Ботев - обич на 106 години! А дали ще остане под бурените на стадиона
На 23 декември 2016 година написах дописката " Домът на Ботев е спасението му. Ако не, майната ви! “ Защото в края на годината се режеха горти, даваха се обещания. Така направиха и в Ботев. Хубаво е. Малко топлота и приказки за общия дом. Беше доста хубаво.
Защото и аз - като ботевист, се озъртам за клубния дом. Още няма дом.А цялото жълто-черно благополучие на този свят, цялата жълто-черна тъга на този свят, всичките жълто-черни фантазии на този свят ще бъдат събрани в този дом. Сега къде са? Защото ги няма хиляди ботевисти, които може и да не се интересуват с кой крайник е ритнал топката следващият гастрольор, само че могат да топлят клубния дом.Защото и аз като тях желая да ми върнете жълто-черния дух.
След година и половина от обещанията за общия дом Ботев стана на 106 години. Обич на 106 години! От клуба са прочувствени до краен лимит:
" БОТЕВ " не може да бъде сив. Той е жълто-черен. Радва се и свети в цвета на слънцето, плаче и тъгува в този на мрака. Но постоянно е с гордо вдигната глава и изострен, вторачен в бъдещето взор.
Сега топката е в нашите крайници, другари. Това, което историята ще споделя за нашето време зависи от метода, по който ние ще продължим играта, стартирана от нашия тим преди тъкмо 106 години. Нека дружно накараме идващите генерации Ботевисти да продължат да вървят с гордо вдигната глава!
Историята продължава... тъй като Той не умира!
Горещи жълто-черни души, които бранят със зъби и нокти идеалите на своя патрон.Страхотно е да обичаш на 106 години.
И в този момент какво – да не би треволяците на Колежа са по-упорити от всевъзможни увъртания, че Ботев е популярен клуб и няма по какъв начин да почине под бурените. Това е един от отговорите, които търсят жълто-черните другари. Те могат единствено за следващ път да почистят бурените и несъмнено ще го създадат.
Днес стана ясно, че до края на март концесията за стадион " Христо Ботев “ще бъде развалена, в случай че няма друго решение. Шикалкавенето няма край. В края на годината клубните началници желали едно, в този момент били на различен ум – продължение периода за строителство в границите на тази концесия, което законът не разрешава.
Ръководството имаше идеална опция да каже стината и да му олекне. Ако я знае, несъмнено. Не знаем какво да вършим с Колежа. Нямаме концепция. Това също е отговор.
Периодичното почистване на буренете единствено припомня, че идентичността на Ботев е застрашена, клубният дух е в заплаха. Нищо към този момент не прави работа. Всичко е в Дома на Ботев – или го има, или го няма.
Ботев не може да бъде сив, казвате жълто-черни другари. Искате да свети като слънцето.Затова не се опасявайте да кажете: Искаме дом, другояче майната ви!
Честит празник, ботевисти!
Защото и аз - като ботевист, се озъртам за клубния дом. Още няма дом.А цялото жълто-черно благополучие на този свят, цялата жълто-черна тъга на този свят, всичките жълто-черни фантазии на този свят ще бъдат събрани в този дом. Сега къде са? Защото ги няма хиляди ботевисти, които може и да не се интересуват с кой крайник е ритнал топката следващият гастрольор, само че могат да топлят клубния дом.Защото и аз като тях желая да ми върнете жълто-черния дух.
След година и половина от обещанията за общия дом Ботев стана на 106 години. Обич на 106 години! От клуба са прочувствени до краен лимит:
" БОТЕВ " не може да бъде сив. Той е жълто-черен. Радва се и свети в цвета на слънцето, плаче и тъгува в този на мрака. Но постоянно е с гордо вдигната глава и изострен, вторачен в бъдещето взор.
Сега топката е в нашите крайници, другари. Това, което историята ще споделя за нашето време зависи от метода, по който ние ще продължим играта, стартирана от нашия тим преди тъкмо 106 години. Нека дружно накараме идващите генерации Ботевисти да продължат да вървят с гордо вдигната глава!
Историята продължава... тъй като Той не умира!
Горещи жълто-черни души, които бранят със зъби и нокти идеалите на своя патрон.Страхотно е да обичаш на 106 години.
И в този момент какво – да не би треволяците на Колежа са по-упорити от всевъзможни увъртания, че Ботев е популярен клуб и няма по какъв начин да почине под бурените. Това е един от отговорите, които търсят жълто-черните другари. Те могат единствено за следващ път да почистят бурените и несъмнено ще го създадат.
Днес стана ясно, че до края на март концесията за стадион " Христо Ботев “ще бъде развалена, в случай че няма друго решение. Шикалкавенето няма край. В края на годината клубните началници желали едно, в този момент били на различен ум – продължение периода за строителство в границите на тази концесия, което законът не разрешава.
Ръководството имаше идеална опция да каже стината и да му олекне. Ако я знае, несъмнено. Не знаем какво да вършим с Колежа. Нямаме концепция. Това също е отговор.
Периодичното почистване на буренете единствено припомня, че идентичността на Ботев е застрашена, клубният дух е в заплаха. Нищо към този момент не прави работа. Всичко е в Дома на Ботев – или го има, или го няма.
Ботев не може да бъде сив, казвате жълто-черни другари. Искате да свети като слънцето.Затова не се опасявайте да кажете: Искаме дом, другояче майната ви!
Честит празник, ботевисти!
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ