(Mother with Children, c.1909-1910 - Gustav Klimt) Как се създават

(Mother with Children, c.1909-1910 - Gustav Klimt)

Как се основават мизогинистите (женомразците)

Когато стартираме да изследваме силите, които движат мизогиниста, откриваме, че неговото насилническо държание е прикритие за голямата му тревога, обвързвана с дамите. Той е приклещен в спора сред своята потребност от любовта на дамата и надълбоко вкоренения боязън от нея. Този мъж се нуждае, както всички нас, от възприятието, че е обект на прочувствена грижа и че е обичан. Иска да усеща сигурност. Като възрастни задоволяваме тези копнежи посредством физическа фамилиарност, прочувствено шерване и когато станем родители. Но мизогинистът намира тези копнежи плашещи. Неговите естествени потребности от женска непосредственост са смесени със страховете, че тя може да го унищожи прочувствено. Той храни тайното разбиране, че в случай че обича жена, тя ще има властта да го нарани, да го лиши от нещо, да го погълне и да го напусне. Веднъж приписал й такива грандиозни и митични сили, тя се трансформира в страшна фигура за него.

В усилието си да успокои тези страхове, мизогинистът се стреми, нормално неумишлено, да направи дамата в своя живот по-малко властна. Той работи с тайната убеденост, че в случай че може да й отнеме самоувереността, тя ще бъде толкоз подвластна от него, колкото и той от нея. Като я прави слаба, тъй че да не може да го напусне, той успокоява някои от личните си страхове да не бъде зарязан. Всички тези интензивни, спорни страсти вършат от партньорката на мизогиниста освен обект на обич и пристрастеност, само че и фокусна точка на неговата гняв, неговата суматоха, неговите страхове и неизбежно на неговата ненавист.

Когато изследваме прекарванията в ранното детство, които са основали надълбоко скритите страхове на мизогиниста, започваме да разбираме за какво се държи по този метод. Начинът, по който неговите родители се отнасят между тях и с него, ни дава значими прозрения за това, по какъв начин той е станал подобен.

Важното равновесие сред майката и бащата

Докато и двамата родители се грижат дружно за развъждането на сина, те имат разнообразни отговорности. Майката е педагог и първокачествен източник на улеснение, а бащата му оказва помощ да се измъкне от нейната настойчивост, тъй че да не стане прекомерно подвластен. Обаче в фамилиите, от които произлизат мизогинистите се получава тъкмо противоположното. Бащата е или прекомерно недопечен, или прекомерно въздържан да отдели момчето от майката, тъй че то няма никаква друга опция, с изключение на да направи мама център на вселената. И двамата родители вземат участие в установяването на тази обстановка. Майката, вместо да се занимава с възпитанието и развъждането на сина, е склонна да се опита да го накара да задоволи нейните потребности. Жените от бракове с проблеми постоянно се пробват да решат проблемите си посредством децата. Дали дамата реализира това свръхмерно условие посредством отменяне или тягостен надзор, резултатите са едни и същи: момчето става прекомерно подвластно от нея.

Без да го схваща, в зрелост той трансферира тази взаимозависимост, както и споровете, и страховете, които вървят с нея, върху дамата в живота му. Мизогинистът вижда своята майка като имаща властта да го фрустрира, да отдръпна любовта си от него, да го управлява, да го кара да се усеща слаб или да насочва безкрайни условия към него - и той в този момент гледа на партньорката си като имаща същата власт. Бащата, който не дава на сина си никаква опция на въздействието на майката, оставя момчето единствено с неговите страхове и с паническите му усеща на накърнимост и потребност.

Когато майката е свръхконтролираща

Лесно е да се види по какъв начин едно момче се научава да бъде мизогинист, когато татко му е подобен. Интересно е въпреки всичко, че момчетата от фамилии, в които бащата е въздържан и майката е преобладаваща и контролираща, могат също да станат мизогинисти. Да се следва образецът на бащата не е единственият метод, по който едно момче може да се научи да се отнася пренебрежително към дамите. Еднакво евентуално е то да се окаже мизогинист, в случай че неговата майка го потиска с несъразмерен надзор и отбрана.

Докато майката жертва не пази задоволително своите деца, то свръхконтролиращата майка прекалява. Този вид дами имат потребност да управляват всички и всичко в своето семейство. Те го вършат, като се намесват в работите на всички и ги убеждават, че единствено те знаят по какъв начин да се работи или да се решат проблемите. Тя не може да се отдели от децата си, даже когато са пораснали. Тя евентуално ще остане да участва и да се меси също и в зрелия им живот, какъвто е казусът с майката на Бен, брачният партньор на Каръл. Той е процъфтяващ счетоводител при започване на 50-те си години. Баща му, крояч на дрехи, е спокоен и много подтиснат човек. До огромна степен властната мощ в детството на Бен е неговата майка. Отвратена и яростна от брака си, тя е погълната от дребния си наследник. За да е сигурна, че той няма да се отдели от нея, се пробва да го управлява даже в междинната му възраст! Каръл ми сподели: Тя ни се обаждаше най-малко един път дневно, от време на време три или четири пъти. Очакваше ни в нейната къща всяка неделя и по един или различен метод успяваше да узнае всичко, което се случваше в живота ни. Бен в никакъв случай не й споделяше да не се меси.

За разлика от момичето, което може да стои до майка си, до момента в който откри своята лична еднаквост, момчето би трябвало да се отделя от майка си, с цел да израсне като естествена персона. Родителската обич е единствената, при която крайната цел би трябвало да бъде раздялата. Майката, която утвърждава устрема на своя наследник към самостоятелност и го предизвиква да се отдели от нея, когато има потребност, му дава независимост, благодарение на която да се оправя в живота. Когато майката желае да даде опция на своя наследник да построи своята лична еднаквост, го оставя самичък да поема опасности и му разрешава да позволява неточности, само че въпреки всичко участва, в случай че той има потребност. Тя му оказва помощ да се построи като мъж, който е убеден в себе си и в своите качества. А свръхконтролиращата майка лимитира и потиска развиването на своя наследник посредством свръхконтрол и го кара да се усеща малоценен и беззащитен.

„ Контролиращата жена ме кара да се усещам малоценен “

По мое гледище Марк пристигна, до момента в който работех с неговата жена Джаки. Той заяви, че взаимоотношенията с майка му са били битка за независимост и самостоятелност през цялото време. Докато бащата на Марк, инженер, пътувал постоянно по работа, майка му полудявала от обич към дребния си наследник. Той изяснява:

Когато бях дете, не можех да вдишвам, без тя да ми каже какво мога да върша и по какъв начин да го направя. В момента, в който се приберях от учебно заведение, трябваше да практикувам свирене на цигулка. Ако желаех да изляза да играя, беше прекомерно студено или прекомерно топло. Когато излизах, тя ме следваше на улицата с пуловер или ръкавици в ръка, размахвайки ги след мен. Това ме поставяше в извънредно неудобно състояние. Още слушам гласа й: „ Марки, не помни си пуловера. Марки, още не си се упражнявал. Марки, Марки, Марки “ - навсякъде, където отидех.

След няколко срещи с Марк ми стана ясно, че неговата майка беше повече от угрижен родител или безобидна досадница. Тя е обсебила всяка част от живота на сина си, пробвайки се да живее живота му вместо него.

Когато у дома при Марк идвали други деца да си играят, майка му упорствала да участва от самото начало и провела всички игри; тя се надвесвала над тях и надзиравала всяко придвижване. Решавала също какво да облече Марк, какво да яде, кои да са му приятелите и кои книги да чете. Тя траяла да взема тези решения, които засягали неговия живот, до момента в който напуснал дома си, с цел да отиде в колежа. Винаги когато Марк се опитвал да направи нещо срещу желанията на майка си, той слушал продължителни словоизлияния или злостно отрицание:

Тя споделяше: „ Ах ти, неблагодарно момче. След всичко, което съм направила за теб “. Не беше просто „ мама знае най-добре “. Беше по-скоро като „ мама знае всичко “!

Като постанова властта си, майката на Марк му пречи да развие самонадеяност и автономия в живота си. Той в никакъв случай не е бил съдбоносен, тъй като майка му се втурва и поема грижата, отнемайки му тази опция.

Дори дребните деца би трябвало по-често да получават опция да вършат неточности, да получат нов опит и да изследват света към тях сами. Увереността на Марк в себе си е смутена вследствие на господството на майка му над него. Като възрастен той гледа на всички дами като на заплашващи го същества, които желаят да го управляват и да ограбят неговата неустрашимост. В резултат на това неговите връзки с дамите са постоянно битка за власт.

„ Имам право всичко да бъде, както аз желая “

Фрустрацията е неизбежна част от живота, и научаването по какъв начин да се оправяме с нея ни оказва помощ да разбираме себе си и действителността. Родителите ни учат по какъв начин да се оправяме с фрустрацията, като ни слагат рационални ограничавания. Това ни дава опция да изоставим магическото очакване, че всяка нужда или предпочитание ще бъдат постоянно задоволени. Когато едно дете се срещне с отчаяние и родителят му каже, че „ животът е цялостен с разочарования, само че всички ние би трябвало да се научим да живеем с тях “, той оказва помощ на детето да се научи да се оправя с действителността.

Свръхконтролиращата майка, която се втурва да дефинира всичко в живота на сина си, му пречи да натрупа знание. Момчето не изпитва нужните порции напрежение, които да му дадат опция да се оправи с по-големите разочарования по-късно в живота. При една от терапиите Марк ми сподели:

Майка ми споделяше: „ Не е твоя виновността, ти не си направил нищо неприятно “ - преди да е научила какво се е случило. Тя скачаше незабавно и споделяше: „ Те какво направиха? Те започнаха, нали? “. Мисля, че в случай че бях прострелял някого, тя щеше да каже, че виновността е негова, тъй като е застанал на пътя на патрона.

Когато не оставят едно дете да се оправи единствено с фрустрацията - да плаче да вземем за пример и по-късно да се оправи с ситуацията и по-късно да отиде да играе, тъй като майка му е постоянно до него, с цел да се намеси и да го избави от всяко стеснение, когато порасне, той няма да е кадърен да се оправи даже с най-малките трудности.

Майката, която непрекъснато избавя сина си от всички неприятности в живота, му дава следните послания:

• Не е нужно да се опитваш да овладееш фрустрацията.

• Каквото и да се обърка, все някой ще се откри, с цел да го оправи вместо теб.

• Имаш право на живот без никакви дразнители.

Нездравословни, себични послания като тези дават на дребното момче голямо възприятие за владение на права: той чака, че може постоянно да получи това, което желае.

Този вид майчинско отношение основава усещане, че носи улеснение на детето, само че в действителност е доста плашещо. Когато майката привързва своето дете към себе си посредством свръхконтрол и непрекъснато избавяне, го кара да има вяра, че не може да оцелее без жена. Това основава у момчето голямо възприятие на взаимозависимост. По-късно той ще открие у партньорката си същата власт - да основава напрежение, да отдръпва любовта си от него, да го потиска с грижите и наставленията си и най-важното, да го кара да се усеща слаб, беззащитен или подвластен.

Ако едно момче има влиятелен татко, с който да се отъждествява, следователно то може да развие убеденост да се отдели даже и от преобладаваща майка. Но както знаем, преобладаващите дами имат податливост да се свързват с пасивни, слаби мъже, които рядко могат да предложат на синовете си някаква опция на майчинските правила.

От: „ Мъжете, които ненавиждат дами, и дамите, които ги обичат “, Сюзън Форуърд, Джоан Торес, ИК „ Сиела Софт енд Пъблишинг “, София, 2001
Картина: Mother with Children, c.1909-1910 - Gustav Klimt; chinaoilpaintinggallery