Експерт: Децата търсят убежище в интернет заради реални тревоги
Много е значимо не какъв брой време детето употребява интернет, а защо. Това сподели в изявление за БНР Георги Апостолов, координатор на Националния център за безвреден Интернет.
" Често децата употребяват Интернет като леговище от техни действителни паники и проблеми в всекидневието. Проблем има, когато това нарушава нормалния темп на живот. Тогава би трябвало да се опитаме да разберем какъв е емоционално-психическият недостиг, който едно дете запълва, като се крие в Интернет толкоз дълго време. Ние би трябвало да търсим корена - повода това дете да търси леговище и скривалище във виртуалния свят. Всичко, което касае детето и родителството, опира до думичката " диалог ". (...) Това е методът да се откри линия на доверие сред родител и дете, тъй че то да се отвори и да показа какви други проблеми има, какво го тласка към това нещо ", сподели още Апостолов.
Според него в чужбина това е нова ниша за бизнес на комерсиално насочени психиатри и психотерапевти, които вършат мечешка услуга и на родителите, и на детето.
Той разяснява тематиката, откакто компютърните игри под формата на игрово разстройство бяха включени в класификатора на поведенческите разстройства на Световната здравна организация.
" Става въпрос за игрово разстройство и то не е в частта зависимости, тъй като няма взаимозависимост. И всички паникьорски, сензационни заглавия - един час в Интернет е все едно един грам хероин и сходни неща, нямат нищо общо с действителността ", разяснява Георги Апостолов.
Той разграничи пристрастяването и зависимостите от поведенческите разстройства.
" За да се дефинира като такова, игровото разстройство би трябвало да продължава най-малко 12 месеца и да нарушава нормалния темп на живот. Това се показва в дефицит на сън, неглижиране на образователните занятия, спиране на контактите със съученици, внезапни промени в настроенията и нервни рецесии. Това са редки случаи - приказваме за към 2% от потребителите на Интернет ", разясни специалистът.
" Често децата употребяват Интернет като леговище от техни действителни паники и проблеми в всекидневието. Проблем има, когато това нарушава нормалния темп на живот. Тогава би трябвало да се опитаме да разберем какъв е емоционално-психическият недостиг, който едно дете запълва, като се крие в Интернет толкоз дълго време. Ние би трябвало да търсим корена - повода това дете да търси леговище и скривалище във виртуалния свят. Всичко, което касае детето и родителството, опира до думичката " диалог ". (...) Това е методът да се откри линия на доверие сред родител и дете, тъй че то да се отвори и да показа какви други проблеми има, какво го тласка към това нещо ", сподели още Апостолов.
Според него в чужбина това е нова ниша за бизнес на комерсиално насочени психиатри и психотерапевти, които вършат мечешка услуга и на родителите, и на детето.
Той разяснява тематиката, откакто компютърните игри под формата на игрово разстройство бяха включени в класификатора на поведенческите разстройства на Световната здравна организация.
" Става въпрос за игрово разстройство и то не е в частта зависимости, тъй като няма взаимозависимост. И всички паникьорски, сензационни заглавия - един час в Интернет е все едно един грам хероин и сходни неща, нямат нищо общо с действителността ", разяснява Георги Апостолов.
Той разграничи пристрастяването и зависимостите от поведенческите разстройства.
" За да се дефинира като такова, игровото разстройство би трябвало да продължава най-малко 12 месеца и да нарушава нормалния темп на живот. Това се показва в дефицит на сън, неглижиране на образователните занятия, спиране на контактите със съученици, внезапни промени в настроенията и нервни рецесии. Това са редки случаи - приказваме за към 2% от потребителите на Интернет ", разясни специалистът.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ