Може ли унищожителната сила на торнадото да е дело на

Може ли унищожителната мощ на торнадото да е дело на безопасен на пръв взор резултат на пеперуда? И по какъв начин размахът на крилата на едно красиво творение на природата води до страшни последствия за света? Само се огледайте и на всички места ще видите удостоверение на този резултат – той е и в природата, и в живота на хората. Не е ли тъкмо резултатът на пеперудата отговорен за промените на климата, за умирането на едни страни и раждането на нови. Само че за този резултат виновността е на индивида, който сякаш е дарен с разум, а прави толкоз недомислени действия. Действието на едни хора се изсипва върху главите на други. Това е тъжната истина, която от дълго време е известна на всички. На Конфуций се приписват думите " Не прави на другите това, което не искаш другите да създадат на теб ". Дали пък не е по-добре да се махне отрицанието и възпирането като просто кажем: „ Прави на другите това, което искаш те на създадат на теб “? Защото май е по-трудно да се спрат нечии недомислени дейности, в сравнение с индивидът да бъде подтикван на насочи силата си към положително.
Неизброими в човешката история са злините, които хората са претърпели единствено поради неверни решения или властови упоритости на управници. Хомо сапиенс от време на време ползвал резултата на пеперудата и излишно размахвайки криле, е хвърлял себеподобните си в унищожителни войни, подлагал ги е на гладна гибел, правил си е разнообразни опити с тяхната устойчивост, а и с търпението им. Само че в този случай крилете изцяло резонно могат да бъдат отъждествени с оръжия, предизвикващи всеобщи несгоди и даже гибел. Всяка последваща война взема от ден на ден човешки жертви, тъй като човечеството непрестанно измисля нови, по-ефективни оръжия, с които да се самоизбива. Нерядко човешкият талант е впрегнат в дейности, водещи до гибел – гибел на животни, гибел на хора, гибел на природа. И щом непрестанно " режем клона, на който стоим ", рационални същества ли сме? Защо си мислим, че можем да унищожим нещо и да не платим грубо за това? Като че ли даже не се замисляме за греховете си и по какъв начин ще бъдем осъдени за тях. Като нямаме боязън от Бог, за какво най-малко не се опасяваме за бъдещето на децата си?! Дори не се замисляме, че поколенията след нас ще мъчат да оправят нашите неточности. Но дали ще съумеят? Все още не е късно да променим метода си на мислене, а оттова и на живот.
Защо ли един на пръв взор безопасен резултат на пеперудата провокира различен резултат – на разрушителен гръм? И в случай че мислите, че това е невероятно, единствено вижте на какво е замязял тези дни Париж – като че ли в града, прочут като международна столица на любовта, е вилняло опустошително торнадо. Но в този случай ролята на пеперудата се играе от най-висшата държавна власт в тази страна - президентската институция. Известно е, че всяко човешко самообладание си има край. А когато този край пристигна, настъпва страшното. Когато гневните излязат на улицата, никой не може да предскаже по какъв начин ще свърши това. Необузданият им яд се трансформира в страшна мощ, която е в положение да опустоши всичко по пътя си, а от този яд може да пострадат и почтените.
Никой не има вяра, че единствено обидните думи на досегашния ни вицепремиер Валери Симеонов към майките на деца с увреждания и високите цени на горивата и тока изкараха хиляди българи на митинги. Истината е, че на хората просто им додея гаврата от страна на политици, които в действителност не могат да бъдат посочени държавници. В случая резултатът на пеперудата може да се отъждестви с непрестанните неистини на политици, наглостта им и тяхното чувство за безотговорност и недостижимост, корупцията по високите етажи на властта, сложното оцеляване на популацията. Само една дребна капка беше задоволителна, с цел да избухне националният яд. И започнаха да валят претенции – за оставка на държавното управление, за промяна на политическата система, за президентска република, за търпими цени на стоките от първа нужда, за повишение на доходите… По-голямата част от протестиращите са наясно, че претенции, които те самите насочат, са мъчно изпълними в кратковременен интервал, а някои - даже и неизпълними. Знае се, че икономическата и политическа обстановка в международен аспект значително дефинира виталния стандарт на хората, а пазарът е този, който образува цените било на горива, било на храни, било на медикаменти. Точно политиката и стопанската система са тези фактори, които напълно достоверно могат да се дефинират като резултата на пеперудата. Тяхна е и виновността за световните икономически рецесии. Да си спомним не потегли ли от безпринципното ипотечно кредитиране в Съединени американски щати последната огромна икономическа рецесия, от която още „ ближем раните си “. Ясно е, че неточните разбори на икономисти и неверните решения на политици оставиха без работа милиони хора в целия свят.
А политиката на президентите Путин и Порошенко сега не прилича ли резултата на пеперудата? Та тя към този момент е с отклик на другия завършек на света – чак в Съединени американски щати. И в последна сметка къде ще е торнадото от тази тяхна политика – дали единствено един район ще бъде затрит, или ще се разпростре далеко? Съвсем не са за подценяване терзанията на българския министър председател Бойко Борисов. Черно море може безусловно да заври, а следствията от това самобитно торнадо да са в действителност страшни. И освен на Бредбъри би трябвало да се признае прозорливостта – всички са наясно, че там, където гръмне, към този момент нищо не е същото. Толкова пъти светът ни е бил на ръба на заличаване поради дейности на хора, провокирали резултата на пеперудата!
И в случай че се чудите за какво една красива пеперуда може да провокира такива страшни неща на хората, просто си спомнете, че в един стадий от виталния си цикъл тя е била грозна гъсеница.