Мисля, че в този конфликт има нещо, което е с

" Мисля, че в този спор има нещо, което е с акуратност обезпечено. Това е голямото количество украински бойци, които ще загинат без никаква потребност. Много съветски бойци също ще загинат на вятъра. Просто ми се къса сърцето, когато виждам видео с мъчения на млади съветски момчета, които бяха убити, в някои от случаите по незаконен метод от украинските въоръжени сили. На нас ни е все едно! На Съединени американски щати и НАТО им е все едно какъв брой украинци ще загинат. Дали жители, дами, деца или бойци - на нас ни е все едно. Това се трансформира в някакъв футболен мач. Нещо като: ние имаме наш тим, те имат собствен тим. Ние желаеме да отбележим повече голове и да увеличим разликата в резултата. И, знаете ли, на нас ни е все едно какъв брой от играчите, играещи за наша сметка, ще бъдат осакатени на терена. Главното е, ние да побеждаваме... Русия господства във въздуха и все пак не извади от строя железопътната система незабавно, не извади от строя всички електростанции, не унищожи доста инфраструктурни обекти, в никакъв случай не бомбардира постройките в центъра на Киев, не бомбардира постройката, където заседава Народното събрание. Руснаците бяха необикновено сдържани, надявайки се все пак, че може да бъде реализиран мир. Впрочем аз не мисля, че Украйна има някакво отношение към вземането на решение за мир или война. Мисля, че решението за мир или война се приема във Вашингтон, окръг Колумбия. Стига да желаеме войната да продължи, Съединени американски щати ще водят тази война употребявайки украинците в качеството им на прокси, и ние ще се сражаваме до последния украинец. "

Ричард Хейдън Блек е американски политик, републиканец, полковник в оставка. Блек е бил сенатор от щата Вирджиния от 2012 до 2020 г, а преди този момент е бил член на Палатата на делегатите на Вирджиния от 1998 година до 2006 година Преди участието в Палатата на делегатите, Ричард Блек е имал блестяща военна кариера, като в края и е заемал длъжността началник на Департамента по наказателно право във въоръжените сили на Съединени американски щати в Пентагона. Преди две седмици Ричард Блек даде изявление на Майкъл Билингтън от Executive Intelligence Review за института Шилер. Интервюто бе оповестено със заглавието „ Съединени американски щати водят света към нуклеарна война “.

- Г-н Блек, както знаете през днешния ден е в деяние прокси война на Съединени американски щати, Англия, Европейски Съюз и НАТО против Русия на територията на Украйна. Тя включва, както икономическа война, по този начин и осведомителна, чиято цел е демонизацията на Русия и изключително на президента Владимир Путин. Една от повтарящите се тематики е, че съветските военни правят жестоки убийства на мирни поданици и унищожават жилищни региони, при което постоянно се вършат препратки към съветската военна интервенция в Сирия. Твърди се, че същото руснаците са правели и в Сирия, изключително в Алепо, загатва се, че това са образци за осъществените от тях военни закононарушения и закононарушения против човечеството. Вие от дълги години сте считан за един от водещите военни криминалисти, по тази причина позволете да ви задам няколко въпроса. Първият от тях ще бъде във връзка с Сирия. Как бихте оценили методите за водене на война, към които се придържа Русия спрямо тези, които използваха Съединени американски щати и силите на съдружниците в Сирия?

- Позволете ми още в начало да кажа, че аз съм доста патриотично надъхан. Доброволно постъпих в морската пехота и непринудено отпътувах за Виетнам. Участвах в най-кървавия поход на американската морска пехота за целия интервал на войната. Аз бях водач на вертолет, който извърши 269 бойни полета. Моят вертолет беше удрян от артилерийски огън при четири от полетите. След това се сражавах по суша в Първа дивизия на морската пехота и по време на един от 70-те бойни патрули, които дадох, моя радист беше погубен, а аз бях ранен, когато атакувахме, с цел да спасим един от обкръжените ни аванпостове на морската пехота. Така че аз съм надъхан мощно проамерикански. Действително бях част от НАТО и бях подготвен да умра в Германия, защитавайки я от нахлуване на Съветския съюз.

Сега за моя опит в Сирия. На първо място, за американското присъединяване в тази война. Войната на Съединени американски щати срещу Сирия е нападателна война. Създаде се конфиденциален център за специфични мероприятия на Централно разузнавателно управление на САЩ, нещо като група мъже от Централно разузнавателно управление на САЩ под името Джеймс Бонд, които бяха безспорни последователи на Макиавели. Те биха създали всичко, което им се разпореди. За тях нямаше никакви забрани. Ние ги изпратихме там и започнахме войната в Сирия. Нямаше войни до тогава, до момента в който Съединени американски щати не изпратиха Централно разузнавателно управление на САЩ да координира дейностите с подразделенията на „ Ал Каида “. И по този начин, ние не бяхме поканени в Сирия, само че започнахме войната. Фактически Съединени американски щати завзеха две обилни елементи от Сирия. Едната от тях беше доста огромна част от региона на река Ефрат, която съставлява съвсем една трета от северната част на Сирия. Съединени американски щати нахлуха в тази част, като войските навлязоха нелегално, макар стандартите на интернационалното право за войните. Важността на завземането на северния район беше подбудена от това, че той беше житницата на страната. Там беше съсредоточено производството на зърно. До войната в Сирия имаше забележителен остатък от пшеница и популацията беше добре обезпечено с снабдяване. Но Съединени американски щати желаеха да вземат пшеницата, с цел да провокират апетит измежду популацията.

Още нещо, което направихме, беше, че завзехме по-голямата част от нефтените и газови залежи, които бяха в същата тази северна част на река Ефрат. Идеята се състоеше в това, че като откраднем нефта, а по-късно и газа, ще можем да сковаваме транспортната система. Едновременно с това, през зимния интервал, цялото гражданско население може да измръзне до гибел. В един миг ние се сблъскахме с това, че тези сирийци, тази дребна страна се оказа много устойчива. Те се сражаваха срещу две трети от цялата военна и промишлена мощност на света. Как може, нация с население 23 млн. души да устои повече от 10 години? И по тази причина взехме решение да вземем ограничения, с цел да не претърпим проваляне в Сирия. Тогава Конгресът наложи глобите „ Цезар “. Тези наказания бяха най-жестоките наказания, наложени на нация. В Сирия направихме морска обсада на страната. Девалвирахме валутата им. Изключихме ги от системата SWIFT, което направи невероятно дори закупуването на медикаменти. Едно от последните събития, към които сме причастни, само че информация, за което не се разкрива, е тайнственият гърмеж в пристанището на Ливан. Това беше мощен гърмеж на транспортен съд с амониев нитрат. В резултат на гърмежа починаха стотици ливанци. Бяха ранени хиляди хора и разрушена стопанската система на Ливан. Но най основното е, че бе разрушена банковата система на Ливан, която беше една от дребното линии за финансов живот, останали в Сирия. Аз не мисля, че този гърмеж не беше инцидентен и допускам, че Централно разузнавателно управление на САЩ беше осведомено за това коя точно страна е осъществила тази акция за заличаване на пристанището в Бейрут.

- Очевидно такава е и политиката на сегашната администрация във връзка с Русия през днешния ден.

- Да. Знаете, че Русия е страна, богата на естествени запаси. Тя е огромен производител на зърно, петрол, никел, торове и голямо количество артикули, свързани с цялата международна стопанска система. Без подозрение има хора, които виждат това и споделят: „ Ако бихме могли по някакъв метод да разрушим Русия, там бихме могли да натрупаме положение, а трилионерите биха наброявали с десетки “. Разбира се, вие виждате какво става в този момент в Украйна, когато непознатите ползи завладяват страната и се пробват да вземат големите украински запаси. Ако в този момент проучваме историята, то Русия стана приемник на Съветския съюз през 1991 година Съюз на съветските социалистически републики се разпадна, Варшавският контракт се разпадна. И за жалост, една от великите нещастия на историята се състои в това, че ние не успяхме да разпуснем НАТО. Единствената цел на НАТО беше да обезпечи отбрана от Съветския Съюз. Обаче Съветският съюз към този момент не съществуваше. НАТО се противопоставяше на Варшавския контракт, само че Варшавския контракт изчезна. Нямаше никаква причина НАТО да продължи да съществува. Но ние запазихме тази организация и тя не можеше да съществува, в случай че няма зложелател. В този миг Русия обезверено искаше да стане част от Запада.

Спомням си, че след разпада на Съветския съюз се срещнах с представител на газовия бизнес в Русия, който ми описа по какъв начин са се борили техните медии да бъдат свободни, както са на Запад. И той ни възприемаше като доста по-свободни и открити, в сравнение с бяхме в действителност. Той ми сподели: " Вие знаете, че в този момент имаме проблем, тъй като има въстание в Чечня, която е част от Русия ". Той сподели, че чеченските въстаници изпращат видео материали на съветската телевизия и тя ги излъчва, тъй като има независимост на словото. Аз отговорих: „ Ама ти какво, будалкаш ли ме? “. И го попитах: „ Вие разрешавате да излъчват противников пропагандни филми? “ Той Каза: „ Да “. И ме попита: „ Нима по този начин не се прави в Съединени американски щати? “ Аз отговорих: „ Не “. По време на Втората международна война ние назначихме шефа на " Асошиейтед Прес " да дава отговор за цензурата във военно време. И тази цензура беше доста строга. Но всичко това е единствено образец какви промени имаше в Русия през 90-те години. Оттогава руснаците изминаха път от публично атеистична страна до такава степен, че през днешния ден станаха най-голямата християнска страна в Европа. И освен, че хората станаха повече християни, в сравнение с в която и да било друга огромна страна в Европа, само че и самото държавно управление реализира огромна поддръжка на църквата и християнската религия. Руснаците трансформираха конституцията си, с цел да признаят брака като съюз сред мъж и жена. Те започнаха доста строго да се отнасят към практиката с абортите. Сложиха завършек на практиката за осиновяване в чужбина, защото някои хора отиваха в Русия и осиновяваха дребни деца с аморална цел. Така Русия се промени доста от времето на Съюз на съветските социалистически републики и стана страна със напълно друга просвета. За сметка на това, Съединените щати имат своя дългогодишна тактика, това е военнополитическа тактика за разширение на империята. Ние провеждахме такава тактика в Близкия Изток, където се опитахме да създадем голяма неоколониална империя, което стана извънредно непопулярно. Хората не желаеха това. Вероятно това е обречено в миналото да угасне, само че това може да продължи още 100 години. Под някаква форма ние се опитваме да създадем нещо сходно и в Източна Европа, придвижвайки се на Изток, на практика до самите съветски граници.

- Позицията на Съединени американски щати и Англия във връзка с войната в Украйна през последните седмици се трансформира освен в поддръжка на войната, само че и в победа непременно. Това съобщи министърът на защитата Остин и някои други. Те изпращат на режима в Киев големи количества освен отбранително, само че и нападателно оръжие. Как виждате следствията от тази политика?

- Мисля, че в този спор има нещо, което е с акуратност обезпечено. Това е голямото количество украински бойци, които ще загинат без никаква потребност. Много съветски бойци също ще загинат на вятъра. Просто ми се къса сърцето, когато виждам видео с мъчения на млади съветски момчета, които бяха убити, в някои от случаите по незаконен метод от украинските въоръжени сили. На нас ни е все едно! На Съединени американски щати и НАТО им е все едно какъв брой украинци ще загинат. Дали жители, дами, деца или бойци - на нас ни е все едно. Това се трансформира в някакъв футболен мач. Нещо като: ние имаме наш тим, те имат собствен тим. Ние желаеме да отбележим повече голове и да увеличим разликата в резултата. И, знаете ли, на нас ни е все едно какъв брой от играчите, играещи за наша сметка, ще бъдат осакатени на терена. Главното е, ние да побеждаваме.

Сега ние доставяме фантастично количество оръжия. И това направи по този начин, че отбранителните компании Raytheon, който създава ракети и Northrop Grumman, който прави самолети и ракети, да получат свръхпечалби и да се натъпчат с долари. Но не мисля, че в последна сметка това ще повлияе на резултата. Мисля, че Русия ще надделее. Украинците се намират в доста неловко стратегическо състояние в източната част на страната. Нека да проучваме по какъв начин се развиваше обстановката: президентът Путин предприе обезверен опит да спре придвижването към война още през декември 2021 година Той стигна толкоз надалеч, че постави на масата за договаряния с НАТО съответни писмени оферти, освен това мирни оферти, с цел да разведри ситуацията. Защото в този миг Украйна концентрираше армия за нахлуване на Донбас. Той се опита да предотврати това. Той не искаше война. А НАТО, просто пренебрегва и отхвърли тези оферти, без да ги приема съществено и без да пристъпи към договаряния. В този миг Путин, като видя готовността на украинската войска за нахлуване, реши че е задължен да нанесе удара първи. Сега към този момент се вижда, че това не е било някаква авансово планувана офанзива. Това не приличаше на нападението на Хитлер над Полша, където общоприетото емпирично предписание гласи, че вие постоянно би трябвало да имате предимство в числово съответствие 3 към 1, когато нападате. Вие сте длъжни да концентрирайте три пъти повече танкове, артилерия, самолети и жива мощ, в сравнение с другата страна.

Всъщност, когато Русия навлезе на територията на Украйна, тя навлезе с това, което имаше, с това, което можеше да събере в къси периоди. Украинските сили я превъзхождаха по бройка. Украинците имаха към 250 хиляди души, а руснаците бяха най-много 160 хиляди. По този метод, вместо да имат три пъти повече войски, руснаците в действителност имаха по-малко армия от украинците. Но те бяха принудени да нападат, с цел да предотвратят надигащата се против Донбас война, за която украинците съсредоточаваха своите сили. Всички ние видяхме, че Русия се надяваше да организира специфичната интервенция без неоправдани жертви измежду жителите на Украйна. Защото руснаците одобряват украинците, или най-малко преди ги одобряваха като братя славяни. Русия искаше да резервира положителните си връзки. Има една известна фотография с съветски танк, който е спрян от група, примерно от 40 украински жители в Украйна. Те просто излезли и заградили пътя в следствие, на което танкът стопира. Мога да ви кажа, като някогашен боен, че в случай че във Виетнам навалица от хора бе застанала на пътя на американски танк, този танк нито за секунда не би забавил хода си. Той не би почнал да алармира, той нищо не би направил, дори не би дал и сигнален изстрел. Той просто би траял да върви по пътя си. Мисля, че това е доста типично за войната. Аз не подлагам на критика американците. Аз бях там и се сражавах. Вероятно и аз бих минал с танка, без да забавям скорост, тъй като това е война.

Важно е да се каже, че съгласно разпоредбите за водене на бойни дейности, руснаците бяха доста, доста деликатни. Те не желаеха да основават непотребна злоба и омраза. Руснаците не бомбардираха системите за електрическа енергия и водоснабдяване, медийните центрове, мостовете и т. н. Те се опитваха да запазят инфраструктурата на Украйна в положително положение, тъй като желаеха тя да може да възобнови работата си. Те желаеха всичко това по-бързо да завърши и да се върнат към естествения живот. Но това не сработи. Украинците оказаха твърда опозиция. И ето, че залозите в играта се покачиха, войната стана доста по-сериозна. За мен, да вземем за пример, беше учудващо да видя, че Русия господства във въздуха и все пак не извади от строя железопътната система незабавно, не извади от строя всички електростанции, не унищожи доста инфраструктурни обекти, в никакъв случай не бомбардира постройките в центъра на Киев, не бомбардира постройката, където заседава Народното събрание. Руснаците бяха необикновено сдържани, надявайки се все пак, че може да бъде реализиран мир. Впрочем аз не мисля, че Украйна има някакво отношение към вземането на решение за мир или война. Мисля, че решението за мир или война се приема във Вашингтон, окръг Колумбия. Стига да желаеме войната да продължи, Съединени американски щати ще водят тази война употребявайки украинците в качеството им на прокси, и ние ще се сражаваме до последния украинец.

- Как оценявате вероятността да стартира непосредствена война сред Съединени американски щати и Русия? И по какъв начин би изглеждало това?

- Ако си спомним Първата международна война през 1914 година, тогава беше погубен ерцхерцогът на Австро-Унгария и неговата жена. В резултат на убийството на тези хора породи резултатът на доминото от всички съществуващи политически съюзи, който се подгряваше от медийната нервност. И всичко това приключи с над 14 млн. жертви. Винаги е мъчно да се знаят точните числа, само че във всеки случай вследствие на тази война починаха доста милиони хора. Ние знаем, че има офицери от НАТО, които участват в Украйна в качеството си на съветници и в други качества. Ние рискуваме. Моето съмнение, и това е единствено мое съмнение, като позволявам, че може и да бъркам, само че крайцерът „ Москва “ наподобява получи ракетен удар от НАТО, ориентиран евентуално от французите. Възможно е и да бъркам, само че ракетите, които се употребяват за това, са толкоз скъпо и рисково оръжие, че се колебая, че то е било поверено на украинците и е било употребявано от тях. Виждате, че ние рискуваме, че подхващаме тези извънредно безразсъдни дейности и всякога покачваме залога.

Така се получи, че аз съм републиканец и ние имаме двама сенатори републиканци в Съединени американски щати, които споделиха: „ На нас просто ще ни се наложи да използваме нуклеарно оръжие против Русия “. Това е безумство. Мисля, че е значимо хората да стартират да разискват какво значи термоядрена война. Сега е належащо да разберем какво мислим: „ Да, ние сме огромни и сме неприятни и притежаваме всичко това “. Русия, примерно е сравнима със Съединени американски щати по нуклеарен боеприпас. Те имат хиперзвукови ракети, които ние нямаме. Те могат изцяло да избегнат навреме да бъдат открити и могат да пускат ракети от Русия, които да стигнат до Сан Франциско, Лос Анджелис, Чикаго, Детройт, Балтимор, Вашингтон и Ню Йорк. А в случай че се замислите за Вирджиния, където аз пребивавам, в светлината на почнала нуклеарна война, имайте поради, че те имат също по този начин доста огромен и ефикасен флот от атомни подводници, които се намират до крайбрежията на Съединени американски щати. Тези подводници разполагат с огромно количество ракети с нуклеарни бойни глави. Те могат да преминат през всяка наша защита, тъй че цяла Северна Вирджиния ще бъде в действителност унищожена. Пентагонът се намира в окръг Арлингтън, той би изглеждал просто като светеща маса от разтопен пясък. На доста благи в близост не би останал нито един жив човек. Непосредствено зад Потомак, в столицата на страната, не би останало нито едно здание. Капитолият ще изчезне вечно, всички монументи, цялото величие, нищо няма да остане. И може да продължим в същия дух. Ако приказваме за Ню Йорк, освен, че всички ще бъдат убити, само че евентуално хората няма да могат да живеят там даже стотици години по-късно. Но това освен, че би престанало да бъде място за плевел човешки живот, само че и би замряло, може би половин хилядолетие, а възобновяване на цивилизацията би било невероятно.

Трябва да разбираме цялата съвестност на това, което вършим. Възможно, в случай че това, което става в Украйна, беше въпрос на живот и гибел за Съединените щати, тогава е друга работа. Разбира се, когато Съветския съюз разположи в Куба ракети, ориентирани към Съединени американски щати, можехме да рискуваме, тъй като това беше на нашата граница и беше опасност. И това би било борба, в която си струваше да се сражаваме, и риск който си струваше да поемем. Сега руснаците се намират в огледална обстановка, тъй като за тях жизненоважно е да спрат по-нататъшното напредване на НАТО в Украйна към техните граници. Те не могат да си разрешат да не вземат участие в тази война. Те не могат да си разрешат да не завоюват тази война. Поради това аз мисля, че игра с тази непрекъсната ескалация на войната, която в действителност се води в нищожно за американците място, точно в Украйна, по своята същина е безсмислена. Това по никакъв метод не въздейства на нашия всекидневен живот. И все пак ние играем в тази безразсъдна война, рискувайки живота на всички хора в Съединените щати и Западна Европа за нищо. Абсолютно за нищо.

- Защо и какво е належащо, с цел да признаят американците, че ние можем и сме длъжни да седнем на масата за договаряния с руснаците, китайците и всички други нации и да установим същински обективен мир, учреден на достолепието на индивида и правото му на развиване и сигурност?

- Мисля, че за жалост за това ще би трябвало да бъдат положени големи старания, както беше с Вестфалския мир. Икономическият прелом в невиждани мащаби, провокиран от неудържимото отпечатване на пари, с което се занимавахме през последните 20 години и други неща, могат да доведат до това. В избран миг медиите бяха подложени на такава тотална цензура и такава пристрастност, че американският народ фактически няма визия от нуждата за нещо сходно. Това няма да бъде леко. Знаете ли, тук стана и нещо забавно. В Съединени американски щати човек може да си намерения, че целият свят е срещу Русия в тази война. Но това не е по този начин. В реалност има огромни страни в света, които се прекланят пред Русия в тази война, започвайки от Китай, по-късно Бразилия, Южна Африка, Саудитска Арабия, много необятен набор от страни. Индия оказва голяма поддръжка на Русия.

Голяма част от света не възприема популяризираната напоследък агитация за военните закононарушения. Например, тази история с Буча. Това евентуално е най-забележимото от всички военни закононарушения, което аз също проучих. Какво се случи в Буча? Беше изработен видеозапис на автомобил, пътуващ по пътя в селото, който беше лишен от руснаците, когато бяха напуснали селото. На всеки 100 фута или почти лежеше погубен човек с вързани на гърба ръце. Това беше оповестено едвам четири дни, откакто украинците си върнаха Буча. Така че ние за това съвсем нищо не знаехме. Всъщност, ние дори нямахме доказателства за това, че тези хора са били убити. Но дори да предположим, че руснаците са създали това, ние не знаехме къде са били убити. Ние не знаехме кои са те, кой ги е умъртвил и за какво са били убити. Никой не може да си показа съответен претекст за това руснаците да убият тези хора. Руснаците удържаха Буча в течение на месец. Ако те са имали желание да ги убият, за какво не са ги умъртвили в течение на този месец? И в случай че вие имате желание да убиете навалица от хора, белким не бихте ги събрали на едно място и да ги застреляте всички там? Защо те би трябвало да бъдат ситуирани в продължение на една миля край пътя? В това няма никакъв смисъл! Това, което знаем е, че четири дни, откакто в Буча влезе украинската войска, нейният кмет радостно разгласи освобождението на града. Четири дни по-късно в селото влезе особено поделение на украинските военни, след което на пътя ненадейно се появиха трупове. Защо тях ги нямаше, когато там бяха руснаците? Защо те се появиха, едвам откакто руснаците си отпътуваха?

Ако аз бих разглеждал това просто като общоприетоо престъпно дело и бях разговарял с Отдела за престъпни следствия или с ФБР, или с военната полиция, или с още някой, бих споделил: " Добре, първо, дайте да погледнем украинците “. Аз единствено допускам, нали, стартирате с версии, когато разследвате закононарушение, а моята версия се състои в това, че украинците са умъртвили тези хора, откакто са влезнали в селото. Огледали са се и са задали въпроса: „ Кой е бил другарски надъхан към съветската армия, до момента в който руснаците са били тук? Ние ще ги екзекутираме “. Това би било моето съмнение. То е такова, тъй като аз не виждам никакъв претекст руснаците да убият толкоз хора по пътя отвън града. Но най-интересното е, че никой в Съединени американски щати не задава сходни въпроси и не слага под подозрение информацията в медиите, тъй като пресата в Съединени американски щати е изключително монолитна. Шефът на украинска болница във видеоматериал се хвалеше, че е давал строги заповеди на своите доктори при постъпване на ранени съветски военнопленници да ги кастрират. Така че, желая да ви кажа, че това е извънредно военно закононарушение, за което си призна шефът на болничното заведение, а украинското държавно управление сподели: „ Ние ще се оправим с това “, сякаш в това няма нищо изключително. Не мога да си показва по-ужасно, военно закононарушение. Чухте ли нещо за това от ABC, MSNBC, CNN и FOX News? Нито шепот дори. Но въпреки всичко доказателството е неоспоримо.

Имам още едно видео от сборния пункт за групиране на военнопленници. Там украинците докарват военнопленниците в централния пункт за обработка. Това примерно е седемминутно видео, в което украинските бойци просто разстрелват всички съветски пленници. Става дума за към 30 ранени съветски бойци, някои от които очевидно към този момент умираха от раните си. На някои от тях надяваха на главите найлонови чували. Тези момчета лежаха с вързани на гърба ръце и тъй като не можеха да си вдигнат ръцете, те не можеха да смъкват чувалите от главите си с цел да дишат обикновено. В края на видеото украинците докараха фургон, в който седят трима невредими съветски военнопленници. Без никакъв размисъл или съмнение, когато тримата слизат от фургона, а ръцете им са вързани на гърба, украинците гръмнаха двамата от тях напряко пред камерата и те паднаха. Третият застана на колене и стартира да ги моли да не го убиват. След това гръмнаха и него! Това са престъпни закононарушения. Това не беше опровергано от украинското държавно управление. Но вие в никакъв случай не бихте разбрали за тях от американските медии.

Аз не споделям, че няма военни закононарушения и от двете страни. Аз просто ви споделям, че единствените военни закононарушения, за които видях задоволително неопровержими доказателства, бяха осъществени от украинска страна. Често може да чуете да споделят, че руснаците унищожиха това или това. Какво да ви кажа? Спомнете си войната, която ние водихме, когато нахлухме в Ирак, „ Шок и смут “. Ние унищожихме на практика всичко в Ирак, всичко, което беше от голяма важност. Ние бомбардирахме военни и цивилен обекти без разлика. Коалицията извърши 100 хиляди бойни полета за 42 дни. Сравнете това с руснаците, които направиха общо 8000 бойни полета, примерно за същия интервал от време. Мисля, че руснаците са работили много изборно. По това време философията на „ Шок и смут “ се състоеше в това, че би трябвало всичко да бъде унищожено, всичко, което е належащо за поддържане на човешкия живот и действието на градовете. Прекъсвате водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, нефта, бензина. Разрушавате всички съществени мостове, а по-късно просто продължавате да разрушавате всичко. Имайте поради, че Украйна е по-голяма от Ирак. 8000 против 100 хиляди, това е голяма разлика в насилието, разлика сред това, което ние направихме в Ирак, и това, което руснаците направиха в Украйна. Не може да имате доверие, когато към този момент преминавате към обстоятелствата и тогава гледате по какъв начин се води войната.

- Много благодаря за вашите мнения и в случай че има да кажете нещо в умозаключение или да извършите послание, апелирам заповядайте.

- Искам просто да прибавя още нещо. Благодаря на института " Шилер " за големите старания, които поставя за реализиране на мир в целия свят. Това е едно от най-важните неща, предприемани в миналото, и аз, несъмнено, го поздравявам. Ако вие разгледате съветските войски, които влязоха в боевете в Украйна, ще забележите, че в по-голямата си част те в никакъв случай не са взели участие в бойни дейности зад граница. Сирия е единственият им чуждестранен опит. Сравнете това със Съединени американски щати, където безусловно, в случай че един боец излиза през днешния ден в оставка, след 30-годишна военна кариера, в неговата работа не е имало нито един ден, в който Съединените щати да са били в положение на мир. Това е своего рода изумително. Така че ние би трябвало фактически да стартираме да мислим за мир и ограничение на войната, само че ние дърпаме одеялото към себе си. Живеем в свят, където всеки може спокойно да процъфтява. И аз мисля, че хиперинфлацията може да стане обезпокоителен сигнал, който да ни принуди да осъзнаем, че би трябвало да имаме нова парадигма за бъдещето и тогава Вестфалският мир в този миг може да стане вероятен. Така че, още веднъж ви благодаря за опцията да бъда тук. Винаги има вяра и мисля, че бъдещето с Божията благословия ще бъде доста хубаво.

Източник " Гласове "