На 100 г. си отиде американският дипломат Хенри Кисинджър
На 100-годишна възраст умря Хенри Кисинджър, някогашният държавен секретар на Съединени американски щати, чието доброволно поощряване на грубата американска мощност оказа помощ за оформянето на света след Втората международна война, заяви неговата консултантска компания.
„ Д-р Хенри Кисинджър, почитан американски академик и общественик, си отиде през днешния ден в дома си в Кънектикът “, заяви Кисинджър Асошиейтс в изказване късно в сряда. В него се споделяше, че фамилията на Кисинджър ще провежда частно заравяне, като възпоменателната работа ще се състои по-късно в Ню Йорк. Не е посочена причина за гибелта.
Кисинджър беше деен даже като столетник, пътувайки до Китай през юли, с цел да се срещне с президента Си Дзинпин. Китай беше едно от най-трайните наследства на Кисинджър. Надявайки се да разклати борбата от Студената война против Съветския съюз, Кисинджър скрито се свърза с Китай, което приключи с историческото посещаване през 1972 година на президента Ричард Никсън и по-късно установяването на връзки сред Съединени американски щати и Пекин.
След като абсурдът Уотъргейт смъкна Никсън, Кисинджър служи при неговия правоприемник Джералд Форд. В невиждана договореност Кисинджър служи по едно и също време като държавен секретар и като консултант по националната сигурност.
Кисинджър беше почетен с Нобелова премия за мир за договаряния за преустановяване на войната във Виетнам, макар че спорът продължи и по-късно и неговият сътрудник от Северен Виетнам Ле Дук То отхвърли да одобри премията.
Докато интелектуалните способности на Кисинджър бяха насилствено приети даже от неговите критици, той остава надълбоко спорен поради безмилостната си философия на реалполитиката – коравосърдечния извод, че нациите преследват личните си ползи посредством мощ. Разсекретените документи демонстрират, че Кисинджър е дал благословията си за подкопаването на определения марксистки президент на Чили Салвадор Алиенде и по-късно за преврата от 1973 година на военачалник Аугусто Пиночет. Кисинджър също поддържа Индонезия, непосредствен антикомунистически съдружник, когато завзе Източен Тимор през 1975 година и си затвори очите за всеобщите зверства на Пакистан, когато Бангладеш завоюва самостоятелност през 1971 година, виждайки Исламабад като скъп медиатор с Китай.
„ Д-р Хенри Кисинджър, почитан американски академик и общественик, си отиде през днешния ден в дома си в Кънектикът “, заяви Кисинджър Асошиейтс в изказване късно в сряда. В него се споделяше, че фамилията на Кисинджър ще провежда частно заравяне, като възпоменателната работа ще се състои по-късно в Ню Йорк. Не е посочена причина за гибелта.
Кисинджър беше деен даже като столетник, пътувайки до Китай през юли, с цел да се срещне с президента Си Дзинпин. Китай беше едно от най-трайните наследства на Кисинджър. Надявайки се да разклати борбата от Студената война против Съветския съюз, Кисинджър скрито се свърза с Китай, което приключи с историческото посещаване през 1972 година на президента Ричард Никсън и по-късно установяването на връзки сред Съединени американски щати и Пекин.
След като абсурдът Уотъргейт смъкна Никсън, Кисинджър служи при неговия правоприемник Джералд Форд. В невиждана договореност Кисинджър служи по едно и също време като държавен секретар и като консултант по националната сигурност.
Кисинджър беше почетен с Нобелова премия за мир за договаряния за преустановяване на войната във Виетнам, макар че спорът продължи и по-късно и неговият сътрудник от Северен Виетнам Ле Дук То отхвърли да одобри премията.
Докато интелектуалните способности на Кисинджър бяха насилствено приети даже от неговите критици, той остава надълбоко спорен поради безмилостната си философия на реалполитиката – коравосърдечния извод, че нациите преследват личните си ползи посредством мощ. Разсекретените документи демонстрират, че Кисинджър е дал благословията си за подкопаването на определения марксистки президент на Чили Салвадор Алиенде и по-късно за преврата от 1973 година на военачалник Аугусто Пиночет. Кисинджър също поддържа Индонезия, непосредствен антикомунистически съдружник, когато завзе Източен Тимор през 1975 година и си затвори очите за всеобщите зверства на Пакистан, когато Бангладеш завоюва самостоятелност през 1971 година, виждайки Исламабад като скъп медиатор с Китай.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ