Защо Уругвай е домакин на първото световно по футбол
На 13 юли 1930 година в столицата на Уругвай Монтевидео се състояло откриването на първото Световно състезание по футбол. Тогава се събрали едвам 13 тима за присъединяване в международното – 5 южноамерикански, 2 северноамерикански и 4 европейски.
Изборът на Уругвай за място на международното състезание бил подбуден от две условия: страната чествала 100-годишнината от независимостта, а нейният народен тим по това време бил най-силният в света. Двата триумфа на Олимпийските игри през 1924 година и 1928 г. служели като мощно доказателство за това.
Но по това време да се стигне до тази южноамериканска страна било допустимо единствено с параходи през Атлантическия океан и такова пътешестване отнемало две седмици. Всички европейски тимове плавали на италианския транспортен съд „ Конте Вердо “, на палубата на който се провеждали тренировките.
В деня на откриването се провели два мача: Франция победила Мексико с 4:1 (французинът Люсиен Лоран разкрил головата сметка на международни първенства), а тимът на Съединени американски щати победил белгийците с 3:0 също толкоз решително.
Загубата на бразилците от югославяните се трансформира в сензация. Но на полуфиналите главните любимци Уругвай и Аржентина не дали никакъв късмет на своите противници, побеждавайки тимовете на Югославия и Съединени американски щати с еднакъв резултат – 6:1.
На 30 юли на финала домакините от Уругвай побеждават своите съседи от Аржентина с резултат 4:2 и стават първите международни първенци. След първото полувреме аржентинците водели с 2:1 (лидерът им и голмайстор на шампионата Гийермо Стабиле вкарал 8-ия си гол), само че не съумели да запазят преднината.
Уругвайският десен полузащитник Хосе Андраде бил приет за най-хубав състезател на шампионата. Друг неповторим футболист на домакините бил създателят на последния гол на шампионата Ектор Кастро. Едноръкият (!) състезател заемал позицията на централен нападател на терена, на който се падала главната битка в наказателното поле на съперника.
Ето няколко забавни обстоятелството за първото международно състезание по футбол:
Кралят на Румъния Карол II взема решение да вземе персонално присъединяване в подготовката на играчите за шампионата и става един от треньорите на националния тим.
Това е единственият път в историята на международните шампионати всички мачове се играят в един и същи град – Монтевидео. Мачовете се организират на три стадиона, множеството от които на Сентенарио, който бил издигнат особено за шампионата. Общата стойност на градежа била оценена на един милион щатски $. Финалният мач също се организира в Сентенарио. По публични данни са участвали малко над 68 000 фенове. Според неофициални източници в този ден са се събрали най-малко 90 000 почитатели.
Уругваецът Хектор Кастро на 13-годишна възраст изгубил дясната си ръка, кслед случай с електрически трион. Но момчето имало фантазия – да стане прочут футболист. И Кастро постигнал своето. След като приключил кариерата си на футболист, Ектор Кастро стана треньор.
Първото международно състезание се провело в южното полукълбо, където през юли е зима, а не разгара на лятото, както да вземем за пример в Европа. По време на първия мач от шампионата, в който се срещнали Франция и Мексико, в Монтевидео завалял сняг. За европейските футболисти това бил същински потрес.
Основният кандидат за титуляр на вратата на националния тим на Уругвай бил Андрес Масали, който два пъти спечелил Олимпийските игри през 1924 и 1928 година с националния тим на страната си. Но до момента в който се подготвял за международното състезание, той напуснал за малко подготвителния лагер, с цел да види жена си. Тази независимост му коствала скъпо, Масали бил изпъден от националния тим, макар предишните си заслуги.
Любопитна преживелица се случила с основния арбитър на финалния мач Джон Лангенъс от Белгия. Група почитатели, които не съумели да се снабдят с билети за решителния мач, предприли ловкост – създали подправени съдийски свидетелства. Полицията арестувала всички измамници, само че същинският арбитър също се оказал в полицейското ръководство. За благополучие той бързо бил освободен и съумял да стигне в точния момент за началото на мача.
Южноамериканците са известни като горещи хора. Лангенъс почнал да получава анонимни закани незабавно след назначението му за рефер на финала. Затова той сложил изискване на уредниците – след мача в пристанището трябвало да го чака транспортен съд, на който Лангену неотложно да се качи за корабоплаване към Европа, страхувайки се от вероятни последици.
Финалът сред Уругвай и Аржентина бил придружен от кавги. Първият скандал зародил още преди началото на мача: всеки от тимовете желал да играе единствено със личната си топка. В резултат се стигна до „ соломоновото решение “ – през първото полувреме футболистите играли с аржентинската топка, а през второто – с уругвайската.
Трябва да се означи, че домакинските топки в действителност се оказали щастливи, след първото полувреме аржентинците водели с 2:1, само че през втората част на мача позволили три гола едновременно.
Купата била връчена на спечелилите персонално от президента на ФИФА Жул Риме. На идващия ден в Уругвай бил разгласен формален празник, цялата страна отпразнувала това грандиозно събитие. А в Аржентина, в противен случай, избухнали протести по улиците на Буенос Айрес. Разгневени аржентински почитатели хвърляли камъни по посолството на Уругвай.
