Рицарите: Улрих фон Лихтенщайн
Мнозина са гледали кино лентата „ Като рицарите “ с Хийт Леджър в основната роля. Но малко на брой знаят, че героят, който той показва в него, в действителност е съществувал! Разбира се, има и разлики – въпреки всичко филмът позволява художествена небивалица.
Истинският рицар Улрих декор Лихтенщайн се родил, живял и починал през ХІІІ век, към 1200 – 1275 година, а не по време на Стогодишната война, както е във кино лентата. И никога не бил безпаричен, а даже доста богат! Е, и доспехите, с които е облечен във кино лентата, не подхождат ни минимум на епохата му, тъй като са заимствани от ХV век.
Днес в Мюнхенската държавна библиотека се намира книгата „ Служба на дамите “ – „ Frauendienst “, в която самият рицар Улрих декор Лихтенщайн споделя своите завършения. Историците считат, че много ги е украсил и преувеличил – само че кой ли не обича да се похвали малко? Освен това, има потвърждения от други исторически извори, които удостоверяват главното в неговите преживелици.
Той споделя по какъв начин още в ранната си младост се влюбил в известна благородна дама, по-възрастна от него. Бил неин паж и, до момента в който я обслужвал, пиел водата, в която тя миела ръцете си, с цел да й потвърди своята обич. Според някои подмятания на създателя, може да се заключи, че това била брачната половинка на неговия сюзерен, австрийския херцог Леополд.
След като бил отдаден в рицар, Улрих незабавно почувствал, че е време да предложи на своята дама сърцето си и освен това от елементарна работа.
Веднъж тя споделила, че горната му джука доста изпъква и това го загрозява. Улрих незабавно отишъл при най-хубавия локален хирург. Той отрязал непотребната плът без анестезия! Освен това, нашият воин не разрешил да бъде вързан – в края на краищата бил същински рицар, по тази причина просто седял на пейката и безмълвно издържал от самото начало, до момента в който лекарят отрязал съвсем половината от устната му. Така се правели козметичните интервенции в рицарските времена!
Когато дамата схванала какво направил Улрих поради нея, решила да види „ какъв брой се е разхубавил “ и се съгласила да се срещнат.
Но по време на тази среща той толкоз се тормозил, че не мотъл да произнесе дума. Дамата се разгневила и отскубнала кичур коса от главата му с думите: „ Това е за страхливостта ти! “
Тогава Улрих почнал да взе участие в рицарски шампионати и на всички места обявявал, че се бие за достойнството на своята дама на сърцето, чието име не може да разкрие. И всички се отнасяли с схващане към това!
Той счупил над 100 копия в дуели (счупването на копието носело точки за победата), излязъл победител във всички борби, почнал да се загатва измежду най-хубавите бойци.
Веднъж копието на съперника му го блъснало в дясната ръка и съвсем откъснало кутрето. Колкото и да е необичайно за „ невежото Средновековие “, лекарите го зашили назад и интервенцията била сполучлива. Когато за това разказали на неговата дама на сърцето, тя му написала, че не има вяра. Уж знаела сигурно, че кутрето му не било потърпевшо въобще, само че си е на мястото – а всичко това бил измислил, с цел да я накара да бъде милостива към него.
Тогава Улрих помолил собствен другар да отсече кутрето му, поставил го в специфична златна закопчалка за книга и го изпратил на дамата. Можем да си представим какво е изпитала, когато отворила закопчалката и оттова паднало отрязаното кутре. Но да не смятате, че се трогнала? Напротив, написала му следния отговор: „ Никога не съм мислила, че рационален човек е кадърен на толкоз глупави действия “!
Тогава Улрих декор Лихтенщайн отишъл във Венеция и поръчал доста женски рокли, само че не за дамата си, а… за себе си! Ушили му дванадесет поли и тридесет блузи с бродирани ръкави, три бели кадифени мантии и доста други предмети от дамския дрешник, а най-после имало и две дълги плитки, украсени с перли. Облечен по този метод, той тръгнал да странства из Европа, с херолд пред себе си, който четял на всеослушание, че господин Улрих желае да взе участие във всеки шампионат в тези облекла. От двете му страни яздели тръбачи. След него водели шест коня, пажове носели щита и шлема му, още един глашатай надувал тръба, а четирима оръженосци носели връзка копия, боядисани в сребрист цвят. Две девойки, облечени в бели рокли, яздели коне, а двама цигулари, също на коне, свирели на цигулки. В края на това изумително шествие била богинята Венера (тоест, самият Улрих) в бяла кадифена тога, с качулка над лицето, на главата с шапка, украсена с перли, и две дълги плитки, също с перли!
Никой даже не се сетил да върже този доблестен рицар и да го затвори в лудница, а в противен случай: където и да отидел, го посрещали с забавление, а другите рицари считали за чест да се бият с него в шампионат. В резултат той счупил 307 копия и подарил 270 пръстена на своите противници в памет за неговата дама на сърце. Самият той обаче не получил драскотина.
Жестокото сърце на дамата омекнало и тя му изпратила новина, че желае да се срещне с него. Но сложила необичайно изискване: с цел да потвърди любовта си, той трябвало да се повиши до прозореца й по въже от чаршафи. Наивният Улрих на драго сърце се съгласил. Но се оказал грубо измамен: прислужникът на дамата пуснала края на чаршафа и злощастният герой-любовник паднал право в основата на високата кула, като се наранил много тежко.
Тогава Улрих стигнал най-сетне до извода, който записал в книгата си: „ Само простак може да служи до безконечност там, където не може да разчита на никаква премия “.
