Икономическото чудо на Ердоган: на глинени крака
Мурат Актепе се движи предпазвиво с подноса, гледа да не разлее чашите с чай. От четири месеца насам той работи като сервитьор в едно кафене в истанбулския квартал Галата. Никога не е преполагал, че ще би трябвало да обслужва други клиенти.
До лятото Актепе е бил притежател на дребен хотел. Но рецесията го удря доста неприятно. Той е заставен да разгласи банкрут и да продаде хотела. „ Много е тежко да пропаднеш по този метод. Струва ми се, че сред предходния и настоящия ми живот има цели светове “, споделя Актепе. Казва че е изгубил самочувствието и гордостта си.
„ В моя хотел идваха посетители най-вече от Европа. От две години насам обаче не беше идвал съвсем нито един европеец. И по едно време започнах да регистрирам единствено загуби “, споделя Актепе.
Несигурността вреди на стопанската система
Подобно е ситуацията и на доста други турски предприемачи. Междувременно човек може да види по какъв начин и по основната комерсиална улица на Истанбул животът замира. Все повече магазини затварят. По витрините са залепени плакати: „ Дава се чартърен! “. Само огромните търговски вериги и фешън къщи към момента оцеляват. Един от главните проблеми е ширещата се неустановеност, споделя икономистът Атила Йезиладъ.
„ На хората им пристигна до гуша от изключителното състояние. Те отсрочват от ден на ден желанията си за вложения “, споделя той.
Турция вкара изключително състояние през юли 2016 година след несполучливия опит за прелом, за който турското държавно управление упреква живеещия в Съединени американски щати просветител Фетхуллах Гюлен.
Оттогава насам връзките на Турция със Съединени американски щати и Европа се обтегнаха. Инвеститорите заобикалят Турция. Допълнително напрежение внася и един огромен правосъден развой за незаконни покупко-продажби сред Турция и Иран. По делото в Ню Йорк беше наказан турски банкер. Много турски банки са застрашени от големи парични санкции.
„ Партията на справедливостта и развиването (ПСР) преди време беше партия на очакванията за доста хора. Тя им оферираше визия и за икономическото бъдеще на страната. Сега стана партия на страха. Страхът от Запада, страхът ог придвижването Гюлен и от Кюрдската работническа партия (ПКК) сплотява нейните гласоподаватели. А това не вещае нищо положително за напредъка на страната “, споделя Атила Йезиладъ.
Лирата пада, недоволството пораства
Инфлацията в Турция доближи най-високото си равнище от 14 години насам. Турската лира губи от цената си, макар че турската Централна банка неотдавна подвигна лихвите. Междувременно едно евро се разменя за 4,60 турски лири. Само преди една година обменният курс беше 1 към 3,70. Икономическата обстановка провокира и все по-голямо неодобрение измежду доста турци. " Преди известно време можехме да си купим самун за половин лира, а в този момент плащаме две лири от горната страна “, оплаква се един минувач.
„ С всеки минал ден имаме все по-малко пари в джоба, тъй като политиците години наред правеха неточности. И най-после елементарните хора ще заплащат сметката “, споделя различен.
„ Аз съм пенсионер, само че все пак се постанова да не преставам да работя, с цел да свържа двата края “, споделя един възрастен мъж. А млада майка добавя: „ По-рано постоянно ходехме на ресторант. Сега обаче не можем да си позволим този разкош “.
Внушителни числа без покритие
Според формалните данни, турската стопанска система са развива доста добре. Недоволството измежду народа обаче пораства. Във финансовия център на Истанбул се строят небостъргачи с държавни вложения. Поради девалвацията на турската лира се е нараснал и износът. Стопанският растеж е повишен до 11,1 % през третото тримесечие на 2017 година в съпоставяне със същия интервал на предходната година. Това заяви неотдавна турската статистическа работа. Президентът Ердоган приказва за стопански растеж от седем % за цялата година. Почти нито една страна в Европейски Съюз не може да се похвали с такива индикатори.
„ Силната стопанска система има потребност от мощна страна. Нашата стопанска система пораства макар всички проблеми и задачата ни е Турция да се подреди измежду десетте най-големи международни стопански системи “, съобщи турският президент през ноември пред комерсиалната камара в Анкара.
Атила Йезиладъ се отнася прекомерно скептично към такива бомбастични изказвания.
„ Турската стопанска система се развива по-добре, в сравнение с през 2016 година. Но надалеч не по този начин добре, както се пробват да ни внушат статиките “, споделя той.
Според него турското икономическо знамение е на глинени крайници. „ Да, ние означаваме взрив в строителството. Сами виждате какъв брой доста небостъргачи се строят. Но това са мъртви вложения. Те не покачват продуктивността и не са дълготрайни “, споделя икономистът.
Мъртви вложения и планина от задължения
Според него, страната би трябвало незабавно да ограничи икономическия растеж и вместо това да овладее инфлацията и външните задължения. През есента министерството на финансите заяви, че външният дълг на Турция съставлява повече от половината от Брутният вътрешен продукт на страната. А това е най-високото му равнище от 2003 година насам. „ Навремето имах огромно доверие в турската стопанска система. В страната цареше оптимизъм. Сега обаче доста хора не смеят да стартират бизнес. Те се опасяват, че ще изгубят парите си. И до момента в който хората се опасяват, стопанската система няма да са възвърне “, споделя някогашният хотелиер Мурат Актепе. Той споделя, че след промяната си в кафенето постоянно минава около хотела, който до неотдавна е бил негов. Мурат Актепе обаче се е разделил с вярата, че скоро ще може да го откупи назад.
До лятото Актепе е бил притежател на дребен хотел. Но рецесията го удря доста неприятно. Той е заставен да разгласи банкрут и да продаде хотела. „ Много е тежко да пропаднеш по този метод. Струва ми се, че сред предходния и настоящия ми живот има цели светове “, споделя Актепе. Казва че е изгубил самочувствието и гордостта си.
„ В моя хотел идваха посетители най-вече от Европа. От две години насам обаче не беше идвал съвсем нито един европеец. И по едно време започнах да регистрирам единствено загуби “, споделя Актепе.
Несигурността вреди на стопанската система
Подобно е ситуацията и на доста други турски предприемачи. Междувременно човек може да види по какъв начин и по основната комерсиална улица на Истанбул животът замира. Все повече магазини затварят. По витрините са залепени плакати: „ Дава се чартърен! “. Само огромните търговски вериги и фешън къщи към момента оцеляват. Един от главните проблеми е ширещата се неустановеност, споделя икономистът Атила Йезиладъ.
„ На хората им пристигна до гуша от изключителното състояние. Те отсрочват от ден на ден желанията си за вложения “, споделя той.
Турция вкара изключително състояние през юли 2016 година след несполучливия опит за прелом, за който турското държавно управление упреква живеещия в Съединени американски щати просветител Фетхуллах Гюлен.
Оттогава насам връзките на Турция със Съединени американски щати и Европа се обтегнаха. Инвеститорите заобикалят Турция. Допълнително напрежение внася и един огромен правосъден развой за незаконни покупко-продажби сред Турция и Иран. По делото в Ню Йорк беше наказан турски банкер. Много турски банки са застрашени от големи парични санкции.
„ Партията на справедливостта и развиването (ПСР) преди време беше партия на очакванията за доста хора. Тя им оферираше визия и за икономическото бъдеще на страната. Сега стана партия на страха. Страхът от Запада, страхът ог придвижването Гюлен и от Кюрдската работническа партия (ПКК) сплотява нейните гласоподаватели. А това не вещае нищо положително за напредъка на страната “, споделя Атила Йезиладъ.
Лирата пада, недоволството пораства
Инфлацията в Турция доближи най-високото си равнище от 14 години насам. Турската лира губи от цената си, макар че турската Централна банка неотдавна подвигна лихвите. Междувременно едно евро се разменя за 4,60 турски лири. Само преди една година обменният курс беше 1 към 3,70. Икономическата обстановка провокира и все по-голямо неодобрение измежду доста турци. " Преди известно време можехме да си купим самун за половин лира, а в този момент плащаме две лири от горната страна “, оплаква се един минувач.
„ С всеки минал ден имаме все по-малко пари в джоба, тъй като политиците години наред правеха неточности. И най-после елементарните хора ще заплащат сметката “, споделя различен.
„ Аз съм пенсионер, само че все пак се постанова да не преставам да работя, с цел да свържа двата края “, споделя един възрастен мъж. А млада майка добавя: „ По-рано постоянно ходехме на ресторант. Сега обаче не можем да си позволим този разкош “.
Внушителни числа без покритие
Според формалните данни, турската стопанска система са развива доста добре. Недоволството измежду народа обаче пораства. Във финансовия център на Истанбул се строят небостъргачи с държавни вложения. Поради девалвацията на турската лира се е нараснал и износът. Стопанският растеж е повишен до 11,1 % през третото тримесечие на 2017 година в съпоставяне със същия интервал на предходната година. Това заяви неотдавна турската статистическа работа. Президентът Ердоган приказва за стопански растеж от седем % за цялата година. Почти нито една страна в Европейски Съюз не може да се похвали с такива индикатори.
„ Силната стопанска система има потребност от мощна страна. Нашата стопанска система пораства макар всички проблеми и задачата ни е Турция да се подреди измежду десетте най-големи международни стопански системи “, съобщи турският президент през ноември пред комерсиалната камара в Анкара.
Атила Йезиладъ се отнася прекомерно скептично към такива бомбастични изказвания.
„ Турската стопанска система се развива по-добре, в сравнение с през 2016 година. Но надалеч не по този начин добре, както се пробват да ни внушат статиките “, споделя той.
Според него турското икономическо знамение е на глинени крайници. „ Да, ние означаваме взрив в строителството. Сами виждате какъв брой доста небостъргачи се строят. Но това са мъртви вложения. Те не покачват продуктивността и не са дълготрайни “, споделя икономистът.
Мъртви вложения и планина от задължения
Според него, страната би трябвало незабавно да ограничи икономическия растеж и вместо това да овладее инфлацията и външните задължения. През есента министерството на финансите заяви, че външният дълг на Турция съставлява повече от половината от Брутният вътрешен продукт на страната. А това е най-високото му равнище от 2003 година насам. „ Навремето имах огромно доверие в турската стопанска система. В страната цареше оптимизъм. Сега обаче доста хора не смеят да стартират бизнес. Те се опасяват, че ще изгубят парите си. И до момента в който хората се опасяват, стопанската система няма да са възвърне “, споделя някогашният хотелиер Мурат Актепе. Той споделя, че след промяната си в кафенето постоянно минава около хотела, който до неотдавна е бил негов. Мурат Актепе обаче се е разделил с вярата, че скоро ще може да го откупи назад.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ