Защо им е била астрономия на древните
Многобройни исторически и археологически находки сочат, че нашите далечни предшественици постоянно са следили небето. Защо им е била астрономия, откакто хората в тези времена не са могли да строят галактически кораби и да възнамеряват полети на други планети? Възможно ли е да са имали напълно други, „ по-земни “ цели?
Каменно хоро
Да вземем да вземем за пример Стоунхендж – именитите камъни, или Хорото на великаните. Това е най-прочутият от паметниците на праисторическата ера освен на Британските острови, само че и в цяла Северозападна Европа, който от Ранното средновековие вълнува въображението и ражда теории и догадки.
Чак през 60-те години на ХХ век, с помощта на работата на проф. Джералд Хокинс, е станало явно – Стоунхендж е обсерватория, основана 1,5-2 хилядолетия преди Рождество Христово, самобитна „ изчислителна машина на каменния век “… С нейна помощ античните жители на Британските острови можели да пресмятат датите на равноденствията и слънцестоенетата, да предсказват слънчеви и лунни затъмнения и така нататък
Малко по малко на международната карта почнала да поражда цяла мрежа от сходни праисторически обсерватории (само в Англия са повече от 200). Първи на нея се появил „ шотландският Стоунхендж “ – Калениш, ситуиран в Люис, най-северния от Хебридските острови. След това станало ясно, че голям брой френски мегалитни уреди също имат астрономическо значение.
Арменските откриватели учат антични астрономически наблюдателни площадки до хълма Мецамор недалече от Ереван – завещание от цивилизация от каменния век, съществувала там дълго преди Урарту. Немалко сходни палеолитни обсерватории са известни и в Русия.
През 1987 година покрай село Александровский в Челябинска област, на 100 километра от границата на Русия с Казахстан, е открит Аркаим – антично оборудване, намиращо се на мястото на античен вулкан под дребен пласт наноси. Възрастта на Аркаим е уникална- той е 1,5 пъти по-стар от Стоунхендж.
Хипотези – практични и неособено
Защо са били нужни тези постройки, и то в такова огромно количество? Според редица историци всичко се изяснява със задоволяването на икономически потребности. Известно е да вземем за пример, че античните египтяни в зората на своята цивилизация са умеели да откриват връзка сред появяването на Сириус на небето и разливите на Нил, с помощта на които земята освен се напоявала с плодородна влага, само че и се покривала със пласт плодородна почва.
Следователно повече от разумно е да се счита, че хората от каменния век са издигали обсерватории, с цел да сверяват своя календар по небесните светила – да дефинират времето на сеитба, беритба и по този начин нататък… Но остава неразбираемо за какво всекидневните земеделски потребности са претендирали такива точни астрономически наблюдения.
Историците идеалисти на собствен ред настояват, че същината е в инстинкта за знание. Създаването на мегалитни обсерватории е било много трудоемко и за тяхното основаване от година на година трябвало да се трудят стотици, даже хиляди хора. Само доста богато общество е можело да си разреши да изключи толкоз хора от продуктивен труд. Далечните ни предшественици не са имали свръхбогати запаси, затова някоя доста значима цел би трябвало да ги е предиздвикала да подхващат тези велики „ градежи “. Що за цел може да е била това?
Ехо от остарели произшествия?
Една от „ екстравагантните “ версии е страхът пред идваща вселенска злополука. Вероятно хората са запазили памет за такива катаклизми в предишното. Може да е ставало дума за гибелта на Атлантида, рухването на астероиди и метеорити на Земята или даже за Световния потоп. А може би – циклични промени на естествените условия под въздействието на галактически фактори?
Каквато и да е повода, паметта за сходни събития се е вкоренила в публичното схващане на нашите предшественици. Затова те търсели в придвижването на светилата и планетите страшни признаци на наближаващо злополучие в вярата, в случай че не да го предотвратят, то най-малко да предпазят своите съплеменници.
С всяка година стават известни все нови и нови мегалитни обсерватории на древността. Възможно е някой ден да се приближим към разгадаването на тайната на звездобройците от каменния и бронзовия век. Засега всичко остава на равнище хипотези.
