тя в едно изявление по време на войната. Това я жигосва като предателка в Германия.
След като става жител на Съединени американски щати през 1937 година, в интервала 1943-1946 година тя прави повече от 500 персонални изяви пред съюзническите войски. По-късно тя споделя: " Америка ме одобри в лоното си, когато към този момент нямах татковина, почтена за това име, само че в сърцето си съм германка - германка по душа ".
През 1947 година държавното управление на Съединените щати ѝ присъжда Медала на свободата, който е най-високата чест, която може да бъде оказана на американец. Франция дава на Дитрих Ордена на Почетния легион за активността ѝ по време на войната в страната, а Белгия я награждава с Рицарския медал на Леополд.
След войната Дитрих продължава да снима сполучливи филми. Тя е и известна изпълнителка в нощни клубове, а последната ѝ театрална изява е през 1974 година Осем години след гибелта ѝ сбирка от нейни кино костюми, записи, писмени документи, фотоси и други персонални движимости е изложена за непрекъснато в Берлинския кино музей (през 2000 г.).
Незабравимите ѝ осъществявания на песни като " Falling in Love Again ", " Lili Marleen ", " La Vie en rose " и " Give Me the Man " ги трансформират в класики на една ера.
Тя си печели и прозвището „ фешън диктаторка ” – носенето на панталони и други мъжки облекла оказва помощ за стартирането на американски фешън жанр, който се резервира и през XXI век. По думите на рецензия Кенет Тайнън: " Героините, които тя играе, обичат властта и носят панталони. Нейната неустрашимост се харесва на дамите, а нейната половост - на мъжете. "
Но персоналният ѝ магнетизъм надалеч надвишава блясъка ѝ. Друг неин обожател, писателят Ърнест Хемингуей, споделя: " Тя можеше да ти разбие сърцето с гласа си. " /БГНЕС
Родена с името Магдалена декор Лош, тя се появява на бял свят на 27 декември 1901 година в Шьонеберг (днес в Берлин), Германия, и си отива от него на 6 май 1992 година в Париж, Франция.
Бащата на Дитрих, Лудвиг Дитрих, офицер от пруската кралска полиция, умира, когато тя е напълно дребна, а майка ѝ се омъжва наново за офицер от кавалерията, Едуард декор Лош. Марлене учи в частно учебно заведение и до 12-годишна възраст научава британски и френски. През 1921 година Дитрих се записва в Deutsche Theaterschule и се причислява към театралната натрупа на Макс Райнхард. През 1923 година тя притегля вниманието на Рудолф Зибер, кастинг шеф във филмовите студия UFA, който стартира да я кани за дребни кино функции. През идната година тя се омъжва за Зибер, а след раждането на щерка им Мария Дитрих се връща към работата си на сцената и в киното. Въпреки че не се развеждат в продължение на десетилетия, двойката се разделя през 1929 година Също през 1929 година режисьорът Йозеф декор Щернберг за първи път вижда Дитрих и ѝ поверява ролята на Лола-Лола, знойната и изтощена от света основна героиня в " Синият ангел " (1930 г.), един от първите говорещи филми в Германия. Успехът на кино лентата изстрелва Дитрих към звездната популярност. Следва подчинение на Съединените щати и контракт с Paramount Pictures. Дитрих се превъплъщава в облика на съдбовна жена в няколко кино лентата на декор Щернберг, по-известен измежду които е " Шанхайски експрес " (1932 г.)
Но идва времето на Третия райх и макар персоналните молби на Адолф Хитлер, Дитрих отхвърля да работи в Германия и филмите ѝ са краткотрайно неразрешени там. " Хитлер е глупак ", декларира тя в едно изявление по време на войната. Това я жигосва като предателка в Германия.
След като става жител на Съединени американски щати през 1937 година, в интервала 1943-1946 година тя прави повече от 500 персонални изяви пред съюзническите войски. По-късно тя споделя: " Америка ме одобри в лоното си, когато към този момент нямах татковина, почтена за това име, само че в сърцето си съм германка - германка по душа ".
През 1947 година държавното управление на Съединените щати ѝ присъжда Медала на свободата, който е най-високата чест, която може да бъде оказана на американец. Франция дава на Дитрих Ордена на Почетния легион за активността ѝ по време на войната в страната, а Белгия я награждава с Рицарския медал на Леополд.
След войната Дитрих продължава да снима сполучливи филми. Тя е и известна изпълнителка в нощни клубове, а последната ѝ театрална изява е през 1974 година Осем години след гибелта ѝ сбирка от нейни кино костюми, записи, писмени документи, фотоси и други персонални движимости е изложена за непрекъснато в Берлинския кино музей (през 2000 г.).
Незабравимите ѝ осъществявания на песни като " Falling in Love Again ", " Lili Marleen ", " La Vie en rose " и " Give Me the Man " ги трансформират в класики на една ера.
Тя си печели и прозвището „ фешън диктаторка ” – носенето на панталони и други мъжки облекла оказва помощ за стартирането на американски фешън жанр, който се резервира и през XXI век. По думите на рецензия Кенет Тайнън: " Героините, които тя играе, обичат властта и носят панталони. Нейната неустрашимост се харесва на дамите, а нейната половост - на мъжете. "
Но персоналният ѝ магнетизъм надалеч надвишава блясъка ѝ. Друг неин обожател, писателят Ърнест Хемингуей, споделя: " Тя можеше да ти разбие сърцето с гласа си. " /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ