Огромен астероид преминава покрай Земята
На 21 март около Земята ще премине най-големият метеорит, който ще се приближи до планетата за годината, заяви преди дни НАСА. Той ще се движи със скорост от 124 000 километра в час и на разстояние, равняващо се на пет пъти това сред Земята и Луната.
Астероидът 2001 FO32 е с размери към половин километър и ще премине към 18:03 ч. българско време, посочи пред Българска телеграфна агенция Пенчо Маркишки от катедра "Астрономия " във Физическия факултет на Софийски университет "Св.Климент Охридски " и физик от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория на Българска академия на науките. Скоростта му по отношение на Земята е 34.4 км в секунда, като нормално множеството близко преминаващи метеорити са с относителни скорости 7 - 13 км/секунда.
"Космическа канара с размери половин километър, от разстояние 2 млн. км, няма по какъв начин да се види с невъоръжено око ", прецизира Маркишки. Той разяснява, че нормално тези обекти се следят от фотографи, като с добър любителски телескоп биха могли да бъде снимани във тип на преместваща се дребна точица на фона на звездите. "Но това общо взето не е атрактивна фотография - като да вземем за пример монтажите от холивудските филми ", споделя Маркишки.
Много по-близо до Земята в 06:47 ч. българско време на 16 март мина различен метеорит - 2021 EQ3 с размери сред 16 и 36 метра, показва физикът и прецизира, че околните прекосявания на метеорити не са огромна необичайност.
През 2021 година ще има четири затъмнения - две лунни и две слънчеви, само че нито едно от тях няма да може да се следи от България. Пълното лунно затъмнение на 26 май ще е очевидно от Тихоокеанския район, оттова ще може да се следи и частичното лунно затъмнение на 19 ноември 2021 година На 10 юни от Северна Канада - о. Елсмиър, от Гренландия и Източна Русия пък ще може да се види пръстеновидно слънчево затъмнение.
Българите в антарктическата база на СУ на остров Ливингстън обаче ще имат късмет да следят на 4 декември цялостно слънчево затъмнение, което ще е очевидно единствено от Антарктика. "То ще се следи като отчасти слънчево затъмнение с 95% покритие на слънчевия диск от Луната, от българската антарктическа база "Св. Климент Охридски " на остров Ливингстън ", прецизира Маркишки.
От по-забележителните феномени от България тази година ще можем "удобно да следим " максимума на метеорния поток Персеиди в нощта на 12 против 13 август 2021 (около полунощ) - с интензивност към 100 метеора за час. Добри ще са изискванията за наблюдаване и на максимума на втория най-активен метеорен поток в годината - Геминиди, на 14 декември преди разсъмване, чиято интензивност е от същия порядък ", споделя физикът.
Той прецизира, че в ясните вечери до края на зимата и напролет ще може да се следи планетата Марс, която в този момент е елементарно забележима в съзвездието Бик (Телец). През летните и есенните месеци ще могат да се следят комфортно планетите Венера (като Вечерница), Юпитер и Сатурн - незабавно след свечеряване, в посока юг - югозапад.
Маркишки държи да обърне внимание освен на феновете астрономи, че планетите от Меркурий до Сатурн в това число са налични за наблюдаване с невъоръжено око, във тип на ярки звездоподобни обекти. "Тъкмо по тази причина тези планети са известни още от древността. Телескоп с нарастване най-малко 80-100 пъти ни е необходим, когато желаеме да създадем детайлни наблюдения на планетите - да вземем за пример да разгледаме линиите на облачните системи в атмосферата на Юпитер и неговите 4 най-ярки Галилееви спътника, или пръстенът на Сатурн, етапите на Венера, материците и белите полярни шапки на Марс, или кратерите по Луната ", поучава астрономът.
Астероидът 2001 FO32 е с размери към половин километър и ще премине към 18:03 ч. българско време, посочи пред Българска телеграфна агенция Пенчо Маркишки от катедра "Астрономия " във Физическия факултет на Софийски университет "Св.Климент Охридски " и физик от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория на Българска академия на науките. Скоростта му по отношение на Земята е 34.4 км в секунда, като нормално множеството близко преминаващи метеорити са с относителни скорости 7 - 13 км/секунда.
"Космическа канара с размери половин километър, от разстояние 2 млн. км, няма по какъв начин да се види с невъоръжено око ", прецизира Маркишки. Той разяснява, че нормално тези обекти се следят от фотографи, като с добър любителски телескоп биха могли да бъде снимани във тип на преместваща се дребна точица на фона на звездите. "Но това общо взето не е атрактивна фотография - като да вземем за пример монтажите от холивудските филми ", споделя Маркишки.
Много по-близо до Земята в 06:47 ч. българско време на 16 март мина различен метеорит - 2021 EQ3 с размери сред 16 и 36 метра, показва физикът и прецизира, че околните прекосявания на метеорити не са огромна необичайност.
През 2021 година ще има четири затъмнения - две лунни и две слънчеви, само че нито едно от тях няма да може да се следи от България. Пълното лунно затъмнение на 26 май ще е очевидно от Тихоокеанския район, оттова ще може да се следи и частичното лунно затъмнение на 19 ноември 2021 година На 10 юни от Северна Канада - о. Елсмиър, от Гренландия и Източна Русия пък ще може да се види пръстеновидно слънчево затъмнение.
Българите в антарктическата база на СУ на остров Ливингстън обаче ще имат късмет да следят на 4 декември цялостно слънчево затъмнение, което ще е очевидно единствено от Антарктика. "То ще се следи като отчасти слънчево затъмнение с 95% покритие на слънчевия диск от Луната, от българската антарктическа база "Св. Климент Охридски " на остров Ливингстън ", прецизира Маркишки.
От по-забележителните феномени от България тази година ще можем "удобно да следим " максимума на метеорния поток Персеиди в нощта на 12 против 13 август 2021 (около полунощ) - с интензивност към 100 метеора за час. Добри ще са изискванията за наблюдаване и на максимума на втория най-активен метеорен поток в годината - Геминиди, на 14 декември преди разсъмване, чиято интензивност е от същия порядък ", споделя физикът.
Той прецизира, че в ясните вечери до края на зимата и напролет ще може да се следи планетата Марс, която в този момент е елементарно забележима в съзвездието Бик (Телец). През летните и есенните месеци ще могат да се следят комфортно планетите Венера (като Вечерница), Юпитер и Сатурн - незабавно след свечеряване, в посока юг - югозапад.
Маркишки държи да обърне внимание освен на феновете астрономи, че планетите от Меркурий до Сатурн в това число са налични за наблюдаване с невъоръжено око, във тип на ярки звездоподобни обекти. "Тъкмо по тази причина тези планети са известни още от древността. Телескоп с нарастване най-малко 80-100 пъти ни е необходим, когато желаеме да създадем детайлни наблюдения на планетите - да вземем за пример да разгледаме линиите на облачните системи в атмосферата на Юпитер и неговите 4 най-ярки Галилееви спътника, или пръстенът на Сатурн, етапите на Венера, материците и белите полярни шапки на Марс, или кратерите по Луната ", поучава астрономът.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ