Защо всички имат по два крака, освен мен?. Русия опита да им от...
На 17 януари Олександър и 13-годишната му братовчедка Алина отиват до магазина за хранителни артикули в родното му село Малий Бурлук, покрай Купянск, в източната част на Харковска област, с цел да си купят нещо за след обяд.
Тогава съветските войски почнали да обстрелват региона. Един снаряд паднал покрай децата.
Алина получава тежки пострадвания и умира в кома 10 дни по-късно. Олександър оцелява след офанзивата, само че губи част от десния си крайник.
Малко след нападението украински бойци идват на мястото и намират тежко ранените деца. Когато го намерили, Олександър към момента бил в схващане.
" Той получи първа помощ от военните... Те сложиха турникет на крайници му, сложиха го в автомобила си и без да чакат колата за спешна помощ (да пристигне), потеглиха да я посрещнат, с цел да спестят време ", споделя майката на момчето, Наталия Решетняк, пред " Кyiv Independent ".
Олександър претърпява серия от интервенции в Харков, а по-късно още една интервенция в киевската детска болница " Охматдит ", където е трансфериран за по-нататъшно лекуване и рехабилитация. Сега момчето е на път да се възвърне и скоро ще се нуждае от протези.
Макар и ужасяваща, историята на Олександър надалеч не е единствена в разкъсваната от война Украйна.
Според Главната прокуратура за повече от две години от бруталната пълномащабна инвазия на Русия са били убити близо 550 украински деца, а близо 1300 са били ранени.
Към януари най-малко 30 деца са изгубили крайниците си вследствие на съветските офанзиви, споделя Арман Качарян, който управлява отдела за нововъведения в отдела за високотехнологични медицински грижи към Министерството на здравеопазването.
Нарастващият брой на тежките пострадвания, довели до загуба на крака, в резултат на пълномащабната съветска война, е нараснал търсенето на детско протезиране в Украйна - едва развита област преди 24 февруари 2022 година - споделя Назар Борознюк, физиотерапевт в болница " Охматдит ".
За разлика от възрастните, децата се нуждаят от нови протези най-малко един път годишно или по-често, според от това какъв брой бързо порастват, което може да бъде много скъпо за фамилиите им. Децата също по този начин постоянно изпитват психически компликации, до момента в който се приспособяват към протезите и новата си действителност.
На шестгодишна възраст Марина Пономарова от Херсонска област става първото дете, което получава протези в Украйна, откакто губи крак вследствие на пълномащабната съветска инвазия. Преди нея децата с ампутации, свързани с войната, са изпращани в чужбина.
Руският обстрел поразява дома на Марина в село Високопиля още по време на окупацията му от руснаците при започване на май 2022 година " Снарядът раздра покрива и падна тъкмо в краката ни ", спомня си майката на Марина, Наталия Пономарова.
" Отворих очи и видях по какъв начин детето ми крещи, а кракът ѝ е разрушен ".
Въпреки опасността да бъдат убити от нахлуващите съветски войски, фамилията взема решение да се опита неотложно да избяга от окупираното село, с цел да избави живота на Марина. Пономарова споделя, че съветските войски обстрелват колата им, до момента в който те пътуват към следена от Украйна зона.
Когато най-сетне стигат до украинския боен контролно-пропускателен пункт, бойците слагат турникет на крайници ѝ и ѝ слагат няколко инжекции: " В противоположен случай тя нямаше да стигне до болничното заведение ", спомня си Пономарова.
Марина и майка ѝ, която също е ранена, прекарват близо месец в лекуване в Кривий Рих, град в Днепропетровска област, и са трансферирани в киевската болница " Охматдит ".
Въпреки че са имали опция да получат протези в чужбина, фамилията на Марина взема решение да го направи в Украйна. Те намират немска фондация, която се съгласява да финансира протезирането ѝ в Украйна, и по този начин стартира сложното им пътешестване.
" Когато те споделиха, че избират да останат в Украйна (за протезиране), разбрах, че това е късмет да покажем, че можем да го вършим и тук ", споделя Борознюк.
Много интернационалните и локални благотворителни организации оферират помощ за финансиране на протезиране на ранените украински деца. В същото време страната предлага да заплати до 285 000 хр. за протезиране на долни крака и до 133 000 хр. за протезиране на горни крака на дете, според от тежестта на пострадванията му, се споделя в коментар на Фонда за обществена отбрана на хората с увреждания до " Кyiv Independent ".
Преди пълномащабната война украинските деца се нуждаеха от протезиране, откакто губеха крайниците си най-вече заради инфекциозни болести, рак или диабет, а от време на време и заради травматични пострадвания при тежки произшествия.
" Сега се постанова да се оправяме с нови контузии, като да вземем за пример пострадвания от минно-взривни устройства, които се разграничават от това, с което трябваше да се оправяме преди ", споделя Борознюк. Психолозите също по този начин работят дружно с лекарите, с цел да подсигуряват, че децата получават цялостна грижа.
Назар Божнюк, протезист в основания в Лвов рехабилитационен център " Unbroken ", споделя, че няма огромна разлика в създаването на, като прибавя, че експертите в Украйна са задоволително квалифицирани, с цел да създават протези, не по-лоши от тези, създадени в западните страни.
" За страдание броят на ранените и нуждаещите се от протезиране в Украйна пораства, само че не и броят на протезистите ", споделя Багнюк и прибавя, че сега образова нови експерти в Центъра " Unbroken ".
" Войната ни принуди да се приспособяваме бързо. Налице е забележителен прогрес в рехабилитацията и протезирането както за възрастни, по този начин и за деца. Ние не се опасяваме. Вече знаем какво да вършим ", споделя Борознюк.
Според него за децата е извънредно значимо да стартират да привикват с протезите допустимо най-рано, както и да се приготвят за тях " физически и психически ".
На фамилията на Марина лишава известно време да откри протезист и финансиране. През това време тя привикна да подскача на един крайник.
" Трябваше да я убедим най-малко да опитва протезата ", спомня си Борознюк.
" Тя стартира да плаче ", споделя той и прибавя, че предложил да изберем име на изкуствения ѝ крайник - Кеша - и ѝ споделил, че това е нейният нов другар.
Президентът Володимир Зеленски прегръща Марина Пономарова по време на визитата си при деца, подложени на рехабилитация в болница " Охматдит " в Киев, Украйна, 6 декември 2023 година
Както Марина, по този начин и майка ѝ работят с психолог, с цел да им помогне да преодолеят травматичното прекарване. Пономарова споделя, че за нея е било доста мъчно да вижда по какъв начин Марина плаче и пита: " Защо всички имат два крайници, с изключение на мен? ".
Когато Марина стартира да върви с протези отвън болничното заведение, тя се усеща несигурна и смутена и се съпоставя с другите деца, споделя Борознюк.
" Когато излязохме да играем на открито и тя видя други деца (без увреждания), стартира да плаче и да споделя, че не желае да върви на никое място повече ", споделя той.
" Сега тя няма никакви проблеми и се усеща доста уверена ", споделя Борознюк. " Смятам, че това беше изцяло изпитание и заслуга на всички - на нейните родители, родственици и лекари ".
" Ние, възрастните, би трябвало да предадем на децата, че това се случва и че (хората, живеещи с протези) е обикновено ".
Лечение в чужбина
Лечението в чужбина е друга опция. В съдействие с Европейската комисия Министерството на здравеопазването на Украйна започва стратегия за здравна евакуация (MedEvac), която предлага на деца и възрастни, ранени от войната, нужното гратис лекуване и протезиране в чужбина.
Яна Степаненко, която в този момент е на 12 години, и майка ѝ Наталия Степаненко бяха първите, които получиха протези в Съединени американски щати.
Семейството им е платило доста висока цена в борбата за свободата на Украйна: Степаненко и двете ѝ най-малки деца, тогава 10-годишните Яна и Ярослав, се пробват да избягат от тежките съветски офанзиви против родния им град Ню-Йорк в Донецка област през април 2022 година, когато се случва нещастието.
Те се намират на, когато съветските войски я удрят с балистична ракета " Точка-У ", убивайки 61 цивилни и ранявайки 121 души.
" Земята стартира да се тресе и аз се сринах от краката си. Когато отворих очи, не можех да схвана какво се е случило ", спомня си Степаненко. " Започнах да диря Яна и видях, че тя към този момент няма обувки ".
При нападението Яна губи и двата си крайници, а майка ѝ - единия. Тъй като Ярослав се е намирал вътре в гарата, той, за разлика от околните си, не е потърпевш.
В продължение на близо месец Степаненко е разграничена от децата си, защото тя и Яна се лекуват в разнообразни лечебни заведения - първо в Краматорск, а по-късно в Днепър. Те се събират още веднъж във влака за Лвов. Скоро по-късно Степаненко научава, че брачният партньор ѝ е умрял в стълкновение.
Но нямат време да скърбят, защото тя и Яна се готвели да заминат за чужбина, с цел да получат протези, както им предложил лекарят. Живеели при семейство в Сан Диего, Калифорния.
В най-тежките случаи украинските лекари могат да предлагат на пациентите си да отидат в чужбина за протезиране. Те се свързват с Министерството на здравеопазването, което провежда пътуването, и търсят здравно заведение, което да одобри пациента, споделя Качарян. Най-често те се изпращат в Съединените щати, Австрия и Норвегия.
Свикването с ходенето с протези изисква доста работа както от Яна, по този начин и от майка ѝ.
" Когато направих първите си стъпки с протези, се почувствах нереално. Не можех да допускам, че мога да вървя още веднъж, откакто дълго време бях в инвалидна количка ", споделя Яна.
" Когато за първи път започнах да нося протезите, те бяха доста тежки. Просто беше извънредно за мен, че не можех незабавно да търча или да скачам на крайници, както преди ", споделя тя.
Въпреки че им оферират да останат в Съединени американски щати, да продължат рехабилитацията си и да получат нови протези за Яна, когато тя има потребност от тях, фамилията взема решение да се върне вкъщи: " Наистина ни липсваше дом ", споделя Яна.
След завръщането си в Украйна Яна и майка ѝ вземат решение да продължат рехабилитацията си в центъра " Unbroken " в Лвов. Установили са се в западния град, като там стартират живота си изначало.
Заздравяване на раните
Въпреки че Русия се опита да открадне детството им, ранените от войната украински деца с протези в този момент се учат да живеят пълноценно.
В момента Яна се приготвя за 128-ия Бостънски маратон, който ще се организира на 15 април. Със личния си образец тя желае да покаже на други деца, че към момента е допустимо да водят деен метод на живот, даже и с протези.
" Искам другите деца като мен в никакъв случай да не се отхвърлят ", споделя Яна. " Мислех, че в никакъв случай повече няма да вървя, само че хората повярваха в мен и аз също започнах да имам вяра в себе си. "
Подкрепата на лекарите в последна сметка оказва помощ на Мариана от Харковска област да се възвърне както душевен, по този начин и физически.
" Беше значимо да я накарам да осъзнае, че протезите са в действителност нужни ", споделя Борознюк.
" Сега тя тича и скача в близост, само че й споделям да не го прави пред мен, тъй като доста се тормозя ", смее се той.
След като наскоро се срещна с Марин в болничното заведение в Охматик, дребният Олександър закупи вяра и в този момент чака с неспокойствие първите си протези.
" Сега той мечтае раните му да заздравеят по-бързо, да се научи да върви с протези и най-сетне да се прибере вкъщи, с цел да види околните си ", споделя Решетняк.
Дария Шулченк,. Преводът е на редакцията на ФрогНюз.
Тогава съветските войски почнали да обстрелват региона. Един снаряд паднал покрай децата.
Алина получава тежки пострадвания и умира в кома 10 дни по-късно. Олександър оцелява след офанзивата, само че губи част от десния си крайник.
Малко след нападението украински бойци идват на мястото и намират тежко ранените деца. Когато го намерили, Олександър към момента бил в схващане.
" Той получи първа помощ от военните... Те сложиха турникет на крайници му, сложиха го в автомобила си и без да чакат колата за спешна помощ (да пристигне), потеглиха да я посрещнат, с цел да спестят време ", споделя майката на момчето, Наталия Решетняк, пред " Кyiv Independent ".
Олександър претърпява серия от интервенции в Харков, а по-късно още една интервенция в киевската детска болница " Охматдит ", където е трансфериран за по-нататъшно лекуване и рехабилитация. Сега момчето е на път да се възвърне и скоро ще се нуждае от протези.
Макар и ужасяваща, историята на Олександър надалеч не е единствена в разкъсваната от война Украйна.
Според Главната прокуратура за повече от две години от бруталната пълномащабна инвазия на Русия са били убити близо 550 украински деца, а близо 1300 са били ранени.
Към януари най-малко 30 деца са изгубили крайниците си вследствие на съветските офанзиви, споделя Арман Качарян, който управлява отдела за нововъведения в отдела за високотехнологични медицински грижи към Министерството на здравеопазването.
Нарастващият брой на тежките пострадвания, довели до загуба на крака, в резултат на пълномащабната съветска война, е нараснал търсенето на детско протезиране в Украйна - едва развита област преди 24 февруари 2022 година - споделя Назар Борознюк, физиотерапевт в болница " Охматдит ".
За разлика от възрастните, децата се нуждаят от нови протези най-малко един път годишно или по-често, според от това какъв брой бързо порастват, което може да бъде много скъпо за фамилиите им. Децата също по този начин постоянно изпитват психически компликации, до момента в който се приспособяват към протезите и новата си действителност.
На шестгодишна възраст Марина Пономарова от Херсонска област става първото дете, което получава протези в Украйна, откакто губи крак вследствие на пълномащабната съветска инвазия. Преди нея децата с ампутации, свързани с войната, са изпращани в чужбина.
Руският обстрел поразява дома на Марина в село Високопиля още по време на окупацията му от руснаците при започване на май 2022 година " Снарядът раздра покрива и падна тъкмо в краката ни ", спомня си майката на Марина, Наталия Пономарова.
" Отворих очи и видях по какъв начин детето ми крещи, а кракът ѝ е разрушен ".
Въпреки опасността да бъдат убити от нахлуващите съветски войски, фамилията взема решение да се опита неотложно да избяга от окупираното село, с цел да избави живота на Марина. Пономарова споделя, че съветските войски обстрелват колата им, до момента в който те пътуват към следена от Украйна зона.
Когато най-сетне стигат до украинския боен контролно-пропускателен пункт, бойците слагат турникет на крайници ѝ и ѝ слагат няколко инжекции: " В противоположен случай тя нямаше да стигне до болничното заведение ", спомня си Пономарова.
Марина и майка ѝ, която също е ранена, прекарват близо месец в лекуване в Кривий Рих, град в Днепропетровска област, и са трансферирани в киевската болница " Охматдит ".
Въпреки че са имали опция да получат протези в чужбина, фамилията на Марина взема решение да го направи в Украйна. Те намират немска фондация, която се съгласява да финансира протезирането ѝ в Украйна, и по този начин стартира сложното им пътешестване.
" Когато те споделиха, че избират да останат в Украйна (за протезиране), разбрах, че това е късмет да покажем, че можем да го вършим и тук ", споделя Борознюк.
Много интернационалните и локални благотворителни организации оферират помощ за финансиране на протезиране на ранените украински деца. В същото време страната предлага да заплати до 285 000 хр. за протезиране на долни крака и до 133 000 хр. за протезиране на горни крака на дете, според от тежестта на пострадванията му, се споделя в коментар на Фонда за обществена отбрана на хората с увреждания до " Кyiv Independent ".
Преди пълномащабната война украинските деца се нуждаеха от протезиране, откакто губеха крайниците си най-вече заради инфекциозни болести, рак или диабет, а от време на време и заради травматични пострадвания при тежки произшествия.
" Сега се постанова да се оправяме с нови контузии, като да вземем за пример пострадвания от минно-взривни устройства, които се разграничават от това, с което трябваше да се оправяме преди ", споделя Борознюк. Психолозите също по този начин работят дружно с лекарите, с цел да подсигуряват, че децата получават цялостна грижа.
Назар Божнюк, протезист в основания в Лвов рехабилитационен център " Unbroken ", споделя, че няма огромна разлика в създаването на, като прибавя, че експертите в Украйна са задоволително квалифицирани, с цел да създават протези, не по-лоши от тези, създадени в западните страни.
" За страдание броят на ранените и нуждаещите се от протезиране в Украйна пораства, само че не и броят на протезистите ", споделя Багнюк и прибавя, че сега образова нови експерти в Центъра " Unbroken ".
" Войната ни принуди да се приспособяваме бързо. Налице е забележителен прогрес в рехабилитацията и протезирането както за възрастни, по този начин и за деца. Ние не се опасяваме. Вече знаем какво да вършим ", споделя Борознюк.
Според него за децата е извънредно значимо да стартират да привикват с протезите допустимо най-рано, както и да се приготвят за тях " физически и психически ".
На фамилията на Марина лишава известно време да откри протезист и финансиране. През това време тя привикна да подскача на един крайник.
" Трябваше да я убедим най-малко да опитва протезата ", спомня си Борознюк.
" Тя стартира да плаче ", споделя той и прибавя, че предложил да изберем име на изкуствения ѝ крайник - Кеша - и ѝ споделил, че това е нейният нов другар.
Президентът Володимир Зеленски прегръща Марина Пономарова по време на визитата си при деца, подложени на рехабилитация в болница " Охматдит " в Киев, Украйна, 6 декември 2023 година
Както Марина, по този начин и майка ѝ работят с психолог, с цел да им помогне да преодолеят травматичното прекарване. Пономарова споделя, че за нея е било доста мъчно да вижда по какъв начин Марина плаче и пита: " Защо всички имат два крайници, с изключение на мен? ".
Когато Марина стартира да върви с протези отвън болничното заведение, тя се усеща несигурна и смутена и се съпоставя с другите деца, споделя Борознюк.
" Когато излязохме да играем на открито и тя видя други деца (без увреждания), стартира да плаче и да споделя, че не желае да върви на никое място повече ", споделя той.
" Сега тя няма никакви проблеми и се усеща доста уверена ", споделя Борознюк. " Смятам, че това беше изцяло изпитание и заслуга на всички - на нейните родители, родственици и лекари ".
" Ние, възрастните, би трябвало да предадем на децата, че това се случва и че (хората, живеещи с протези) е обикновено ".
Лечение в чужбина
Лечението в чужбина е друга опция. В съдействие с Европейската комисия Министерството на здравеопазването на Украйна започва стратегия за здравна евакуация (MedEvac), която предлага на деца и възрастни, ранени от войната, нужното гратис лекуване и протезиране в чужбина.
Яна Степаненко, която в този момент е на 12 години, и майка ѝ Наталия Степаненко бяха първите, които получиха протези в Съединени американски щати.
Семейството им е платило доста висока цена в борбата за свободата на Украйна: Степаненко и двете ѝ най-малки деца, тогава 10-годишните Яна и Ярослав, се пробват да избягат от тежките съветски офанзиви против родния им град Ню-Йорк в Донецка област през април 2022 година, когато се случва нещастието.
Те се намират на, когато съветските войски я удрят с балистична ракета " Точка-У ", убивайки 61 цивилни и ранявайки 121 души.
" Земята стартира да се тресе и аз се сринах от краката си. Когато отворих очи, не можех да схвана какво се е случило ", спомня си Степаненко. " Започнах да диря Яна и видях, че тя към този момент няма обувки ".
При нападението Яна губи и двата си крайници, а майка ѝ - единия. Тъй като Ярослав се е намирал вътре в гарата, той, за разлика от околните си, не е потърпевш.
В продължение на близо месец Степаненко е разграничена от децата си, защото тя и Яна се лекуват в разнообразни лечебни заведения - първо в Краматорск, а по-късно в Днепър. Те се събират още веднъж във влака за Лвов. Скоро по-късно Степаненко научава, че брачният партньор ѝ е умрял в стълкновение.
Но нямат време да скърбят, защото тя и Яна се готвели да заминат за чужбина, с цел да получат протези, както им предложил лекарят. Живеели при семейство в Сан Диего, Калифорния.
В най-тежките случаи украинските лекари могат да предлагат на пациентите си да отидат в чужбина за протезиране. Те се свързват с Министерството на здравеопазването, което провежда пътуването, и търсят здравно заведение, което да одобри пациента, споделя Качарян. Най-често те се изпращат в Съединените щати, Австрия и Норвегия.
Свикването с ходенето с протези изисква доста работа както от Яна, по този начин и от майка ѝ.
" Когато направих първите си стъпки с протези, се почувствах нереално. Не можех да допускам, че мога да вървя още веднъж, откакто дълго време бях в инвалидна количка ", споделя Яна.
" Когато за първи път започнах да нося протезите, те бяха доста тежки. Просто беше извънредно за мен, че не можех незабавно да търча или да скачам на крайници, както преди ", споделя тя.
Въпреки че им оферират да останат в Съединени американски щати, да продължат рехабилитацията си и да получат нови протези за Яна, когато тя има потребност от тях, фамилията взема решение да се върне вкъщи: " Наистина ни липсваше дом ", споделя Яна.
След завръщането си в Украйна Яна и майка ѝ вземат решение да продължат рехабилитацията си в центъра " Unbroken " в Лвов. Установили са се в западния град, като там стартират живота си изначало.
Заздравяване на раните
Въпреки че Русия се опита да открадне детството им, ранените от войната украински деца с протези в този момент се учат да живеят пълноценно.
В момента Яна се приготвя за 128-ия Бостънски маратон, който ще се организира на 15 април. Със личния си образец тя желае да покаже на други деца, че към момента е допустимо да водят деен метод на живот, даже и с протези.
" Искам другите деца като мен в никакъв случай да не се отхвърлят ", споделя Яна. " Мислех, че в никакъв случай повече няма да вървя, само че хората повярваха в мен и аз също започнах да имам вяра в себе си. "
Подкрепата на лекарите в последна сметка оказва помощ на Мариана от Харковска област да се възвърне както душевен, по този начин и физически.
" Беше значимо да я накарам да осъзнае, че протезите са в действителност нужни ", споделя Борознюк.
" Сега тя тича и скача в близост, само че й споделям да не го прави пред мен, тъй като доста се тормозя ", смее се той.
След като наскоро се срещна с Марин в болничното заведение в Охматик, дребният Олександър закупи вяра и в този момент чака с неспокойствие първите си протези.
" Сега той мечтае раните му да заздравеят по-бързо, да се научи да върви с протези и най-сетне да се прибере вкъщи, с цел да види околните си ", споделя Решетняк.
Дария Шулченк,. Преводът е на редакцията на ФрогНюз.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ