На 21 юли тази година се навършиха 40 години от

На 21 юли тази година се навършиха 40 години от неочакваната гибел на Людмила Живкова. И до през днешния ден дъщерята на Тодор Живков продължава да е измежду най-коментираните и спорни персони у нас, а за живота и кончината й се описват най-различни легенди и митове. Сайтът anteni.bg разгласява изявление на Ивет Савова във вестник „ Галерия “ от предходната година с някогашния готвач на Тато – Йордан Стоичков, прочут като бай Данчо. В диалога бай Данчо разкрива сензационни детайлности за гибелта на Червената принцеса.

Йордан Стоичков – бай Данчо

– Г-н Стоичков, в продължение на дълги години сте персонален готвач на Тодор Живков. Били сте на работа и в деня, когато Людмила си отива. Какво се случи тогава?
– Бяхме отпътували за Боровец. Преди това Людмила беше прекарала доста дълъг интервал на отпадналост. Беше се хванала с някакви хиндуисти, години не беше хапвала месо, пиеше някакви чайове. Организмът й дотам беше измършавял, че тя не можеше да се придвижва сама. Явно обаче бяха съумели да я накарат да промени храненето си и в Боровец беше почнала да употребява естествена храна. Позаякна малко. Единия ден реши да слезе до София, а ние останахме с Живков в Боровец и я чакахме да се върне вечерта. В същия ден той имаше среща в друга резиденция в Боровец – вила „ Кораба “, със самоковския партиен актив. Приключи вечерята с тях, прибираме се и тогава очевидно му се обадиха за Людмила. Той потегли незабавно за София с водача. Останалата част – ескорти, екипи, го настигат чак долу на Щъркелово гнездо. Успя да завари щерка си жива в Правителствена болница. Децата й Тошко и Жени тогава бяха в Евксиноград. Изпратиха аероплан да ги вземе, само че до момента в който дойдат, тя към този момент беше умряла. Впрочем не е правилно, че е била отровена. Ако беше по този начин, несъмнено и мен щяха да ме привикат да споделям какво е яла. А мен никой не ме е питал нищо.

– Живков промени ли се, откакто Людмила си отиде?
– Имаше миг на печал, на мъка. Цяла седмица не излезе на никое място, разхождаше се единствено, а в ръцете му непрекъснато беше вестникът „ Работническо дело “ с некролога. Но поотмина времето… Дори и в този мъчителен миг не се обърна към никого с неприятна дума.

– Какви са най-ярките ви мемоари от времето, когато сте работили за Тодор Живков?
– Ще опиша по какъв начин Живков празнуваше рождените си дни – семпло, непретенциозно. Събираше ни целия личен състав, безусловно всички, пиехме по едно кафе, по чаша коняк за здраве и черпеше с шоколадови бонбони. Водехме напълно човешки диалози – разпитваше за нашите родители, за дамите ни, кой къде живее. Знаеше съвсем на всички битието. Нямаше надменност и пренебрежителност при него.

– А със фамилията си организираше ли огромни празненства?
– С тях вечеряше в резиденцията в Банкя. Единствено за 70-годишнината си направи огромно тържество в резиденцията в Бояна, където в този момент е Историческият музей. Аз имах достойнството да бъда основен готвач на цялата вечеря. По бегли мемоари гостите бяха към 700-800 – негови съратници, от партизанските години. Имаше нещо необичайно при Живков. Около кръглите му годишнини все се случваха доста неприятни неща. На 60-ия празник си отиде жена му Мара Малеева, а малко преди 70-годишнината умря Людмила. Прокоба ли е това, не знам, само че го съпровождаше. Въпреки всичко се държеше, не се предаваше. Най-често го посещаваха внуците му Жени и Тошко и синът Владо. И Иван Славков не го забравяше, изпитваха доста мощно взаимно почитание.

– Какви бяха условията му при пътуванията в чужбина?
– Моята съществена задача беше да вляза в кухнята на резиденцията, в която сме настанени, и да ревизира равнището на хигиена. Когато сервираха техните ястия, сред тях успявахме леко-леко да вкараме по някой наш артикул – сирене, домати,
колбаси. Тези неща трябваше доста дипломатично да се вършат, с цел да не обидим домакините. Ако кажех, че хигиената в кухнята е на положително равнище, опитваше от поднесеното на масата, само че по-често си взимаше от доматите и сиренето. Имаше страни, в които кухнята изобщо не му понасяше. Така беше в Монголия. При предходното им посещаване съвсем цялата делегация беше получила стомашни проблеми. Когато ходихме за последно там, успяхме да запазим всички здрави. Но това изискваше доста яка работа авансово. В резиденцията в Банкя подготвях храни, които подлежаха на консервиране – сарми, шкембе супа, агнешко печено. Затварях ги в огромни буркани, стерилизирах ги и по един месец можеха да устоят. Даже един път Живков ни завари със сервитьора в кухнята и ни сподели: „ Ей, момчета, с вас и в Космоса можем да идем “ (смее се). Обичаше да се майтапи. Много пъти дори ни караше да му описваме вицове за него. Никой обаче не смееше. Само Ангел Балевски си позволяваше да го прави.

– Покрай работата при Живков сте имали допир и до доста задгранични водачи. Кой от всички ви е направил най-силно усещане?
– Фидел Кастро – беше непредвидим! Бяхме в Боровец с неговата делегация. Заради часовата разлика българи и кубинци не можеха да седнат да ядат всички дружно. Когато от делегацията закусваха, нашите малко преди този момент бяха вечеряли. Беше една безконечна софра – едни закусват, други обядват. (Смее се.) Интересен беше и Ким Ир Сен. От неговото посолство непрестанно му носеха някакви блюда, а той беше споделил, че желае да се храни с обичайната българска кухня, която доста му хареса. Но все пак те носеха блюдата и седяха долу в кухнята при мен. Сравнявал съм отношението на Ким, както и на Чаушеску към подчинените им с това на Живков към нас.
Готвачът на Чаушеску не смееше да седне, да пие кафе, да обядва, до момента в който от горната страна не слезе охранителят да уведоми, че президентът се е отдръпнал да почива. Докато при нас беше малко по-разпуснато. Имаше друго отношение Живков към нас. За толкоз години един път не съм чул да се скара на някого. А сме правили неточности.

– Освен за Тодор Живков има ли други изявени водачи, за които сте работили?
– Преди да ме изпратят при Живков, бях в едно отделение, което обслужваше всички посетители и делегации. Приготвял съм меню за Йоджалан, Алдо Моро, Самора Машел, Ясер Арафат… Много хора са ми минали през ръцете.

– Кои са най-големите илюзии за Живков съгласно вас?
– Най-различни са, само че може би най-много това, че бил натрупал благосъстояние. Може и да е имал, само че не толкоз, колкото натрупат сегашните политици за няколко години. Спомням си, че когато се вдигнеше цената на някой артикул, Живков ни питаше по какъв начин това се отразява на хората. Много го винят и за лагерите, а в действителност силата на тия лагери е била по времето на Червенков и Георги Димитров.

– След измененията сте привикван по дело №1 за апартамент, който сте получил от Живков. Какво си казахте с него тогава?
– Той тогава беше задържан и желаех да го видя. Един от служителите на реда сподели, че не е редно да отида, само че въпреки всичко ми позволи. Остави вратата на коридора, откъдето трябваше да пристигна съдът, открехната. Предупреди ме да се дръпна, в случай че видя, че вратата се отваря. Като отидох при Живков, той се изненада, че ме викат и мен поради жилището, и сподели: „ Е, могъл съм, дал съм “. И по време на процеса го повтори. Но не това беше последното ни виждане. След като го освободиха от ареста, с една група от негови чиновници се събрахме. Направих две баници, той доста обичаше баница, взех една хубава ракия и отидохме в дома на Живков в Бояна. Стана му доста прелестно, поприказвахме си… А когато умря, бях на морето. Разбрах от новините.

– Какъв беше на тази последна среща?
– По-състарен, към този момент не получаваше толкоз обстойни медицински грижи. Пък и да си бил първи човек в страната, а след това да те водят по арести, не е прелестно. Иначе духа си го беше запазил.

Виж още: