Макс Вебер: пророкът – социолог
На 14 юни ще се навършат 101 години от гибелта на Макс Вебер – един от пионерите и класиците в социологията. Учен, чиито писания остават непреходни и наложителни за всеки, който има досег със обществените науки и търси отговорите и логиката на конструирането на дадена държавна конструкция или организация. Ще разкажем подбрани забавни моменти от живота на Макс Вебер и ще споменем някои от неговите разбирания и концепции, които десетилетия по-късно са все по този начин настоящи.
Биографична информация:
Максимилиан Карл Емил Вебер е роден на 21 април 1864 година и е най-голямото от седем деца, които се раждат в заможно протестантско семейство от немски генезис. По-малкия му брат, Алфред Вебер, в следствие също става значимо име в областта на социологията. Бащата Макс Вебер - старши е правист, политик и народен представител, излъчен от Националната демократична партия. Той е добре познато лице измежду тогавашните авторитетни кръгове на властта. В фамилния дом татко му се среща с изтъкнати учени и политици. Разбиранията на Макс Вебер – старши включват създаване на преданост към властимащите, което съгласно него обезпечава сигурност и триумф в кариерата. Той в никакъв случай не се лишава от насладите и изкушенията на живота, което е в контраст с каноните наизповядваната вяра. Майката Хелене Вебер е мощно религиозна жена, за разлика от брачна половинка си, който изповядва доста по-прагматични и рационални възгледи за живота. Хелене Вебер е върла калвинистка, любяща майка и същински монах в персоналния си живот. През годините Макс и татко му имат променливи връзки, само че в юношеството си той е мощно повлиян от него и заради това, след навършване на своята 18-годишнина, записва да учи право в Хайделбергския университет. Oще в разцвета на своето юношество, бъдещият класик в социологията се увлича по Омир и Цицерон и с лекост може да цитира тяхното творчество. На прага на своето пълноправие - Макс Вебер е чудесно осведомен с творчеството на Гьоте, Кант, Шопенхауер. Повечето източници построяват облика на посърнал, неразговорлив, срамежлив и затворен в себе си субект. Учителите му го разказват като неизпълнителен и податлив да влиза в борба с тях. Чак през студентските си години Вебер става по-сговорчив и част от шумни компании, в които се употребява щедро количество бира.
През 1884 година следването е прекратено и Макс Вебер е свикан да постъпи в армията. След отблъскване на своята работа се завръща в Берлин и възобновява юридическото си обучение в Берлинския университет. През този интервал последователно фокуса на неговите ползи стартира да се измества настрана от правото. По време на следването си, Макс е финансово подвластен от своя татко, което е следващо затруднение в комплицираните им взаимоотношения, които ги съпътстват през целия им живот. След дипломирането си, за известно време Вебер е младши юрист по адвокатските фирми в Берлин и към този момент развива ползи към разнообразни науки като история, теология и социология. Вебер става все по-изолиран и интровертен и изцяло се посвещава на своята работа. Начинът му работа включва строго систематизиране на задания по часови график. Неговото професионално посвещение му обезпечава бързо развиване в научната кариера и през 1896 година той към този момент е професор по Икономика в Хайделберг.
През годините, вследствие на радикално противоположните си разбирания за живота, майката и бащата на Вебер се отчуждават един от различен. Допълнителни аргументи за разрива в техните взаимоотношения е преждевременната гибел на две от децата им. С течение на времето Макс става по-близък с Хелене и стартира да страни от татко си, с който влиза в тежък спор, обвинявайки го в авторитаризъм в фамилията и неприемливо отнасяне на майката. Нанесената засегнатост е огромна, двамата по този начин и не се сдобряват и малко по-късно Вебер-старши умира. Напрегнатата фамилна среда, в която Макс Вебер пораства, рефлектира върху образуването на неговия необикновен темперамент и лабилна душeвност. Следващите шест-седем години са тежки за фамозния социолог. Той се намира в положение на съвсем перманентна меланхолия, изразяваща се в непрекъснато бодърствуване и неспособност да реализира интелектуалните си занимания. През този интервал неколкократно е приет в болница в разнообразни здравни институции, в опит психологичното му здраве да укрепне. В резултат на неговата най-голяма креативна и персонална рецесия, Вебер независимо се отхвърля от професорската служба в университета в Хайделберг и напуща. През 1903 година Макс Вебер излиза от този застой и стартира все по-активно да се връща към научните си занимания. След излизане от психическата дупка, в която се намира и завръщане към предходния си темп на работа, през 1905 година излиза един от най-значимите му писания, озаглавен " Протестантската нравственос и духът на капитализма ".
Въпреки че идва от мощно религиозно семейство, самият Макс Вебер не е набожен, което не му пречи детайлно да учи религията и да разгласява различен собствен фамозен труд под името „ Социология на религията “. Към края на своя живот – той прави задълбочени проучвания върху религиозните възгледи на разнообразни цивилизации и антични нации като Индия и Китай. Тези негови наблюдения и разбори са поместени в „ Религията на Китай “ и „ Религията на Индия “, поредно издадени през 1915г. и 1916 година
Още преди началото на Първата международна война, в жилището на Вебер се открива традицията на неделни чаени сбирки, където се събира огромна част от интелектуалния хайлайф на Германия. Тези уговорени срещи са посещават от Вилхелм Винделбанд, Георг Зимел, Вернер Зомбарт и други знатни мозъци на своята ера. Интересно е да се означи, че след гибелта му – още пет-шест години тази традиция е поддържана от жена му Мариане.
Невероятно ерудиран, с доста необятни знания, изключително по история, Макс Вебер горещо се интересува от политическия живот в Германия. Според слуховете, той има огромни упоритости да се изяви и като политически деятел. Той е деятел, идващ положителен шовинизъм, който изцяло отхвърля расизма и антисемитизма. Много от съвременниците му, а и самият той, считат, че може да направи сполучлива политическа кариера. Това по този начин и не се реализира в цялостна степен. Политическите му опити стартират да се реализират чак в края на неговия живот. Те остават незавършени, прекратени съвсем в зародиш от настъпването на гибелта му. Към края на своя живот, през 1918 година Вебер прекарва известно време във Франкфурт като политически съветник на „ Франкфуртер цайтунг “. Споделящ идеологията на Германска демократическа партия, под нейния байрак Макс Вебер показва желание да се кандидатира за народен представител. Номинацията му в последния миг е осуетена.
През април 1920 година Макс Вебер не се усеща добре и анулира плануваните лекции, които би трябвало да изнесе. Той в никакъв случай повече не преподава, тъй като на 14 юни 1920 година умира, в резултат на настъпили белодробни затруднения, подбудени от върлуващия тогава „ испански грип “. Шест години по-късно неговата жена, вдовицата Мариане, издава биографична книга за своя брачен партньор, където са поместени негови ръкописи. Един от най-значимите му писания, „ Икономика и общество “ остава незавършен и е оповестен след гибелта му.
Научни възгледи на Макс Вебер
Макс Вебер е основател на една от класическите теории за организационната конструкция, която и през днешния ден продължава да бъде настояща и да съществува в доста държавни апарати. Традиционната бюрократична конструкция, която Вебер категоризира като най-ефективна форма на ръководство, се отличава със мощно изразена йерархична класификация, основана върху длъжностите и позициите, централизирано взимане на решения, непрекъснато практикуване на надзор, ясно разделяне и цялостна стандартизация на дилемите и процедурите за тяхното осъществяване.
В сходна система отговорностите и отговорностите са ясно разпределени и разграничени. Наложената подчиненост има пирамидална конструкция и се характеризира с отвесно систематизиране на дилемите. Най-властимащите се намират горе на върха и точно те слагат и разпределят заданията надолу по веригата. Организационната машина най-добре сработва, когато всеки извършва ориентираните към него задания. Самостоятелни импровизации и отклонения не способстват за успеваемостта и не се гледат с положително око от страна на управителния орган. В огромна степен по този систематизиран модел продължава да работи държавната администрация в България, както и в доста други страни. Според Макс Вебер едно от най-важните условия за сполучливия бюрократичен модел е спазването на цялостна безпристрастност. Служителите би трябвало да се въздействат само от откритите писмени правила и да заобикалят всевъзможни странични страсти. Личните усеща и размишления не въздействат позитивно на работата. Писменият правилник би трябвало да бъде тачен и прецизно спазван.
Според немския социолог разрастването на бюрократичната конструкция в актуалните общества е наложителен и необратим развой, който спомага за решаването на административните компликации в държавните обществени системи. Любопитен факт е, че нормално никой от служителите не има материалните запаси, които употребява в работата. Те не имат кабинетите и компютрите, на които извършват професионалните си отговорности. Канцеларските материали, които употребяват, също не са техни. Те са благосъстоятелност на организацията. При реализиране на замяна на личния състав – работната среда и средства се резервират и се дават на новоназначения чиновник, заемащ овакантения пост.
Разпространяваният бюрократичен модел от Макс Вебер постанова мнението, че индивидът, заемащ административен пост, това би трябвало да бъде единствената му професионална работа. Той би трябвало целодневно да работи против удовлетворяващо възнаграждение. Според Вебер чиновниците би трябвало да усещат сигурност и да имат действителни благоприятни условия за кариерно израстване. За кариерното развиване - главната гаранция е професионалната подготвеност. Подборът на чиновниците би трябвало да бъде основан напълно върху техните професионални качества, в резултат на което да бъдат подготвени за работата, която ще извършват. Този модел изключва потреблението на „ връзки “ и „ шуробаджанащината “.
Макс Вебер е основател и на една от теориите за произхода на водачеството. Вглеждайки се в нея, може да открием доста от чертите на властта, които припознаваме при обзор на познатата ни човешка история, както и да намерим задоволително сходства и образци, отнасящи се за държанието и цялостния имидж на актуалните политически водачи. Макс Вебер показва три вида, характеризиращи политическото водачество:
1. Легална легитимност . Тя се основава на легалността на одобрени нормативни правила и индивидът, който се явява „ водач “ е заслужил тази позиция с помощта на спазването на тези правила. Тук подчинението се базира на легално открития порядък и не излиза отвън границите на формалните рамки на властта в организацията. Тази власт е напълно поддържана от силата на поста и позицията, която даден човек заема. Това е „ бюрократичен “ вид и жанр на водачество. Хората се подчиняват, тъй като са безсилни пред всичките атрибути на властта, които тя има и показва. Властта е аргументирана посредством цялостно законово сходство.
2. Традиционна легитимност . Тя се основава на вярата и почитта в античните обичаи и в законния статус на обичайните ръководещи. Подчинението тук е резултат от персоналната лоялност и се приема като публично обвързване. Най-добрият образец за това е властта на монарха, получавана по традиция, която въобще не се въздейства от персоналните качества и водената политика. Хората се подчиняват на монарха или различен обичаен водач, тъй като „ с времето по този начин е признато “. Това е бит и публично завещание, което те принуждава да спазваш традицията и те лишава от правото да й се противопоставиш.
3. Харизматична легитимност . Макс Вебер е пионер във въвеждането на термина „ харизма “ в социологията. Думата „ харизма “ има гръцки генезис и значи „ благосклонност “, „ берекет “, „ възвишен подарък “. Харизмата е синоним на изключителна даровитост и тези, които я имат могат да се похвалят с голям брой фенове и почитатели. Мнозина от тях одобряват притежателите й за свои кумири и за съвсем непогрешими и свръхестествени персони с лидерски качества. Този тип легитимност се основава на предаността към харизматичния водач. Предаността произлиза от убеждението в изключителната святост, подвиг и примерен образец на водача, които той има и неговите неоспорими качества и достолепия. За средностатистическия човек – харизматичният водач е олицетворение на бранителя на идеалния публичен ред. „ Харизмата “ споделя това, което хората, които нямат естрада, желаят да кажат. Притежателят на „ харизмата “ изрича техните фантазии и отзиви и оглавява публично придвижване от съидейници. Подчинението на подобен водач е непринудено и се основава на персоналното доверие и вътрешна визия на индивида за харизмата. Хората се подчиняват не толкоз на индивида, колкото на харизмата, която му придава престиж и въздействие. Историческата информация демонстрира, че притежатели на този вид власт са мощни и ярки персони, само че силата на властта идва от идващите я маси, а не от съответната персона. Харизматичните водачи в никакъв случай не оставят хората безразлични – те са или обичани, или ненавиждани. Често тази власт е ситуативна – т.е. в случай че обстановката и ситуацията се трансформират, властта на този водач бързо може да бъде изгубена, а въздействието му отслабено.
Вероятно най-известният труд на Макс Вебер е издадената през 1905 година книга „ Протестантската нравственос и духът на капитализма “. Според мнозина тази книга спомага за оформянето на актуалното европейско схващане. Още при започване на 20-ти век Вебер декларира: „ Духът на капитализма е кредитоспособният човек “. В началото на своята книга той прави паралел сред събраните статистически данни, показващи разпределението сред протестанти и католици в разнообразни обществени пластове на обществото. Тези данни са селектирани от статистиките в редица европейски страни и стъпвайки върху тях, немския социолог стига до заключението, че протестантите доминират измежду по-напредничавите хора, бизнесмените, по-квалифицираните работни фрагменти и тези, които имат капитала. Според Макс Вебер духът на капитализма е разследване основно от разпространяването на протестантството.
Наблюденията му демонстрират разлики и измежду образованието: измежду католиците доминират хора с филантропично обучение, до момента в който протестантите умишлено търсят специалности, които да им обезпечат по-висок стандарт на живот, заради това те избират „ техническото обучение “. Данните, които Вебер излага са, че католиците рядко заемат висши и управителни постове в политиката и търговията. Териториалните области, в които протестантите доминират се характеризират с икономическо развиване, до момента в който там, където католиците са повече, да вземем за пример Южна Европа, съставляват зони в положение на стопански крах.
Идеите в тази книга на Макс Вебер са мощно повлияни от Бенджамин Франклин – различен ослепителен разум и мъдрец, един от създателите на Съединени американски щати. В „ Протестантската нравственос и духът на капитализма “, немският социолог показва два типа капитализъм: „ обичаен “, основан на желанието да се живее съгласно навиците и да се получава нужното за сходен метод на живот. Другият тип капитализъм е „ актуален “ („ съвременен “), характеризиращ се с повишаването на продуктивността на труда посредством увеличение неговата активност. Към днешна дата можем да кажем, че в актуалните буржоазен общества господства втория посочен модел. Според Вебер актуалният буржоазен човек има няколко съществени присъщи черти: живее, с цел да работи; специалността е предопределение за него (т.е. форма на съществуване); честността е най-хубавата гаранция за работа; методът на живот е аскетичен; сдържаността и скромността в потреблението се съпътстват с вложение на спечеленото; производството се трансформира в главен тип активност.
Макс Вебер има голям принос за популяризирането на социологията като университетска дисциплинираност. Много от възгледите му образуват актуалната призма, през която се следят и вземат решение разнообразни обществени проблеми в областта на вяра, обучение и безработица. Макс Вебер има още голям брой мисли и концепции, които са значими както за социологията, по този начин и за действието на актуалното общество. С съображение може да заключим, че той е основател на писмени правила и правила, съгласно които другите през днешния ден мислят или напряко живеят.
Използвана литература
Проф. Георги Фотев - История на социологията (том 2)
Икономическа социология (сборник) – 2005 година, Университетско издателство „ Стопанство “
Петър Нешев – Политическа логика на психиката, 2004 година
Снежана Илиева – Организационна просвета, Същност, функционалности и смяна,2007 година
Ст.н.с. II ст. доктор Алла Кирова – Учение за капиталистическия дух – Макс Вебер versus Вернер Зомбарт, списание „ Икономически други възможности “, брой 3, 2009 г.
Биографична информация:
Максимилиан Карл Емил Вебер е роден на 21 април 1864 година и е най-голямото от седем деца, които се раждат в заможно протестантско семейство от немски генезис. По-малкия му брат, Алфред Вебер, в следствие също става значимо име в областта на социологията. Бащата Макс Вебер - старши е правист, политик и народен представител, излъчен от Националната демократична партия. Той е добре познато лице измежду тогавашните авторитетни кръгове на властта. В фамилния дом татко му се среща с изтъкнати учени и политици. Разбиранията на Макс Вебер – старши включват създаване на преданост към властимащите, което съгласно него обезпечава сигурност и триумф в кариерата. Той в никакъв случай не се лишава от насладите и изкушенията на живота, което е в контраст с каноните наизповядваната вяра. Майката Хелене Вебер е мощно религиозна жена, за разлика от брачна половинка си, който изповядва доста по-прагматични и рационални възгледи за живота. Хелене Вебер е върла калвинистка, любяща майка и същински монах в персоналния си живот. През годините Макс и татко му имат променливи връзки, само че в юношеството си той е мощно повлиян от него и заради това, след навършване на своята 18-годишнина, записва да учи право в Хайделбергския университет. Oще в разцвета на своето юношество, бъдещият класик в социологията се увлича по Омир и Цицерон и с лекост може да цитира тяхното творчество. На прага на своето пълноправие - Макс Вебер е чудесно осведомен с творчеството на Гьоте, Кант, Шопенхауер. Повечето източници построяват облика на посърнал, неразговорлив, срамежлив и затворен в себе си субект. Учителите му го разказват като неизпълнителен и податлив да влиза в борба с тях. Чак през студентските си години Вебер става по-сговорчив и част от шумни компании, в които се употребява щедро количество бира.
През 1884 година следването е прекратено и Макс Вебер е свикан да постъпи в армията. След отблъскване на своята работа се завръща в Берлин и възобновява юридическото си обучение в Берлинския университет. През този интервал последователно фокуса на неговите ползи стартира да се измества настрана от правото. По време на следването си, Макс е финансово подвластен от своя татко, което е следващо затруднение в комплицираните им взаимоотношения, които ги съпътстват през целия им живот. След дипломирането си, за известно време Вебер е младши юрист по адвокатските фирми в Берлин и към този момент развива ползи към разнообразни науки като история, теология и социология. Вебер става все по-изолиран и интровертен и изцяло се посвещава на своята работа. Начинът му работа включва строго систематизиране на задания по часови график. Неговото професионално посвещение му обезпечава бързо развиване в научната кариера и през 1896 година той към този момент е професор по Икономика в Хайделберг.
През годините, вследствие на радикално противоположните си разбирания за живота, майката и бащата на Вебер се отчуждават един от различен. Допълнителни аргументи за разрива в техните взаимоотношения е преждевременната гибел на две от децата им. С течение на времето Макс става по-близък с Хелене и стартира да страни от татко си, с който влиза в тежък спор, обвинявайки го в авторитаризъм в фамилията и неприемливо отнасяне на майката. Нанесената засегнатост е огромна, двамата по този начин и не се сдобряват и малко по-късно Вебер-старши умира. Напрегнатата фамилна среда, в която Макс Вебер пораства, рефлектира върху образуването на неговия необикновен темперамент и лабилна душeвност. Следващите шест-седем години са тежки за фамозния социолог. Той се намира в положение на съвсем перманентна меланхолия, изразяваща се в непрекъснато бодърствуване и неспособност да реализира интелектуалните си занимания. През този интервал неколкократно е приет в болница в разнообразни здравни институции, в опит психологичното му здраве да укрепне. В резултат на неговата най-голяма креативна и персонална рецесия, Вебер независимо се отхвърля от професорската служба в университета в Хайделберг и напуща. През 1903 година Макс Вебер излиза от този застой и стартира все по-активно да се връща към научните си занимания. След излизане от психическата дупка, в която се намира и завръщане към предходния си темп на работа, през 1905 година излиза един от най-значимите му писания, озаглавен " Протестантската нравственос и духът на капитализма ".
Въпреки че идва от мощно религиозно семейство, самият Макс Вебер не е набожен, което не му пречи детайлно да учи религията и да разгласява различен собствен фамозен труд под името „ Социология на религията “. Към края на своя живот – той прави задълбочени проучвания върху религиозните възгледи на разнообразни цивилизации и антични нации като Индия и Китай. Тези негови наблюдения и разбори са поместени в „ Религията на Китай “ и „ Религията на Индия “, поредно издадени през 1915г. и 1916 година
Още преди началото на Първата международна война, в жилището на Вебер се открива традицията на неделни чаени сбирки, където се събира огромна част от интелектуалния хайлайф на Германия. Тези уговорени срещи са посещават от Вилхелм Винделбанд, Георг Зимел, Вернер Зомбарт и други знатни мозъци на своята ера. Интересно е да се означи, че след гибелта му – още пет-шест години тази традиция е поддържана от жена му Мариане.
Невероятно ерудиран, с доста необятни знания, изключително по история, Макс Вебер горещо се интересува от политическия живот в Германия. Според слуховете, той има огромни упоритости да се изяви и като политически деятел. Той е деятел, идващ положителен шовинизъм, който изцяло отхвърля расизма и антисемитизма. Много от съвременниците му, а и самият той, считат, че може да направи сполучлива политическа кариера. Това по този начин и не се реализира в цялостна степен. Политическите му опити стартират да се реализират чак в края на неговия живот. Те остават незавършени, прекратени съвсем в зародиш от настъпването на гибелта му. Към края на своя живот, през 1918 година Вебер прекарва известно време във Франкфурт като политически съветник на „ Франкфуртер цайтунг “. Споделящ идеологията на Германска демократическа партия, под нейния байрак Макс Вебер показва желание да се кандидатира за народен представител. Номинацията му в последния миг е осуетена.
През април 1920 година Макс Вебер не се усеща добре и анулира плануваните лекции, които би трябвало да изнесе. Той в никакъв случай повече не преподава, тъй като на 14 юни 1920 година умира, в резултат на настъпили белодробни затруднения, подбудени от върлуващия тогава „ испански грип “. Шест години по-късно неговата жена, вдовицата Мариане, издава биографична книга за своя брачен партньор, където са поместени негови ръкописи. Един от най-значимите му писания, „ Икономика и общество “ остава незавършен и е оповестен след гибелта му.
Научни възгледи на Макс Вебер
Макс Вебер е основател на една от класическите теории за организационната конструкция, която и през днешния ден продължава да бъде настояща и да съществува в доста държавни апарати. Традиционната бюрократична конструкция, която Вебер категоризира като най-ефективна форма на ръководство, се отличава със мощно изразена йерархична класификация, основана върху длъжностите и позициите, централизирано взимане на решения, непрекъснато практикуване на надзор, ясно разделяне и цялостна стандартизация на дилемите и процедурите за тяхното осъществяване.
В сходна система отговорностите и отговорностите са ясно разпределени и разграничени. Наложената подчиненост има пирамидална конструкция и се характеризира с отвесно систематизиране на дилемите. Най-властимащите се намират горе на върха и точно те слагат и разпределят заданията надолу по веригата. Организационната машина най-добре сработва, когато всеки извършва ориентираните към него задания. Самостоятелни импровизации и отклонения не способстват за успеваемостта и не се гледат с положително око от страна на управителния орган. В огромна степен по този систематизиран модел продължава да работи държавната администрация в България, както и в доста други страни. Според Макс Вебер едно от най-важните условия за сполучливия бюрократичен модел е спазването на цялостна безпристрастност. Служителите би трябвало да се въздействат само от откритите писмени правила и да заобикалят всевъзможни странични страсти. Личните усеща и размишления не въздействат позитивно на работата. Писменият правилник би трябвало да бъде тачен и прецизно спазван.
Според немския социолог разрастването на бюрократичната конструкция в актуалните общества е наложителен и необратим развой, който спомага за решаването на административните компликации в държавните обществени системи. Любопитен факт е, че нормално никой от служителите не има материалните запаси, които употребява в работата. Те не имат кабинетите и компютрите, на които извършват професионалните си отговорности. Канцеларските материали, които употребяват, също не са техни. Те са благосъстоятелност на организацията. При реализиране на замяна на личния състав – работната среда и средства се резервират и се дават на новоназначения чиновник, заемащ овакантения пост.
Разпространяваният бюрократичен модел от Макс Вебер постанова мнението, че индивидът, заемащ административен пост, това би трябвало да бъде единствената му професионална работа. Той би трябвало целодневно да работи против удовлетворяващо възнаграждение. Според Вебер чиновниците би трябвало да усещат сигурност и да имат действителни благоприятни условия за кариерно израстване. За кариерното развиване - главната гаранция е професионалната подготвеност. Подборът на чиновниците би трябвало да бъде основан напълно върху техните професионални качества, в резултат на което да бъдат подготвени за работата, която ще извършват. Този модел изключва потреблението на „ връзки “ и „ шуробаджанащината “.
Макс Вебер е основател и на една от теориите за произхода на водачеството. Вглеждайки се в нея, може да открием доста от чертите на властта, които припознаваме при обзор на познатата ни човешка история, както и да намерим задоволително сходства и образци, отнасящи се за държанието и цялостния имидж на актуалните политически водачи. Макс Вебер показва три вида, характеризиращи политическото водачество:
1. Легална легитимност . Тя се основава на легалността на одобрени нормативни правила и индивидът, който се явява „ водач “ е заслужил тази позиция с помощта на спазването на тези правила. Тук подчинението се базира на легално открития порядък и не излиза отвън границите на формалните рамки на властта в организацията. Тази власт е напълно поддържана от силата на поста и позицията, която даден човек заема. Това е „ бюрократичен “ вид и жанр на водачество. Хората се подчиняват, тъй като са безсилни пред всичките атрибути на властта, които тя има и показва. Властта е аргументирана посредством цялостно законово сходство.
2. Традиционна легитимност . Тя се основава на вярата и почитта в античните обичаи и в законния статус на обичайните ръководещи. Подчинението тук е резултат от персоналната лоялност и се приема като публично обвързване. Най-добрият образец за това е властта на монарха, получавана по традиция, която въобще не се въздейства от персоналните качества и водената политика. Хората се подчиняват на монарха или различен обичаен водач, тъй като „ с времето по този начин е признато “. Това е бит и публично завещание, което те принуждава да спазваш традицията и те лишава от правото да й се противопоставиш.
3. Харизматична легитимност . Макс Вебер е пионер във въвеждането на термина „ харизма “ в социологията. Думата „ харизма “ има гръцки генезис и значи „ благосклонност “, „ берекет “, „ възвишен подарък “. Харизмата е синоним на изключителна даровитост и тези, които я имат могат да се похвалят с голям брой фенове и почитатели. Мнозина от тях одобряват притежателите й за свои кумири и за съвсем непогрешими и свръхестествени персони с лидерски качества. Този тип легитимност се основава на предаността към харизматичния водач. Предаността произлиза от убеждението в изключителната святост, подвиг и примерен образец на водача, които той има и неговите неоспорими качества и достолепия. За средностатистическия човек – харизматичният водач е олицетворение на бранителя на идеалния публичен ред. „ Харизмата “ споделя това, което хората, които нямат естрада, желаят да кажат. Притежателят на „ харизмата “ изрича техните фантазии и отзиви и оглавява публично придвижване от съидейници. Подчинението на подобен водач е непринудено и се основава на персоналното доверие и вътрешна визия на индивида за харизмата. Хората се подчиняват не толкоз на индивида, колкото на харизмата, която му придава престиж и въздействие. Историческата информация демонстрира, че притежатели на този вид власт са мощни и ярки персони, само че силата на властта идва от идващите я маси, а не от съответната персона. Харизматичните водачи в никакъв случай не оставят хората безразлични – те са или обичани, или ненавиждани. Често тази власт е ситуативна – т.е. в случай че обстановката и ситуацията се трансформират, властта на този водач бързо може да бъде изгубена, а въздействието му отслабено.
Вероятно най-известният труд на Макс Вебер е издадената през 1905 година книга „ Протестантската нравственос и духът на капитализма “. Според мнозина тази книга спомага за оформянето на актуалното европейско схващане. Още при започване на 20-ти век Вебер декларира: „ Духът на капитализма е кредитоспособният човек “. В началото на своята книга той прави паралел сред събраните статистически данни, показващи разпределението сред протестанти и католици в разнообразни обществени пластове на обществото. Тези данни са селектирани от статистиките в редица европейски страни и стъпвайки върху тях, немския социолог стига до заключението, че протестантите доминират измежду по-напредничавите хора, бизнесмените, по-квалифицираните работни фрагменти и тези, които имат капитала. Според Макс Вебер духът на капитализма е разследване основно от разпространяването на протестантството.
Наблюденията му демонстрират разлики и измежду образованието: измежду католиците доминират хора с филантропично обучение, до момента в който протестантите умишлено търсят специалности, които да им обезпечат по-висок стандарт на живот, заради това те избират „ техническото обучение “. Данните, които Вебер излага са, че католиците рядко заемат висши и управителни постове в политиката и търговията. Териториалните области, в които протестантите доминират се характеризират с икономическо развиване, до момента в който там, където католиците са повече, да вземем за пример Южна Европа, съставляват зони в положение на стопански крах.
Идеите в тази книга на Макс Вебер са мощно повлияни от Бенджамин Франклин – различен ослепителен разум и мъдрец, един от създателите на Съединени американски щати. В „ Протестантската нравственос и духът на капитализма “, немският социолог показва два типа капитализъм: „ обичаен “, основан на желанието да се живее съгласно навиците и да се получава нужното за сходен метод на живот. Другият тип капитализъм е „ актуален “ („ съвременен “), характеризиращ се с повишаването на продуктивността на труда посредством увеличение неговата активност. Към днешна дата можем да кажем, че в актуалните буржоазен общества господства втория посочен модел. Според Вебер актуалният буржоазен човек има няколко съществени присъщи черти: живее, с цел да работи; специалността е предопределение за него (т.е. форма на съществуване); честността е най-хубавата гаранция за работа; методът на живот е аскетичен; сдържаността и скромността в потреблението се съпътстват с вложение на спечеленото; производството се трансформира в главен тип активност.
Макс Вебер има голям принос за популяризирането на социологията като университетска дисциплинираност. Много от възгледите му образуват актуалната призма, през която се следят и вземат решение разнообразни обществени проблеми в областта на вяра, обучение и безработица. Макс Вебер има още голям брой мисли и концепции, които са значими както за социологията, по този начин и за действието на актуалното общество. С съображение може да заключим, че той е основател на писмени правила и правила, съгласно които другите през днешния ден мислят или напряко живеят.
Използвана литература
Проф. Георги Фотев - История на социологията (том 2)
Икономическа социология (сборник) – 2005 година, Университетско издателство „ Стопанство “
Петър Нешев – Политическа логика на психиката, 2004 година
Снежана Илиева – Организационна просвета, Същност, функционалности и смяна,2007 година
Ст.н.с. II ст. доктор Алла Кирова – Учение за капиталистическия дух – Макс Вебер versus Вернер Зомбарт, списание „ Икономически други възможности “, брой 3, 2009 г.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ