Византия ли? Не, Русия – за корупционния "воал" на институциите
На 14 ноември в едно телевизионно студио бе напомнено на спечелилите в парламентарните избори, че тук е " Византия ", т.е., че техните идеалистични цели ще се сблъскат с една институционална среда, функционираща във византийски жанр. В самата Византия този жанр се свързва с властови интриги, лукавство, подклаждане на спорове сред съперниците, протести на авторитетни фигури, убийства на императори от техните съпруги, метреси или синове, задушаване на благородните мисли, каузи и персони и т. н. Много от тези феномени са регистрирани на нашата политическа карта, само че надали са останки от византийската традиция, надживели Османската империя.
От времето на битките за църковна самостоятелност до през днешния ден най-важните решения на българите се тестват през призмата на едно алегорично пространство, което ще нарека с работното наименование " съветско ", въпреки да се опира на съществено българско (съ)участие. Това пространство се сгъстява от време на време и в царска България, само че след 1944 година овладява трайно интерпретациите за бъдещето и предишното на България и отсам - раздвоява критериите за публично богатство, обществени отговорности, вероятности на нацията и жителите. Ако демокрацията и пазарната стопанска система разграничават еднопосочно преференциалното от неизгодното, то в съветското пространство е годна друга логичност, опираща се на три исторически стълба.
Първият дирек е Освобождението на България.
Конструирано като Сътворение на българската страна, то има безспорен приоритет над всички нейни следващи актове и акумулира алегоричен дълг, който е неподвластен на времето и не може да се редуцира против никакви дадени или взети богатства (злато, пари, храни, машини) или в отговор на никакви враждебни дейности от страна на Освободителя. Всеки опит на българската нация да се еманципира от тази взаимозависимост приключва с нейното изтощаващо разединение на " фили " и " фоби " - факт без аналог в международната история.
Доброто, настъпило след Освобождението, би изглеждало по-голямо, в случай че злото, съществувало преди него, наподобява по-голямо. Затова символичното значение на Освобождението може да преодолее ерозията на времето единствено, в случай че от време на време бъде зареждано от преинтерпретация на историческите обстоятелства за Руската и Османската империи. От една страна, завоевателните желания на Руската империя се показват с роднински и благотворителни термини. От друга страна, деянията на принуждение и религиозно-народностна дискриминация в Османската империя се показват като брутално събитие, непроменяемо във времето и пространството.
Пропуска се действителната нюансирана картина под въздействието на фактори като: фаза на военно и религиозно консолидиране на Османската империя; темперамент на дейностите на централната власт, нейните локални представители, неорганизираните групи от мюсюлмани и обособени лица; местни стопански, демографски и естествени особености. А сравнението сред свободите на съветските селяни (освободители) и живеещите в иго българи (освободени) става тематика табу.
Освобождението от класовата употреба е вторият дирек на съветското пространство.
Заченато от марксистките показа за мястото на индивида в обществото, понятието за това избавление се монополизира от първата комунистическа страна, а отношението към Съюз на съветските социалистически републики се трансформира (изражда) в тест за честност към марксизма. Преди появяването на Съюз на съветските социалистически републики марксистът Д. Благоев назовава русофилството " жестоко политическо поверие, съзнателно култивирано измежду националните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към изменничество и национална злополука ". Но след комунистическия прелом в България любовта към Съюз на съветските социалистически републики се разраства дотолкоз, че включва и любовта към царска Русия. Започва ретроспективно преинтерпретиране на историята, което стига до парадокса, да вижда началото на българо-съветската дружба в нахлуването на войските на съветският княз Светослав в България през 10-и век.
Двата пласта на съветското символно пространство се поддържат взаимно и водят до общото подстрекателство, че има нещо по-важно от естествената икономическа и политическа рационалност. Това " значимо " прозира във всички фрапиращи нарушавания на енергийните ползи на България. Да разгледаме най-очебийните.
Решението за построяването на АЕЦ " Белене " от 2004 година е засекретено и оказва се едвам след борби на неправителствени организации за достъп до информация. Без контракт за инженеринг, доставка и строителство на атомната електроцентрала и без решение на съвета на шефовете, двама някогашни изпълнителни шефове на НЕК подписват голям брой допълнения към съглашението (за предстоящ контракт!) с " Атомстройекспорт ", поръчват съоръжение за 673 милиона евро и заплащат в задатък 84 милиона евро, с цел да стане необратима договорката.
Икономическият разбор на плана за АЕЦ " Белене " е предоставен чак през 2011 т.е. откакто енергетиката е изправена пред приключен факт - изхарчени над 1 милиард евро. В същата година изпълнителният шеф на НЕК подписва меморандум с " Атомстройекспорт ", без да го съгласува с министъра на енергетиката. През 2012 година Агенцията за държавна финансова ревизия открива, че НЕК няма подписан контракт за цялостното планиране, създаване и въвеждане в употреба на блокове 1 и 2 на АЕЦ " Белене ", както е оповестено при разкриване на публичната поръчка. Не се знае и цената за градежа и въвеждането в употреба на атомната централа.
Същият антифинансов метод проличава и в газовата политика на България.
През 2006 година, по гледище на " Газпром " стартира предоговаряне на изискванията 4 години предварително, макар че България има контракти за доставки и пренос до 2010 година България приема, без искания за неустойки. По-късно отхвърля и обезщетения за надвишените цени на газа за интервала 2011-2014 година, не купува контрактуваните количества на ниска цена азерски газ и бави в продължение на 12 години градежа на интерконекторната връзка с Гърция, по който може да бъде доставен този газ. В същото време влага 3 милиарда лв. в съветския газопровод за Сърбия без пътната карта за развиването на газопреносната мрежа в България да е налична даже за министъра на енергетиката.
Тези течове в газовата политика на България се прикриват от откровени неистини и операции. Точно след рекордно бързото довеждане докрай на българския сектор от съветския газопровода за Сърбия, някогашният министър председател декларира: " в този момент към този момент сме диверсифицирали енергийните източници ". Повод за това изявление е постъпилото лимитирано количество азерски газ по остарялата газова връзка Кулата-Сидирокастро. Целта е да се сътвори усещане, че новият съветски газопровод е съдействал за енергийното диверсифициране на България. А в разгара на самите изборни дни той се отдава на гневна предизборна агитация, в която декларира, че с помощта на неговото държавно управление, сме получавали най-евтиния газ в Европа. Европейската комисия обаче прави друга констатация: Газпром изолира българския газов пазар и го натоварва с извънредно високи цени, в съпоставяне със западноевропейските стандарти. Остава тъжният въпрос: Кой пази българския енергиен интерес?
Впечатляващо упорита е и " разсеяността ", с която финансовите институции наблюдават данъчното държание на съветската компания " Лукойл ". Според доклада на самата компания, нейният средногодишен налог облага в интервала 2001 - 2018 е 8935 лева, т.е. налог, какъвто заплаща един редови IT експерт. А казусът за наличието/отсъствието на измервателни уреди, които да регистрират внасяното, обработваното и изнасяното гориво, е измежду легендите на прехода.
В този коловоз върви и сагата с Топлоелектрическа централа " Марица Изток " 1 и 3.
Публичните операции асоциират високата цена на тока от тези централи с това, че са " американски ", т.е. съживяват комунистическото факсимиле за експлоататорския темперамент на американския империализъм, в контрастност с евтиния ток от съветската АЕЦ " Козлудуй ". Пропуска се обаче, че тези централи са български, а нарасналата цена на тока е контрактуваният метод да върнем за 15 години направените в тях милиардни вложения. Когато обаче се сложи въпроса за закриване на същите централи в подтекста на " зелената договорка ", техният " американски " темперамент изчезва и се заменя от " родолюбив ": обезпечават работа на хиляди хора и могат да създават доста по-евтин ток след изплащането си. В тази към този момент " патриотична " роля, " американските " централи дават мотив за рецензия на зелената политика на Европейски Съюз и имплицитно на участието на България в него.
Във всички тези случаи се поругават икономическите ползи на България като се вземат решения без: справедлив разбор на изгодите, ясни финансови параметри, бистрота, отчетност, отговорност и наказания. Механизмите на тези решения са загадъчност, превишаване на правата, укриване или заличаване на документи, операции. Загубите за страната са големи. Това не може да се оспори със алегорични причини от вида: " Но въпреки всичко Русия е незаобиколим фактор ". Дали това е по този начин демонстрират данните за външната ни търговия. За 2021 година износът за Русия е 1.2%, за Съединени американски щати 2.1%, а за Европейски Съюз е 66% от целия експорт на България. Тези данни не се нуждаят от коментар, само че като че ли удостоверяват архетипното факсимиле, че " Съединени американски щати и Европейски Съюз са новите господари на България, които се обогатяват за нейна сметка ". Съмнението се разсейва от външнотърговските салда на България. Износът за и вносът от Европейски Съюз са в цялостно равновесие; износът за Съединени американски щати е 2.44 пъти по-голям от вноса; вносът от Русия е 6.85 пъти по-голям от износа. Следователно, в случай че връзките ни със Съединени американски щати имаха структурата на комерсиалния ни баланс с Русия, Съединени американски щати би трябвало да внасят в България 16.7 пъти повече артикули.
Това значи, че точно Русия употребява България като собствен (енергиен) пазар,
на който има монополно състояние и привилегията да диктува цените на своето гориво. Но в случай че макроикономическите обстоятелства са неуместни, опълчват се по-конкретни: " Западните компании печелят за сметка на българските производители и изнасят облагите си в чужбина ". Но българските компании от своя страна могат да влагат в ЕС; множеството от тях също изнасят облагите си в чужбина; парите търсят най-хубавия капиталов климат и значимият въпрос е за какво бягат от България; неконкурентоспособността на българските производители (не единствено футболисти) е на първо място наш проблем; концепцията да се държи сметка къде фирмите влагат облагите си не е решение, а самопризнание за неналичието на решение. Накрая, в случай че има прикриване на облагите и дължимите налози - това би трябвало да се глоби от безпристрастна финансова ревизия, без значение дали фирмите са западни или съветски. Финансовите проблеми не могат да бъдат доказвани с геополитически пристрастия.
Политиците, които приканват да напуснем Европейски Съюз и НАТО не могат да обяснят от кое място ще дойдат подобренията в организацията на труда, енергийната успеваемост, икономическия разцвет и самостоятелните свободи. Те слагат като цел номер едно прекъсването на демографския спад, само че пропущат, че към два милиона българи са избягали точно от изискванията в съветското символно пространство. Сближаването на България с най-развитите страни не е търсене на стопанин, а шерване на тяхното ноу-хау за благополучие и независимост. Няма стопанска система, която е просперирала, тъй като е лимитирала обмена си с по-развитите страни. Държавите, останали изолирани в " обетованата евразийска земя ", са богати на властническа власт, монополи и присвоени национални запаси.
Внушението, че има нещо по-голямо от икономическата успеваемост,
последователно ражда концепцията за Алтернатива на западните стандарти и метод на живот.
Това ново проявяване на остарялата фантазия за светлото комунистическо бъдеще е третият дирек на съветското символно пространство. Но за разлика от комунизма, който следва една глобализираща идеология, Алтернативата няма идеологически искания - тя приветства всички дейности, които отхвърлят решенията на западната цивилизация и се зарежда от международни проблеми като световното стопляне и пандемията. Предлаганите решения на западните държавни управления срещат обструкции по формулировка, отхвърлящи всяка градивна рецензия, тъй като тя би подобрила и легитимирала тези решения и в по-общ смисъл би утвърдила единството на Европейски Съюз и НАТО.
Хибридната война цели разширение на алтернативността в битието и мисленето на жителите на Европейски Съюз, развиване на всевъзможни форми на " плоскоземство ". Целта е дезориентация и комплицираност в обилни маси от жителите на Европейски Съюз, които сами да провокират стремежи извън политически резултат. Статистическите данни за процентите на цялостна имунизация в европейските страни демонстрират, че всички някогашни социалистически страни са в края на класацията, т.е. духът на Алтернативата е по-силен на изток от Берлинската стена. По упоменатите аргументи, в тази ранглиста България е освен последна в Европейски Съюз, само че и подмината от 6 източноевропейски страни, които не членуват в Европейски Съюз.
Емблематична демонстрация на идеологическа всеядност на Алтернативата са трансформациите на партията-майка - БКП/БСП. В годините на прехода тя се отхвърли от: (1) преследването на хора по политически аргументи (така се дистанцира от отговорността за насилието при тоталитаризма), (2) концепцията за обществено тъждество (така легитимира замогването на прагматично мислещите комунисти); (3) атеизма (така стартира да построява православен мост към Русия) и (4) твърдата републиканска ориентировка (така нападна непосредствено и косвено единството на СДС). Флиртът на Българска социалистическа партия с монархическата концепция промени структурата на партийната система и по тази причина ще му отделя малко повече място.
В началото бе публикацията на Драгомир Драганов във в. Дума (6 февруари, 1991 г.): " Вече доста по-малко се вълнуваме какво тъкмо ще написа в новата ни конституция - `парламентарна република` или `парламентарна монархия`. Важното е да има народна власт. " За идеята е мобилизиран и самият правоприемник на българската монархия. В изявление пред в. Дума (21 май, 1992 г.) той споделя: " Намирам, че се избърза с променянето на името на Българска комунистическа партия ", " Ако България де факто стане царство, за какво да няма комунистическа партия? " А десния профил на неговите последователи той разяснява по този начин: " Но по този начин е, правилно е. И го усещам, от време на време даже ми става малко погрешно, тъй като не всеки път съответстват с моите убеждения или разбирания ".
Въпреки отхвърли от главните пунктове на марксизма, обаче, ръководителят на Българска социалистическа партия се разпознава с цялата история на лявата концепция в България, в която всички тези пунктове са били водещи. Единствената спояваща субстанция в получената безредна идейна картина (вж. публикацията ми " Идейният колаж Българска социалистическа партия " ) е почитта към територията, където се е появила и е заровена първата комунистическа страна. Тази геополитическа обсесия изкривява до парадокс политическата еднаквост на Българска социалистическа партия и трансформира в неразрешима мистерия въпроса: С кои индикатори Русия е толкоз привлекателна за една лява европейска партия - степента на обществено неравноправие, обществената политика, приходите, или човешките права и свободи?
Самоопределянето на някои български патриоти посредством любовта им към Русия
не показва респект към съветската просвета, изкуство, досетливост и прочие, а раздвоение на лоялността към личната страна. Австралия, Нова Зеландия, Канада и Съединени американски щати са несравнимо по-близко до Англия, само че там никой не би си и помислил да обвързва своя национализъм с любовта си към държавата-майка. Руският алегоричен воал затваря очите даже на пазителите на конституционния ред в България, позволили регистрация на партия, съдържаща в името си друга страна. За да разберем мащаба на този проблем е задоволително да сменим страната в името на въпросната партия, да вземем за пример: " Туркофили за възобновление на отечеството ".
Този " воал ", покриващ държавните организации, министерства и даже държавни управления като цяло, основава зона, освободена от разумен обществен надзор и наказания, т.е. зона на рисково висок корупционен риск. Превръщането на България в личен енергиен пазар на Русия, последващото ощетяване на държавния бюджет и ерозиране на политическата рационалност - душата на демокрацията, всичко това раздвоява обществената отговорност на доста политици и ги прави по-безчувствени към потребностите на жителите. Ако не бъде възобновен ясният политически фокус в тази зона - битката с огромната корупция е обречена на дълготраен крах.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
От времето на битките за църковна самостоятелност до през днешния ден най-важните решения на българите се тестват през призмата на едно алегорично пространство, което ще нарека с работното наименование " съветско ", въпреки да се опира на съществено българско (съ)участие. Това пространство се сгъстява от време на време и в царска България, само че след 1944 година овладява трайно интерпретациите за бъдещето и предишното на България и отсам - раздвоява критериите за публично богатство, обществени отговорности, вероятности на нацията и жителите. Ако демокрацията и пазарната стопанска система разграничават еднопосочно преференциалното от неизгодното, то в съветското пространство е годна друга логичност, опираща се на три исторически стълба.
Първият дирек е Освобождението на България.
Конструирано като Сътворение на българската страна, то има безспорен приоритет над всички нейни следващи актове и акумулира алегоричен дълг, който е неподвластен на времето и не може да се редуцира против никакви дадени или взети богатства (злато, пари, храни, машини) или в отговор на никакви враждебни дейности от страна на Освободителя. Всеки опит на българската нация да се еманципира от тази взаимозависимост приключва с нейното изтощаващо разединение на " фили " и " фоби " - факт без аналог в международната история.
Доброто, настъпило след Освобождението, би изглеждало по-голямо, в случай че злото, съществувало преди него, наподобява по-голямо. Затова символичното значение на Освобождението може да преодолее ерозията на времето единствено, в случай че от време на време бъде зареждано от преинтерпретация на историческите обстоятелства за Руската и Османската империи. От една страна, завоевателните желания на Руската империя се показват с роднински и благотворителни термини. От друга страна, деянията на принуждение и религиозно-народностна дискриминация в Османската империя се показват като брутално събитие, непроменяемо във времето и пространството.
Пропуска се действителната нюансирана картина под въздействието на фактори като: фаза на военно и религиозно консолидиране на Османската империя; темперамент на дейностите на централната власт, нейните локални представители, неорганизираните групи от мюсюлмани и обособени лица; местни стопански, демографски и естествени особености. А сравнението сред свободите на съветските селяни (освободители) и живеещите в иго българи (освободени) става тематика табу.
Освобождението от класовата употреба е вторият дирек на съветското пространство.
Заченато от марксистките показа за мястото на индивида в обществото, понятието за това избавление се монополизира от първата комунистическа страна, а отношението към Съюз на съветските социалистически републики се трансформира (изражда) в тест за честност към марксизма. Преди появяването на Съюз на съветските социалистически републики марксистът Д. Благоев назовава русофилството " жестоко политическо поверие, съзнателно култивирано измежду националните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към изменничество и национална злополука ". Но след комунистическия прелом в България любовта към Съюз на съветските социалистически републики се разраства дотолкоз, че включва и любовта към царска Русия. Започва ретроспективно преинтерпретиране на историята, което стига до парадокса, да вижда началото на българо-съветската дружба в нахлуването на войските на съветският княз Светослав в България през 10-и век.
Двата пласта на съветското символно пространство се поддържат взаимно и водят до общото подстрекателство, че има нещо по-важно от естествената икономическа и политическа рационалност. Това " значимо " прозира във всички фрапиращи нарушавания на енергийните ползи на България. Да разгледаме най-очебийните.
Решението за построяването на АЕЦ " Белене " от 2004 година е засекретено и оказва се едвам след борби на неправителствени организации за достъп до информация. Без контракт за инженеринг, доставка и строителство на атомната електроцентрала и без решение на съвета на шефовете, двама някогашни изпълнителни шефове на НЕК подписват голям брой допълнения към съглашението (за предстоящ контракт!) с " Атомстройекспорт ", поръчват съоръжение за 673 милиона евро и заплащат в задатък 84 милиона евро, с цел да стане необратима договорката.
Икономическият разбор на плана за АЕЦ " Белене " е предоставен чак през 2011 т.е. откакто енергетиката е изправена пред приключен факт - изхарчени над 1 милиард евро. В същата година изпълнителният шеф на НЕК подписва меморандум с " Атомстройекспорт ", без да го съгласува с министъра на енергетиката. През 2012 година Агенцията за държавна финансова ревизия открива, че НЕК няма подписан контракт за цялостното планиране, създаване и въвеждане в употреба на блокове 1 и 2 на АЕЦ " Белене ", както е оповестено при разкриване на публичната поръчка. Не се знае и цената за градежа и въвеждането в употреба на атомната централа.
Същият антифинансов метод проличава и в газовата политика на България.
През 2006 година, по гледище на " Газпром " стартира предоговаряне на изискванията 4 години предварително, макар че България има контракти за доставки и пренос до 2010 година България приема, без искания за неустойки. По-късно отхвърля и обезщетения за надвишените цени на газа за интервала 2011-2014 година, не купува контрактуваните количества на ниска цена азерски газ и бави в продължение на 12 години градежа на интерконекторната връзка с Гърция, по който може да бъде доставен този газ. В същото време влага 3 милиарда лв. в съветския газопровод за Сърбия без пътната карта за развиването на газопреносната мрежа в България да е налична даже за министъра на енергетиката.
Тези течове в газовата политика на България се прикриват от откровени неистини и операции. Точно след рекордно бързото довеждане докрай на българския сектор от съветския газопровода за Сърбия, някогашният министър председател декларира: " в този момент към този момент сме диверсифицирали енергийните източници ". Повод за това изявление е постъпилото лимитирано количество азерски газ по остарялата газова връзка Кулата-Сидирокастро. Целта е да се сътвори усещане, че новият съветски газопровод е съдействал за енергийното диверсифициране на България. А в разгара на самите изборни дни той се отдава на гневна предизборна агитация, в която декларира, че с помощта на неговото държавно управление, сме получавали най-евтиния газ в Европа. Европейската комисия обаче прави друга констатация: Газпром изолира българския газов пазар и го натоварва с извънредно високи цени, в съпоставяне със западноевропейските стандарти. Остава тъжният въпрос: Кой пази българския енергиен интерес?
Впечатляващо упорита е и " разсеяността ", с която финансовите институции наблюдават данъчното държание на съветската компания " Лукойл ". Според доклада на самата компания, нейният средногодишен налог облага в интервала 2001 - 2018 е 8935 лева, т.е. налог, какъвто заплаща един редови IT експерт. А казусът за наличието/отсъствието на измервателни уреди, които да регистрират внасяното, обработваното и изнасяното гориво, е измежду легендите на прехода.
В този коловоз върви и сагата с Топлоелектрическа централа " Марица Изток " 1 и 3.
Публичните операции асоциират високата цена на тока от тези централи с това, че са " американски ", т.е. съживяват комунистическото факсимиле за експлоататорския темперамент на американския империализъм, в контрастност с евтиния ток от съветската АЕЦ " Козлудуй ". Пропуска се обаче, че тези централи са български, а нарасналата цена на тока е контрактуваният метод да върнем за 15 години направените в тях милиардни вложения. Когато обаче се сложи въпроса за закриване на същите централи в подтекста на " зелената договорка ", техният " американски " темперамент изчезва и се заменя от " родолюбив ": обезпечават работа на хиляди хора и могат да създават доста по-евтин ток след изплащането си. В тази към този момент " патриотична " роля, " американските " централи дават мотив за рецензия на зелената политика на Европейски Съюз и имплицитно на участието на България в него.
Във всички тези случаи се поругават икономическите ползи на България като се вземат решения без: справедлив разбор на изгодите, ясни финансови параметри, бистрота, отчетност, отговорност и наказания. Механизмите на тези решения са загадъчност, превишаване на правата, укриване или заличаване на документи, операции. Загубите за страната са големи. Това не може да се оспори със алегорични причини от вида: " Но въпреки всичко Русия е незаобиколим фактор ". Дали това е по този начин демонстрират данните за външната ни търговия. За 2021 година износът за Русия е 1.2%, за Съединени американски щати 2.1%, а за Европейски Съюз е 66% от целия експорт на България. Тези данни не се нуждаят от коментар, само че като че ли удостоверяват архетипното факсимиле, че " Съединени американски щати и Европейски Съюз са новите господари на България, които се обогатяват за нейна сметка ". Съмнението се разсейва от външнотърговските салда на България. Износът за и вносът от Европейски Съюз са в цялостно равновесие; износът за Съединени американски щати е 2.44 пъти по-голям от вноса; вносът от Русия е 6.85 пъти по-голям от износа. Следователно, в случай че връзките ни със Съединени американски щати имаха структурата на комерсиалния ни баланс с Русия, Съединени американски щати би трябвало да внасят в България 16.7 пъти повече артикули.
Това значи, че точно Русия употребява България като собствен (енергиен) пазар,
на който има монополно състояние и привилегията да диктува цените на своето гориво. Но в случай че макроикономическите обстоятелства са неуместни, опълчват се по-конкретни: " Западните компании печелят за сметка на българските производители и изнасят облагите си в чужбина ". Но българските компании от своя страна могат да влагат в ЕС; множеството от тях също изнасят облагите си в чужбина; парите търсят най-хубавия капиталов климат и значимият въпрос е за какво бягат от България; неконкурентоспособността на българските производители (не единствено футболисти) е на първо място наш проблем; концепцията да се държи сметка къде фирмите влагат облагите си не е решение, а самопризнание за неналичието на решение. Накрая, в случай че има прикриване на облагите и дължимите налози - това би трябвало да се глоби от безпристрастна финансова ревизия, без значение дали фирмите са западни или съветски. Финансовите проблеми не могат да бъдат доказвани с геополитически пристрастия.
Политиците, които приканват да напуснем Европейски Съюз и НАТО не могат да обяснят от кое място ще дойдат подобренията в организацията на труда, енергийната успеваемост, икономическия разцвет и самостоятелните свободи. Те слагат като цел номер едно прекъсването на демографския спад, само че пропущат, че към два милиона българи са избягали точно от изискванията в съветското символно пространство. Сближаването на България с най-развитите страни не е търсене на стопанин, а шерване на тяхното ноу-хау за благополучие и независимост. Няма стопанска система, която е просперирала, тъй като е лимитирала обмена си с по-развитите страни. Държавите, останали изолирани в " обетованата евразийска земя ", са богати на властническа власт, монополи и присвоени национални запаси.
Внушението, че има нещо по-голямо от икономическата успеваемост,
последователно ражда концепцията за Алтернатива на западните стандарти и метод на живот.
Това ново проявяване на остарялата фантазия за светлото комунистическо бъдеще е третият дирек на съветското символно пространство. Но за разлика от комунизма, който следва една глобализираща идеология, Алтернативата няма идеологически искания - тя приветства всички дейности, които отхвърлят решенията на западната цивилизация и се зарежда от международни проблеми като световното стопляне и пандемията. Предлаганите решения на западните държавни управления срещат обструкции по формулировка, отхвърлящи всяка градивна рецензия, тъй като тя би подобрила и легитимирала тези решения и в по-общ смисъл би утвърдила единството на Европейски Съюз и НАТО.
Хибридната война цели разширение на алтернативността в битието и мисленето на жителите на Европейски Съюз, развиване на всевъзможни форми на " плоскоземство ". Целта е дезориентация и комплицираност в обилни маси от жителите на Европейски Съюз, които сами да провокират стремежи извън политически резултат. Статистическите данни за процентите на цялостна имунизация в европейските страни демонстрират, че всички някогашни социалистически страни са в края на класацията, т.е. духът на Алтернативата е по-силен на изток от Берлинската стена. По упоменатите аргументи, в тази ранглиста България е освен последна в Европейски Съюз, само че и подмината от 6 източноевропейски страни, които не членуват в Европейски Съюз.
Емблематична демонстрация на идеологическа всеядност на Алтернативата са трансформациите на партията-майка - БКП/БСП. В годините на прехода тя се отхвърли от: (1) преследването на хора по политически аргументи (така се дистанцира от отговорността за насилието при тоталитаризма), (2) концепцията за обществено тъждество (така легитимира замогването на прагматично мислещите комунисти); (3) атеизма (така стартира да построява православен мост към Русия) и (4) твърдата републиканска ориентировка (така нападна непосредствено и косвено единството на СДС). Флиртът на Българска социалистическа партия с монархическата концепция промени структурата на партийната система и по тази причина ще му отделя малко повече място.
В началото бе публикацията на Драгомир Драганов във в. Дума (6 февруари, 1991 г.): " Вече доста по-малко се вълнуваме какво тъкмо ще написа в новата ни конституция - `парламентарна република` или `парламентарна монархия`. Важното е да има народна власт. " За идеята е мобилизиран и самият правоприемник на българската монархия. В изявление пред в. Дума (21 май, 1992 г.) той споделя: " Намирам, че се избърза с променянето на името на Българска комунистическа партия ", " Ако България де факто стане царство, за какво да няма комунистическа партия? " А десния профил на неговите последователи той разяснява по този начин: " Но по този начин е, правилно е. И го усещам, от време на време даже ми става малко погрешно, тъй като не всеки път съответстват с моите убеждения или разбирания ".
Въпреки отхвърли от главните пунктове на марксизма, обаче, ръководителят на Българска социалистическа партия се разпознава с цялата история на лявата концепция в България, в която всички тези пунктове са били водещи. Единствената спояваща субстанция в получената безредна идейна картина (вж. публикацията ми " Идейният колаж Българска социалистическа партия " ) е почитта към територията, където се е появила и е заровена първата комунистическа страна. Тази геополитическа обсесия изкривява до парадокс политическата еднаквост на Българска социалистическа партия и трансформира в неразрешима мистерия въпроса: С кои индикатори Русия е толкоз привлекателна за една лява европейска партия - степента на обществено неравноправие, обществената политика, приходите, или човешките права и свободи?
Самоопределянето на някои български патриоти посредством любовта им към Русия
не показва респект към съветската просвета, изкуство, досетливост и прочие, а раздвоение на лоялността към личната страна. Австралия, Нова Зеландия, Канада и Съединени американски щати са несравнимо по-близко до Англия, само че там никой не би си и помислил да обвързва своя национализъм с любовта си към държавата-майка. Руският алегоричен воал затваря очите даже на пазителите на конституционния ред в България, позволили регистрация на партия, съдържаща в името си друга страна. За да разберем мащаба на този проблем е задоволително да сменим страната в името на въпросната партия, да вземем за пример: " Туркофили за възобновление на отечеството ".
Този " воал ", покриващ държавните организации, министерства и даже държавни управления като цяло, основава зона, освободена от разумен обществен надзор и наказания, т.е. зона на рисково висок корупционен риск. Превръщането на България в личен енергиен пазар на Русия, последващото ощетяване на държавния бюджет и ерозиране на политическата рационалност - душата на демокрацията, всичко това раздвоява обществената отговорност на доста политици и ги прави по-безчувствени към потребностите на жителите. Ако не бъде възобновен ясният политически фокус в тази зона - битката с огромната корупция е обречена на дълготраен крах.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ