Изложба за космическите постижения от близкото минало откриват във Варна
На 16 март в Градската художествена изложба “Борис Георгиев ” във Варна ще бъде показана изложбата " Космодрум " - Космически истории от предишното.
Откриване от 18:00 часа на ул. “Л. Каравелов ” 1. Изложбата ще може да се види до 4 април 2023 година
Тя е част от културологично проучване, което се занимава с галактическата просвета и история на България. С експозицията уредниците от плана “Космодрум ” означават 35 години от галактическия полет на Александър Александров, които се навършват на 7 юни. По този мотив в Галерията ще може да се види галактическият скафандър на летеца, възложен от Община Омуртаг, дружно с други артефакти.
Изложбата “Космодрум ” е част от антропологично проучване на Ралица Герасимова, което се занимава с ролята на бъдещето в нашето близко минало. Проектът се занимава със съпреживяването на галактическата епоха и конкуренцията за космоса у нас.
“Още от 60-те години символичното наличие на космонавти, звездолети и проекти за галактическо бъдеще се промъкват в политическите речи, известната литература и научните наставления. Световните галактически стратегии се развиват бързо и с кацането на Луната световното наличие на галактическата тематика дава отзив в архитектурата, музиката, модата и въобще известната просвета. В България през 70-те и 80-те години колонизацията на космоса и приказките за извънземни са централна тематика в детските книжки, юношески комикси и списания, а научната фантастика доближава феноменална известност – най-много с флаг-проекта Библиотека “Галактика ”. Освен в известната просвета, галактическият небосвод е заложен и в пропагандния дискурс, където светлото бъдеше е неизбежно. Едва ли не – обезпечено продължение на комунистическия строй. Ръководството на тогавашния режим се понася към космоса освен на думи: България е единствената страна в стратегия “Интеркосмос ”, която изпраща не един, а двама космонавти; като нация сме шести в света, изпратили човек в космоса. През 80-те години България става трета страна, след Съединени американски щати и Русия, производител на храна за космонавти. Междувременно произвеждаме техническо съоръжение за съветската галактическа организация, като страната е водеща в манифактурата на роботи за източния блок (около 45% от общото производство). България е галактическа нация! ”
Организаторите заявяват желание в границите на изложбата Ралица Герасимова да изнесе две лекции - едната за историята на българската космонавтика, а другата за библиотека “Галактика ”.
Ето някои насочни точки към тях: “Дали бъдещето е такова, каквото си го „ представим “, или такова, каквото си го „ създадем “ - пита Ралица Герасимова. - В актуалната галерия обръщаме критически взор към “бъдещето ” от социалистическия интервал в разнообразните му лица. От политическата агитация до детските книжки, отминалият режим насочва сигурни и оптимистични послания към идващото „ ново “ време. Може да се каже, че през социализма бъдещето е народен план.
Централни знаци в този план са космонавтиката, техническата промишленост, битовия напредък и несъмнено, обществената еволюция. „ Космодрум “ съставлява един далечен и мъгляв от историческите страсти взор към предишното. Който обаче е крепко закотвен в сегашното. И до момента в който сортираме симпатични облици на ретро бъдеще, не може да не си зададем въпроса – какво съставлява соц носталгията? Докато ретро изображенията са по-скоро любопитен, даже другоземен артефакт, актуалната секция изправя фена лице в лице с едно напълно настоящо, надвиснало с близостта си предстояще.
Изложбата е като змия, захапала опашката си, времето се превърта сред минало и настояще. Историческият разбор се преплита с имагинерното. Бъдещето от предишното се оглежда в сегашното и поема назад към ново, още по-бъдеще. Казват, че без минало няма бъдеще. А дали и противоположното не е правилно? ”
В разговор с отминалото бъдеще изложбата показва работи на актуалните актьори Текла Алексиева, Станислав Беловски, Силвия Богоева, Думисани Карамански, Калоян Илиев Кокимото, Мария Налбантова, Дина Стоев, Красимир Терзиев, Трендафила Трендафилова, Петър Чиновски, Кирил Чолаков, Пламен Янков.
Откриване от 18:00 часа на ул. “Л. Каравелов ” 1. Изложбата ще може да се види до 4 април 2023 година
Тя е част от културологично проучване, което се занимава с галактическата просвета и история на България. С експозицията уредниците от плана “Космодрум ” означават 35 години от галактическия полет на Александър Александров, които се навършват на 7 юни. По този мотив в Галерията ще може да се види галактическият скафандър на летеца, възложен от Община Омуртаг, дружно с други артефакти.
Изложбата “Космодрум ” е част от антропологично проучване на Ралица Герасимова, което се занимава с ролята на бъдещето в нашето близко минало. Проектът се занимава със съпреживяването на галактическата епоха и конкуренцията за космоса у нас.
“Още от 60-те години символичното наличие на космонавти, звездолети и проекти за галактическо бъдеще се промъкват в политическите речи, известната литература и научните наставления. Световните галактически стратегии се развиват бързо и с кацането на Луната световното наличие на галактическата тематика дава отзив в архитектурата, музиката, модата и въобще известната просвета. В България през 70-те и 80-те години колонизацията на космоса и приказките за извънземни са централна тематика в детските книжки, юношески комикси и списания, а научната фантастика доближава феноменална известност – най-много с флаг-проекта Библиотека “Галактика ”. Освен в известната просвета, галактическият небосвод е заложен и в пропагандния дискурс, където светлото бъдеше е неизбежно. Едва ли не – обезпечено продължение на комунистическия строй. Ръководството на тогавашния режим се понася към космоса освен на думи: България е единствената страна в стратегия “Интеркосмос ”, която изпраща не един, а двама космонавти; като нация сме шести в света, изпратили човек в космоса. През 80-те години България става трета страна, след Съединени американски щати и Русия, производител на храна за космонавти. Междувременно произвеждаме техническо съоръжение за съветската галактическа организация, като страната е водеща в манифактурата на роботи за източния блок (около 45% от общото производство). България е галактическа нация! ”
Организаторите заявяват желание в границите на изложбата Ралица Герасимова да изнесе две лекции - едната за историята на българската космонавтика, а другата за библиотека “Галактика ”.
Ето някои насочни точки към тях: “Дали бъдещето е такова, каквото си го „ представим “, или такова, каквото си го „ създадем “ - пита Ралица Герасимова. - В актуалната галерия обръщаме критически взор към “бъдещето ” от социалистическия интервал в разнообразните му лица. От политическата агитация до детските книжки, отминалият режим насочва сигурни и оптимистични послания към идващото „ ново “ време. Може да се каже, че през социализма бъдещето е народен план.
Централни знаци в този план са космонавтиката, техническата промишленост, битовия напредък и несъмнено, обществената еволюция. „ Космодрум “ съставлява един далечен и мъгляв от историческите страсти взор към предишното. Който обаче е крепко закотвен в сегашното. И до момента в който сортираме симпатични облици на ретро бъдеще, не може да не си зададем въпроса – какво съставлява соц носталгията? Докато ретро изображенията са по-скоро любопитен, даже другоземен артефакт, актуалната секция изправя фена лице в лице с едно напълно настоящо, надвиснало с близостта си предстояще.
Изложбата е като змия, захапала опашката си, времето се превърта сред минало и настояще. Историческият разбор се преплита с имагинерното. Бъдещето от предишното се оглежда в сегашното и поема назад към ново, още по-бъдеще. Казват, че без минало няма бъдеще. А дали и противоположното не е правилно? ”
В разговор с отминалото бъдеще изложбата показва работи на актуалните актьори Текла Алексиева, Станислав Беловски, Силвия Богоева, Думисани Карамански, Калоян Илиев Кокимото, Мария Налбантова, Дина Стоев, Красимир Терзиев, Трендафила Трендафилова, Петър Чиновски, Кирил Чолаков, Пламен Янков.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ