На 23 септември всяка година в двете полукълба на Земята

На 23 септември всяка година в двете полукълба на Земята се следи забавно събитие - дневната светлина е в еднообразно количество. Наричаме явлението равноденствие. Тогава Слънцето и Екваторът застават в една линия.

За хората, които живеят в Северното полукълбо, това е първият есенен ден, а за тези, които обитават земите на юг от Екватора, стартира пролетта. За нас на север денят ще продължи да понижава до декември, когато ще настъпи зимното слънцестоене и денят ще стартира още веднъж да нараства.

Защо съществува равноденствието?

Равноденствието, сезоните и всички сходни промени, които следим, са провокирани от това, че Земята се върти към оста, която е наклонена по отношение на орбитата на нашата планета. Наклонът е причина през половината година Северният полюс да сочи в посока към Слънцето, а през другата половина това се случва с Южния. Затова следим сезоните.

Денят на равноденствието ли е първи ден на есента?

Отговорът на този въпрос зависи от това дали се дава от метеорологична или от астрономическа позиция.

Според метеорологичните показа лятото обгръща трите най-топли месеца в годината. Зимата се дефинира от трите най-студени, а пролетта и есента са преходните сред тях. Пролетта от метеорологична позиция включва месеците март, април и май, а лятото е отредено за юни, юли и август.

Според метеорологията есента обгръща септември, октомври и ноември, а зимата - декември, януари и февруари.

От астрономическо становище началото на есента настава, когато в Южното полукълбо светлината стане повече, в сравнение с в Северното. В този ден настава явлението, наречено есенно равноденствие.

Денят и нощта на 23 септември в действителност ли са безусловно равни?

Терминът есенно равноденствие няма потребност от особено пояснение. Буквално значи равна нощ. В деня на равноденствие на всички места по Земята ще има съвсем равно поделени часове денонощно.

Денят обаче няма да е в безусловно същите стойности като на нощта. На този ден в Аляска примерно денят ще бъде с 11 минути повече от половината часове на денонощието; в София ще добави 8 минути и 33 секунди. Тази и други разлики се дължат на метода на изкривяване на светлина на Слънцето при нахлуване в земната атмосфера в другите географски ширини.

Дневната светлина е малко по-голяма като количество поради метода ни на премерване на продължителността на деня: от първия лъч на Слънцето над хоризонта, до последния проблясък на небесното величие, преди да се скрие под хоризонта вечер. Тъй като би трябвало някакво време, за издигането и скриването на слънчевия диск, се получава тази разлика от няколко минути.

Кога листата на дърветата стартират да пожълтяват?

Когато дните стартират да стават по-кратки, дърветата дават сигнал на листата да създават по-малко хлорофил и те стартират да избледняват. Това се отнася до широколистните типове. Промяната в багрите зависи повече от дневното количество светлина, а не от температурите и по тази причина не се трансформира през годините.

Температурите и други атмосферни условия въздействат единствено на наситеността на багрите през есента и на това какъв брой дълго ще се задържат на дърветата.

Сушата също въздейства на скоростта на оцветяване в кафяво.

Съществува ли равноденствието като събитие и на други планети от Слънчевата система?

Отговорът е безапелационен, има. Всички планети към нашето Слънце се въртят към ос под надолнище, което значи, че познават сезонността. Някои планети са напълно малко наклонени, примерно Меркурий; други копират Земята, а Уран е най-силно накривен. Сатурн да вземем за пример е накривен на 27 градуса и при него равноденствието е събитие, което се среща доста по-рядко, през 15 години.