Конституцията заслужава да бъде обичана
На 12 юли 1991 година e призната Конституцията на България.
На тази дата през 1991 година с подписите на 309 депутати от VІІ Велико Народно заседание е призната Конституцията на Р България. По-късно е подписана от още четирима депутати. Конституцията открива главните правила, върху които се построява политическата система на обществото – политически плурализъм, разделяне на управляващите на законодателна, изпълнителна и правосъдна. Тя дефинира най-важните държавни органи: Народно заседание, Министерски съвет, Президент, правосъдната система и органите на локалното самоуправление. В нея са посочени правилата на демократичната изборна система – общо, равно и директно изборно право с скрито гласоподаване, избрани са формите на благосъстоятелност – частна и обществена (държавна и общинска), главните права и свободи на жителите и главните отговорности на жителите, държавният герб и щемпел, химнът, знамето и столицата на България.
За настоящата конституция на Република България, за главните механизми, посредством които конституцията може да еволюира без да се стига до приемане на нова конституция и в синхрон ли е тя с провокациите на днешната реалност - беседваме с доцент доктор Христо Паунов.
Доц. доктор Христо Паунов живее и работи в град Пловдив. Завършил е междинното си обучение в Образцова Математическа гимназия „ Акад. Кирил Попов “. Висше обучение по специалността „ Право” приключва в Юридическия факултет на Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “. През 1999 година, след конкурс, стартира работа в ЮФ на ПУ „ Паисий Хилендарски”, където преподава и в този момент в катедра „ Публичноправни науки “. Защитил е дисертационен труд в Института за страната и правото при Българската академия на науките и има добита научна степен „ лекар по право “. Доцент е по Конституционно право в Юридическия факултет на Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “.
- Доц. Паунов, през днешния ден се навършват 31 години от приемането на настоящата Конституция на Република България. Доколко тя е използвана и до каква степен законите й подхождат?
- На 12 юли 1991 година Седмото Велико Народно заседание одобри сегашната, 4-та подред след възобновяване на българската държавност, Конституция на Република България. Днес, 31 години по-късно, конституцията продължава да работи като директно използвано право. Нека да напомня, че нейните разпореждания имат директно деяние. Това е разумно, обикновено и този факт не трябва да учудва никого, тъй като конституцията е главният и висш закон в страната. Това е едната страна на нейното двойно правно съществуване. А другата страна, това, което сякаш много постоянно забравяме, е че тя съставлява и публичен контракт, т.е. контракт сред свободни хора, които подписват между тях съглашение за практикуване на властта в страната. Казано по различен метод, народът се договаря с всеки жител и всеки жител се договаря с целокупния народ. Целта е всички да бъдат ръководени по избрани закони, за общо положително. Ето за какво всеки жител би трябвало да може когато и да е да намира поддръжка и отбрана в законите, които страната основава. Учим нашите студенти, че конституцията е инструментът за следено практикуване на властта в страната. А за сходството на законите с конституцията следи специфична пълномощия. В България това е Конституционният съд, който през годините натрупа много процедура, а този факт самичък по себе си е задоволително индикативен.
- В синхрон ли е Конституцията на Република България с провокациите на днешната реалност?
- В актуалния конституционализъм се споделя разбирането, че настоящият и главен закон би трябвало да живее в тясна непосредственост с политическия и обществения живот на хората. И когато конституцията се приспособява съгласно с еволюцията на този политически и обществен живот, тя има доста повече шансове да живее дълготрайно. Конституционните правила се основават, с цел да могат те да бъдат допустимо най-дълго и сполучливо прилагани – това е стремежът на конституционния законодател. Но конституцията не е безконечна – при нейното по-дълго използване от време на време се слага въпросът за нейното реформиране. Азбучно предписание в демократичната страна е от време на време да се ревизира до каква степен главния закон дава отговор на условията на днешния ден и на едно обозримо бъдеще. Еволюцията на конституцията е развой, който се прави със средствата и механизмите, които са заложени в самия главен закон. Тази тематика е с продължаваща новост, наложена от динамичността на обществено-политическия живот, както и от диманиката на конституционализма изобщо.
- Кои са главните механизми, посредством които конституцията може да еволюира без да се стига до приемане на нова конституция?
- Конституцията на Република България залага, въпреки и неписано в прав текст на разбирането че тя би трябвало и може да евоюлира. Това е допустимо да стане било посредством практиката на конституционната пълномощия, било посредством ревизирането на главния закон. Говорейки обаче за промени в конституцията, всички ние би трябвало да имаме поради, че тя съдържа в себе си материалнопрвани и процесуални гаранции за това, че измененията в нея ще са вследствие на деликатна, професионална и способена преценка, основаваща се на общоприемливи за показаните в Народното събрание политически сили решения, в това число и на консенсус. Едновремевнно с това би трябвало да отбележим обстоятелството, че самата Конституция на Република България съдържа в себе си и редица защитни механизми, посредством които тя пази самата себе си. Тенденцията, която се следи обаче е, че реформирането на Конституцията няма да спре като развой.
- Бихте ли споделили на днешните политици: „ Непротивоконституционстувателствувайте! “?
- Според мен, част от днешния политически хайлайф не познава конституцията. Да, бих им го споделил, бих им го повтарял даже постоянно. Но на рождения ден на в този момент настоящата българска конституция аз си припомням думите на един голам български държавник, доста добър правист и разпален патриот – Гиньо Ганев, който за жалост към този момент не е измежду нас. Той споделяше: „ Да извикаме мощно, само че и безшумно като в храм: Да живее Конституцията! “.
- Какво обръщение бихте отправили в този ден?
- Често споделям на моите студенти нещо, което в този момент малко ще преразказвам във връзка днешния ден: „ Конституцията заслужава да бъде обичана! “.
На тази дата през 1991 година с подписите на 309 депутати от VІІ Велико Народно заседание е призната Конституцията на Р България. По-късно е подписана от още четирима депутати. Конституцията открива главните правила, върху които се построява политическата система на обществото – политически плурализъм, разделяне на управляващите на законодателна, изпълнителна и правосъдна. Тя дефинира най-важните държавни органи: Народно заседание, Министерски съвет, Президент, правосъдната система и органите на локалното самоуправление. В нея са посочени правилата на демократичната изборна система – общо, равно и директно изборно право с скрито гласоподаване, избрани са формите на благосъстоятелност – частна и обществена (държавна и общинска), главните права и свободи на жителите и главните отговорности на жителите, държавният герб и щемпел, химнът, знамето и столицата на България.
За настоящата конституция на Република България, за главните механизми, посредством които конституцията може да еволюира без да се стига до приемане на нова конституция и в синхрон ли е тя с провокациите на днешната реалност - беседваме с доцент доктор Христо Паунов.
Доц. доктор Христо Паунов живее и работи в град Пловдив. Завършил е междинното си обучение в Образцова Математическа гимназия „ Акад. Кирил Попов “. Висше обучение по специалността „ Право” приключва в Юридическия факултет на Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “. През 1999 година, след конкурс, стартира работа в ЮФ на ПУ „ Паисий Хилендарски”, където преподава и в този момент в катедра „ Публичноправни науки “. Защитил е дисертационен труд в Института за страната и правото при Българската академия на науките и има добита научна степен „ лекар по право “. Доцент е по Конституционно право в Юридическия факултет на Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “.
- Доц. Паунов, през днешния ден се навършват 31 години от приемането на настоящата Конституция на Република България. Доколко тя е използвана и до каква степен законите й подхождат?
- На 12 юли 1991 година Седмото Велико Народно заседание одобри сегашната, 4-та подред след възобновяване на българската държавност, Конституция на Република България. Днес, 31 години по-късно, конституцията продължава да работи като директно използвано право. Нека да напомня, че нейните разпореждания имат директно деяние. Това е разумно, обикновено и този факт не трябва да учудва никого, тъй като конституцията е главният и висш закон в страната. Това е едната страна на нейното двойно правно съществуване. А другата страна, това, което сякаш много постоянно забравяме, е че тя съставлява и публичен контракт, т.е. контракт сред свободни хора, които подписват между тях съглашение за практикуване на властта в страната. Казано по различен метод, народът се договаря с всеки жител и всеки жител се договаря с целокупния народ. Целта е всички да бъдат ръководени по избрани закони, за общо положително. Ето за какво всеки жител би трябвало да може когато и да е да намира поддръжка и отбрана в законите, които страната основава. Учим нашите студенти, че конституцията е инструментът за следено практикуване на властта в страната. А за сходството на законите с конституцията следи специфична пълномощия. В България това е Конституционният съд, който през годините натрупа много процедура, а този факт самичък по себе си е задоволително индикативен.
- В синхрон ли е Конституцията на Република България с провокациите на днешната реалност?
- В актуалния конституционализъм се споделя разбирането, че настоящият и главен закон би трябвало да живее в тясна непосредственост с политическия и обществения живот на хората. И когато конституцията се приспособява съгласно с еволюцията на този политически и обществен живот, тя има доста повече шансове да живее дълготрайно. Конституционните правила се основават, с цел да могат те да бъдат допустимо най-дълго и сполучливо прилагани – това е стремежът на конституционния законодател. Но конституцията не е безконечна – при нейното по-дълго използване от време на време се слага въпросът за нейното реформиране. Азбучно предписание в демократичната страна е от време на време да се ревизира до каква степен главния закон дава отговор на условията на днешния ден и на едно обозримо бъдеще. Еволюцията на конституцията е развой, който се прави със средствата и механизмите, които са заложени в самия главен закон. Тази тематика е с продължаваща новост, наложена от динамичността на обществено-политическия живот, както и от диманиката на конституционализма изобщо.
- Кои са главните механизми, посредством които конституцията може да еволюира без да се стига до приемане на нова конституция?
- Конституцията на Република България залага, въпреки и неписано в прав текст на разбирането че тя би трябвало и може да евоюлира. Това е допустимо да стане било посредством практиката на конституционната пълномощия, било посредством ревизирането на главния закон. Говорейки обаче за промени в конституцията, всички ние би трябвало да имаме поради, че тя съдържа в себе си материалнопрвани и процесуални гаранции за това, че измененията в нея ще са вследствие на деликатна, професионална и способена преценка, основаваща се на общоприемливи за показаните в Народното събрание политически сили решения, в това число и на консенсус. Едновремевнно с това би трябвало да отбележим обстоятелството, че самата Конституция на Република България съдържа в себе си и редица защитни механизми, посредством които тя пази самата себе си. Тенденцията, която се следи обаче е, че реформирането на Конституцията няма да спре като развой.
- Бихте ли споделили на днешните политици: „ Непротивоконституционстувателствувайте! “?
- Според мен, част от днешния политически хайлайф не познава конституцията. Да, бих им го споделил, бих им го повтарял даже постоянно. Но на рождения ден на в този момент настоящата българска конституция аз си припомням думите на един голам български държавник, доста добър правист и разпален патриот – Гиньо Ганев, който за жалост към този момент не е измежду нас. Той споделяше: „ Да извикаме мощно, само че и безшумно като в храм: Да живее Конституцията! “.
- Какво обръщение бихте отправили в този ден?
- Често споделям на моите студенти нещо, което в този момент малко ще преразказвам във връзка днешния ден: „ Конституцията заслужава да бъде обичана! “.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ