Решението пред което всяка жена се изправя – Кога да стане майка?
Много пъти решението идва единствено. Срещаме сътрудник, който умишлено или не, предизвика нашият неконтролируем и натурален инстинкт да поемем семето на бъдещото създание с цел да го съхраним в утробата си. Радостта и екстазът от това най-значимо събитие в живота ни изпълва със наличие, кара ни, нас дамите, да изпитаме хубостта и вдъхновението от раждането и развъждането. Е, евентуално това е идеалният облик на събитието. Нима всички не чакаме с неспокойствие и примирение точно този миг. Независимо от културата, климата или религиозно – социалната среда, ние сме дами и знаем, че сега, когато първата капка кръв се появи на снежно бялото долни дрехи, изгубваме съзнателната връзка с детето и стъпваме на пътеката, която ще ни води в храма на мъдрата остаряла майка, с цел да ни посвети в мистериите на достоверната ни природа.
В доста култури, тази инициация е естествена и неизменима част от всекидневието. Тя не е натоварена или забулена в табута и мистерии. Единственото табу, тъкмо в този миг са мъжете. Защото мъжкият свят не е организиран да се изправи пред силата и дълбочината на женската природа. Мъжкият свят няма място там, където майката Богиня е разголила не своето тялото, а същността си. Подобно на гръцката богиня Артемида, повелителка на дивата природа и богиня на лова, мистичният свят на женствеността е прикрит в горите и в пещерите, където занапред ще се зачеват и отглеждат бъдещите Слънчеви богове. Всеки воин, който се изкуши да надзърне в тъмата на пещерата, притеглен от нежният смях на нимфите и благоуханието и аромата от различни треви, ще бъде трансфорат в животно по-същият метод, по който Артемида, разярена от арогантното любознание на младия Актеон, го трансформира в елен. Кучетата му, които го придружавали в лова, надушили следите на елена и не познали личният си стопанин, като го раздрали на части.
Колкото повече се развиваме като цивилизация, толкоз по-бързо се отдалечаваме от природата, от която сме и постоянно ще бъдем част
Но напредъкът си има своя цена и тя е, че комфортът, който сме си обезпечили е прекъснал връзката сред нас и инстинктите, които са владетели на вътрешния ни, или казано другояче, на подсъзнателния ни живот. С това не отхвърлям култивирането на дивата природа, в противен случай, по този метод вместо в действителност да я култивираме, ние я насочваме против самите нас. И в случай че през днешния ден, броят на дамите, които не могат да забременеят по натурален път се усилва, е подходящо да се запитаме, дали пък не затворихме с камъни пещерата, с цел да не чуваме упътванията на мъдрата остаряла Майка? И дали с камъните, които хвърляхме съвсем две хилядолетия по нея тъй като била вълшебница, сластна и развратна, не затрупахме и личната си плодовитост.
Жената постоянно е имала повече от едно лице, също като етапите на Луната. Различните ѝ облици са изкушавали мъжете от древността, та до ден сегашен. На дневна светлина Тя е блага, грижовна и всеотдайна, но през нощта става дива, буйна и необуздана. Когато мъжете разбрали, че няма по какъв начин да одобряват и двете, едната заключили с брак и деца, другата, хвърлили в домовете на разврата. Така, денем мъжете се наслаждавали на грижовницата, окована в тъмницата на морала, а нощем с ненаситност и примирение тичали през глава с цел да паднат в краката на блудницата, изхвърлена от храма.
И в случай че си мислим, че през днешния ден, когато се храним с нож, вилица или лъжица и драговолно се любуваме на плодовете на напредъка, душевно и психически сме се култивирали, толкоз по-зле за нас и за бъдещето ни като персони и човеци. И който твърди, че от дълго време не робуваме на средновековните предразсъдъци, е задоволително късоглед с цел да признае, че по този начин доста повече му харесва, в сравнение с да се приспособява към напредъка и душевно.
Но в цялата тази блъсканица, дамите не престават да стоят безжизнено оковани в мрака на морала
Наясно съм какъв брой доста хора ще се опитат да ме оборят, само че това надали ще промени възходящия брой дами, неспособни да забременеят. И няма по какъв начин да бъде друго. Поне до момента в който не признаем, че към момента сме прислужници на регресивните, само че комфортни стандарти. И до момента в който разделяме дамите на морално честни и на такива, които заплашват устоите на обществото с похотливостта и необуздаността си, и двете ще се раздират от вътрешната страна тъй като носят в себе си и блудницата и лоялната брачна половинка. Посмеят ли да пренебрегват едната, ще се наложи да платят и цената за това. Защото блудницата изкушава и притегля, а грижовницата съхранява. И не е чудно, че модерната богиня санкционира обществото като затваря вратите на храма и не позволява семената на стерилните убеждения в личната си вътрешност. Да, неумишлено се е заключила, само че твърдо и непоколебимо, до момента в който моралистите и всички тези, които дръзват да съдят нейната многоизмерност. И колкото повече се инатят, толкоз по-дълго храмът на плодовитостта ще бъде заключен и ще се трансформира в табу. И вместо да се радва на съзиданието, всяко твърдо отричане, ражда чудовища като фанатизма и изражда обичта и уважението в параноя, ревнивост и възмездие.
На доста дами е отнето правото да интегрират другите аспекти от личната им природа
И за какво? Защото по този начин е по-удобно на човешките комплекси. И за какво? Защото по този начин постоянно ще има грешници, с цел да подхранват тези, издигнали в фетиш загниващото си и безплодно Его? И за какво? Защото се изисква кураж да направиш крачка напред, само че вместо това е доста по-лесно да мачкаш и унижаваш. Когато Я съдим за двойствената ѝ природа, в действителност ние отхвърляме не какъв да е различен, а себе си. Когато я назоваваме развратница и я назидаваме, ние потискаме способността си да привличаме, след това да не се сърдим какъв брой сме били неразбрани и самотни. Когато я вържем в морални окови или издигнем в фетиш нейната непорочна непорочност, няма по какъв начин, чакаме щъркелът или ангел да ни подари с рожба. Така и става. Само, че ангелите са без крила, само че в чисто бели престилки. И това не е безвкусна смешка, а горчиво следствие от едностранчивостта.
Толкова доста дами живеят в мъката от страха, че вършат всичко с цел да заченат, само че не се получава. Понякога има сериозна физиологична причина, само че доста пъти лекарят подвига плещи, тъй като няма никаква причина и е безпомощен пред феномена. Именно тогава, дамите стартират да търсят препоръките на знахарки и отдадени. Но уви, девойки, не ние зазидахме с камъни пещерата на мъдрата майка. И вместо тя да ни се притече на помощ, попадаме на самозвани и самозабравили се в алчността на месианските си комплекси „ шаманки “. Истинското посвещение се прави сега на първата капка кръв, и тя не е знак единствено на това, че към този момент сме способни да бъдем майки. Спестили са ни това, че е знак за правото ни да влезем в храма на Афродита. И преди да станем майки, богинята на любовта ни посвещава по какъв начин да бъдем привлекателни и изкусителни дами. Когато сме лишени от нейните умения, започваме да живеем в двуизмерен свят, където нещата се свеждат до неприятен – добър, хубав – противен, виновник – праведен…..целомъдрен – сластен. Ние по някакъв несъзнателен метод се научаваме въпреки всичко, че женствеността има два аспекта, само че когато се надигнем в обществото се постанова да загърбим колорита и да се задоволим единствено с черно-белите нюанси. Всеки се приспособява.
Но акомодацията има висока цена
Това го разбираме едвам, когато се постанова да бъдем двете Тя и Тя. Блудницата и грижовната майка. Съзнателно, знаем, че сме подготвени и желаеме силно дете, само че потиснатата Богиня се бунтува и се пробва да ни защищити, и не тъй като ни санкционира, просто мъдростта ѝ знае, че не сме готови да бъдем и двете. Много от нас, търсят всевъзможни аргументи с цел да отсрочат момента – специалност, кариера, персонална независимост или несъответствуващ сътрудник, само че интуитивно схващат, че мъчно ще бъдат Тя и Тя.
Другите са подготвени на всичко, с цел да имат свое дете, само че нещо пречи, не се получава. И влизат в порочния кръг на очакване, неуспех и вяра. А вътрешната Богиня им нашепва, че в случай че станат майки, ще изгубят уменията на Афродита още веднъж, тъй като ще им бъде мъчно да бъдат Тя и Тя. И нерядко, когато се роди детето, идва и огромната рецесия. Тя е към този момент щастлива майка, само че Афродита е изхвърлена през вратата и не вижда по какъв начин любящият сътрудник тъгува за нея, само че напълно скоро от паметта му ще изскочи архаичният спомен, че Тя е там на открито, отвън рамките на дома и брака.
Всяка от нас има правото да бъде и двете, без значение дали на близките им харесва. В момента, в който умишлено го признаем, въпреки и малко късно, на вратата ще почука мъдрата Майка. А тя знае по какъв начин да оправи тази каша, без илачи, „ вълшебства “ и заклинания. Ако имаме здравословен проблем, е тогава да благодарим въпреки всичко на напредъка и на куража на медицината да надвишава суеверията, тъй като почита законите на природата и е наясно, че нито с щъркела, нито свише идват децата.
източник:https://ralisar.com
фотография:
