Мюриел Барбери: В душите на хората винаги се крие по някоя мистерия
Мюриел Барбери е едно от най-популярните лица на актуалната френска литература. Световна популярност й носи вторият й разказ " Елегантността на таралежа ", оповестен на френски през 2006 година На български излиза три години по-късно като издание на " Факел Експрес ". Тази година " Сиела " преиздаде бестселъра й и отпечата последния й разказ " И розата сама да е ".
" Дневник " препубликува от изявлението на Иван Русланов с Мюриел Барбери. Заглавието е на редакцията.
" Искам да се срещам с други хора, да се оприличавам в тях, да споделям това, което вълнува душите им. Това е едно от най-важните неща в живота на всеки един от нас. В душите на хората постоянно се крие по някоя тайнственост. Моята цел в този живот е да се пробвам да стигам колкото се може по-близо до даден човек, знаейки, че някъде там, в душата му, се крие тайнственост ".
Това показа в особено изявление за БНР писателката Мюриел Барбери. Тя покори света с романа си " Елегантността на таралежа " . Историята, разрастваща се в лъскава кооперация в Париж, напомни на читателите, че под стените, които градим към себе си, съвсем постоянно се крият чудеса.
Мюриел е родена в Казабланка, дълги години учи и преподава философия. Насред живописната атмосфера на настъпващата френска есен Мюриел поема още веднъж по първите стъпки на " Елегантността на таралежа " - разказ, който я трансформира в знаменит създател.
Париж
" Беше случайност. В първия ми разказ, оповестен през 2000 година, към този момент имах воин, който беше пазач в постройката на ул " Грьонел " № 7, където се развива действието. Дамата пазач обаче се появи в едвам две от страниците на книгата. Това беше първият ми ръкопис, пратих го до издателството, след което имах доста забавен диалог с редактора ми. Нямаше доста забележки по книгата. Само една. Беше обвързвана с чаровния облик на портиерката.
Редакторът ми сподели, че този воин приказва тъкмо като пазач, както всеки би очаквал сходен човек да поддържа връзка. Предложи ми - за какво тази портиерка не приказва като принцеса или дукеса, да вземем за пример? Всичко е допустимо, когато пишеш романи. Пет или шест години откакто разгласих първия си разказ, се замислих върху думите на редактора ми. Какво ли би станало, в случай че накарам една елементарна портиерка да приказва като принцеса.
Елегантността на таралежа С код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Така се появи концепцията за " Елегантността на таралежа ". С основен воин Рьоне - портиерка, която има толкоз задълбочени ползи във философията, че може да приказва като Пруст, само че взема решение да го крие от богатите хора, живеещи в постройката ".
Освен Рьоне в книгата се срещаме и с Палома. Едно доста мъдро, симпатично и отегчено от всекидневието си 12-годишно момиче, което търси себе си в един прекомерно богат и прекомерно подправен свят.
" Рьоне е таралежът в книгата. Вътре в себе си е доста нежна. На повърхността е обградена от стени. Страхува се от външния свят. Тя е доста, доста нежна душа. Макар и да наподобява като кисел и даже на моменти нападателен човек. Тя е безкомпромисна, когато употребява мозъка си. Палома пък е едвам на 12 години и половина. Когато прочете ръкописа, редакторът ме посъветва да направя Палома 14- или 15-годишна, щяло да бъде по-реалистично. Не желаех да приема тази рецензия. И бях права. Палома е съвършеният воин в една художествена творба. Тя е изцяло невъзможна в желанието си да бъде себе си без взаимни отстъпки ".
Какво свързва Рьоне и Палома?
" Двете са влюбени в изкуството. С формата, която то дава на действителността. Възможността за хубост в света. И двете пробват посредством сюжетите, които откриват в книгите, да схванат живота по-добре. Културата ги сплотява. Те са две положителни души, които се разкриват една на друга в желанието си да вършат положително ".
Забелязваме ли скритата грациозност в всекидневието? Търсим ли я въобще? Или не се опитваме да опознаем даже и най-близките си хора...
" Ние сме слепи даже за своята лична същина. Това е главната цел на този живот - да можем да забележим себе си и хората към нас по логичен метод. Елегантността се крие в обезверената потребност от хубост. Истинската грациозност се съдържа в желанието ни да вършим света по-красив. В желанието да го конструираме по този начин, че да ни издигне на едно по-високо равнище ".
Киото
По това време Мюриел мечтае да отиде в Япония. Нещо, което се оказва мъчно постижимо поради неналичието на средства. Решава да включи в " Елегантността на таралежа " своя воин Озу, кръстен на известния кино режисьор.
" Първият ми брачен партньор ме възпламени по японската просвета, той беше влюбен в Япония, когато се срещнахме. След това и аз се влюбих в тази му пристрастеност. Бях ученичка в Париж, тогава нямаше доста японски заведения за хранене. Спомням си първия път, когато ядох суши. Бях тотално зашеметена от възприятието. Оказа се едно от най-мистичните ми прекарвания. Съвсем друг метод на разбиране на сготвяне, опитване и приятност от храната. С доста сходни образци стартира моето обаяние от Япония ".
Мюриел сбъдва своята японска фантазия. Стига до страната на изгряващото слънце и осъзнава какъв брой мощно е обвързвана с културата ѝ. Макар и първите ѝ мигове там да не са обнадеждаващи:
" През 2006 - преди " Елегантността на таралежа " да се появи във Франция, отидох там за 17 дни. Направих го с помощта на дребното авансово заплащане, което получих за книгата. Отидох по време на великденските празници. Стигнах до Киото, а първото ми прекарване там беше доста необичайно. Там няма летище, ти би трябвало да стигнеш до града с шатъл от Осака. До Киото се пътува час и половина. Предградията на Осака са ужасни, едни от най-лошите пътища, през които съм прекосявала. Навсякъде виждаш единствено бетон и жици. Не видях даже едно дърво - всичко беше толкоз грозно. Бях шокирана. Тогава стигнах и до градините в Киото. Гледката промени всичко ".
И розата сама да еС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Градините на Киото мъчно се разказват на британски, признава ми Мюриел. Те са разнообразни от всичко, което сте виждали, твърди тя. Те са освен красиви, само че и предразполагащи към едно духовно преживяване. Ето за какво последната, за момента, излязла в България книга на Мюриел " И розата сама да е " носи в себе си мистичната деликатност на японските градини.
" Има доста детайли, които би трябвало да свържеш, с цел да започнеш книга. Опитвах се да пиша за Киото 10 години. Това е градът, който обичам най-вече. Не успявах. Беше доста мъчно да намеря верния метод, думи и път да изкажа своето обаяние. Чувствата, които изпитах, когато бях там. Изведнъж се случи. Създадох история, разрастваща се в Киото. В момента, в който открих верния език и конструкция на книгата, всички мемоари се завърнаха при мен. Спомних си за всеки подробност от градината, всяко дърво, всяка пътека. Всяка страст, която бях изпитала там ".
Животът на елфитеС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Главен воин в " И розата сама да е " е самотната и безчувствена Роз. Поредната загуба в живота ѝ я води в Япония.
" Не мога да кажа за какво един воин идва при мен и става моя неразделна компания. Знаех, че желая да напиша история за жена, от момента на раждането ѝ до нейната гибел. Да опиша няколко десетилетия от живота ѝ. Изведнъж, не знам за какво, историята се сведе до една седмица в Киото. Знаех, че тази жена ще би трябвало да се промени, да се освободи. Заради контузия ще е построила стени към себе си. Пътуването ѝ до Киото ще унищожи стените. Защо? Нямам визия. Може би, тъй като претърпяваме това през целия си живот - учим се по какъв начин да разрушаваме стени и да рискуваме да живеем ".
Интервюто с Мюриел Барбери можете да чуете в звуковия файл
" Дневник " препубликува от изявлението на Иван Русланов с Мюриел Барбери. Заглавието е на редакцията.
" Искам да се срещам с други хора, да се оприличавам в тях, да споделям това, което вълнува душите им. Това е едно от най-важните неща в живота на всеки един от нас. В душите на хората постоянно се крие по някоя тайнственост. Моята цел в този живот е да се пробвам да стигам колкото се може по-близо до даден човек, знаейки, че някъде там, в душата му, се крие тайнственост ".
Това показа в особено изявление за БНР писателката Мюриел Барбери. Тя покори света с романа си " Елегантността на таралежа " . Историята, разрастваща се в лъскава кооперация в Париж, напомни на читателите, че под стените, които градим към себе си, съвсем постоянно се крият чудеса.
Мюриел е родена в Казабланка, дълги години учи и преподава философия. Насред живописната атмосфера на настъпващата френска есен Мюриел поема още веднъж по първите стъпки на " Елегантността на таралежа " - разказ, който я трансформира в знаменит създател.
Париж
" Беше случайност. В първия ми разказ, оповестен през 2000 година, към този момент имах воин, който беше пазач в постройката на ул " Грьонел " № 7, където се развива действието. Дамата пазач обаче се появи в едвам две от страниците на книгата. Това беше първият ми ръкопис, пратих го до издателството, след което имах доста забавен диалог с редактора ми. Нямаше доста забележки по книгата. Само една. Беше обвързвана с чаровния облик на портиерката.
Редакторът ми сподели, че този воин приказва тъкмо като пазач, както всеки би очаквал сходен човек да поддържа връзка. Предложи ми - за какво тази портиерка не приказва като принцеса или дукеса, да вземем за пример? Всичко е допустимо, когато пишеш романи. Пет или шест години откакто разгласих първия си разказ, се замислих върху думите на редактора ми. Какво ли би станало, в случай че накарам една елементарна портиерка да приказва като принцеса.
Така се появи концепцията за " Елегантността на таралежа ". С основен воин Рьоне - портиерка, която има толкоз задълбочени ползи във философията, че може да приказва като Пруст, само че взема решение да го крие от богатите хора, живеещи в постройката ".
Освен Рьоне в книгата се срещаме и с Палома. Едно доста мъдро, симпатично и отегчено от всекидневието си 12-годишно момиче, което търси себе си в един прекомерно богат и прекомерно подправен свят.
" Рьоне е таралежът в книгата. Вътре в себе си е доста нежна. На повърхността е обградена от стени. Страхува се от външния свят. Тя е доста, доста нежна душа. Макар и да наподобява като кисел и даже на моменти нападателен човек. Тя е безкомпромисна, когато употребява мозъка си. Палома пък е едвам на 12 години и половина. Когато прочете ръкописа, редакторът ме посъветва да направя Палома 14- или 15-годишна, щяло да бъде по-реалистично. Не желаех да приема тази рецензия. И бях права. Палома е съвършеният воин в една художествена творба. Тя е изцяло невъзможна в желанието си да бъде себе си без взаимни отстъпки ".
Какво свързва Рьоне и Палома?
" Двете са влюбени в изкуството. С формата, която то дава на действителността. Възможността за хубост в света. И двете пробват посредством сюжетите, които откриват в книгите, да схванат живота по-добре. Културата ги сплотява. Те са две положителни души, които се разкриват една на друга в желанието си да вършат положително ".
Забелязваме ли скритата грациозност в всекидневието? Търсим ли я въобще? Или не се опитваме да опознаем даже и най-близките си хора...
" Ние сме слепи даже за своята лична същина. Това е главната цел на този живот - да можем да забележим себе си и хората към нас по логичен метод. Елегантността се крие в обезверената потребност от хубост. Истинската грациозност се съдържа в желанието ни да вършим света по-красив. В желанието да го конструираме по този начин, че да ни издигне на едно по-високо равнище ".
Киото
По това време Мюриел мечтае да отиде в Япония. Нещо, което се оказва мъчно постижимо поради неналичието на средства. Решава да включи в " Елегантността на таралежа " своя воин Озу, кръстен на известния кино режисьор.
" Първият ми брачен партньор ме възпламени по японската просвета, той беше влюбен в Япония, когато се срещнахме. След това и аз се влюбих в тази му пристрастеност. Бях ученичка в Париж, тогава нямаше доста японски заведения за хранене. Спомням си първия път, когато ядох суши. Бях тотално зашеметена от възприятието. Оказа се едно от най-мистичните ми прекарвания. Съвсем друг метод на разбиране на сготвяне, опитване и приятност от храната. С доста сходни образци стартира моето обаяние от Япония ".
Мюриел сбъдва своята японска фантазия. Стига до страната на изгряващото слънце и осъзнава какъв брой мощно е обвързвана с културата ѝ. Макар и първите ѝ мигове там да не са обнадеждаващи:
" През 2006 - преди " Елегантността на таралежа " да се появи във Франция, отидох там за 17 дни. Направих го с помощта на дребното авансово заплащане, което получих за книгата. Отидох по време на великденските празници. Стигнах до Киото, а първото ми прекарване там беше доста необичайно. Там няма летище, ти би трябвало да стигнеш до града с шатъл от Осака. До Киото се пътува час и половина. Предградията на Осака са ужасни, едни от най-лошите пътища, през които съм прекосявала. Навсякъде виждаш единствено бетон и жици. Не видях даже едно дърво - всичко беше толкоз грозно. Бях шокирана. Тогава стигнах и до градините в Киото. Гледката промени всичко ".
Градините на Киото мъчно се разказват на британски, признава ми Мюриел. Те са разнообразни от всичко, което сте виждали, твърди тя. Те са освен красиви, само че и предразполагащи към едно духовно преживяване. Ето за какво последната, за момента, излязла в България книга на Мюриел " И розата сама да е " носи в себе си мистичната деликатност на японските градини.
" Има доста детайли, които би трябвало да свържеш, с цел да започнеш книга. Опитвах се да пиша за Киото 10 години. Това е градът, който обичам най-вече. Не успявах. Беше доста мъчно да намеря верния метод, думи и път да изкажа своето обаяние. Чувствата, които изпитах, когато бях там. Изведнъж се случи. Създадох история, разрастваща се в Киото. В момента, в който открих верния език и конструкция на книгата, всички мемоари се завърнаха при мен. Спомних си за всеки подробност от градината, всяко дърво, всяка пътека. Всяка страст, която бях изпитала там ".
Главен воин в " И розата сама да е " е самотната и безчувствена Роз. Поредната загуба в живота ѝ я води в Япония.
" Не мога да кажа за какво един воин идва при мен и става моя неразделна компания. Знаех, че желая да напиша история за жена, от момента на раждането ѝ до нейната гибел. Да опиша няколко десетилетия от живота ѝ. Изведнъж, не знам за какво, историята се сведе до една седмица в Киото. Знаех, че тази жена ще би трябвало да се промени, да се освободи. Заради контузия ще е построила стени към себе си. Пътуването ѝ до Киото ще унищожи стените. Защо? Нямам визия. Може би, тъй като претърпяваме това през целия си живот - учим се по какъв начин да разрушаваме стени и да рискуваме да живеем ".
Интервюто с Мюриел Барбери можете да чуете в звуковия файл
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ