Отбелязваме 50 години от изстрелването на Аполо 5, когато за пръв път лунният модул полита в космоса
На 22-ри януари 1968 година ракетата “Сатурн 1Б ” извежда в околоземна орбита първия лунен модул. Безпилотната задача носи името “Аполо 5 ”, само че въпреки и тя да не полита до Луната, експертите от НАСА съумяват да извършат значими тествания на модула в околоземна орбита и да потвърдят, че той е кадърен за пилотирани лунни експедиции.
Мисия “Аполо 5 ” става действителност след голям брой отлагания. Ако си мислите, че единствено в днешни дни напредъкът върви със скоростта на охлюв и чакаме дълги месеци и години, преди нещо свястно най-сетне да се случи, то тогава се лъжете. Отлагания е имало и през 60-те години. Първоначално е планувано лунният модул да бъде доставен на Кейп Кенеди във Флорида на 16-ти ноември 1966 година [1], а дебютното му изстрелване би трябвало да стане през април 1967 година. Компанията-разработчик Груман обаче се сблъсква с голям брой проблеми при създаването му, най-много при произвоздството на моторите. Модулът най-сетне идва във Флорида на 27-ми юни 1967 година, два месеца след плануваната дата за старт, а наземните му тествания към момента не са почнали. Отнема четири месеца модулът да бъде тестван, след което най-сетне е прикачен към ракетата-носител на 19-ти ноември 1967 година. Тогава през декември един от другите създадени лунни модули в Груман претърпява особеност по време на пневновакуумни тествания – част от прозорците му не устоят на наляганията и се пръскат. Това постанова прозорците на първия лунен модул да бъдат сменени с алуминиеви плочи, с цел да може най-сетне да полети в безпилотен режим.
Изстрелването най-накрая е извършено на 22-ри януари другата година. Модулът е вметнат в първична орбита с параметри 163 на 222 километра. НАСА възнамерява спускаемата двигателна система на модула да бъде запалена автоматизирано за 39 секунди, само че бордовият компютър я изключва единствено 4 секунди след задействането на мотора. Впоследствие инженерите одобряват нов проект за запалване на мотора два пъти ръчно, след което е проходим към тест на другата двигателна система, която в бъдеще ще би трябвало да извежда астронавтите от лунната повърхнина. След 11 часа и 10 минути тестванията завършват с триумф. Благодарение на благополучния свършек НАСА се отхвърля да повтори задачата в безпилотен режим – идващият модул лети в околоземна орбита на 3-ти март 1969 година с пилотирания транспортен съд “Аполо 9 ”.
За спомагателна информация: НАСА
