Албумът на Стинг и Шаги 44/876 – едно радостно изживяване от началото до самия край
Музикалният редактор на " Хоризонт " Веселин Димитров имаше шанса и удоволствието да се срещне със Стинг и Шаги в Лондон и да преживее 10 незабравими минути с двамата. Сега ви предлагаме документирана тази среща. В специфичното изявление за " Хоризант " става дума за новия им взаимен албум, издигнат и въодушевен от реге музиката, в кръвта и на Шаги, който е от Ямайка, и на Стинг, който стана звезда точно с този жанр, залегнал като основа в музиката на Полис.
Дали е било инцидентно завръщането към тази мелодичност, или е било планувано по някакъв метод – желае да разбере Веселин Димитров: Не, всичко стана инцидентно, песента Don’t Make Me Wait, беше първата, която направихме дружно, и се получи доста добре, комбинацията от гласовете ни, удоволствието от това да я създадем, след което взехме решение да влезем в студиото. Очевидно, главната допирна точка сред нас беше регето, с което аз съм осведомен а и Шаги е от Ямайка несъмнено, от там започнахме. Но, все пак, не направихме напълно реге албум, съгласно мен това е поп албум, който има в себе си отличителни реге детайли, нещо с което сме доста горди. Това беше началната ни точка, след което направихме и по-разнообразни песни в други стилове. Предполагам сплотяващия детайл беше нашето другарство. Става дума, за доверие, почитание, обич. Това е значимо обръщение в днешния свят, който се пробва да раздели, всички, да ги накара да живеят на два лагера.
Албумът на Шаги и Стинг носи заглавието " 44/876 " . Кои са главните сплотяващи тематики в него - музикални и обществени, с изключение на кодовете на Англия и Ямайка, несъмнено? Ето Отговорът:
Ние имаме много сходни политически разбирания и искахме да използваме албума като платформа, тъй че гласовете ни да бъдат чути, само че и да провокира началото на някакъв тип диалог. Да посеем тези хрумвания в главите на хората, с цел да схванат защо става дума, само че както Стинг споделя, по един по-лек метод, тъй като живеем в мрачни времена и искахме да издадем албум, който има в себе си, обич, душа, светлина, темп. Е, да музиката няма да може да реши всички проблеми… най-малко не за една нощ, но…аз мисля че тя има доста значима функционалност в тези времена – а точно да даде на хората вяра. И да се надяваме, че политическия развой, ще претърпи промени, и ще се върне към здравия разсъдък и няма да бъде толкоз развален...
Беше по занимателно, в сравнение с можете да си визиите, когато не пеехме се, смеехме, само че свършихме и малко работа апропо. Беше едно радостно преживяване от началото до самия край. Нещата се случиха доста бързо. В рамките на 6 седмици в студиото написахме 20 песни. Много сме удовлетворени от резултата. Според нас това е един занимателен, само че и значим албум. Обърнахме внимание на някои проблеми, за които имаше потребност да се приказва, само че по един по-лек и насърчителен метод, това е политическата част от албума, която имахме потребност да изразим.
А ето по какъв начин Шаги разказва работата си със Стинг: подхвърляхме си идеи… а най-хубавото нещо от работата със Стинг, е че във всеки един миг, нещата могат да поемат в друга посока. Нещо стартира в една тоналност и движение и приключва в друга. Всичко е изненада и за самите нас, веднъж откакто влезем в студиото, не знаем на къде ще поемем, какви ще бъдат вибрациите, разбирате ли. И двамата сме отвън зоната си на комфорт тук в този албум. Нaкарах ШАГИ да пее. И е добър! Когато той пее силата е толкоз интензивна, че аз би трябвало да поставям още повече старания с цел да се впиша. Ние постоянно се провокираме, или по повод а текстовете, мелодия или хрумвания. Това е като игра на пинг понг, колкото по-силно удря той, толкоз по-силно би трябвало да отвърна аз. Колкото по бързо толкоз по добре, споделя ШАГИ само че най-после остават концепциите които летят в близост и те основават магията, а най значителния детайл от всичко е, детайлът на изненадата, тъй като не знаем, какво ще излезе най-после.
Ако желаете да разберете по какъв начин протече целият диалог сред Веселин Димитров, Стинг и Шаги, чуйте цялото изявление в прикачения звуков файл.
Дали е било инцидентно завръщането към тази мелодичност, или е било планувано по някакъв метод – желае да разбере Веселин Димитров: Не, всичко стана инцидентно, песента Don’t Make Me Wait, беше първата, която направихме дружно, и се получи доста добре, комбинацията от гласовете ни, удоволствието от това да я създадем, след което взехме решение да влезем в студиото. Очевидно, главната допирна точка сред нас беше регето, с което аз съм осведомен а и Шаги е от Ямайка несъмнено, от там започнахме. Но, все пак, не направихме напълно реге албум, съгласно мен това е поп албум, който има в себе си отличителни реге детайли, нещо с което сме доста горди. Това беше началната ни точка, след което направихме и по-разнообразни песни в други стилове. Предполагам сплотяващия детайл беше нашето другарство. Става дума, за доверие, почитание, обич. Това е значимо обръщение в днешния свят, който се пробва да раздели, всички, да ги накара да живеят на два лагера.
Албумът на Шаги и Стинг носи заглавието " 44/876 " . Кои са главните сплотяващи тематики в него - музикални и обществени, с изключение на кодовете на Англия и Ямайка, несъмнено? Ето Отговорът:
Ние имаме много сходни политически разбирания и искахме да използваме албума като платформа, тъй че гласовете ни да бъдат чути, само че и да провокира началото на някакъв тип диалог. Да посеем тези хрумвания в главите на хората, с цел да схванат защо става дума, само че както Стинг споделя, по един по-лек метод, тъй като живеем в мрачни времена и искахме да издадем албум, който има в себе си, обич, душа, светлина, темп. Е, да музиката няма да може да реши всички проблеми… най-малко не за една нощ, но…аз мисля че тя има доста значима функционалност в тези времена – а точно да даде на хората вяра. И да се надяваме, че политическия развой, ще претърпи промени, и ще се върне към здравия разсъдък и няма да бъде толкоз развален...
Беше по занимателно, в сравнение с можете да си визиите, когато не пеехме се, смеехме, само че свършихме и малко работа апропо. Беше едно радостно преживяване от началото до самия край. Нещата се случиха доста бързо. В рамките на 6 седмици в студиото написахме 20 песни. Много сме удовлетворени от резултата. Според нас това е един занимателен, само че и значим албум. Обърнахме внимание на някои проблеми, за които имаше потребност да се приказва, само че по един по-лек и насърчителен метод, това е политическата част от албума, която имахме потребност да изразим.
А ето по какъв начин Шаги разказва работата си със Стинг: подхвърляхме си идеи… а най-хубавото нещо от работата със Стинг, е че във всеки един миг, нещата могат да поемат в друга посока. Нещо стартира в една тоналност и движение и приключва в друга. Всичко е изненада и за самите нас, веднъж откакто влезем в студиото, не знаем на къде ще поемем, какви ще бъдат вибрациите, разбирате ли. И двамата сме отвън зоната си на комфорт тук в този албум. Нaкарах ШАГИ да пее. И е добър! Когато той пее силата е толкоз интензивна, че аз би трябвало да поставям още повече старания с цел да се впиша. Ние постоянно се провокираме, или по повод а текстовете, мелодия или хрумвания. Това е като игра на пинг понг, колкото по-силно удря той, толкоз по-силно би трябвало да отвърна аз. Колкото по бързо толкоз по добре, споделя ШАГИ само че най-после остават концепциите които летят в близост и те основават магията, а най значителния детайл от всичко е, детайлът на изненадата, тъй като не знаем, какво ще излезе най-после.
Ако желаете да разберете по какъв начин протече целият диалог сред Веселин Димитров, Стинг и Шаги, чуйте цялото изявление в прикачения звуков файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ