На 1 ноември от един век насам честваме Деня на

На 1 ноември от един век насам честваме Деня на будителите. На този незабравим ден през 1888 година се е родил във Варна художникът Борис Георгиев, един от огромните български будители. “С духа и гения си той трансформира изкуството си, построено върху чисто етични основи, в задача за духовното единство на хората, което подкрепя цивилизационната еволюция на човечеството " - показва изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева, шеф на Градската художествена изложба - Варна, чийто патрон е огромният художник.

Борис Георгиев е роден на 1 ноември 1888 година във Варна. Следва живопис в Художественото учебно заведение на Дружеството за насърчаване на изкуствата в Санкт Петербург, ръководено от огромния съветски художник Николай Рьорих. През 1909 година учи живопис в Мюнхен, Германия, под управлението на майстори като Анжело Янк и Петер декор Халм. Установява се да живее в Италия, където основава едни от най-великолепните си шедьоври. Негова спътница из пътуванията му по света е сестра му Катерина. Тя умира млада, а той я рисува на платната си постоянно като ефирна сянка.

През 1922 година се завръща в България, където се среща с Петър Дънов. Портретът, който той прави на Учителя, е непокътнат. През 1923 година прави първата си независима галерия във Варна, в постройката на тогавашната Девическа гимназия, в този момент Археологически музей. Участва в голям брой интернационалните изложения във Венеция през интервала 1928-1942 година Отново отпътува за Италия, с цел да продължи там сполучливата си работа в областта на изкуството.

При посещаване в Берлин през 1928 година Борис Георгиев се среща с великия академик Алберт Айнщайн и сред двамата поражда другарство. По-късно в галерията " Шулте “ в Берлин е проведена галерия на Георгиев със съдействието на Айнщайн. Георгиев прави портрет на известния академик и му го подарява персонално.

През 1931 година отпътува за Индия, където го чакат нови срещи и запознанства със световноизвестни персони като Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, от който е поканен персонално, Джавахарлал Неру, Принцеса Нилуфар, Пандит Малавия, Дурре Шевар и други Пътешества из Хималаите, където се среща със своя нравствен преподавател – Николай Рьорих. Тук той основава поредност пейзажи, портрети и фигурни композиции, въодушевени от индуските митове и мистицизма на културно-религиозното благосъстояние на Индия.

През 1936 година се завръща в България. Следва още веднъж посещаване в Рим, последвано от пътешестване до Бразилия (1952), където прекарва четири години от живота си и е високо оценен като художник. През 1956 година Борис Георгиев се завръща в Италия и остава там до края на дните си. Носител е на огромната премия " Короната на Италия “ за цялостното си творчество (1937).

Борис Георгиев подписва платната си Boris Georgiev di Varna. Дори когато умира през 1962 година в Рим, на надгробната му плоча е подложен този надпис. Дълго време художникът е пропуснат в България. През 1990 година Художествената изложба на Варна е именувана на Борис Георгиев.