13 юли 1878 г. - Подписан е Берлинският договор
На 13 юли 1878 година (1 юли по остарял стил) в Берлин е подписан прословутият Берлински контракт, който вечно трансформира образа на България и близките страни.
Берлинският контракт урежда измененията в ситуацията на Османската империя след Руско-турската война (1877-1878). Заключителен документ е на почналия на 13 (1) юни 1878 година Берлински конгрес.
Състои се от 64 члена. Унищожава наредбите на Санстефанския кротичък контракт от 3 март 1878 година сред Русия и Османската империя. Санстефанският контракт сред Русия и Султана планува да се възвърне Българската страна на необятна територия. Дава и теоретична самостоятелност под протекцията на Русия и намаляването на европейска Турция до тясна линия земя. Великите сили обаче не разрешават това да се случи. Целта е да не се разреши на Русия да разшири сферата си на въздействие до Средиземно море. Англия, Австро-Унгария и Германия се намесват и привикват Берлинския конгрес. Възстановяват огромна част от Османската империя и остават дребни, слаби буферни страни на Балканския полуостров.
Първите 12 члена на контракта се отнасят за Княжество България. Берлинският контракт в общи линии резервира статута на Българското княжество, очакван от Санстефанския контракт, само че понижава неколкократно територията му. Ограничава я до земите сред р. Дунав и Стара планина, дружно с тогавашния софийски санджак. Срокът на краткотрайното съветско ръководство се понижава от 2 години на 9 месеца. Неговата задача със период от 9 месеца е основаването на Княжество България.
Както и съгласно Санстефанския контракт, князът би трябвало да бъде определен от народа със единодушието на Великите сили и Османската империя, само че в този момент се не разрешава той да бъде представител на някоя от европейските ръководещи династии. Назначава се от султана. За ръководството на Княжеството се планува Органически правилник (Конституция), направен от заседание на локални първенци. Новата българска страна се слага във васална взаимозависимост от Османската империя и се задължава да й заплаща годишен налог, само че има лично държавно управление и армия. За България остават в действие част от капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя до началото на Руско-турската война. Османската войска няма право да навлиза в нейната територия.
Членове 13 до 22 на Берлинския контракт плануват основаването на самостоятелна област, наречена Източна Румелия, в земите сред Стара планина и Родопите. Тя би трябвало да се ръководи от основен шеф с петгодишен мандат, назначаван от Високата врата и одобряван от Великите сили, взели участие в Берлинския конгрес. Държавното устройство на региона би трябвало да бъде уредено от комисия, формирана от представители на Великите сили.
Македония, Източна Тракия и Западна Тракия остават още веднъж в рамките на Османската империя под директната власт на султана. Османската империя приема задължението да им даде административна автономност.
Берлинският контракт става основа освен за интернационалното състояние на Балканите през идващите три десетилетия, само че и стои в основата на доста политически и човешки проблеми на Балканите и до ден сегашен. Балканите се трансформират във възел от интернационалните несъгласия. Някои негови клаузи са изменени още при Съединението на Княжество България с Източна Румелия ( 6 септември 1885 г.). Част от системата, открита с контракта, е изцяло разрушена на 22 септември 1908 година, когато България афишира независимостта си, а Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина около удобно изискване, зародило в Османската империя, където е почнала Младотурската гражданска война.
Въпреки всички старания да се поправи стореното, концепциите на Берлинския контракт съпътстват политиката по отношение на Балканите и до през днешния ден.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1793 година — Ръководителят на Френската гражданска война Жан-Пол Марат е погубен във ваната на личната си баня от френската благородничка и член на противникова политическа групировка Шарлот Корде.
1837 година — Кралица Виктория става първият крал на Обединеното кралство Англия и Северна Ирландия, който се настанява в Бъкингамския замък в Лондон.
1881 година — Съставено е шестото държавно управление на Княжество България, което няма министър-председател, а работата му се управлява директно от княз Александър I Батенберг в изискванията на така наречен „ режим на пълномощията “.
1930 година — В Уругвай е намерено първото международно състезание по футбол.
1985 година — Състои се благотворителния концерт Live Aid, проведен за битка с гладуването в Етиопия.
1994 година — На полуфинала на Световното състезание по футбол в Съединени американски щати Националният тим по футбол на България изгубва от Националния тим по футбол на Италия с 2:1.
2004 година — Официално е признато Националното знаме на Черна гора.
Родени
100 или 102 година Гай Юлий Цзар
1527 година — Джон Дий, математик, астроном, астролог, окултист, навигатор, империалист и съветник на кралица Елизабет I. († 1608 г.)
1590 година — Климент X, римски папа († 1676 г.)
1608 година — Фердинанд III, император на Свещената римска империя († 1657 г.)
1798 година — Александра Фьодоровна, императрица на Русия († 1860 г.)
1821 година — Натан Бедфорд Форест, създател на Ку Клукс Клан († 1877 г.)
1841 година — Ото Вагнер, австрийски проектант († 1918 г.)
1849 година — Херман Хелмер, австрийски проектант († 1919 г.)
1862 година — Петър Гудев, министър-председател на България († 1932 г.)
1889 година — Коста Тодоров, български политик († 1947 г.)
1889 година — Луиз Маунтбатън, кралица на Швеция († 1965 г.)
1894 година — Исак Бабел, руски новелист и драматург († 1940 г.)
1918 година — Алберто Аскари, италиански водач от формула 1 († 1955 г.)
1919 година — Гриша Филипов, министър-председател на България от Украйна († 1994 г.)
1922 година — Вълкана Стоянова, българска национална певица († 2009 г.)
1928 година — Томазо Бушета, италиански мафиот († 2000 г.)
1934 година — Уоле Шоинка, нигерийски публицист, Нобелов лауреат
1940 година — Атанас Яранов, български художник († 1988 г.)
1940 година — Патрик Стюарт, британски артист
1942 година — Харисън Форд, американски артист
1944 година — Ерньо Рубик, маджарски откривател, ваятел и проектант
1954 година — Бойко Ноев, български политик
1967 година — Бени Бенаси, италиански диджей
1974 година — Ярно Трули, италиански авто водач
1979 година — Крейг Белами, уелски футболист
1989 година - Стивън Маккуин, артист
1999г - Стилияна Георгиева
Починали
939 година — Лъв VII, римски папа (*? г.)
1583 година — Балтазар Жерар, френски католик (* 1557 г.)
1807 година — Йохан III Бернули, швейцарски математик и астроном (* 1744 г.)
1895 година — Петко Славейков, български публицист и журналист (* 1827 г.)
1895 година — Христо Стоянов, български политик (* ок. 1842 г.)
1896 година — Фридрих Август Кекуле, немски химик (* 1829 г.)
1912 година — Марк-Емил Руше, швейцарски политик (* 1853 г.)
1921 година — Габриел Липман, френски физик Нобелов лауреат (* 1845 г.)
1924 година — Алфред Маршал, британски икономист (* 1842 г.)
1951 година — Арнолд Шьонберг, австрийски композитор (* 1874 г.)
1954 година — Фрида Кало, мексиканска художничка (* 1907 г.)
1967 година — Андре Мазон, френски лингвист (* 1881 г.)
1974 година — Патрик Блакет, английски физик, Нобелов лауреат (* 1897 г.)
1976 година — Йоахим Пайпер, немски офицер (* 1915 г.)
2000 година — Ян Карски, полски офицер (* 1914 г.)
2005 година — Асен Кисимов, български артист (* 1936 г.)
2009 година — Никола Станчев, български герой (* 1930 г.)
2013 година — Кори Монтийт, канадски артист и музикант (* 1982 г.)
2014 година — Надин Гордимър, южноафриканска писателка, Нобелов лауреат (* 1923 г.)
Празници
Черна гора — Международно приета за самостоятелна страна (Берлински конгрес, 1878 г.) и Годишнина от антифашисткото въстание (1941 година, народен празник)
Източник: Wikipedia
Берлинският контракт урежда измененията в ситуацията на Османската империя след Руско-турската война (1877-1878). Заключителен документ е на почналия на 13 (1) юни 1878 година Берлински конгрес.
Състои се от 64 члена. Унищожава наредбите на Санстефанския кротичък контракт от 3 март 1878 година сред Русия и Османската империя. Санстефанският контракт сред Русия и Султана планува да се възвърне Българската страна на необятна територия. Дава и теоретична самостоятелност под протекцията на Русия и намаляването на европейска Турция до тясна линия земя. Великите сили обаче не разрешават това да се случи. Целта е да не се разреши на Русия да разшири сферата си на въздействие до Средиземно море. Англия, Австро-Унгария и Германия се намесват и привикват Берлинския конгрес. Възстановяват огромна част от Османската империя и остават дребни, слаби буферни страни на Балканския полуостров.
Първите 12 члена на контракта се отнасят за Княжество България. Берлинският контракт в общи линии резервира статута на Българското княжество, очакван от Санстефанския контракт, само че понижава неколкократно територията му. Ограничава я до земите сред р. Дунав и Стара планина, дружно с тогавашния софийски санджак. Срокът на краткотрайното съветско ръководство се понижава от 2 години на 9 месеца. Неговата задача със период от 9 месеца е основаването на Княжество България.
Както и съгласно Санстефанския контракт, князът би трябвало да бъде определен от народа със единодушието на Великите сили и Османската империя, само че в този момент се не разрешава той да бъде представител на някоя от европейските ръководещи династии. Назначава се от султана. За ръководството на Княжеството се планува Органически правилник (Конституция), направен от заседание на локални първенци. Новата българска страна се слага във васална взаимозависимост от Османската империя и се задължава да й заплаща годишен налог, само че има лично държавно управление и армия. За България остават в действие част от капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя до началото на Руско-турската война. Османската войска няма право да навлиза в нейната територия.
Членове 13 до 22 на Берлинския контракт плануват основаването на самостоятелна област, наречена Източна Румелия, в земите сред Стара планина и Родопите. Тя би трябвало да се ръководи от основен шеф с петгодишен мандат, назначаван от Високата врата и одобряван от Великите сили, взели участие в Берлинския конгрес. Държавното устройство на региона би трябвало да бъде уредено от комисия, формирана от представители на Великите сили.
Македония, Източна Тракия и Западна Тракия остават още веднъж в рамките на Османската империя под директната власт на султана. Османската империя приема задължението да им даде административна автономност.
Берлинският контракт става основа освен за интернационалното състояние на Балканите през идващите три десетилетия, само че и стои в основата на доста политически и човешки проблеми на Балканите и до ден сегашен. Балканите се трансформират във възел от интернационалните несъгласия. Някои негови клаузи са изменени още при Съединението на Княжество България с Източна Румелия ( 6 септември 1885 г.). Част от системата, открита с контракта, е изцяло разрушена на 22 септември 1908 година, когато България афишира независимостта си, а Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина около удобно изискване, зародило в Османската империя, където е почнала Младотурската гражданска война.
Въпреки всички старания да се поправи стореното, концепциите на Берлинския контракт съпътстват политиката по отношение на Балканите и до през днешния ден.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1793 година — Ръководителят на Френската гражданска война Жан-Пол Марат е погубен във ваната на личната си баня от френската благородничка и член на противникова политическа групировка Шарлот Корде.
1837 година — Кралица Виктория става първият крал на Обединеното кралство Англия и Северна Ирландия, който се настанява в Бъкингамския замък в Лондон.
1881 година — Съставено е шестото държавно управление на Княжество България, което няма министър-председател, а работата му се управлява директно от княз Александър I Батенберг в изискванията на така наречен „ режим на пълномощията “.
1930 година — В Уругвай е намерено първото международно състезание по футбол.
1985 година — Състои се благотворителния концерт Live Aid, проведен за битка с гладуването в Етиопия.
1994 година — На полуфинала на Световното състезание по футбол в Съединени американски щати Националният тим по футбол на България изгубва от Националния тим по футбол на Италия с 2:1.
2004 година — Официално е признато Националното знаме на Черна гора.
Родени
100 или 102 година Гай Юлий Цзар
1527 година — Джон Дий, математик, астроном, астролог, окултист, навигатор, империалист и съветник на кралица Елизабет I. († 1608 г.)
1590 година — Климент X, римски папа († 1676 г.)
1608 година — Фердинанд III, император на Свещената римска империя († 1657 г.)
1798 година — Александра Фьодоровна, императрица на Русия († 1860 г.)
1821 година — Натан Бедфорд Форест, създател на Ку Клукс Клан († 1877 г.)
1841 година — Ото Вагнер, австрийски проектант († 1918 г.)
1849 година — Херман Хелмер, австрийски проектант († 1919 г.)
1862 година — Петър Гудев, министър-председател на България († 1932 г.)
1889 година — Коста Тодоров, български политик († 1947 г.)
1889 година — Луиз Маунтбатън, кралица на Швеция († 1965 г.)
1894 година — Исак Бабел, руски новелист и драматург († 1940 г.)
1918 година — Алберто Аскари, италиански водач от формула 1 († 1955 г.)
1919 година — Гриша Филипов, министър-председател на България от Украйна († 1994 г.)
1922 година — Вълкана Стоянова, българска национална певица († 2009 г.)
1928 година — Томазо Бушета, италиански мафиот († 2000 г.)
1934 година — Уоле Шоинка, нигерийски публицист, Нобелов лауреат
1940 година — Атанас Яранов, български художник († 1988 г.)
1940 година — Патрик Стюарт, британски артист
1942 година — Харисън Форд, американски артист
1944 година — Ерньо Рубик, маджарски откривател, ваятел и проектант
1954 година — Бойко Ноев, български политик
1967 година — Бени Бенаси, италиански диджей
1974 година — Ярно Трули, италиански авто водач
1979 година — Крейг Белами, уелски футболист
1989 година - Стивън Маккуин, артист
1999г - Стилияна Георгиева
Починали
939 година — Лъв VII, римски папа (*? г.)
1583 година — Балтазар Жерар, френски католик (* 1557 г.)
1807 година — Йохан III Бернули, швейцарски математик и астроном (* 1744 г.)
1895 година — Петко Славейков, български публицист и журналист (* 1827 г.)
1895 година — Христо Стоянов, български политик (* ок. 1842 г.)
1896 година — Фридрих Август Кекуле, немски химик (* 1829 г.)
1912 година — Марк-Емил Руше, швейцарски политик (* 1853 г.)
1921 година — Габриел Липман, френски физик Нобелов лауреат (* 1845 г.)
1924 година — Алфред Маршал, британски икономист (* 1842 г.)
1951 година — Арнолд Шьонберг, австрийски композитор (* 1874 г.)
1954 година — Фрида Кало, мексиканска художничка (* 1907 г.)
1967 година — Андре Мазон, френски лингвист (* 1881 г.)
1974 година — Патрик Блакет, английски физик, Нобелов лауреат (* 1897 г.)
1976 година — Йоахим Пайпер, немски офицер (* 1915 г.)
2000 година — Ян Карски, полски офицер (* 1914 г.)
2005 година — Асен Кисимов, български артист (* 1936 г.)
2009 година — Никола Станчев, български герой (* 1930 г.)
2013 година — Кори Монтийт, канадски артист и музикант (* 1982 г.)
2014 година — Надин Гордимър, южноафриканска писателка, Нобелов лауреат (* 1923 г.)
Празници
Черна гора — Международно приета за самостоятелна страна (Берлински конгрес, 1878 г.) и Годишнина от антифашисткото въстание (1941 година, народен празник)
Източник: Wikipedia
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ