Музиката има мощно терапевтично действие за децата с аутизъм
Музиката е най-сложната организация на звука и най-високоорганизираната човешка активност. По създание е композиция от друг тип тон. А звукът е на всички места към нас. Той участва в живота ни непрекъснато през всички 365 дни и макар че е незабележим за очите, е тук 24/7. Дори когато спим, не е допустимо да го изолираме или да затворим ушите си. Затова е значимо да познаваме резултатите, които оказват звукът и музиката върху нас - те ни влияят душевен и физиологично, по биохимичен и прочувствен метод. Затова през последното десетилетие музиката все по-често се възприема не просто като наслаждение, а като мощно лечебно средство. Езиково-говорният терапевт Олга Георгиева споделя в този материал за профилираните лечебни стратегии за деца с аутизъм и за общото влияние на музиката върху тялото и мозъка ни.
Трансформацията на безмълвното дете
Децата с аутизъм или с увреждания, за които говоренето е труднопреодолимо затруднение, постоянно имат по-малко проблеми в общуването, когато първо се свързваме посредством музиката и чрез песента, а след това с подобаваща звукова стимулация това умеене сполучливо се трансферира в тирада.
Музиката, основана за лекуване, превежда едвам вокализиращо дете на идващото ходило в развиването му. След обработката на голям брой слухови умения първо стартира припяването, след него - осъзнаването и „ хващането “ на най-ударените елементи на думите, сричките. Така стартират да се подреждат все по-дълги последователности, вследствие на което дребните стават способни да вършат дълги думи, изречения и фрази. Постепенно за близките детската тирада стартира да се чува по-разбираемо и да се случи по този начин предстоящият и мечтан диалект. Целият този развой съставлява образование на ухото първо да възприема вярно, да дава отговор на слуховата информация без проблем и в точния момент, с цел да може тя да се запази и запамети. Когато в практиката ми едно дете стартира да слуша и припява, към този момент съм спокойна за пътя, който му следва.
Малко доктрина
Музиката и речта съществуват не на открито, а в мозъка ни. Мозъците ни са тези, които проумяват звука, музиката, слуховата информация и от нея основават дълготраен модел. Затова за речта и за слушането на музика се изисква умелост и извличането на информацията от звука е самостоятелно. Прекрасен образец е, когато малко знаем непознат език и при слушането му ни се причуват модели на думи, които нямат общо с действителните. Затова е значимо да се вземат под внимание най-фините разлики на звука, които са от полутон, каквато е разликата сред белите и черните клавиши на пианото.
От умеенето да разграничаваме тези фини разлики зависи способността ни да слушаме, да разбираме и изпълняваме указания и да се научим да приказваме. Човек нормално чува целия набор, осезаем за човешкото ухо, само че с цел да може мозъкът му да се оправи със слушането, се изискват изпитание и доста време в действително другарство, посредством които да бъде изложен на характерните речеви честоти и децибелите, нужни за схващане на речта. Те са групирани в характерен диапазон на цялостния честотен набор, който чуваме, прочут като „ речеви банан “.
В развиването си бебетата и дребните деца усвояват множеството звуци от разговорната тирада по същия спретнат метод, по който те са ситуирани йерархично на графиката - от ниски към междинни и до по-високи честотни диапазони на говорните звукове. Дете, което има умения да обръща внимание на тази характерна част от звуковия набор, ще му бъде по-лесно да имитира, да схваща и учи приказваме език спрямо дете, което не може да преработва добре слухово тази част от спектъра, обвързвана с речта.
Всички знаем, че е едно да кажем „ Здравей! “ на най-хубавия ни другар и „ Здравей! “ просто от учтивост. Всички го вършим с звук, друг на първия. Тази интонация е разпознаваема за опитно ухо. Но дано в този момент да си представим едно дете с провокации в слушането, което не може да разграничи тези фини промени на тоновете и интонацията. Това го обрича на обществени проблеми, тъй като мъчно ще схваща по тона на съучениците му дали желаят да го излъжат, или му се присмиват.
" А, това не съм аз! "
Когато слушаме посредством ушите си, възприемаме звука единствено по въздушен път. Знаете по какъв начин не харесвате гласа си на аудиозапис или казвате: „ А, това не съм аз! “. Това е по този начин, тъй като, когато приказваме, възприемаме гласа си и по костен път. Той е в пъти по-бърз и въздейства на цялото ни тяло, а слушането е пространствено, тъй като се е задействала вестибуларната ни система, която обезпечава триизмерния нюх за нашето тяло. Ако човек не възприема по този метод звука - както да вземем за пример се случва при децата с аутизъм, не е допустимо да построи добра концепция и скица за личното си тяло. Изпитва усложнения да командва вярно придвижванията си, компрометира се усетът за гравитация, чувството какъв брой мощно да стисна, да сдъвча, да докосна другия също се трансформира.
Речевият набор на езиците
Всеки език има неповторим и друг речеви набор. Например за съветски е доста необятен, до момента в който за британски език е много по-стеснен и това е повода доста от актуалните деца да го възприемат по-лесно. Разбираемо е за какво той елементарно им се отдава при прекалено излагане на слушане от мобилно устройство, само че за сметка на пълноценно другарство на родния си език. Затова апелът ни към младите родители е да не оставят децата с устройствата, тъй като те заместват нужното време за развиване на слушането, нужно за другарство и научаване на родната тирада и език.
Терапевтичното слушане
Баща на методите за лечебно слушане е доктор Алфред Томатис. Голямото изобретение, което той прави през 40-те години на предишния век, е лечебното слушане и правилата на слуховата обработка. Чуването е въздържан развой, до момента в който слушането е способността на нашия мозък да интерпретира вярно това, което ушите чуват. Тъй като звуковата вълна вибрира и задвижва вътрешното ухо, звукът е значим инструмент, който подтиква вестибуларно-телесния нюх и е проводник и интегратор на цялата нервна система.
В тази организация роля има и блуждаещият нерв. По този метод вътрешното ухо се свързва с ларинкса, който, откакто е приел вярно от ухото сигналите, може да продуцира вярно речевите звукове и детето да проговори. По-надолу идва ред на сърцето, белите дробове, стомаха, черния дроб, пикочния мехур, бъбреците и тънките и дебелите вътрешности. Доказано е посредством голям брой проучвания, че стимулацията от слуховите трептения, подавана по костен път посредством ухото към блуждаещия нерв (Вагус) въздействат върху регулирането и контрола на всички съществени органи на тялото.
Стимулирането на този нерв е от изгода за събаряне на напрежението, контролиране на тревожните разстройства и може да повлияе дишането и някои хронични положения. Едно любопитно проучване на асоциацията на фелдшерите в Обединеното кралство получава медицински " Оскар " за изгодите от звука на Програмата за Слушане TLP® за задържане на тазови резервоари при деца с проблеми в развиването, интелектуални и генетични нарушавания като Даун синдром.
За да се извлече цялата тази мощ от звука, ухото би трябвало да се преобучи да слуша по-добре. За това се изисква повече от обич към музиката и свръхмодерна техника. Необходима е характерно изменена музика, която филтрира и заглушава избрани диапазони от звуковия честотен набор. Такава музика се употребява в метода Tomatis ® и подобренията, направени след него като да вземем за пример в Програмите за слушане от фамилията на The Listening Program®. Докато слушате посредством характерни слушалки, непредвидените звуци и организация на музиката разсънват мозъка и го принуждават да слуша и обработва информацията по-ефективно.
Всяка част, всеки стадий от слуховите стратегии са модифицирани за разнообразни цели. Например за саморегулация, за осъзнаване на тялото, за възстановяване на слухова обработка, следване на елементарни и комплицирани указания, за последователности и продуциране на тирада, за учене на непознат език, а също и за когнитивни и екзекутивни (организационни) умения.
Шумът - актуалният камшик
Звуците в обкръжението ни са приятни и неприятни и по тази причина се разделят на звук и звук. Шумът е нежеланият тон, постоянно мощен и противен за нас - актуален камшик, основан от индивида. Той замърсява средата към нас по същия метод както и боклука. Внезапните и мощни шумове се записват в мозъка като заплаха, което основава или укрепва реакцията ни на стрес. Всички ние живеем в шумна околна среда и като резултат ставаме жертва на възходяща нервност, влошено въодушевление, високо кръвно налягане, главоболие, напрежение, свръхактивен живот, неприятно храносмилане и стомашни проблеми, отмалялост, сърдечносъдови болести, понижен имунитет, неврологични нарушавания, нарушен сън и по-лошо качество на работа. Любопитен факт е, че шумът на пътищата и автомагистралите могат да допринесат за яростта на пътя.
Човек с уравновесена нервна система може да се приспособява и до известна степен да преодолее дисонанса, само че хората с по-различна сензитивност се усещат раздразнени от съвпадението, бързо се притеглят към нехармоничните ритми и това може да укрепи вътрешния им безпорядък.
Музика за здраве
Музиката ни забавлява, трансформира настроенията ни, успокоява душите ни, прави ни по-умни и даже ни лекува. Тя е значим метод да се успокоим, когато сме претрупани, и да се събудим, когато прекомерно дълго сме били пасивни. Установено е, че когато пеем, зениците ни се уголемяват и равнищата на ендорфините се покачват.
Докато слушаме музика, сърдечният ни темп реагира на звуковите детайли и промени като периодичност, движение и мощ на звука. Той се форсира и забавя, с цел да подхожда или да се увлече от ритъма на звука. Музиката, която възпроизвежда спокойния и провиснал сърдечен темп е от 1 удар в секунда (60 удара в минута). Музиката, основана или модифицирана в това движение, е най-успокояваща и лечебна, тъй като спомага за закъснение на сърдечния темп.
Този принцип е следван при създаването на музиката, която прилагаме в лечебната процедура. Тя неслучайно е наречена Sound Health Music (музика за здраве). Музиката, която опонира на този главен темп, ще форсира сърдечния темп и може да ни развълнува и даже да провокира възбуденост. Затова за възстановяване на функционалности като памет, внимание, мислене, учене използваме профилираните записи „ музика за здраве “ с модифицирано движение. За релакс и антистрес то е 30-60 удара в минута, за централизация, учене, мислене - от 50-60 удара в минута, за ентусиазъм - 60-90 удара в минута, а за обосноваване темпото скача на 120-140. Когато сме уплашени, успокояващата музика неумишлено ни оказва помощ да дишаме по-бавно и да вдишваме по-дълбоко. Това забавя и стабилизира и мозъчните ни талази. Музиката също въздейства върху кръвното налягане, кръвообращението, температурата ни.
Да слушаме умно
Всяка музика, която ни движи, безусловно и преносно, има прочувствено лечебен заряд. В музикални канали и като цяло в интернет се популяризира всевъзможен вид „ лековит “ тон. В 90% от случаите обаче това е чист звук, който е генериран механично и не е натурален. В природата подобен елементарен синусоиден тон се среща доста рядко. Звукът на музикалните принадлежности, човешкият глас са съставни звуци с самостоятелна багра, обертонове, които ги отличават и основават друго чувство от слушането на еднообразен звук. Той напряга нервната система, мозъкът ни работи на доста по-високи обороти за да си добави изчезналото в звука, а резултатът за тялото е учреден на самовнушение или така наречен плацебо резултат.
Доказателствата за лечебните сили на интернет бийтовете са нищожни и не са безапелационни. Нито една птича ария в природата не е чист синусоиден звук. Птичите тонове са извънредно богати на звукови окраски, диапазон и звукови характерности. Затова естествените звуци и птичите песни са най-естествените релаксиращи звуци за мозъка и телата ни.
Звукът, свален от интернет, е компресиран и изгубил скъпите си качества с над 80%. Можем да го съпоставим с директория, от която сме извадили 80% от информацията. За да разберем такава частична информация, ще ни е належащо извънредно изпитание и точно това се случва с мозъка ни при излагане на чист синусоиден тон. Обикновено подобен вид тон се употребява единствено в здравната инсталация или за слухов тест.
Когато сме свръхстимулирани, имаме потребност не от слушане на чисти тонове, тъй като ще ни натоварят, а от богата, заобикаляща ни като пространство музика, която ще отпусне тялото ни и ще ни помогне да се заземим и успокоим. Но също по този начин, когато се усещаме бавни, без въодушевление, се нуждаем и от музика и темп, които да раздвижат тялото ни.
Рок, Бах или Моцарт?
Знаете ли, че още новородени бебетата имат възприятие за темп? Те са в положение да разпознаят явен темп още 48 часа след раждането. Мозъкът възприема ритмичната музика като покана за придвижване.
Класическата рок музика може да ни развълнува, когато сме в подобаващото въодушевление, само че хард рокът може да сътвори напрежение, дисонанс, стрес, в случай че не сме на тази вълна. Често ритъмът на тази музика се опълчва на естествения темп на сърцето и опонира на тези пулсации. Джон Даймънд, поведенчески кинезиолог, е открил, че общоприетите ритми на някои хард рок и хеви метъл части работят даже на мускулната ни мощ. И до момента в който човек с уравновесена нервна система ще се върне към умерено изходно равнище, то различен може да остане в прекомерно възбудено положение. Затова той предлага за лечебни цели класическата барокова музика и класическия рок, които се синхронизират по отношение на сърдечната ни периодичност.
Грегорианското песнопение, което употребява ритмите на естественото дишане, основава чувство за успокоение, пространство, нюх за земно притегляне, работи като антидот на напрежението. Учените откриват същото и за някои видове барокови творби (напр. Бах), тъй като главната пулсация в този вид музика е към 60 удара в минута. Тя се синхронизира доста добре с дишането и сърдечната периодичност. Именно това движение и предсказуем темп елементарно се интегрират с вътрешната тирада и мисъл.
В класическата музика на Моцарт или Хайдн има последователност, необикновено стройна естетика, изясненост и ред на звука, само че с по-големи промени в ритъма, тона и цвета. Това е добра музика за психологична организация. Когато ангажираме прекалено много мозъка си пък, сантименталната музика и джазът оказват помощ да се измести несъразмерното натоварване от лявото към дясното полукълбо (по-творческото).
След като знаете всичко това, може да измененията избора си при слушане на музика за характерни цели и да изберете подхранваща музика за мозъка си. Необходими са към 20 минути и мозъкът стартира да се пренастройва.
---------
ВИЗИТКА: Олга Георгиева е създател на център " Логос ", гр. София. Специализирала е сензорна и слухова преправка, ранно детско развиване, обучителни усложнения. Обучител в екипа на Advanced Brain Technologies в региона на слуховата преправка. Консултант за България за методите The Listening Program®, Tomatis ®, Interactive Metronome ®, DIR/Floortime ®. Има клиничен опит и ползи в региона на сензорна преправка, невропсихология, дислексия, хиперактивен синдром, аутизъм, както и в проблемите на отзивчивото и езиково развиване.
Трансформацията на безмълвното дете
Децата с аутизъм или с увреждания, за които говоренето е труднопреодолимо затруднение, постоянно имат по-малко проблеми в общуването, когато първо се свързваме посредством музиката и чрез песента, а след това с подобаваща звукова стимулация това умеене сполучливо се трансферира в тирада.
Музиката, основана за лекуване, превежда едвам вокализиращо дете на идващото ходило в развиването му. След обработката на голям брой слухови умения първо стартира припяването, след него - осъзнаването и „ хващането “ на най-ударените елементи на думите, сричките. Така стартират да се подреждат все по-дълги последователности, вследствие на което дребните стават способни да вършат дълги думи, изречения и фрази. Постепенно за близките детската тирада стартира да се чува по-разбираемо и да се случи по този начин предстоящият и мечтан диалект. Целият този развой съставлява образование на ухото първо да възприема вярно, да дава отговор на слуховата информация без проблем и в точния момент, с цел да може тя да се запази и запамети. Когато в практиката ми едно дете стартира да слуша и припява, към този момент съм спокойна за пътя, който му следва.
Малко доктрина
Музиката и речта съществуват не на открито, а в мозъка ни. Мозъците ни са тези, които проумяват звука, музиката, слуховата информация и от нея основават дълготраен модел. Затова за речта и за слушането на музика се изисква умелост и извличането на информацията от звука е самостоятелно. Прекрасен образец е, когато малко знаем непознат език и при слушането му ни се причуват модели на думи, които нямат общо с действителните. Затова е значимо да се вземат под внимание най-фините разлики на звука, които са от полутон, каквато е разликата сред белите и черните клавиши на пианото.
От умеенето да разграничаваме тези фини разлики зависи способността ни да слушаме, да разбираме и изпълняваме указания и да се научим да приказваме. Човек нормално чува целия набор, осезаем за човешкото ухо, само че с цел да може мозъкът му да се оправи със слушането, се изискват изпитание и доста време в действително другарство, посредством които да бъде изложен на характерните речеви честоти и децибелите, нужни за схващане на речта. Те са групирани в характерен диапазон на цялостния честотен набор, който чуваме, прочут като „ речеви банан “.
В развиването си бебетата и дребните деца усвояват множеството звуци от разговорната тирада по същия спретнат метод, по който те са ситуирани йерархично на графиката - от ниски към междинни и до по-високи честотни диапазони на говорните звукове. Дете, което има умения да обръща внимание на тази характерна част от звуковия набор, ще му бъде по-лесно да имитира, да схваща и учи приказваме език спрямо дете, което не може да преработва добре слухово тази част от спектъра, обвързвана с речта.
Всички знаем, че е едно да кажем „ Здравей! “ на най-хубавия ни другар и „ Здравей! “ просто от учтивост. Всички го вършим с звук, друг на първия. Тази интонация е разпознаваема за опитно ухо. Но дано в този момент да си представим едно дете с провокации в слушането, което не може да разграничи тези фини промени на тоновете и интонацията. Това го обрича на обществени проблеми, тъй като мъчно ще схваща по тона на съучениците му дали желаят да го излъжат, или му се присмиват.
" А, това не съм аз! "
Когато слушаме посредством ушите си, възприемаме звука единствено по въздушен път. Знаете по какъв начин не харесвате гласа си на аудиозапис или казвате: „ А, това не съм аз! “. Това е по този начин, тъй като, когато приказваме, възприемаме гласа си и по костен път. Той е в пъти по-бърз и въздейства на цялото ни тяло, а слушането е пространствено, тъй като се е задействала вестибуларната ни система, която обезпечава триизмерния нюх за нашето тяло. Ако човек не възприема по този метод звука - както да вземем за пример се случва при децата с аутизъм, не е допустимо да построи добра концепция и скица за личното си тяло. Изпитва усложнения да командва вярно придвижванията си, компрометира се усетът за гравитация, чувството какъв брой мощно да стисна, да сдъвча, да докосна другия също се трансформира.
Речевият набор на езиците
Всеки език има неповторим и друг речеви набор. Например за съветски е доста необятен, до момента в който за британски език е много по-стеснен и това е повода доста от актуалните деца да го възприемат по-лесно. Разбираемо е за какво той елементарно им се отдава при прекалено излагане на слушане от мобилно устройство, само че за сметка на пълноценно другарство на родния си език. Затова апелът ни към младите родители е да не оставят децата с устройствата, тъй като те заместват нужното време за развиване на слушането, нужно за другарство и научаване на родната тирада и език.
Терапевтичното слушане
Баща на методите за лечебно слушане е доктор Алфред Томатис. Голямото изобретение, което той прави през 40-те години на предишния век, е лечебното слушане и правилата на слуховата обработка. Чуването е въздържан развой, до момента в който слушането е способността на нашия мозък да интерпретира вярно това, което ушите чуват. Тъй като звуковата вълна вибрира и задвижва вътрешното ухо, звукът е значим инструмент, който подтиква вестибуларно-телесния нюх и е проводник и интегратор на цялата нервна система.
В тази организация роля има и блуждаещият нерв. По този метод вътрешното ухо се свързва с ларинкса, който, откакто е приел вярно от ухото сигналите, може да продуцира вярно речевите звукове и детето да проговори. По-надолу идва ред на сърцето, белите дробове, стомаха, черния дроб, пикочния мехур, бъбреците и тънките и дебелите вътрешности. Доказано е посредством голям брой проучвания, че стимулацията от слуховите трептения, подавана по костен път посредством ухото към блуждаещия нерв (Вагус) въздействат върху регулирането и контрола на всички съществени органи на тялото.
Стимулирането на този нерв е от изгода за събаряне на напрежението, контролиране на тревожните разстройства и може да повлияе дишането и някои хронични положения. Едно любопитно проучване на асоциацията на фелдшерите в Обединеното кралство получава медицински " Оскар " за изгодите от звука на Програмата за Слушане TLP® за задържане на тазови резервоари при деца с проблеми в развиването, интелектуални и генетични нарушавания като Даун синдром.
За да се извлече цялата тази мощ от звука, ухото би трябвало да се преобучи да слуша по-добре. За това се изисква повече от обич към музиката и свръхмодерна техника. Необходима е характерно изменена музика, която филтрира и заглушава избрани диапазони от звуковия честотен набор. Такава музика се употребява в метода Tomatis ® и подобренията, направени след него като да вземем за пример в Програмите за слушане от фамилията на The Listening Program®. Докато слушате посредством характерни слушалки, непредвидените звуци и организация на музиката разсънват мозъка и го принуждават да слуша и обработва информацията по-ефективно.
Всяка част, всеки стадий от слуховите стратегии са модифицирани за разнообразни цели. Например за саморегулация, за осъзнаване на тялото, за възстановяване на слухова обработка, следване на елементарни и комплицирани указания, за последователности и продуциране на тирада, за учене на непознат език, а също и за когнитивни и екзекутивни (организационни) умения.
Шумът - актуалният камшик
Звуците в обкръжението ни са приятни и неприятни и по тази причина се разделят на звук и звук. Шумът е нежеланият тон, постоянно мощен и противен за нас - актуален камшик, основан от индивида. Той замърсява средата към нас по същия метод както и боклука. Внезапните и мощни шумове се записват в мозъка като заплаха, което основава или укрепва реакцията ни на стрес. Всички ние живеем в шумна околна среда и като резултат ставаме жертва на възходяща нервност, влошено въодушевление, високо кръвно налягане, главоболие, напрежение, свръхактивен живот, неприятно храносмилане и стомашни проблеми, отмалялост, сърдечносъдови болести, понижен имунитет, неврологични нарушавания, нарушен сън и по-лошо качество на работа. Любопитен факт е, че шумът на пътищата и автомагистралите могат да допринесат за яростта на пътя.
Човек с уравновесена нервна система може да се приспособява и до известна степен да преодолее дисонанса, само че хората с по-различна сензитивност се усещат раздразнени от съвпадението, бързо се притеглят към нехармоничните ритми и това може да укрепи вътрешния им безпорядък.
Музика за здраве
Музиката ни забавлява, трансформира настроенията ни, успокоява душите ни, прави ни по-умни и даже ни лекува. Тя е значим метод да се успокоим, когато сме претрупани, и да се събудим, когато прекомерно дълго сме били пасивни. Установено е, че когато пеем, зениците ни се уголемяват и равнищата на ендорфините се покачват.
Докато слушаме музика, сърдечният ни темп реагира на звуковите детайли и промени като периодичност, движение и мощ на звука. Той се форсира и забавя, с цел да подхожда или да се увлече от ритъма на звука. Музиката, която възпроизвежда спокойния и провиснал сърдечен темп е от 1 удар в секунда (60 удара в минута). Музиката, основана или модифицирана в това движение, е най-успокояваща и лечебна, тъй като спомага за закъснение на сърдечния темп.
Този принцип е следван при създаването на музиката, която прилагаме в лечебната процедура. Тя неслучайно е наречена Sound Health Music (музика за здраве). Музиката, която опонира на този главен темп, ще форсира сърдечния темп и може да ни развълнува и даже да провокира възбуденост. Затова за възстановяване на функционалности като памет, внимание, мислене, учене използваме профилираните записи „ музика за здраве “ с модифицирано движение. За релакс и антистрес то е 30-60 удара в минута, за централизация, учене, мислене - от 50-60 удара в минута, за ентусиазъм - 60-90 удара в минута, а за обосноваване темпото скача на 120-140. Когато сме уплашени, успокояващата музика неумишлено ни оказва помощ да дишаме по-бавно и да вдишваме по-дълбоко. Това забавя и стабилизира и мозъчните ни талази. Музиката също въздейства върху кръвното налягане, кръвообращението, температурата ни.
Да слушаме умно
Всяка музика, която ни движи, безусловно и преносно, има прочувствено лечебен заряд. В музикални канали и като цяло в интернет се популяризира всевъзможен вид „ лековит “ тон. В 90% от случаите обаче това е чист звук, който е генериран механично и не е натурален. В природата подобен елементарен синусоиден тон се среща доста рядко. Звукът на музикалните принадлежности, човешкият глас са съставни звуци с самостоятелна багра, обертонове, които ги отличават и основават друго чувство от слушането на еднообразен звук. Той напряга нервната система, мозъкът ни работи на доста по-високи обороти за да си добави изчезналото в звука, а резултатът за тялото е учреден на самовнушение или така наречен плацебо резултат.
Доказателствата за лечебните сили на интернет бийтовете са нищожни и не са безапелационни. Нито една птича ария в природата не е чист синусоиден звук. Птичите тонове са извънредно богати на звукови окраски, диапазон и звукови характерности. Затова естествените звуци и птичите песни са най-естествените релаксиращи звуци за мозъка и телата ни.
Звукът, свален от интернет, е компресиран и изгубил скъпите си качества с над 80%. Можем да го съпоставим с директория, от която сме извадили 80% от информацията. За да разберем такава частична информация, ще ни е належащо извънредно изпитание и точно това се случва с мозъка ни при излагане на чист синусоиден тон. Обикновено подобен вид тон се употребява единствено в здравната инсталация или за слухов тест.
Когато сме свръхстимулирани, имаме потребност не от слушане на чисти тонове, тъй като ще ни натоварят, а от богата, заобикаляща ни като пространство музика, която ще отпусне тялото ни и ще ни помогне да се заземим и успокоим. Но също по този начин, когато се усещаме бавни, без въодушевление, се нуждаем и от музика и темп, които да раздвижат тялото ни.
Рок, Бах или Моцарт?
Знаете ли, че още новородени бебетата имат възприятие за темп? Те са в положение да разпознаят явен темп още 48 часа след раждането. Мозъкът възприема ритмичната музика като покана за придвижване.
Класическата рок музика може да ни развълнува, когато сме в подобаващото въодушевление, само че хард рокът може да сътвори напрежение, дисонанс, стрес, в случай че не сме на тази вълна. Често ритъмът на тази музика се опълчва на естествения темп на сърцето и опонира на тези пулсации. Джон Даймънд, поведенчески кинезиолог, е открил, че общоприетите ритми на някои хард рок и хеви метъл части работят даже на мускулната ни мощ. И до момента в който човек с уравновесена нервна система ще се върне към умерено изходно равнище, то различен може да остане в прекомерно възбудено положение. Затова той предлага за лечебни цели класическата барокова музика и класическия рок, които се синхронизират по отношение на сърдечната ни периодичност.
Грегорианското песнопение, което употребява ритмите на естественото дишане, основава чувство за успокоение, пространство, нюх за земно притегляне, работи като антидот на напрежението. Учените откриват същото и за някои видове барокови творби (напр. Бах), тъй като главната пулсация в този вид музика е към 60 удара в минута. Тя се синхронизира доста добре с дишането и сърдечната периодичност. Именно това движение и предсказуем темп елементарно се интегрират с вътрешната тирада и мисъл.
В класическата музика на Моцарт или Хайдн има последователност, необикновено стройна естетика, изясненост и ред на звука, само че с по-големи промени в ритъма, тона и цвета. Това е добра музика за психологична организация. Когато ангажираме прекалено много мозъка си пък, сантименталната музика и джазът оказват помощ да се измести несъразмерното натоварване от лявото към дясното полукълбо (по-творческото).
След като знаете всичко това, може да измененията избора си при слушане на музика за характерни цели и да изберете подхранваща музика за мозъка си. Необходими са към 20 минути и мозъкът стартира да се пренастройва.
---------
ВИЗИТКА: Олга Георгиева е създател на център " Логос ", гр. София. Специализирала е сензорна и слухова преправка, ранно детско развиване, обучителни усложнения. Обучител в екипа на Advanced Brain Technologies в региона на слуховата преправка. Консултант за България за методите The Listening Program®, Tomatis ®, Interactive Metronome ®, DIR/Floortime ®. Има клиничен опит и ползи в региона на сензорна преправка, невропсихология, дислексия, хиперактивен синдром, аутизъм, както и в проблемите на отзивчивото и езиково развиване.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ