„Strings Attached“ - три момчета, чиято музика преодолява границите
На 26 октомври от 19:00 ч. в Централния боен клуб в София ще бъде показан планът, в който творби на Петър Дундаков , Пламен Джуров и Пол ван Брюхе ще прозвучат в осъществяване на камерния оркестър за класическа музика „ Софийски солисти “ .
„ Strings Attached “ свързва България и Холандия, Париж, Амстердам и София в едно общо музикално европейско пространство, в което за актуалните актьори няма граници за изява. Тримата композитори основават своите творби, преплитайки културния подтекст, в който се осъществят, с всемирен хрумвания и персонални послания.
Как се роди планът?
Петър Дундаков: Проектът се роди като продължение на взаимната ни работа с Пол ван Брюхе през последните години и твърдата ни религия, че актуалната класическа музика има своята значима роля в света, в който живеем.
Пламен Джуров: Следствие на взаимна работа по камерната опера „ Пандора ” на Пол ван Брюхе. Той стартира концепцията всеки да напише по едно произведение с неафиширана тематика „ кръвта ”...
Пол ван Брюхе: Проектът беше основан от мен и Петър Дундаков напролет на 2016 година Дълго време преди този момент усещахме нуждата от образуване на актуален типичен концерт с нова музика, която да комуникира и да бъде налична за необятна аудитория. Това ще бъде неповторим концерт и се надявам да видя там допустимо най-разнородна аудитория, подготвена да стане част от едно премеждие. Има ли общо обръщение или общото е единствено в изразните средства?
Петър Дундаков: Посланието е дотолкоз общо, доколкото всеки един от нас има отношение към него, само че интерпретацията му е напълно самостоятелна.
Пол ван Брюхе: Да, несъмнено има общ аспект, въпреки че аз не бих го нарекъл обръщение, а по-скоро тематика. Темата е, че едни трима композитори намират ентусиазъм в другарството си, в уважението си един към различен, във възхищението си от работата на всеки от останалите. Когато разговаряхме с Петър и Пламен за колаборацията и за другарството ни през годините, без значение от изцяло другите ни бекграунд, обучение и образование, си дадохме сметка и за това, че никой от нас не е удовлетворен от актуалното общество, най-много от разделянето във връзка с просвета, съсловия, цвят на кожата... Макар и да сме разнообразни, ние сме равни и обединени от цвета на нашата кръв. А нашето изкуство има опция да споделя и популяризира тази концепция, това точно ни докара до тематиката strings attached. Съвременната класическа музика има своята значима роля в света, в който живеем. Пламен Джуров: Изразните средства са самостоятелен избор, само че концепцията може да има разнообразни аспекти. Мисля, че ще доминира скритата горест и може би малко потиснатост.
Какво свързва трима актьори от разнообразни краища на Европа и по какъв начин изкуството през днешния ден преодолява границите?
Пламен Джуров: Интересът и отношението към съвремието, изразено в звукови структури.
Петър Дундаков: Именно вярата им, че изкуството и актуалната музика имат мощ и могат освен да забавляват, само че и да показват истина, не по-малко значима от политическата. Живеем във време, в което изкуството все по-малко зависи от локалния подтекст и от ден на ден има опцията да проговаря на по-големи групи хора, без значение от географската им и етническа отдалеченост.
Пол ван Брюхе: Свързва ни любовта към музиката. Изкуството минава през границите заради общия метод, по който допира нас, хората: изкуството, с изключение на всичко друго, е огледало, в което можем да се разпознаем, в което също по този начин можем и да се забележим по друг метод.
„ Strings Attached “ свързва България и Холандия, Париж, Амстердам и София в едно общо музикално европейско пространство, в което за актуалните актьори няма граници за изява. Тримата композитори основават своите творби, преплитайки културния подтекст, в който се осъществят, с всемирен хрумвания и персонални послания.
Как се роди планът?
Петър Дундаков: Проектът се роди като продължение на взаимната ни работа с Пол ван Брюхе през последните години и твърдата ни религия, че актуалната класическа музика има своята значима роля в света, в който живеем.
Пламен Джуров: Следствие на взаимна работа по камерната опера „ Пандора ” на Пол ван Брюхе. Той стартира концепцията всеки да напише по едно произведение с неафиширана тематика „ кръвта ”...
Пол ван Брюхе: Проектът беше основан от мен и Петър Дундаков напролет на 2016 година Дълго време преди този момент усещахме нуждата от образуване на актуален типичен концерт с нова музика, която да комуникира и да бъде налична за необятна аудитория. Това ще бъде неповторим концерт и се надявам да видя там допустимо най-разнородна аудитория, подготвена да стане част от едно премеждие. Има ли общо обръщение или общото е единствено в изразните средства?
Петър Дундаков: Посланието е дотолкоз общо, доколкото всеки един от нас има отношение към него, само че интерпретацията му е напълно самостоятелна.
Пол ван Брюхе: Да, несъмнено има общ аспект, въпреки че аз не бих го нарекъл обръщение, а по-скоро тематика. Темата е, че едни трима композитори намират ентусиазъм в другарството си, в уважението си един към различен, във възхищението си от работата на всеки от останалите. Когато разговаряхме с Петър и Пламен за колаборацията и за другарството ни през годините, без значение от изцяло другите ни бекграунд, обучение и образование, си дадохме сметка и за това, че никой от нас не е удовлетворен от актуалното общество, най-много от разделянето във връзка с просвета, съсловия, цвят на кожата... Макар и да сме разнообразни, ние сме равни и обединени от цвета на нашата кръв. А нашето изкуство има опция да споделя и популяризира тази концепция, това точно ни докара до тематиката strings attached. Съвременната класическа музика има своята значима роля в света, в който живеем. Пламен Джуров: Изразните средства са самостоятелен избор, само че концепцията може да има разнообразни аспекти. Мисля, че ще доминира скритата горест и може би малко потиснатост.
Какво свързва трима актьори от разнообразни краища на Европа и по какъв начин изкуството през днешния ден преодолява границите?
Пламен Джуров: Интересът и отношението към съвремието, изразено в звукови структури.
Петър Дундаков: Именно вярата им, че изкуството и актуалната музика имат мощ и могат освен да забавляват, само че и да показват истина, не по-малко значима от политическата. Живеем във време, в което изкуството все по-малко зависи от локалния подтекст и от ден на ден има опцията да проговаря на по-големи групи хора, без значение от географската им и етническа отдалеченост.
Пол ван Брюхе: Свързва ни любовта към музиката. Изкуството минава през границите заради общия метод, по който допира нас, хората: изкуството, с изключение на всичко друго, е огледало, в което можем да се разпознаем, в което също по този начин можем и да се забележим по друг метод.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ