Младите лекари и специализантите с най-голям риск от „прегряване“
Младите лекари и специализантите по медицина са измежду най-изложените от риск от „ прегряване “ на работа и развиване на така наречен бърнаут синдром. Това заяви проф. Весна Кесич от Университетския клиничен център на Сърбия през първия ден на 11-тия Конгрес на Югоизточно-Европейския Медицински конгрес, провеждащ се в Пловдив. Тя изнесе данни от американско изследване измежду 15 хиляди лекари в 29 специалности.
Конгресът се организира в интервала 8 -11 септември 2022 година в гр. Пловдив и гр. Смолян и събира над 60 водещи академични лектори от Европа и света, видни представители на медицинските университетски среди, ръководители на лечебни заведения, здравни мениджъри от България и чужбина.
Като причина за чувството за прегряване на работа лекарите показват голямата си, непотребна натовареност с бюрократични действия и административни задания, неналичието на почитание от сътрудниците и работодателите им, както и дългото работно време.
„ Данните сочат, още, че при 60 или повече часа седмично работа това води до 9 пъти по-голям риск от бърнаут. Рискът ще се удвои, в случай че часовете са 84 и повече седмично “, сподели още проф. Весна Кесич. И добави, че лекарите с този синдром позволяват неточности с дозите на медикаментите, мъчно контактуват пълноценно с пациентите си, постоянно страдат от бодърствуване. „ За страдание нерядко се следи и несъразмерна приложимост на хапчета, алкохол, тютюнопушене, даже могат да зародят хрумвания за самоубийство “, заяви още проф. Весна Кесич.
Най-засегнатите специалности от „ прегряването “ са анестезиолозите, хирурзите, АГ-специалистите, педиатрите, вътрешните заболявания. А най-рядко от бърнаут синдром страдат невролозите.
Проф. Кесич изведе като приоритет потребността от обществени и личностни стратегии както на държавно равнище, по този начин и в обособените лечебни заведения, които да разпознават медиците с огромен риск от развиване на сходни проблеми.
В рамките на деня се организира и съвещание на Борда на Югоизточно-Европейския Медицински Форум, на което бяха разисквани и взети решения за награждаване в границите на Конгреса на водещи медицински експерти от България и Европа, както и на представители на националните и районни медии у нас.
Научната стратегия от деня продължи с тематики от региона на Кардиологията, Онкологията, Сексуалното и репродуктивно здраве. 11-тият Конгрес на Югоизточно-Европейския Медицински конгрес продължава и на следващия ден с присъединяване на Мария Габриел - Европейски комисар по нововъведения, проучвания, просвета, образованието и младежта, и Александър Пулев – министър на нововъведенията и растежа. А във фокуса на научната стратегия през втория ден на Конгреса ще бъде Кръглата маса, в границите на която президентът на Югоизточно-Европейския медицински конгрес проф. Андрей Кехайов ще разяснява националното и районно опазване на здравето в Югоизточна Европа.
Пълната стратегия на 11-тия Конгрес на Югоизточно-Европейския Медицински Форум и цялата информация за събитието можете да видите на м.
Конгресът се организира в интервала 8 -11 септември 2022 година в гр. Пловдив и гр. Смолян и събира над 60 водещи академични лектори от Европа и света, видни представители на медицинските университетски среди, ръководители на лечебни заведения, здравни мениджъри от България и чужбина.
Като причина за чувството за прегряване на работа лекарите показват голямата си, непотребна натовареност с бюрократични действия и административни задания, неналичието на почитание от сътрудниците и работодателите им, както и дългото работно време.
„ Данните сочат, още, че при 60 или повече часа седмично работа това води до 9 пъти по-голям риск от бърнаут. Рискът ще се удвои, в случай че часовете са 84 и повече седмично “, сподели още проф. Весна Кесич. И добави, че лекарите с този синдром позволяват неточности с дозите на медикаментите, мъчно контактуват пълноценно с пациентите си, постоянно страдат от бодърствуване. „ За страдание нерядко се следи и несъразмерна приложимост на хапчета, алкохол, тютюнопушене, даже могат да зародят хрумвания за самоубийство “, заяви още проф. Весна Кесич.
Най-засегнатите специалности от „ прегряването “ са анестезиолозите, хирурзите, АГ-специалистите, педиатрите, вътрешните заболявания. А най-рядко от бърнаут синдром страдат невролозите.
Проф. Кесич изведе като приоритет потребността от обществени и личностни стратегии както на държавно равнище, по този начин и в обособените лечебни заведения, които да разпознават медиците с огромен риск от развиване на сходни проблеми.
В рамките на деня се организира и съвещание на Борда на Югоизточно-Европейския Медицински Форум, на което бяха разисквани и взети решения за награждаване в границите на Конгреса на водещи медицински експерти от България и Европа, както и на представители на националните и районни медии у нас.
Научната стратегия от деня продължи с тематики от региона на Кардиологията, Онкологията, Сексуалното и репродуктивно здраве. 11-тият Конгрес на Югоизточно-Европейския Медицински конгрес продължава и на следващия ден с присъединяване на Мария Габриел - Европейски комисар по нововъведения, проучвания, просвета, образованието и младежта, и Александър Пулев – министър на нововъведенията и растежа. А във фокуса на научната стратегия през втория ден на Конгреса ще бъде Кръглата маса, в границите на която президентът на Югоизточно-Европейския медицински конгрес проф. Андрей Кехайов ще разяснява националното и районно опазване на здравето в Югоизточна Европа.
Пълната стратегия на 11-тия Конгрес на Югоизточно-Европейския Медицински Форум и цялата информация за събитието можете да видите на м.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ