Мони и Цецо – двама млади на село
Мони и Цецо – двама млади на село. Звучи като бранд, натрапен от две години насам посредством видеата за техния живот, които те споделят в канала си в YouTube (Boho Soulz). Кои са те и какво вършат, за какво бягат от града и има ли бъдеще българското село, ето техния роман:
Заминахме за чужбина, когато бяхме по на 15 години, животът ни срещна, влюбихме се, обиколихме Канада с каравана, която си направихме сами, и при започване на 2021 година взехме решение, че нашето място към този момент не е там. Вдъхновени от предаването на Галя Щърбева „ Да хванеш гората ", от нашите кумове Лора и Халил и желанието ни да живеем свободни и по-близо до природата, взехме решение да се приберем в родината.
Крачка напред
Животът в чужбина ни научи на доста познания и нови умения. Намирайки се зад Океана, оценихме какво си имаме тук, вкъщи. Върнахме се, тъй като коренът ни дръпна, въпреки в Канада да живеехме добре. Просто усетихме, че мястото ни към този момент не е там и е време да творим на родна земя. Представяхме си живота тук тъкмо подобен, какъвто е сега. Дори в този момент е по-хубав. Мечтаехме да прекарваме цялото си време дружно, а не да се виждаме за по 2-3 часа вечер, както беше преди. Сега въодушевяваме хората към нас и най-важното - отглеждаме сами част от храната си.
Приземяване
Мястото избрахме много непринудено. За по-малко от месец, откакто кацнахме на българска земя, към този момент бяхме купили къщата в Ловешко. Не сме родом отсам, само че дойдохме на посетители на другари и се влюбихме в селото. Оказа се, че парцелът против тях се продава. И ето ни през днешния ден. Сега в действителност сме „ Двама млади на село ” и камерата просто отразява това. Не сме имали за цел да монетизираме тези видеа, само че нещата се развиха по-добре от предстоящото.
Предимства
Предпочетохме селото, тъй като прекомерно дълго живяхме в огромния град и тези улеснения и благоприятни условия към този момент не ни привличаха. За нас беше значимо да забавим темпото, да сме на безшумно и умерено място, да работим дружно. Животът на село е едно непрекъснато премеждие. Всеки ден е друг и те провокира по нов метод. Много хора си мислят, че на село е скучно. Но тук за нас досада не съществува, защото постоянно има нещо да се прави. А когато имаш потребност от отмора, хващаш която и да е пътека и на 360 градуса към теб е дива природа.
Другите българи
Желанието ни е да въодушевяваме хората да се завръщат към селото – било за непрекъснато или единствено за уикендите. Заради рубриката ни „ ДРУГИТЕ БЪЛГАРИ ” постоянно пътуваме в разнообразни села из цяла България и всякога ни се свива сърцето, когато забележим занемарени къщи и парцели. Помислете единствено – преди години някой е вложил толкоз обич, мисъл и труд да съгради нещо, а то в този момент пустее. Вярваме, че посредством нашата работа оказваме помощ на хората да придобият повече храброст да отворят портите на позабравени парцели и да им вдъхнат нов живот.
Равновесие
Когато работата ти стане да споделяш живота си, от време на време мъчно успяваш да разграничиш двете. Случва се времето за отмора да страда. Учим се на равновесие – да даваме на другите посредством работата си, само че и да си вземаме отмора, с цел да презаредим батериите. Трудности има доста – само че те са единствено знаци, които ни подтикват в вярната посока.
Не се дефинираме като инфлуенсъри. Ние просто споделяме живота си. Когато през днешния ден отидеш на село, няма потребност да живееш както са живели бабите и дядовците ни. Има доста остаряло познание, което е добре да пазим и прилагаме, само че „ новият свят ” също предлага доста благоприятни условия. Красотата, имаме вяра, е в това да вплетем нишките на двата свята и да творим за общото богатство.
Отворена врата
Разбира се, че в този момент възможностите за младите на село са повече от всеки път. Пандемията донесе доста компликации, само че отвори вълшебна врата към един нов свят. Много компании осъзнаха, че работата отдалечено е изцяло използвана в тяхната среда, вкараха я и не анулират опцията чиновниците им да я употребяват. Това разрешава да живееш, където пожелаеш. Така се появиха нови благоприятни условия, които не бяха налични преди пандемията.
Визия за смяна
Съживяването на българските села може да стане посредством вслушването в корена. Днес светът е мощно забързан, претъпкан с информация и като че ли не ни остава време да си чуем вътрешното гласче и да се замислим кое е в действителност значимо за нас. Гоним огромни облаги, влиятелни учебни заведения, трупане на материално богатство… и все сме нещастни. И не се решаваме да създадем смяна. Колкото повече хора осъзнато се завръщат на село, толкоз повече други хора ще се замислят за личния си живот, по какъв начин и къде желаят да го прекарат.
За по-лесна акомодация
Хората, привикнали с града, би трябвало да знаят ЗАЩО се местят на село, какво ги е подтикнало към такава смяна. Както всяко ново нещо, животът на село също ще им бъде сложен. Особено първоначално. Ще има доста моменти, в които ще им пристигна да се откажат и да се върнат към остарелия и добре прочут метод на живот. В тези моменти обаче онази първична причина, която ги е предиздвикала да съберат храброст и да създадат крачката към селото, ще им даде нова мощ да продължат напред.
Кметовете и кметските наместници имат огромен принос за това какво се случва в селото, по какъв начин се оправя то с компликациите като дупките по пътищата, сметоизвозването и други битови въпроси. Колкото по-ангажирана е общината в живота на едно село, толкоз по-привлекателно ще е то за новоселците.
Селото като общественост
Всяка общественост си има своите особености и постоянно ще има нещо, което не ти харесва. Но на село всички подвластен едни от други. Малко хора сме, постоянно наоколо няма коли за спешна помощ, служители на реда, пожарни. И когато някой закъса, другите се отзовават – това е неписано предписание, все едно е дълг, който всички имаме към останалите. Отиваш и помагаш, тъй като знаеш, че в случай че на следващия ден на теб ти се случи нещо, същите тези хора ще оказват помощ на теб. Една другарка споделя: „ Няма потребност да се харесваме или обичаме, ние просто имаме потребност едни от други ”.
Преди завоя
Ако човек желае да се раздели с града, да си упражнява волята, търпението и вярата. На село го чакат доста компликации, с които не се е сблъсквал. Постепенно нещата стават доста по-лесни, само че лишава време до момента в който свикнем и до момента в който се научим по какъв начин да се оправяме с тях. Колкото по-силна воля и самообладание имаш, толкоз по-лесно ще ти бъде. Защото тогава виждаш компликациите като предизвикателство или проблем, който би трябвало да решиш, а не като спирачка.
Мъдрост за живота
Любовта е най-важното, което можем да имаме. Любов към себе си – с цел да имаме смелостта да сбъдваме всичко, което ни е на сърце. Любов към близък – с цел да можем да споделяме тези фантазии с обичаните хора. Любов към земята и природата – тъй като без нея няма живот. И обич към всеки прочут и чужд – с цел да имаме вяра, че всеки дава най-хубавото от себе си във всеки един миг, даже и на нас да не ни се коства по този начин.
Бъдете обич, правете обич и творете с обич, приканват Мони и Цецо.
Текстът е част от бр. 115 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Заминахме за чужбина, когато бяхме по на 15 години, животът ни срещна, влюбихме се, обиколихме Канада с каравана, която си направихме сами, и при започване на 2021 година взехме решение, че нашето място към този момент не е там. Вдъхновени от предаването на Галя Щърбева „ Да хванеш гората ", от нашите кумове Лора и Халил и желанието ни да живеем свободни и по-близо до природата, взехме решение да се приберем в родината.
Крачка напред
Животът в чужбина ни научи на доста познания и нови умения. Намирайки се зад Океана, оценихме какво си имаме тук, вкъщи. Върнахме се, тъй като коренът ни дръпна, въпреки в Канада да живеехме добре. Просто усетихме, че мястото ни към този момент не е там и е време да творим на родна земя. Представяхме си живота тук тъкмо подобен, какъвто е сега. Дори в този момент е по-хубав. Мечтаехме да прекарваме цялото си време дружно, а не да се виждаме за по 2-3 часа вечер, както беше преди. Сега въодушевяваме хората към нас и най-важното - отглеждаме сами част от храната си.
Приземяване
Мястото избрахме много непринудено. За по-малко от месец, откакто кацнахме на българска земя, към този момент бяхме купили къщата в Ловешко. Не сме родом отсам, само че дойдохме на посетители на другари и се влюбихме в селото. Оказа се, че парцелът против тях се продава. И ето ни през днешния ден. Сега в действителност сме „ Двама млади на село ” и камерата просто отразява това. Не сме имали за цел да монетизираме тези видеа, само че нещата се развиха по-добре от предстоящото.
Предимства
Предпочетохме селото, тъй като прекомерно дълго живяхме в огромния град и тези улеснения и благоприятни условия към този момент не ни привличаха. За нас беше значимо да забавим темпото, да сме на безшумно и умерено място, да работим дружно. Животът на село е едно непрекъснато премеждие. Всеки ден е друг и те провокира по нов метод. Много хора си мислят, че на село е скучно. Но тук за нас досада не съществува, защото постоянно има нещо да се прави. А когато имаш потребност от отмора, хващаш която и да е пътека и на 360 градуса към теб е дива природа.
Другите българи
Желанието ни е да въодушевяваме хората да се завръщат към селото – било за непрекъснато или единствено за уикендите. Заради рубриката ни „ ДРУГИТЕ БЪЛГАРИ ” постоянно пътуваме в разнообразни села из цяла България и всякога ни се свива сърцето, когато забележим занемарени къщи и парцели. Помислете единствено – преди години някой е вложил толкоз обич, мисъл и труд да съгради нещо, а то в този момент пустее. Вярваме, че посредством нашата работа оказваме помощ на хората да придобият повече храброст да отворят портите на позабравени парцели и да им вдъхнат нов живот.
Равновесие
Когато работата ти стане да споделяш живота си, от време на време мъчно успяваш да разграничиш двете. Случва се времето за отмора да страда. Учим се на равновесие – да даваме на другите посредством работата си, само че и да си вземаме отмора, с цел да презаредим батериите. Трудности има доста – само че те са единствено знаци, които ни подтикват в вярната посока.
Не се дефинираме като инфлуенсъри. Ние просто споделяме живота си. Когато през днешния ден отидеш на село, няма потребност да живееш както са живели бабите и дядовците ни. Има доста остаряло познание, което е добре да пазим и прилагаме, само че „ новият свят ” също предлага доста благоприятни условия. Красотата, имаме вяра, е в това да вплетем нишките на двата свята и да творим за общото богатство.
Отворена врата
Разбира се, че в този момент възможностите за младите на село са повече от всеки път. Пандемията донесе доста компликации, само че отвори вълшебна врата към един нов свят. Много компании осъзнаха, че работата отдалечено е изцяло използвана в тяхната среда, вкараха я и не анулират опцията чиновниците им да я употребяват. Това разрешава да живееш, където пожелаеш. Така се появиха нови благоприятни условия, които не бяха налични преди пандемията.
Визия за смяна
Съживяването на българските села може да стане посредством вслушването в корена. Днес светът е мощно забързан, претъпкан с информация и като че ли не ни остава време да си чуем вътрешното гласче и да се замислим кое е в действителност значимо за нас. Гоним огромни облаги, влиятелни учебни заведения, трупане на материално богатство… и все сме нещастни. И не се решаваме да създадем смяна. Колкото повече хора осъзнато се завръщат на село, толкоз повече други хора ще се замислят за личния си живот, по какъв начин и къде желаят да го прекарат.
За по-лесна акомодация
Хората, привикнали с града, би трябвало да знаят ЗАЩО се местят на село, какво ги е подтикнало към такава смяна. Както всяко ново нещо, животът на село също ще им бъде сложен. Особено първоначално. Ще има доста моменти, в които ще им пристигна да се откажат и да се върнат към остарелия и добре прочут метод на живот. В тези моменти обаче онази първична причина, която ги е предиздвикала да съберат храброст и да създадат крачката към селото, ще им даде нова мощ да продължат напред.
Кметовете и кметските наместници имат огромен принос за това какво се случва в селото, по какъв начин се оправя то с компликациите като дупките по пътищата, сметоизвозването и други битови въпроси. Колкото по-ангажирана е общината в живота на едно село, толкоз по-привлекателно ще е то за новоселците.
Селото като общественост
Всяка общественост си има своите особености и постоянно ще има нещо, което не ти харесва. Но на село всички подвластен едни от други. Малко хора сме, постоянно наоколо няма коли за спешна помощ, служители на реда, пожарни. И когато някой закъса, другите се отзовават – това е неписано предписание, все едно е дълг, който всички имаме към останалите. Отиваш и помагаш, тъй като знаеш, че в случай че на следващия ден на теб ти се случи нещо, същите тези хора ще оказват помощ на теб. Една другарка споделя: „ Няма потребност да се харесваме или обичаме, ние просто имаме потребност едни от други ”.
Преди завоя
Ако човек желае да се раздели с града, да си упражнява волята, търпението и вярата. На село го чакат доста компликации, с които не се е сблъсквал. Постепенно нещата стават доста по-лесни, само че лишава време до момента в който свикнем и до момента в който се научим по какъв начин да се оправяме с тях. Колкото по-силна воля и самообладание имаш, толкоз по-лесно ще ти бъде. Защото тогава виждаш компликациите като предизвикателство или проблем, който би трябвало да решиш, а не като спирачка.
Мъдрост за живота
Любовта е най-важното, което можем да имаме. Любов към себе си – с цел да имаме смелостта да сбъдваме всичко, което ни е на сърце. Любов към близък – с цел да можем да споделяме тези фантазии с обичаните хора. Любов към земята и природата – тъй като без нея няма живот. И обич към всеки прочут и чужд – с цел да имаме вяра, че всеки дава най-хубавото от себе си във всеки един миг, даже и на нас да не ни се коства по този начин.
Бъдете обич, правете обич и творете с обич, приканват Мони и Цецо.
Текстът е част от бр. 115 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ