Как овчарчето Джендо се превърна в летописеца на Априлската епопея
Музейна къща „ Захари Стоянов “ отваря порти за гости през март 1978 година във връзка 100-годишнината от Освобождението на България от османско господство.
Намира се в дома, закупен след гибелта на Захари Стоянов от брачната половинка му Анастасия Обретенова на бул. „ Придунавски “ №12. Експозиционният роман, построен основно върху снимков и документален материал и посредством възобновения интериор на абаджийницата на Некез Христо, среща посетителите с главните моменти от живота и активността на революционера, писателя и общественика Захари Стоянов. Показани са и персонални движимости - обувки, връзка, шалче, първи издания на негови творби, траурни броеве на в. „ Свобода “, открити в гробницата му, отворена през януари 1978 година, с цел да бъдат положени костите му в Пантеона на възрожденците в Русе .
Захари Стоянов е роден през 1850 година в село Медвен, покрай Жеравна. Духовното съзряване на Джендо в Русчук, благотворното му другарство с Никола Обретенов, са определящи за по-късния витален път на любознателния балканджия, включен в революционния кръг на читалище „ Зора “. Това оказва голямо въздействие за присъединяване му в националноосвободителното придвижване – Старозагорското и Априлското въстание и става техен летописец. Считащ Русе за свое второ отечество, Захари Стоянов след Освобождението се открива за повторно там - 1878/1882 година На 31. I.1882 година той се дами за най-малката от децата на баба Тонка - Анастасия.
През 1883 година излиза книгата му за Левски , написана с доста любов и поклонение пред личността на Апостола. Една година по-късно е отпечатан и първият том на емблематичните „ Записки по българските въстания “. Следват „ Четите в България... “ и книга за живота и активността на Любен Каравелов.
С огнено слово и ярка журналистика Захарий възпламенява и приготвя публичното мнение в Източна Румелия за идното Съединение на региона с Княжество България на 6 септември 1885 година След тази дата Захари Стоянов се открива за трети път в Русе . През пролетта на 1886 година се кандидатира за депутат. Депутат в IV Общински народен съвет, той е определен за подпредседател, а по-късно и за ръководител на Народното събрание.
Захари Стоянов приключва своя витален път прекомерно рано - едвам 39 годишен, на 2 септември 1889 година в парижкия хотел „ Сюез “. Тленните му остатъци са посрещнати и заровени в Русе, в издигната за задачата гробница. Костите му са преместени в Пантеона на възрожденците.
От брака на З. Стоянов и А. Обретенова остава жива единствената им щерка – Захаринка (1890-1988), носеща името на татко си. Тя дава строената през 1898-99 година къща за музей.
Намира се в дома, закупен след гибелта на Захари Стоянов от брачната половинка му Анастасия Обретенова на бул. „ Придунавски “ №12. Експозиционният роман, построен основно върху снимков и документален материал и посредством възобновения интериор на абаджийницата на Некез Христо, среща посетителите с главните моменти от живота и активността на революционера, писателя и общественика Захари Стоянов. Показани са и персонални движимости - обувки, връзка, шалче, първи издания на негови творби, траурни броеве на в. „ Свобода “, открити в гробницата му, отворена през януари 1978 година, с цел да бъдат положени костите му в Пантеона на възрожденците в Русе .
Захари Стоянов е роден през 1850 година в село Медвен, покрай Жеравна. Духовното съзряване на Джендо в Русчук, благотворното му другарство с Никола Обретенов, са определящи за по-късния витален път на любознателния балканджия, включен в революционния кръг на читалище „ Зора “. Това оказва голямо въздействие за присъединяване му в националноосвободителното придвижване – Старозагорското и Априлското въстание и става техен летописец. Считащ Русе за свое второ отечество, Захари Стоянов след Освобождението се открива за повторно там - 1878/1882 година На 31. I.1882 година той се дами за най-малката от децата на баба Тонка - Анастасия.
През 1883 година излиза книгата му за Левски , написана с доста любов и поклонение пред личността на Апостола. Една година по-късно е отпечатан и първият том на емблематичните „ Записки по българските въстания “. Следват „ Четите в България... “ и книга за живота и активността на Любен Каравелов.
С огнено слово и ярка журналистика Захарий възпламенява и приготвя публичното мнение в Източна Румелия за идното Съединение на региона с Княжество България на 6 септември 1885 година След тази дата Захари Стоянов се открива за трети път в Русе . През пролетта на 1886 година се кандидатира за депутат. Депутат в IV Общински народен съвет, той е определен за подпредседател, а по-късно и за ръководител на Народното събрание.
Захари Стоянов приключва своя витален път прекомерно рано - едвам 39 годишен, на 2 септември 1889 година в парижкия хотел „ Сюез “. Тленните му остатъци са посрещнати и заровени в Русе, в издигната за задачата гробница. Костите му са преместени в Пантеона на възрожденците.
От брака на З. Стоянов и А. Обретенова остава жива единствената им щерка – Захаринка (1890-1988), носеща името на татко си. Тя дава строената през 1898-99 година къща за музей.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ