„Максимално технологичното оръжие“: как оръдието ЗИС-3 помогна на Червената армия да се бори с нацистките нашественици
На 12 февруари 1942 година 76 мм дивизионно оръдие ЗИС-3, което е създадено от именития конструктор Василий Грабин, публично попълня арсенала на руските войски. В Червената войска го назовават „ оръдието на Грабин “, „ Зося “ и „ залпа на Сталин “. Съветската промишленост създава десетки хиляди единици от това оръжие, което става най-масовото в своя клас през Втората международна война.
Основните преимущества на руското оръдие бяха неговата мощ, надеждност, еластичност, непридирчивост при работа и лекост на произвеждане. По мнението на специалистите, концепцията на Грабин има забележителен принос в битката против танковете, бронираната техника и артилерия на Вермахта.
Преди 80 години 76-мм дивизионното оръдие ЗИС-3 беше признато на въоръжение от Червената войска, което го трансформира в най-масовото оръдие, създавано по време на Великата отечествена война. В най-кратки периоди производството му беше разгърнато в три предприятия: Горкиевския артилерийски цех № 92, цех № 235 във Воткинск и цех № 13 в Уст-Катав.
ЗИС-3 стартира своя военен път в условия, когато Съюз на съветските социалистически републики беше на прага на военна злополука, и го приключи в освободената от нацистите Източна Европа, достигайки Виена и Берлин.
„ До края на войната ЗИС-3 твърдо поддържаше статута си на главно дивизионно оръдие, а от 1944 година де факто се трансформира в главно противотанково оръдие. Той отговаряше изцяло на всички условия за подвижност, огнева мощност, непридирчивост в ежедневната употреба и технологичност на производството “, се споделя в материалите на съветското Министерство на защитата.
Данните за броя на оръжията, създадени от руската промишленост, варират. Така, уебсайтът на Министерството на защитата споделя, че заводите на Съюз на съветските социалистически републики са дали на фронта повече от 100 хиляди единици от това артилерийско оръдие, а музейният раздел на уеб страницата на парк „ Патриот “ оповестява за повече от 48 хиляди броя.
Както обясниха специалисти, интервюирани от RT, несъответствието в статистиката се изяснява с броя на пуснатите базови проби и общия брой на другите модификации, трансферирани на Червената войска. По-специално, знае се, че повече от 18 хиляди оръдия (над посочените 48 хиляди) са създадени за инсталиране на руските самоходни оръдия СУ-76.
Качествено съвършенство
ЗИС-3 е разработка на екип, управителен от Василий Гаврилович Грабин. Известният руски конструктор стартира да проектира оръдието през май 1941 година Преди това в същия диаметър 76 мм той сътвори дивизионното оръдие F-22, което беше високо оценено от военното управление и включено в арсенала на Червената войска. Въз основа на пленени мостри от тези оръдия германците направиха свое лично, оръдието Pak36 (r), което закупи огромна известност.
На базата на F-22 е основан и ЗИС-3. Индустрията създава първия първообраз на изделието на 22 юни 1941 година Още през декември 1941 година пробна партида оръдия Грабин дойде на фронта, където получиха бойно кръщение.
През януари 1942 година оръдието е показано на националния комисар на защитата Йосиф Сталин. Той дефинира ЗИС-3 като „ шедьовър в проектирането на артилерийски системи “ и даде публично позволение за промишленото му произвеждане.
„ Раждането на ЗИС-3 е естествено: той най-пълно осъществя креативния капацитет на КБ (конструкторското бюро), нашия дълготраен опит, който беше добиван лека-полека на всички стадии по пътя ни “, - по този начин приказва за своята рожба Василий Грабин.
ЗИС-3 се състои от лафет, чиято структура включва устройства за обратен тласък, механизми за наводка, устройство за прицелване и редица други механизми, както и много дълга цев, която обезпечава на снаряда нужната висока начална скорост. Също по този начин, оръдието е оборудвано с дулна спирачка, което доста понижава отката при изстрел.
Както е посочено на уеб страницата на „ Патриот “, макар относителната елементарност на дизайна и скромната маса, ЗИС-3 превъзхожда по мощ множеството сходни задгранични оръжия.
Общата дължина на оръдието в прибрано състояние е 6 м, тегло - 1,116 тона, обсег на пукотевица - 13,3 км, скорост на пукотевица - 20-25 изстрела в минута, военен екипаж - шест души.
ЗИС-3 беше в положение да стреля с доста разнороден боеприпас - от осколочно-експлозивни гранати до кумулативни снаряди, които изгаряха брони с дебелина 90 мм. Оръдието е употребявано за битка с бронирана техника, артилерия, инженерни уреди и дълготрайни огневи точки на съперника.
Войниците са наричали ЗИС-3 „ оръдието на Грабин “, „ Зося “ и „ залп имени Сталина “, а германците нарекли руското оръдие Ratsch-Bumm („ тресчотка “) заради обстоятелството, че звукът на снаряда се чувал малко по-рано, в сравнение с доближава плача на изстрела.
„ Оръжието се трансформира в гръмотевична стихия за бронираните сили и пехотата на съперника. Благодарение на изключителните си бойни, оперативни и софтуерни качества, доста специалисти признават това оръжие за едно от най-хубавите оръжия от Втората международна война “, се споделя в материалите на „ Патриот “.
Преди появяването на тежките танкове " Тигър ", " Пантера " и самоходните оръдия " Фердинанд " във Вермахта, оръдието на Грабин елементарно пробива челната ризница на немските машини от разстояние 700-900 м.
Новите нацистки танкове обаче челно " Зося " не можеше да пробие отдалеко. В тази връзка руските артилеристи се опитваха да устройват засади, стреляйки в профил, по ходовата част и цевта на „ непробиваемите “ противников танкове. Тази тактичност, да вземем за пример, беше интензивно употребена по време на епичната борба при Курск. Количественото предимство в артилерията от време на време разрешава на Червената войска да концентрира до 10 оръдия, с цел да унищожи един тежък танк на съперника.
Въпреки обстоятелството, че ЗИС-3 принадлежи към класа на буксируемата артилерия, оръдието беше много мобилно и не се забиваше в земята при изстрел. Благодарение на това оръдейния план може бързо да реагира на всевъзможни рискове, зараждащи от разнообразни направления.
" Фантастично осъществяване "
Както акцентира Василий Заболотни, заместник-директор на Музея на съветската военна история, в диалог с RT, лекотата на произвеждане на ЗИС-3 е от огромно значение. Това стана първото артилерийско оръдие в света, пуснато в всеобщо произвеждане и конвейерно сглобяване.
По мнението на специалиста, е било допустимо да се усъвършенства производството и да се понижи размерът на софтуерните интервенции заради понижаване на общия брой елементи и сполучливия асортимент на съставените елементи - лафет от противотанково оръдие ЗИС-2, цев от Ф-22 УСВ.
„ ЗИС-3 се трансформира в най-технологичното и на ниска цена оръдие. То беше безусловно щамповано, като се пускаха общо десетки хиляди оръдия от конвейрната линия. Благодарение на основаването на широкомащабно серийно произвеждане, Червената войска получи доста ефикасни и надеждни оръжия. Естествено, това не можеше да не повлияе на салдото на силите на фронта “, сподели Заболотни.
Той обърна особено внимание на обстоятелството, че качеството на направа на ЗИС-3, като предписание, не куца. Например, във Военно-историческия музей на артилерията, инженерните и свързочните войски на Министерството на защитата на Русия (Санкт Петербург) е изложено оръдие ЗИС-3, създадено през 1942 година, което е било на въоръжение в 5-та въздушно-десантна дивизия и е посетило бойните полета в Украйна, в Молдова, Румъния, Югославия и Унгария. От него са изстреляни съвсем 10 хиляди изстрела.
Друг пример от това оръдие, съхраняван в същия музей, е попътувал от региона на Курск до Берлин, покривайки повече от 6 хиляди км път. Този образец на ЗИС-3 е създал над 3,9 хиляди изстрела, унищожавайки 33 танка (главно тежки тигри и пантери), 21 самоходни оръдия и 74 противников автомобила.
„ ЗИС-3 може да се назова границата на съвършенството на оръдията с диаметър 76 мм. По отношение на комбинацията от основни характерности, концепцията на Грабин надмина западните и немските мостри от сходен клас. Това беше универсално оръжие, воюваше съвсем през цялата война, съвсем никоя интервенция на Червената войска не можеше да мине без него “, изясни Заболотни.
Както акцентира специалистът, всеобщото появяване на ЗИС-3 разреши на руските войски да компенсират острия дефицит на артилерийски оръдия, които през 1941 година бяха изгубени в борба или останаха в хранилища в окупираните от немците територии.
„ В този миг оказа помощ по този начин наречената високоскоростна технология за планиране, създадена от Грабин, и преструктурирането на завода в Нижни Новгород за производството на ЗИС-3, което даде фантастична продуктивност “, сподели Заболотни.
В коментар за RT претендентът на военните науки Сергей Суворов сподели, че оръдието на Грабин има голям принос за провалянето на нацистките нашественици и макар релативно скромния си диаметър, оказа помощ за унищожаването на забележителен брой противников танкове.
„ Ясно е, че с Тигрите и Пантерите на ЗИС-3 му беше по-трудно, само че от 500 м можеше да поразява много решително в профил. Важно е също по този начин, че това оръдие е инсталирано на самоходното оръдие Су-76, което също е създадено в грандиозни количества “, сподели Суворов.
Той назова надеждността и непретенциозността основните преимущества на ЗИС-3. В доста връзки тези качества дефинират триумфа на Червената войска на бойните полета с Вермахта.
„ Разбира се, както преди Великата отечествена война, по този начин и към този момент по време на войната руското командване се стреми да употребява оръдия с по-голям диаметър. Но те са по-трудни за произвеждане и, естествено, с по-лоши характерности във връзка с маневреността. В тези сложни условия изборът на диаметър 76 мм под формата на ЗИС беше най-оптималният “, заключи Суворов.
Превод: ЕС
Основните преимущества на руското оръдие бяха неговата мощ, надеждност, еластичност, непридирчивост при работа и лекост на произвеждане. По мнението на специалистите, концепцията на Грабин има забележителен принос в битката против танковете, бронираната техника и артилерия на Вермахта.
Преди 80 години 76-мм дивизионното оръдие ЗИС-3 беше признато на въоръжение от Червената войска, което го трансформира в най-масовото оръдие, създавано по време на Великата отечествена война. В най-кратки периоди производството му беше разгърнато в три предприятия: Горкиевския артилерийски цех № 92, цех № 235 във Воткинск и цех № 13 в Уст-Катав.
ЗИС-3 стартира своя военен път в условия, когато Съюз на съветските социалистически републики беше на прага на военна злополука, и го приключи в освободената от нацистите Източна Европа, достигайки Виена и Берлин.
„ До края на войната ЗИС-3 твърдо поддържаше статута си на главно дивизионно оръдие, а от 1944 година де факто се трансформира в главно противотанково оръдие. Той отговаряше изцяло на всички условия за подвижност, огнева мощност, непридирчивост в ежедневната употреба и технологичност на производството “, се споделя в материалите на съветското Министерство на защитата.
Данните за броя на оръжията, създадени от руската промишленост, варират. Така, уебсайтът на Министерството на защитата споделя, че заводите на Съюз на съветските социалистически републики са дали на фронта повече от 100 хиляди единици от това артилерийско оръдие, а музейният раздел на уеб страницата на парк „ Патриот “ оповестява за повече от 48 хиляди броя.
Както обясниха специалисти, интервюирани от RT, несъответствието в статистиката се изяснява с броя на пуснатите базови проби и общия брой на другите модификации, трансферирани на Червената войска. По-специално, знае се, че повече от 18 хиляди оръдия (над посочените 48 хиляди) са създадени за инсталиране на руските самоходни оръдия СУ-76.
Качествено съвършенство
ЗИС-3 е разработка на екип, управителен от Василий Гаврилович Грабин. Известният руски конструктор стартира да проектира оръдието през май 1941 година Преди това в същия диаметър 76 мм той сътвори дивизионното оръдие F-22, което беше високо оценено от военното управление и включено в арсенала на Червената войска. Въз основа на пленени мостри от тези оръдия германците направиха свое лично, оръдието Pak36 (r), което закупи огромна известност.
На базата на F-22 е основан и ЗИС-3. Индустрията създава първия първообраз на изделието на 22 юни 1941 година Още през декември 1941 година пробна партида оръдия Грабин дойде на фронта, където получиха бойно кръщение.
През януари 1942 година оръдието е показано на националния комисар на защитата Йосиф Сталин. Той дефинира ЗИС-3 като „ шедьовър в проектирането на артилерийски системи “ и даде публично позволение за промишленото му произвеждане.
„ Раждането на ЗИС-3 е естествено: той най-пълно осъществя креативния капацитет на КБ (конструкторското бюро), нашия дълготраен опит, който беше добиван лека-полека на всички стадии по пътя ни “, - по този начин приказва за своята рожба Василий Грабин.
ЗИС-3 се състои от лафет, чиято структура включва устройства за обратен тласък, механизми за наводка, устройство за прицелване и редица други механизми, както и много дълга цев, която обезпечава на снаряда нужната висока начална скорост. Също по този начин, оръдието е оборудвано с дулна спирачка, което доста понижава отката при изстрел.
Както е посочено на уеб страницата на „ Патриот “, макар относителната елементарност на дизайна и скромната маса, ЗИС-3 превъзхожда по мощ множеството сходни задгранични оръжия.
Общата дължина на оръдието в прибрано състояние е 6 м, тегло - 1,116 тона, обсег на пукотевица - 13,3 км, скорост на пукотевица - 20-25 изстрела в минута, военен екипаж - шест души.
ЗИС-3 беше в положение да стреля с доста разнороден боеприпас - от осколочно-експлозивни гранати до кумулативни снаряди, които изгаряха брони с дебелина 90 мм. Оръдието е употребявано за битка с бронирана техника, артилерия, инженерни уреди и дълготрайни огневи точки на съперника.
Войниците са наричали ЗИС-3 „ оръдието на Грабин “, „ Зося “ и „ залп имени Сталина “, а германците нарекли руското оръдие Ratsch-Bumm („ тресчотка “) заради обстоятелството, че звукът на снаряда се чувал малко по-рано, в сравнение с доближава плача на изстрела.
„ Оръжието се трансформира в гръмотевична стихия за бронираните сили и пехотата на съперника. Благодарение на изключителните си бойни, оперативни и софтуерни качества, доста специалисти признават това оръжие за едно от най-хубавите оръжия от Втората международна война “, се споделя в материалите на „ Патриот “.
Преди появяването на тежките танкове " Тигър ", " Пантера " и самоходните оръдия " Фердинанд " във Вермахта, оръдието на Грабин елементарно пробива челната ризница на немските машини от разстояние 700-900 м.
Новите нацистки танкове обаче челно " Зося " не можеше да пробие отдалеко. В тази връзка руските артилеристи се опитваха да устройват засади, стреляйки в профил, по ходовата част и цевта на „ непробиваемите “ противников танкове. Тази тактичност, да вземем за пример, беше интензивно употребена по време на епичната борба при Курск. Количественото предимство в артилерията от време на време разрешава на Червената войска да концентрира до 10 оръдия, с цел да унищожи един тежък танк на съперника.
Въпреки обстоятелството, че ЗИС-3 принадлежи към класа на буксируемата артилерия, оръдието беше много мобилно и не се забиваше в земята при изстрел. Благодарение на това оръдейния план може бързо да реагира на всевъзможни рискове, зараждащи от разнообразни направления.
" Фантастично осъществяване "
Както акцентира Василий Заболотни, заместник-директор на Музея на съветската военна история, в диалог с RT, лекотата на произвеждане на ЗИС-3 е от огромно значение. Това стана първото артилерийско оръдие в света, пуснато в всеобщо произвеждане и конвейерно сглобяване.
По мнението на специалиста, е било допустимо да се усъвършенства производството и да се понижи размерът на софтуерните интервенции заради понижаване на общия брой елементи и сполучливия асортимент на съставените елементи - лафет от противотанково оръдие ЗИС-2, цев от Ф-22 УСВ.
„ ЗИС-3 се трансформира в най-технологичното и на ниска цена оръдие. То беше безусловно щамповано, като се пускаха общо десетки хиляди оръдия от конвейрната линия. Благодарение на основаването на широкомащабно серийно произвеждане, Червената войска получи доста ефикасни и надеждни оръжия. Естествено, това не можеше да не повлияе на салдото на силите на фронта “, сподели Заболотни.
Той обърна особено внимание на обстоятелството, че качеството на направа на ЗИС-3, като предписание, не куца. Например, във Военно-историческия музей на артилерията, инженерните и свързочните войски на Министерството на защитата на Русия (Санкт Петербург) е изложено оръдие ЗИС-3, създадено през 1942 година, което е било на въоръжение в 5-та въздушно-десантна дивизия и е посетило бойните полета в Украйна, в Молдова, Румъния, Югославия и Унгария. От него са изстреляни съвсем 10 хиляди изстрела.
Друг пример от това оръдие, съхраняван в същия музей, е попътувал от региона на Курск до Берлин, покривайки повече от 6 хиляди км път. Този образец на ЗИС-3 е създал над 3,9 хиляди изстрела, унищожавайки 33 танка (главно тежки тигри и пантери), 21 самоходни оръдия и 74 противников автомобила.
„ ЗИС-3 може да се назова границата на съвършенството на оръдията с диаметър 76 мм. По отношение на комбинацията от основни характерности, концепцията на Грабин надмина западните и немските мостри от сходен клас. Това беше универсално оръжие, воюваше съвсем през цялата война, съвсем никоя интервенция на Червената войска не можеше да мине без него “, изясни Заболотни.
Както акцентира специалистът, всеобщото появяване на ЗИС-3 разреши на руските войски да компенсират острия дефицит на артилерийски оръдия, които през 1941 година бяха изгубени в борба или останаха в хранилища в окупираните от немците територии.
„ В този миг оказа помощ по този начин наречената високоскоростна технология за планиране, създадена от Грабин, и преструктурирането на завода в Нижни Новгород за производството на ЗИС-3, което даде фантастична продуктивност “, сподели Заболотни.
В коментар за RT претендентът на военните науки Сергей Суворов сподели, че оръдието на Грабин има голям принос за провалянето на нацистките нашественици и макар релативно скромния си диаметър, оказа помощ за унищожаването на забележителен брой противников танкове.
„ Ясно е, че с Тигрите и Пантерите на ЗИС-3 му беше по-трудно, само че от 500 м можеше да поразява много решително в профил. Важно е също по този начин, че това оръдие е инсталирано на самоходното оръдие Су-76, което също е създадено в грандиозни количества “, сподели Суворов.
Той назова надеждността и непретенциозността основните преимущества на ЗИС-3. В доста връзки тези качества дефинират триумфа на Червената войска на бойните полета с Вермахта.
„ Разбира се, както преди Великата отечествена война, по този начин и към този момент по време на войната руското командване се стреми да употребява оръдия с по-голям диаметър. Но те са по-трудни за произвеждане и, естествено, с по-лоши характерности във връзка с маневреността. В тези сложни условия изборът на диаметър 76 мм под формата на ЗИС беше най-оптималният “, заключи Суворов.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ