Потребителското преживяване отговаря на 3 основни компонента: издръжливост, полезност и естетика
Моля, направете малко показване на вас и на организацията, която представлявате.
Казвам се Десислава Дерменджиева, на 31 години, майка на 3 годишно хлапе, Николай, и прислужник на 4-годишна сива котка - Фльор. Висшето си обучение приключих в Дания, а от 5 години пребивавам с половинката си, Кристиан, в България.
Първите си професионални стъпки в областта на графичния дизайн се случиха в компанията Ceiia, Порто, Португалия, а от година и половина работя и съставлявам “Dermz Design Studio ”.
Работя най-вече с дребни и междинни компании от България по планове, които са както за web, по този начин и за принт. За мен е наслаждение да си партнирам с нови бизнесмени, които имат хъс да вършат бизнес по европейски стандарт, тъй като имам вяра, че с използването на вярната тактика всички имат еднакъв късмет за триумф.
Какво се крие зад термина “потребителско прекарване ”?
Потребителското прекарване, по-известно като UX (user experience), е на всички места. Терминът обгръща разнообразни сфери като: образен дизайн, приложимост, логика на психиката, социология и хармония. Простичко казано, това е методът, по който употребявате, да вземем за пример, смарт телефона си до самия негов дизайн или пък дизайна на вашата кола или къща. Като, несъмнено, не всичко може да се характеризира под името на “добрия дизайн ”, на български постоянно споделяме “не добре измислено ”. Затова можем да обобщим, че “потребителското прекарване ” дава отговор на 3 съществени съставния елемент: устойчивост, полза и хармония.
Don Norman е индивидът, който пръв използва термина “потребителско прекарване ” и споделя, че “дизайнът е всичко ”. Или с други думи, UX дизайнерите освен би трябвало да се интересуват от “кога ” даден продукт/услуга се употребява, само че и преди той да бъде “закупен ”, както и след неговото закупуване и потребление.
Да вземем за образец един електронен магазин: като UX дизайнери, ние се интересуваме освен по какъв начин да създадем елементарен за потребление интерфейс, използван на разнообразни устройства, само че и каква е вярната маркетинг акция, основаването на чувството на сигурност при процеса на извършване на покупки както и адресирането на основния въпрос дали извършва всеки от 3-те съставния елемент - “полезност ”.
Кои са най-често срещаните неточности, които забелязвате в електронните магазини?
Бих посочила три от най-често срещаните проблеми, защото тематиката е обширна и можем да приказваме доста. Една от постоянно срещаните неточности е прибавянето на многофокусно наличие, което е или допълнително, или объркващо и заблуждаващо, или всичко взето дружно. Вследствие, на което резултатът е пагубен, защото търпението на потребителите е прекомерно малко, с цел да се играе с него. Прекалено доста бутони или pop-ups, които имат за цел да обяснят нещо или да прибавят информация, въздействаща на “потребителското прекарване ” отрицателно.
Тази тематика води до идната постоянно срещана неточност - неправилното потребление на шрифтове или комбинирането им, когато са разнообразни по жанр. Прилагането на шрифт, който има: положително разстояние сред обособените букви, цифри или знаци, координация, баланс и лесна четимост е от извънредно значение за позитивното прекарване. Целта е оптимално бързо да разбираем “как можем да разгадаем казуса ” на клиента ни.
И на край постоянно срещана неточност е - не добър контрастност сред обособените съставни елементи. В дизайна контрастът е един от основните фактори, влияещи върху опцията за сканиране (scannability) и образната подчиненост на уеб страница или мобилен екран. Чрез него дизайнерът може да показа оформлението по метод, който осведоми потребителите кои точки на взаимоотношение са жизненоважни и кои са второстепенни. Контрастът е ефикасен за привличане на вниманието на потребителя и привличането му към избрани детайли, тъй че играе огромна роля в поддръжката на интуитивната навигация и използваемостта на цифровия артикул.
Къде следите за всички новости и трендове, които прилагате в работата си?
Да имаш достъп до познания и да бъдеш осведомен е от основно значение. И защото “design thinking ” е едно по-специално “пътуване ”, което води до основаване, източниците на информация могат да бъдат разнородни. Например постоянно употребявам Behance, Pinterest или Instagram, само че това е както се споделя на британски “scratching the surface ” / да се информираш незадълбочено за несъмнено нещо. За мен най-хубавият метод да се информираш/вдъхновиш е, когато участваш в разнообразни дизайн конференции, като да вземем за пример тази на Adobe Max, която се организира всяка година и дава опцията да надникнеш първи върху най-новото освен в софтуерен аспект, само че и обществен. Има страхотни workshops, които се организират онлайн от хора от сектора, Youtube канали и подкасти за дизайн, онлайн платформи за образования като Skillshare, Udemy или Linkedin, за които 24 часа в денонощието биха ти се сторили незадоволителни, с цел да възприемеш целия размер от информация, по отношение на “най-новото ” в областта на дизайна.
Защо приехте поканата на Никола Илчев да бъдете жури в състезанието?
За мен е наслаждение да съм част от първото издание на eCA awards и считам, че като млад бизнесмен, това е страхотна опция да основа нови контакти и другарства. Поканата одобрих с наслада, даже малко на смешка, тъй като нямах ни най-малка визия от мащаба на състезанието, продължителността му или пък броят от участниците в него. Обичам да провокирам себе си и имам вяра, че за постигането на напредък в дадена сфера, чувството за комфорт е в действителност минимално.
Смятам, че екипът, който ще бъде жури, е страховит и нямам самообладание да дам най-хубавото от себе си, с цел да съм оптимално потребна на тези компании, които ще минат под моя дизайн “рентген ”.
Кои са най-важните критерии, за които ще следите? Какво би трябвало да има всеки план?
В допълнение към тези, които разясних нагоре, ще проследявам за неправилна навигация, използване на банален интерфейс, избора на цветове, съществуването на бяло пространство, подчиненост на информацията и използване на консистентност в цялостната визия на дадения бранд.
Всеки план би трябвало да има: малко, тъкмо и ясно изложение на услугата/продукта, който предлага и метода, по който позволява съответен проблем, разбираеми бутони за деяние (call-to-action), дребни “хапки ” от забавно наличие, подредени с ясна логичност, качество и уникалност на наличието и елементарно намиране на нужната контактна информация.
Цялата информация за състезанието може да прочетете тук:
Казвам се Десислава Дерменджиева, на 31 години, майка на 3 годишно хлапе, Николай, и прислужник на 4-годишна сива котка - Фльор. Висшето си обучение приключих в Дания, а от 5 години пребивавам с половинката си, Кристиан, в България.
Първите си професионални стъпки в областта на графичния дизайн се случиха в компанията Ceiia, Порто, Португалия, а от година и половина работя и съставлявам “Dermz Design Studio ”.
Работя най-вече с дребни и междинни компании от България по планове, които са както за web, по този начин и за принт. За мен е наслаждение да си партнирам с нови бизнесмени, които имат хъс да вършат бизнес по европейски стандарт, тъй като имам вяра, че с използването на вярната тактика всички имат еднакъв късмет за триумф.
Какво се крие зад термина “потребителско прекарване ”?
Потребителското прекарване, по-известно като UX (user experience), е на всички места. Терминът обгръща разнообразни сфери като: образен дизайн, приложимост, логика на психиката, социология и хармония. Простичко казано, това е методът, по който употребявате, да вземем за пример, смарт телефона си до самия негов дизайн или пък дизайна на вашата кола или къща. Като, несъмнено, не всичко може да се характеризира под името на “добрия дизайн ”, на български постоянно споделяме “не добре измислено ”. Затова можем да обобщим, че “потребителското прекарване ” дава отговор на 3 съществени съставния елемент: устойчивост, полза и хармония.
Don Norman е индивидът, който пръв използва термина “потребителско прекарване ” и споделя, че “дизайнът е всичко ”. Или с други думи, UX дизайнерите освен би трябвало да се интересуват от “кога ” даден продукт/услуга се употребява, само че и преди той да бъде “закупен ”, както и след неговото закупуване и потребление.
Да вземем за образец един електронен магазин: като UX дизайнери, ние се интересуваме освен по какъв начин да създадем елементарен за потребление интерфейс, използван на разнообразни устройства, само че и каква е вярната маркетинг акция, основаването на чувството на сигурност при процеса на извършване на покупки както и адресирането на основния въпрос дали извършва всеки от 3-те съставния елемент - “полезност ”.
Кои са най-често срещаните неточности, които забелязвате в електронните магазини?
Бих посочила три от най-често срещаните проблеми, защото тематиката е обширна и можем да приказваме доста. Една от постоянно срещаните неточности е прибавянето на многофокусно наличие, което е или допълнително, или объркващо и заблуждаващо, или всичко взето дружно. Вследствие, на което резултатът е пагубен, защото търпението на потребителите е прекомерно малко, с цел да се играе с него. Прекалено доста бутони или pop-ups, които имат за цел да обяснят нещо или да прибавят информация, въздействаща на “потребителското прекарване ” отрицателно.
Тази тематика води до идната постоянно срещана неточност - неправилното потребление на шрифтове или комбинирането им, когато са разнообразни по жанр. Прилагането на шрифт, който има: положително разстояние сред обособените букви, цифри или знаци, координация, баланс и лесна четимост е от извънредно значение за позитивното прекарване. Целта е оптимално бързо да разбираем “как можем да разгадаем казуса ” на клиента ни.
И на край постоянно срещана неточност е - не добър контрастност сред обособените съставни елементи. В дизайна контрастът е един от основните фактори, влияещи върху опцията за сканиране (scannability) и образната подчиненост на уеб страница или мобилен екран. Чрез него дизайнерът може да показа оформлението по метод, който осведоми потребителите кои точки на взаимоотношение са жизненоважни и кои са второстепенни. Контрастът е ефикасен за привличане на вниманието на потребителя и привличането му към избрани детайли, тъй че играе огромна роля в поддръжката на интуитивната навигация и използваемостта на цифровия артикул.
Къде следите за всички новости и трендове, които прилагате в работата си?
Да имаш достъп до познания и да бъдеш осведомен е от основно значение. И защото “design thinking ” е едно по-специално “пътуване ”, което води до основаване, източниците на информация могат да бъдат разнородни. Например постоянно употребявам Behance, Pinterest или Instagram, само че това е както се споделя на британски “scratching the surface ” / да се информираш незадълбочено за несъмнено нещо. За мен най-хубавият метод да се информираш/вдъхновиш е, когато участваш в разнообразни дизайн конференции, като да вземем за пример тази на Adobe Max, която се организира всяка година и дава опцията да надникнеш първи върху най-новото освен в софтуерен аспект, само че и обществен. Има страхотни workshops, които се организират онлайн от хора от сектора, Youtube канали и подкасти за дизайн, онлайн платформи за образования като Skillshare, Udemy или Linkedin, за които 24 часа в денонощието биха ти се сторили незадоволителни, с цел да възприемеш целия размер от информация, по отношение на “най-новото ” в областта на дизайна.
Защо приехте поканата на Никола Илчев да бъдете жури в състезанието?
За мен е наслаждение да съм част от първото издание на eCA awards и считам, че като млад бизнесмен, това е страхотна опция да основа нови контакти и другарства. Поканата одобрих с наслада, даже малко на смешка, тъй като нямах ни най-малка визия от мащаба на състезанието, продължителността му или пък броят от участниците в него. Обичам да провокирам себе си и имам вяра, че за постигането на напредък в дадена сфера, чувството за комфорт е в действителност минимално.
Смятам, че екипът, който ще бъде жури, е страховит и нямам самообладание да дам най-хубавото от себе си, с цел да съм оптимално потребна на тези компании, които ще минат под моя дизайн “рентген ”.
Кои са най-важните критерии, за които ще следите? Какво би трябвало да има всеки план?
В допълнение към тези, които разясних нагоре, ще проследявам за неправилна навигация, използване на банален интерфейс, избора на цветове, съществуването на бяло пространство, подчиненост на информацията и използване на консистентност в цялостната визия на дадения бранд.
Всеки план би трябвало да има: малко, тъкмо и ясно изложение на услугата/продукта, който предлага и метода, по който позволява съответен проблем, разбираеми бутони за деяние (call-to-action), дребни “хапки ” от забавно наличие, подредени с ясна логичност, качество и уникалност на наличието и елементарно намиране на нужната контактна информация.
Цялата информация за състезанието може да прочетете тук:
Източник: dama.bg
КОМЕНТАРИ