57 години от едно от най-мащабните бедствия в най-новата история на България
На 1 май 1966 - та година в региона на Враца се случва едно от най-мащабните наводнения в най-новата ни история. След пробив в стената на хвостохранилище във Врачанския балкан за 20 минути 500 000 тона вода, железни и скални боклуци заливат село Згориград и огромна част от града, споделя БНР.
Почти незабавно са разрушени мостове и стотици постройки, измежду които 153 къщи. Официално приетите жертви са 96 души, само че и до през днешния ден се счита, че броят им е даже в пъти по-голям поради безследното изгубване на доста хора по това време.
В пресата бедствието се отразява спестовно с единствен акцент - всеобщата държавна готовност за цялостно възобновяване на региона и погашение на милиони левове за потърпевшите и нови домове. Въпреки мълчанието за аргументите, още тогава е ясно, че трагедията е породена от безстопанствено отношение.Зад спуснатата осведомителна завеса преждевременно се дават четири неоправдателни присъди, които обаче остават на най-ниско равнище.
В засегнатото село Згориград и до през днешния ден споменът за опустошението, което трансформира ориста на генерации, е деен, и за претърпелите нещастието, и за родените след нея.
Жители на селото обявиха:
" Първи май беше формален празник и отидохме в града да вършим манифестация. Това е традиция за първи май да се коли агне и хората да се веселят, само че по този начин е било писано да не могат да отпразнуват този първи май ".
" Беше ужасно - младежи си отпътуваха, цели фамилии си отпътуваха надолу. Много близки наши ги отнесе ".
" С хеликоптери започнаха да търсят трупове ".
" Аз съм от Згориград. Част съм от тази общественост, която е претърпяла това извънредно злополучие. Наводнението от 1 май 1966 година е оставило незабравим белег в съзнанието на хората от Згориград. Аз съм роден по-късно, само че от диалози съм преживявал това злополучие неведнъж ".
Почти незабавно са разрушени мостове и стотици постройки, измежду които 153 къщи. Официално приетите жертви са 96 души, само че и до през днешния ден се счита, че броят им е даже в пъти по-голям поради безследното изгубване на доста хора по това време.
В пресата бедствието се отразява спестовно с единствен акцент - всеобщата държавна готовност за цялостно възобновяване на региона и погашение на милиони левове за потърпевшите и нови домове. Въпреки мълчанието за аргументите, още тогава е ясно, че трагедията е породена от безстопанствено отношение.Зад спуснатата осведомителна завеса преждевременно се дават четири неоправдателни присъди, които обаче остават на най-ниско равнище.
В засегнатото село Згориград и до през днешния ден споменът за опустошението, което трансформира ориста на генерации, е деен, и за претърпелите нещастието, и за родените след нея.
Жители на селото обявиха:
" Първи май беше формален празник и отидохме в града да вършим манифестация. Това е традиция за първи май да се коли агне и хората да се веселят, само че по този начин е било писано да не могат да отпразнуват този първи май ".
" Беше ужасно - младежи си отпътуваха, цели фамилии си отпътуваха надолу. Много близки наши ги отнесе ".
" С хеликоптери започнаха да търсят трупове ".
" Аз съм от Згориград. Част съм от тази общественост, която е претърпяла това извънредно злополучие. Наводнението от 1 май 1966 година е оставило незабравим белег в съзнанието на хората от Згориград. Аз съм роден по-късно, само че от диалози съм преживявал това злополучие неведнъж ".
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ