И нека бъде твоят край една усмихната мечта
На 2 октомври 1916 година, към 10 часа сутринта в багра покрай Горно Караджово (днес Моноклисия), на 29 години и 6 месеца, пада прострелян подпоручик Дебелянов. Димчо Дебелянов е заровен на идващия ден в двора на българската черква в Демирхисар (или Валовища, през днешния ден Сидирокастро).
Кратка е историята на житейския път на подпоручика, само че е дълъг креативният му път, щом и до през днешния ден, 105 години след гибелта му, четем и се възхищаваме на творчеството му. Ето по какъв начин се стига до края на живота на надарения стихотворец.
В края на октомври 1912 година Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. През Балканската война е елементарен боец (редник) в Самоков. От септември 1913 година е изместен в Школата за запасни офицери в Княжево. Две години по-късно е създаден в чин подпоручик. В началото на Първата международна война самичък упорства да бъде изпратен на фронта, въпреки че не подлежал на готовност.
В края на януари 1916 година отпътува като доброволец на Македонския фронт, където престоява към осем месеца. През нощта на 30 септември ротата, чието командване му е поверено от няколко дни, влиза в стълкновение с англичаните. Последното за поета.
Нека почетем паметта на един от най-нежните поети-воини на България като си напомним живите му строфи.
АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ПОМНЯ ВСЕ ТАКА...
Аз желая да те помня все по този начин:бездомна, безнадеждна и унила,в ръка ми вплела пламнала ръкаи до сърце ми печален лик склонила.
Градът надалеч тръпне в мъждив пушек,край нас, на хълма, тръпнат дървесатаи любовта ни като че ли по е свята,защото би трябвало да се разделим. „ В зори ще потегли, ти в зори дойдии донеси ми своя поглед сетен -да го напомня правилен и печаленв часа, когато Тя ще победи! “
- О, Морна, Морна, в стихия скършен злак,укрий молбите, вярвай - пролетта нинедосънуван сън не ще останеи ти при мене ще се върнеш отново!
А все по-страшно пада нощ над нас,чертаят мрежа прилепите в мрака,утеха сетна твойта отпадналост чака,а в свойта религия самичък нямам доверие аз.
И ти отпущаш пламнала ръкаи тръгваш, взор в тъмнината впила,изгубила даже за сълзи мощ. -Аз желая да те помня все по този начин...
ТИХА ПОБЕДА
Денят за труд е предназначен,за похот и кротичък сън — нощта,а що е нощ и що е денза нас, изгнани из света? Сурова честност на дългасмени живота пъстролики сля се наслада и горест,сроди се дребен и популярен. Вървим под тежките крилана буреносна, мощна брани върху хиледи челачер жъртвен кръст е начертан. Но няма студ да заледитоплик жадуващия кълн,нито ще трепне пред бедиобуреваемият чълн. Че светли секрети дух прозряи аз обикнах тоя път,по който земните недратъй властно мамят и зоват. — Ти наш си, твоят дълге дълг на хрупкавия злак —в земята майка опознал,при нея да се върне отново. Венци от слънчеви цветяв долини слънчеви плетеи в мирен захлас чака тяда пристигна нейното дете. — Дойди, само че с героизъм увенчайти свойта бренна суетаи дано бъде твоят крайедна усмихната фантазия! Ноще, така ярко безропотен,аз виждам звездния покрови тихом се струи над мени крепне земната обич. Разстлала се е ясна шири в нея странникът недрагслед доста стихии най-подирнамира своя роден бряг. Там родни сенки с родна речпосрещат брата и сина,а нейде гордо и далечплющят победни флагове!…
Кратка е историята на житейския път на подпоручика, само че е дълъг креативният му път, щом и до през днешния ден, 105 години след гибелта му, четем и се възхищаваме на творчеството му. Ето по какъв начин се стига до края на живота на надарения стихотворец.
В края на октомври 1912 година Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. През Балканската война е елементарен боец (редник) в Самоков. От септември 1913 година е изместен в Школата за запасни офицери в Княжево. Две години по-късно е създаден в чин подпоручик. В началото на Първата международна война самичък упорства да бъде изпратен на фронта, въпреки че не подлежал на готовност.
В края на януари 1916 година отпътува като доброволец на Македонския фронт, където престоява към осем месеца. През нощта на 30 септември ротата, чието командване му е поверено от няколко дни, влиза в стълкновение с англичаните. Последното за поета.
Нека почетем паметта на един от най-нежните поети-воини на България като си напомним живите му строфи.
АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ПОМНЯ ВСЕ ТАКА...
Аз желая да те помня все по този начин:бездомна, безнадеждна и унила,в ръка ми вплела пламнала ръкаи до сърце ми печален лик склонила.
Градът надалеч тръпне в мъждив пушек,край нас, на хълма, тръпнат дървесатаи любовта ни като че ли по е свята,защото би трябвало да се разделим. „ В зори ще потегли, ти в зори дойдии донеси ми своя поглед сетен -да го напомня правилен и печаленв часа, когато Тя ще победи! “
- О, Морна, Морна, в стихия скършен злак,укрий молбите, вярвай - пролетта нинедосънуван сън не ще останеи ти при мене ще се върнеш отново!
А все по-страшно пада нощ над нас,чертаят мрежа прилепите в мрака,утеха сетна твойта отпадналост чака,а в свойта религия самичък нямам доверие аз.
И ти отпущаш пламнала ръкаи тръгваш, взор в тъмнината впила,изгубила даже за сълзи мощ. -Аз желая да те помня все по този начин...
ТИХА ПОБЕДА
Денят за труд е предназначен,за похот и кротичък сън — нощта,а що е нощ и що е денза нас, изгнани из света? Сурова честност на дългасмени живота пъстролики сля се наслада и горест,сроди се дребен и популярен. Вървим под тежките крилана буреносна, мощна брани върху хиледи челачер жъртвен кръст е начертан. Но няма студ да заледитоплик жадуващия кълн,нито ще трепне пред бедиобуреваемият чълн. Че светли секрети дух прозряи аз обикнах тоя път,по който земните недратъй властно мамят и зоват. — Ти наш си, твоят дълге дълг на хрупкавия злак —в земята майка опознал,при нея да се върне отново. Венци от слънчеви цветяв долини слънчеви плетеи в мирен захлас чака тяда пристигна нейното дете. — Дойди, само че с героизъм увенчайти свойта бренна суетаи дано бъде твоят крайедна усмихната фантазия! Ноще, така ярко безропотен,аз виждам звездния покрови тихом се струи над мени крепне земната обич. Разстлала се е ясна шири в нея странникът недрагслед доста стихии най-подирнамира своя роден бряг. Там родни сенки с родна речпосрещат брата и сина,а нейде гордо и далечплющят победни флагове!…
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ