Мрежата е залята от алармиране, че масово бива отказвана медицинска

Мрежата е залята от алармиране, че всеобщо бива отказвана здравна помощ на хора, инфектирани с COVID-19, които не се усещат по никакъв начин добре. Системата е пред цялостен разпад, както предвижда доскоро повече от седмицата здравната сестра Веселина Ганчева. В Шумен напуснаха лекари, а продължаващите битката изнемогват и са капнали от отмалялост. За всичко това би трябвало да ''благодарим'' на несъответстващото ръководство на рецесията от държавното управление.

В морето от притеснителни случаи е и дядото на Емил Соколов от Бургас. ФАКТИ се свързахме с Емил, който преди този момент бе написал къс пост във Facebook за случилото се на неговия дядо.

Ето какви детайлности описа той пред медията ни:

''Дядо ми на 81 години е с Ковид-19. Всичко стартира преди седмица, когато го втриса. Вдига лека температура, която след 2-3 дни изчезва. Стар човек е и не се сеща да се тества незабавно. Мисли си, че към този момент е по-добре. Няколко дни по-късно става ужасно – кашлица, висока температура, страшна отмалялост. Прави си фотография на белите дробове и PCR тест. Позитивен е с двустранна бронхопневмония. Личният му доктор му дава направление за болница и упорства незабавно да бъде признат. Да, само че в Бургас и цяла Бургаска област се оказва, че кревати няма.

Това, което ни приказват по тв приемниците по какъв начин няма да остане човек, който да не е прегледан, просто не е правилно. Абсолютна неистина е. Болниците и лекарите са на лимита на силите си. В Бургас няма даже кого да повикаш за домакински обзор. В един от дните, когато се е чувствал доста зле, дядо ми е потърсил спешна помощ. Линейка не идва в продължение на седем часа. Накрая просто се е отказал и е решил да се лекува както може. Става му ясно, че страната е в режим на свободно рухване. От работа, работа, работа, не остава време за хората, хората, хората.

Лекари, медицински сестри, пациенти – доста се приказва за тях, само че нищо не се прави. Властта е абдикирала от отговорностите си и се надява, че чрез агитация и гръмки думи, ще избута до изборите. Високата цена за това, измерваща се в животи, не влиза в сметките на ръководещите. Политическото оцеляване се оказва по-важно от физическото.

Това беше повода да напиша пост във Facebook по отношение на положението на дядо ми. Надявах се, че някой ще се отзове. Така и стана – от частната болница „ Дева Мария “ в Бургас се свързаха с мен и демонстрираха човещина. Нещо, което поради събитията и задълбочаващата се рецесия в страната, не е по никакъв начин лесна задача. От болничното заведение дадоха обещание незабавно щом някой се излекува да одобряват дядо ми. Малко по-късно той беше настанен при тях и в този момент се лекува. Накрая всичко се свежда до съпричастността сред хората. Това е, което държи здравната система и нас още живи.

Каквото и да ни приказват, човечността не е недостиг у нас. Освен от болничното заведение, писаха ми още доста загрижени хора. Предлагаха препоръки, медикаменти, грижа – кой каквото има. Благодарен съм на всеки за проявената угриженост и внимание. Това ясно демонстрира, че обществото ни желае и може да се оправи с това предизвикателство. Тези, които не желаят и не могат, са хората отпред на страната. От тях с изключение на пердашене в гърдите, неуместно фукане и фрапантен цинизъм друго не може да се чака. Въпреки неналичието на всякакво ръководство на рецесията, имам вяра, че ще се оправим. Не бива обаче да повтаряме тази неточност още веднъж. Толкова безотговорни и нечовечни хора нямат място в ръководството на страната освен по време на пандемия, а въобще. Това е поуката от тази история и многото сходни, за които чуваме всеки ден.''