Може би сте чували за парадокса на Ферми, но ако

Може би сте чували за парадокса на Ферми, само че в случай че не сте, ето го в резюме: Като се има поради огромната възможност да съществува извънземен живот във Вселената, за какво още не сме в контакт с него? Ако в голямата безконечност има толкоз доста други цивилизации, които евентуално са на доста по-напреднал стадий от нас, заради това какъв брой дълго към този момент съществува Вселената, за какво те не вършат това, което вършим ние – не изпращат сонди и не търсят старателно други признаци на живот?

Един от отговорите е Големият филтър.

Тази догадка гласи, че преди извънземните цивилизации да стигнат досега, в който са в положение да изоставен своята слънчева система и да стартират да колонизират своята вселена, нещо се случва, с цел да им попречи да го направят; другояче щяхме да забележим доказателства за това в нашия личен Млечен път. А дали този „ филтър “ се намира при прехода от многоклетъчния живот към животните, които могат да употребяват принадлежности, или от мястото, където се намираме в този момент, към стадия, в който изследваме галактиката, просто не знаем.

Именно това, което прави този въпрос толкоз забавен – няма по какъв начин да знаем дали сме минали „ огромния филтър “ или той ще се случи някъде в бъдеще. Възможно ли е множеството от тях да не съумеят да преминат оттатък едноклетъчния живот, а ние да сме минали този филтър? Или в някакъв миг, който необратимо следва, ние, сходно на други извънземни цивилизации, сме на път да се самоунищожим, преди да успеем да напуснем Земята, може би посредством война или консумиране на ресурсите?

Донякъде смущаващо някои философи и учени допускат, че това значи, че в случай че открием живот, да речем, на Марс, това би имало някои по-малко от идеални последствия за мястото, където се намираме във връзка с Големия филтър. Професорът по философия от Оксфордския университет Ник Бостром споделя, че се надява търсенето на извънземен живот да не докара до нищо. Ако открием доста елементарни форми на живот, твърди Бостром в публикация, оповестена в MIT Technology Review през 2008 година, тогава бихме могли да заключим, че филтърът се случва някъде след този миг. Ако открием многоклетъчен живот, това би стеснило още диапазона, в които би могъл да се реализира Големият филтър…

Тоест Бостром счита, че с цел да стесним мястото, където се реализира филтърът, би трябвало да разгледаме живота на Земята, с цел да забележим кои стъпки са невероятни. „ Един от критериите е преходът да се е случил единствено един път “, написа той. „ Полетът, зрението, фотосинтезата и крайниците са еволюирали няколко пъти тук, на Земята, и по тази причина можем да ги изключим. “

Той също по този начин твърди, че еволюционни характерности, които лишават доста време, с цел да се появят, даже откакто са изпълнени предварителните условия, биха посочили, че тази еволюционна стъпка е малко евентуална, например първичната поява на живота. Стъпката от животни към хора е протекла за относително къс интервал от време, от геологична позиция, което допуска, че е слаб претендент за хазаин на Големия филтър.

„ Подобно изобретение би било предизвикателство за душeвността ни. То би било надалеч най-лошата вест, отпечатвана в миналото по вестниците “, написа Бостром. „ Ето за какво се надявам, че нашите галактически сонди ще открият мъртви скали и безжизнени пясъци на Марс, на Юпитеровата луна Европа и на всички места другаде, където астрономите погледнат. Това би запазило жива вярата за великото бъдеще на човечеството “.

И по този начин, макар че има доста други вероятни решения на парадокса на Ферми, в случай че Бостром е прав, това значи, че намирането на доказателства за напреднали цивилизации е добра вест, само че намирането на неверните стадии на живот, който се е развил без значение в нашата лична Слънчева система, би било най-лошата допустима вест, която бихме могли да получим.