Превенцията срещу бедствия е в пъти по-евтина и спасява животи
Могат да се изградят или възстановят крайречни заливни равнини и басейни, които да задържат високите води, споделя хидрологът от Института за проучване на климата при Българска академия на науките
" Превенцията против бедствия коства пъти по-малко, в сравнение с по-късно възобновяване на вредите, и избавя животи. Могат да се приложат естествени средства за битка с тези феномени, хидроложки компютърни модели и системи за ранно предупреждаване ".
Това сподели в предаването " Неделя 150 " на БНР проф. Емил Бурназки, хидролог от Института за проучване на климата, атмосферата и водите при Българска академия на науките.
Според него като " естествени средства " могат да се изградят или възстановят крайречните заливни равнини и басейни, които да задържат високите води и след това те контролирано да се изпускат.
Според проф. Бурназки в последно време има покачване на температурите и има доказателства, че това е обвързвано с климатичните промени, само че към момента не е ясно дали това са естествени процеси, или човешката активност е по-силен фактор:
" Има индикации, че повишението на температурите въздейства най-много на водните запаси, те са най-уязвими от всички други естествени запаси, в това време те са свързани с всички сфери на човешката активност. Така че се повлиява индивидът от тези промени, които настъпват ".
Пред БНР професорът акцентира, че може да се чака зачестяване на феномени, сходни на тези, които доведоха до водното злополучие по Южното Черноморие.
Прогнозата му е, че Източнобеломорският регион с център Пловдив, както и Черноморският регион " ще изпитат избран воден стрес в бъдеще ":
" С климатичните модели, употребявани от учените, с цел да предвиждат евентуални сюжети, се предсказва за нашата територия, че до 2050 година температурата може да се увеличи с към 1,5 до 3 градуса - добави още ученият пред БНР. - Което ще повлияе на водните запаси доста. До 2080 година даже до 4 градуса може да се увеличи температурата. Може да се окаже, че общите водни запаси в България могат да понижават, да има воден стрес ".
" Превенцията против бедствия коства пъти по-малко, в сравнение с по-късно възобновяване на вредите, и избавя животи. Могат да се приложат естествени средства за битка с тези феномени, хидроложки компютърни модели и системи за ранно предупреждаване ".
Това сподели в предаването " Неделя 150 " на БНР проф. Емил Бурназки, хидролог от Института за проучване на климата, атмосферата и водите при Българска академия на науките.
Според него като " естествени средства " могат да се изградят или възстановят крайречните заливни равнини и басейни, които да задържат високите води и след това те контролирано да се изпускат.
Според проф. Бурназки в последно време има покачване на температурите и има доказателства, че това е обвързвано с климатичните промени, само че към момента не е ясно дали това са естествени процеси, или човешката активност е по-силен фактор:
" Има индикации, че повишението на температурите въздейства най-много на водните запаси, те са най-уязвими от всички други естествени запаси, в това време те са свързани с всички сфери на човешката активност. Така че се повлиява индивидът от тези промени, които настъпват ".
Пред БНР професорът акцентира, че може да се чака зачестяване на феномени, сходни на тези, които доведоха до водното злополучие по Южното Черноморие.
Прогнозата му е, че Източнобеломорският регион с център Пловдив, както и Черноморският регион " ще изпитат избран воден стрес в бъдеще ":
" С климатичните модели, употребявани от учените, с цел да предвиждат евентуални сюжети, се предсказва за нашата територия, че до 2050 година температурата може да се увеличи с към 1,5 до 3 градуса - добави още ученият пред БНР. - Което ще повлияе на водните запаси доста. До 2080 година даже до 4 градуса може да се увеличи температурата. Може да се окаже, че общите водни запаси в България могат да понижават, да има воден стрес ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ