На 20 април 1876 г. в Копривщица избухва Априлското въстание,

На 20 април 1876 година в Копривщица избухва Априлското въстание, с помощта на което България се появи на картата на Европа. Решението за експлоадирането на въстанието е взето от Гюргевския революционен комитет, българските земи са разграничени на 5 революционни окръга – първи Търновски, втори Сливенски, трети Врачански, четвърти Пловдивски и пети Софийски.

Подготовката е единствено няколко месеца, с което се изяснява и неговия крах на бойното поле. Фактически, въстанието най-масово избухва в първи Търновски окръг, където деятел е бъдещият министър-председател на България Стефан Стамболов и в четвърти Пловдивски с деятел Панайот Волов и асистент Георги Бенковски.

То избухва прибързано на 20 април. При опит да бъде хванат Тодор Каблешков жителите на Копривщица се подвигат на оръжие и убиват локалния мюдюрин. Каблешков написва своето прословуто " Кърваво писмо “, което е изпратено на Бенковски в Панагюрище. Той афишира началото на въстанието, останалото е история...

Въпреки разгрома и жестокостите, осъществени от Османската империя в Батак, Перущица, Клисура, Панагюрище, въстаниците приковават вниманието на Европа към Българския въпрос.

На страната на българската идея застава обществеността в считаните за непримирими съперници – двете най-могъщи империи по това време – Русия и Англия. Няма огромен британски град, в който по това време да няма протест или заседание в поддръжка на българите. Сходна е и обстановката в Русия, където и консерватори, и либерали са единни в отбрана на поробените.

Така Априлското въстание от един боен неуспех се трансформира в успех и причина за Освобождаването на България. Това става две години по-късно, откакто Русия извършва волята на европейския концерт – Англия, Германия, Австро-Унгария, Франция и Италия – афишира война на Османската империя.