Министерството на финансите публикува проекта на държавния бюджет за 2022 г.
Министерството на финансите разгласява законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2022 година дружно с обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2022-2024 година, представляваща претекстовете към него, и съпътстващите ги документи, заяви пресцентърът на МФ.
След краткотрайното разхлабване на фискалната политика през 2020 и 2021 година, която съгласно изчисленията за фискалната позиция се дефинира като самодейна антициклична, в средносрочен проект се планува дефицитът по КФП (консолидираната фискална програма) да доближи 5,1 на 100 от брутния вътрешен артикул /БВП/ през 2022 година (с включени COVID-19 мерки) с следващи годишни стъпки за фискална консолидация, като дефицитът по КФП понижава до 2,8 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2024 г.
От позиция на ограничаването на фискалното предписание за недостига по КФП (без отчитане на резултата от COVID-19 мерките) за целия планиран интервал бюджетното салдо е в границите на ограничаването за недостиг до 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт, като за 2020 и 2021 година се следи позитивно салдо надлежно от 0,2 на 100 от Брутният вътрешен продукт и 1,3 на 100 от Брутният вътрешен продукт, а за прогнозния интервал - негативно салдо в границите на 2,8-2,9 на 100 от Брутният вътрешен продукт.
В средносрочен проект разноските по КФП (без разноските, осъществявани от сметки за средства от Европейски Съюз и по други интернационалните стратегии и контракти, приравнени към тях, включително обвързваното с тях национално съфинансиране) бележат спад от 39,6 на 100 на от Брутният вътрешен продукт през 2022 година до 35,7 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2024 г.
По отношение на приходите в актуалната прогноза се следи растеж в номинално изражение за целия тригодишен интервал. Като условен дял от Брутният вътрешен продукт за 2022 година те са 38,3 на 100, за 2023 година - 39,3 на 100, и за 2024 година - 39,2 на 100.
По отношение на трендовете при разноските за интервала 2022-2024 година се следи номинален годишен растеж, само че като дял от Брутният вътрешен продукт те понижават от 43,4 на 100 от Брутният вътрешен продукт до 42 на 100 от Брутният вътрешен продукт.
За интервала 2022-2024 година плануванаъа политика в региона на налозите ще продължи да се придържа към откритите правила и насоки през последните години, като главните цели още веднъж са ориентирани към поддържане на икономическия напредък, възстановяване на бизнес средата, битката с данъчните злоупотреби и повишение на фискалната резистентност в дълготраен проект. Запазват се главните цели, свързани с възстановяване на събираемостта на приходите, предотвратяването на благоприятни условия за укриване и невнасяне на налози и осигуровки и понижаване на административната тежест и разноските за бизнеса и жителите. С плануваните ограничения в политиката по приходите се цели гарантирането на нужния финансов запас за осъществяване на разходните политики на държавното управление. Предвижда се опазване на ниските данъчни ставки за корпоративните налози и тези за налозите върху приходите на физическите лица, като значима причина за вложения, стопански напредък и претовареност.
Политиката по приходите в обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2022-2024 година планува нарастване на размера на минималната работна заплата /МРЗ/ от 1 януари 2022 година от 650 лева на 710 лева, като размерът от 710 лева ще се резервира през 2023 и 2024 година За 2022 година се планува нарастване с 5 на 100 на средствата за заплати и хонорари на личния състав, нает по трудови и служебни правни отношения в бюджетния бранш, в това число и на средствата за осигурителни вноски, за всички структури, в които личният състав не е нает на минимална работна заплата.
За 2022 година е разчетено нарастване на средствата за заплати и хонорари на личния състав за изборните длъжности и за заетите в системата на правосъдната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за образуване на възнагражденията.
Новите моменти във връзка с осигурителната политика са, както следва: увеличение на оптималния застрахователен приход за всички обезпечени лица за целия интервал от 3000 лева на 3400 лева.; увеличение на минималния застрахователен приход за земеделските стопани и тютюнопроизводители за целия интервал от 420 лева на 710 лева, до размера на МРЗ, приравнено на минималния застрахователен приход за самоосигуряващите се лица; увеличение на минималния застрахователен приход за самоосигуряващите се лица за целия интервал от 650 лева на 710 лева.; увеличение на минималните осигурителни приходи по главните стопански действия и квалификационни групи специалности на равнището на минималната работна заплата за 2022 година - 710 лева, като се прави промяна единствено във връзка с позициите, които са под избрания размер.
През интервала 2022-2024 година ще продължи осъществяването на политиките в предучилищното и учебното обучение , ориентирани към ефикасна социализация на деца от ранна детска възраст, обезпечаването на еднакъв достъп до качествено обучение, личностно развиване на децата и учениците, поощряване на нововъведенията, подготовка на педагогическите експерти, модернизиране на просветителните институции, цифровизация на образованието. Изпълняват се и ограничения, ориентирани към понижаване на неравенствата и поощряване на общественото включване, мотивация на децата и учениците за обучение и асимилиране на основни компетентности.
За предучилищното и учебното обучение за 2022 година са обезпечени средства, както следва: 70 млн. лева за създаване, продължение, надстрояване и реорганизация на детски градини, детски ясли и училища; 38 млн. лева за подкрепяне заплащането от родителите на такси за хранене на децата от наложителното предучилищно обучение и за компенсиране на разноските за развъждане и образование на деца, които не са признати заради липса тук-там в държавни и общински детски градини и училища; 36 млн. лева за разширение на достъпа и обгръщане в наложително предучилищно обучение на 4-годишни деца; 123,3 млн. лева за ограничения за попречване разпространяването на COVID-19, за защитни средства и дезинфектанти за учебните заведения и за обезпечаване на проучване за COVID-19 с щадящи бързи антигенни проби на учениците от I до XII клас за 6 месеца; 2,6 млн. лева за продължение на Националната стратегия " Отново дружно ".
Политиката в региона на опазването на здравето е ориентирана към подобряването на успеваемостта и удовлетвореността на жителите от действието на бранша. Предвидени са стратегии и ограничения, които подкрепят осъществяването на характерната рекомендация на Европейска комисия към България да усъвършенства успеваемостта на разноските на системата на опазването на здравето, както и достъпа до здравни услуги, в това число посредством понижаване на директните заплащания от страна на пациентите и посредством превъзмогване на дефицита на медицински експерти. Световната пандемия от COVID-19 очерта нужда от увеличение на напъните за основаване и поддържане на перманентна подготвеност на всички равнища на системата на опазване на здравето, написа в известието на Министерството на финансите.
За преодоляване на пандемията и следствията от COVID-19 за 2022 година са обезпечени средства за: пазаруване на спомагателни количества ваксини против COVID-19 - 267,2 млн. лева.; обезпечаване на поддръжка на личния състав на първа линия, директно зает с действия по попречване разпространяването на COVID-19, в това число за слагане на ваксини на здравно неосигурени лица за шест месеца - 352 млн. лева.; обезпечаване на лекарствени артикули за лекуване на COVID-19 и за поддържане на запас от лекарствени артикули за лечебните заведения за лекуване на систематичен инфекциозен отговор и протромботични положения, зародили в резултат на COVID-19 при приети в болница пациенти - 158,8 млн. лева.
За интервала 2022-2024 година в региона на обществената политика приоритет остават усъвършенстване на общественото подкрепяне на уязвимите групи от популацията, гарантиране на тяхната обществена отбрана посредством по-добра целеустременост на обществените помощи, повишение успеваемостта на стратегиите и рационализиране на нормативната уредба в областта на обществените помощи в сходство с динамично изменящите се условия на средата.
С оглед повишение успеваемостта на фамилните помощи за деца , се планува увеличение на доходния аршин по член 4 и 4а от Закона за фамилни помощи за деца, надлежно от 410 лева на 510 лева - за приемане на цялостния размер на помощта, и от 410,01 лева до 510 лева на 510,01 лева до 610 лева, в това число - за приемане на 80 на 100 от цялостния размер на помощта. Наред с доходния аршин се планува и увеличение на размерите на месечните помощи за развъждане на дете до довеждане докрай на приблизително обучение, само че не повече от 20-годишна възраст, надлежно: за фамилии с едно дете - с 10 лева (от 40 лева на 50 лева.), за фамилии с две деца - с 20 лева (от 90 лева на 110 лева.), за фамилии с три деца - с 30 лева (от 135 лева на 165 лева.), и за фамилии с четири деца - с 30 лева (от 145 лева на 175 лева.).
В интервала 2022-2024 година е планувано пенсиите за трудова активност, отпуснати до 31 декември на миналата година, да се осъвременяват от 1 юли на съответната година по така наречен швейцарско предписание (чл. 100 от КСО) с %, еднакъв на сбора от 50 на 100 от повишаването на осигурителния приход и 50 на 100 от показателя на потребителските цени през миналата календарна година. Процентите по член 100 на КСО, с които е планувано да се осъвременяват пенсиите за трудова активност, са надлежно: 6,1 на 100 за 2022 г.; 6,5 на 100 за 2023 г.; 4,9 на 100 за 2024 г.
В интервала 2022-2024 година е планувано размерите на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст и на обществената пенсия за напреднала възраст, както и на обвързваните с тях пенсии и добавки, да се усилват от 1 юли на съответната година с процентите по член 100 на КСО. Минималният размер на пенсията за застрахователен стаж и възраст по член 68, алинея 1 от Кодекса за обществено обезпечаване за 2022 година е повишен от 300 на 370 лева, считано от 25 декември 2021 година Максималният размер на получаваните една или повече пенсии за 2022 година е повишен от 1440 лева на 1500 лева, считано от 25 декември 2021 г.
Разходите за защита , според класификацията на НАТО, възлизат на 1,7 на 100 от Брутният вътрешен продукт за 2022 година, като е спазено условието за постигане на разноските за защита до избрания % от Брутният вътрешен продукт, в сходство с Националния проект за повишение на разноските за защита на 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт на Република България до 2024 година, утвърден с РМС 3/04.01.2018 година Осигурени са средства за поддържане и развиване на националните отбранителни качества и качествата, свързани с груповата защита, в това число средства за осъществяване на утвърдените от Народното събрание капиталови планове за рационализация на Българската войска, а точно: придобиването на многофункционален модулен патрулен транспортен съд за Военноморски сили и съществена бойна техника за създаване на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада. Допълнително са планувани средства за създаване на интегрирана система и инфраструктура за асимилиране, употреба и обезпечаване на новия вид военен аероплан, за осъществяване на интернационалните контракти по отношение на придобиването на нов вид военен аероплан (транспорт, Данък добавена стойност и мита), както и за други планове за рационализация на Българската войска.
В прогнозата за 2022 година са включени размерите на главните бюджетни взаимоотношения сред общините и централния бюджет в общ размер 5304,5 млн. лева, от които обща дотация за делегираните от страната действия - 4677,8 млн. лева.; обща изравнителна дотация - 354,4 млн. лева.; трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища - 48,2 млн. лева.; целева дотация за финансови разноски - 224,1 млн. лева Общата дотация за държавни действия за 2022 година е увеличена с 345,3 млн. лева по отношение на 2021 година, с което се обезпечава нарастването на средствата за личен състав във всички делегирани от страната действия. В прогнозата за 2022 година е очакван растеж от 25 млн. лева за общата изравнителна дотация.
Приоритет за страната остава и сполучливото асимилиране на средствата от европейските фондове и стратегии , посредством които да се реализира резистентен стопански напредък, по-висока претовареност, обществено включване, обществено, икономическо и териториално доближаване и създаване на конкурентоспособна и новаторска стопанска система, написа в известието.
Заделеният за България запас по самодейността REACT-EU е в размер на 1,283 милиарда лева , а средствата са разпределени в пет от настоящите оперативните стратегии от програмен интервал 2014-2020 година, които разрешават финансиране на действия, нужни за противопоставяне на COVID-19. За 2022 година плануваните разноски по механизма REACT-EU се чака да бъдат в размер на 394,9 млн. лева, за 2023 година - 249,9 млн. лева, и за 2024 година - 44,2 млн. лева.
Финансовият пакет, от който България може да се възползва по Механизма за възобновяване и резистентност (Recovery and Resilience Facility), е 6,268 милиарда евро безплатна финансова помощ и към 4,549 милиарда евро заеми (по настоящи цени за 2018 г.). Механизмът не регламентира условия във връзка с национално съфинансиране. Периодът, в който главният финансов пакет за безвъзмездната поддръжка ще бъде възложен, е до 31 декември 2022 г.
В плановете за 2022 година са заложени приходни и разходни ограничения в отговор на пандемията от COVID-19 в размер на 3114,1 млн. лева (2,2 на 100 от БВП), като преобладаваща част от тях са разчетени за шест месеца през 2022 година За 2023 година са заложени ограничения в размер на 467 млн. лева (0,3 на 100 от БВП), а за 2024 година няма разчетени средства за ограничения в отговор на COVID-19. Някои от ограниченията са обезпечаване на ваксини и лекарствени артикули в битката с пандемията от COVID-19; добавка от 60 лева месечно към пенсиите на всички пенсионери за интервала януари-юни за 2022 г.; разноски за подкрепяне на бизнеса и стратегии за заетост; поддръжка на личния състав на първа линия, директно зает с действия по попречване разпространяването на COVID-19, включително за слагане на ваксини против COVID-19 и др.
Въз основа на допусканията и прогнозното чисто дългово финансиране през 2022-2024 година се чака в края на интервала държавният дълг да доближи до равнище от 49,1 милиарда лева, а съотношението на държавния дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт - до 31 на 100, гладко удължение на междинния остатъчен матуритет на дълга, както и нарастване на каузи на вътрешния държавен дълг в структурата на дълга (от 20,5 на 100 в края на 2020 година на 33,2 на 100 в края на 2024 г.).
След краткотрайното разхлабване на фискалната политика през 2020 и 2021 година, която съгласно изчисленията за фискалната позиция се дефинира като самодейна антициклична, в средносрочен проект се планува дефицитът по КФП (консолидираната фискална програма) да доближи 5,1 на 100 от брутния вътрешен артикул /БВП/ през 2022 година (с включени COVID-19 мерки) с следващи годишни стъпки за фискална консолидация, като дефицитът по КФП понижава до 2,8 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2024 г.
От позиция на ограничаването на фискалното предписание за недостига по КФП (без отчитане на резултата от COVID-19 мерките) за целия планиран интервал бюджетното салдо е в границите на ограничаването за недостиг до 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт, като за 2020 и 2021 година се следи позитивно салдо надлежно от 0,2 на 100 от Брутният вътрешен продукт и 1,3 на 100 от Брутният вътрешен продукт, а за прогнозния интервал - негативно салдо в границите на 2,8-2,9 на 100 от Брутният вътрешен продукт.
В средносрочен проект разноските по КФП (без разноските, осъществявани от сметки за средства от Европейски Съюз и по други интернационалните стратегии и контракти, приравнени към тях, включително обвързваното с тях национално съфинансиране) бележат спад от 39,6 на 100 на от Брутният вътрешен продукт през 2022 година до 35,7 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2024 г.
По отношение на приходите в актуалната прогноза се следи растеж в номинално изражение за целия тригодишен интервал. Като условен дял от Брутният вътрешен продукт за 2022 година те са 38,3 на 100, за 2023 година - 39,3 на 100, и за 2024 година - 39,2 на 100.
По отношение на трендовете при разноските за интервала 2022-2024 година се следи номинален годишен растеж, само че като дял от Брутният вътрешен продукт те понижават от 43,4 на 100 от Брутният вътрешен продукт до 42 на 100 от Брутният вътрешен продукт.
За интервала 2022-2024 година плануванаъа политика в региона на налозите ще продължи да се придържа към откритите правила и насоки през последните години, като главните цели още веднъж са ориентирани към поддържане на икономическия напредък, възстановяване на бизнес средата, битката с данъчните злоупотреби и повишение на фискалната резистентност в дълготраен проект. Запазват се главните цели, свързани с възстановяване на събираемостта на приходите, предотвратяването на благоприятни условия за укриване и невнасяне на налози и осигуровки и понижаване на административната тежест и разноските за бизнеса и жителите. С плануваните ограничения в политиката по приходите се цели гарантирането на нужния финансов запас за осъществяване на разходните политики на държавното управление. Предвижда се опазване на ниските данъчни ставки за корпоративните налози и тези за налозите върху приходите на физическите лица, като значима причина за вложения, стопански напредък и претовареност.
Политиката по приходите в обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2022-2024 година планува нарастване на размера на минималната работна заплата /МРЗ/ от 1 януари 2022 година от 650 лева на 710 лева, като размерът от 710 лева ще се резервира през 2023 и 2024 година За 2022 година се планува нарастване с 5 на 100 на средствата за заплати и хонорари на личния състав, нает по трудови и служебни правни отношения в бюджетния бранш, в това число и на средствата за осигурителни вноски, за всички структури, в които личният състав не е нает на минимална работна заплата.
За 2022 година е разчетено нарастване на средствата за заплати и хонорари на личния състав за изборните длъжности и за заетите в системата на правосъдната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за образуване на възнагражденията.
Новите моменти във връзка с осигурителната политика са, както следва: увеличение на оптималния застрахователен приход за всички обезпечени лица за целия интервал от 3000 лева на 3400 лева.; увеличение на минималния застрахователен приход за земеделските стопани и тютюнопроизводители за целия интервал от 420 лева на 710 лева, до размера на МРЗ, приравнено на минималния застрахователен приход за самоосигуряващите се лица; увеличение на минималния застрахователен приход за самоосигуряващите се лица за целия интервал от 650 лева на 710 лева.; увеличение на минималните осигурителни приходи по главните стопански действия и квалификационни групи специалности на равнището на минималната работна заплата за 2022 година - 710 лева, като се прави промяна единствено във връзка с позициите, които са под избрания размер.
През интервала 2022-2024 година ще продължи осъществяването на политиките в предучилищното и учебното обучение , ориентирани към ефикасна социализация на деца от ранна детска възраст, обезпечаването на еднакъв достъп до качествено обучение, личностно развиване на децата и учениците, поощряване на нововъведенията, подготовка на педагогическите експерти, модернизиране на просветителните институции, цифровизация на образованието. Изпълняват се и ограничения, ориентирани към понижаване на неравенствата и поощряване на общественото включване, мотивация на децата и учениците за обучение и асимилиране на основни компетентности.
За предучилищното и учебното обучение за 2022 година са обезпечени средства, както следва: 70 млн. лева за създаване, продължение, надстрояване и реорганизация на детски градини, детски ясли и училища; 38 млн. лева за подкрепяне заплащането от родителите на такси за хранене на децата от наложителното предучилищно обучение и за компенсиране на разноските за развъждане и образование на деца, които не са признати заради липса тук-там в държавни и общински детски градини и училища; 36 млн. лева за разширение на достъпа и обгръщане в наложително предучилищно обучение на 4-годишни деца; 123,3 млн. лева за ограничения за попречване разпространяването на COVID-19, за защитни средства и дезинфектанти за учебните заведения и за обезпечаване на проучване за COVID-19 с щадящи бързи антигенни проби на учениците от I до XII клас за 6 месеца; 2,6 млн. лева за продължение на Националната стратегия " Отново дружно ".
Политиката в региона на опазването на здравето е ориентирана към подобряването на успеваемостта и удовлетвореността на жителите от действието на бранша. Предвидени са стратегии и ограничения, които подкрепят осъществяването на характерната рекомендация на Европейска комисия към България да усъвършенства успеваемостта на разноските на системата на опазването на здравето, както и достъпа до здравни услуги, в това число посредством понижаване на директните заплащания от страна на пациентите и посредством превъзмогване на дефицита на медицински експерти. Световната пандемия от COVID-19 очерта нужда от увеличение на напъните за основаване и поддържане на перманентна подготвеност на всички равнища на системата на опазване на здравето, написа в известието на Министерството на финансите.
За преодоляване на пандемията и следствията от COVID-19 за 2022 година са обезпечени средства за: пазаруване на спомагателни количества ваксини против COVID-19 - 267,2 млн. лева.; обезпечаване на поддръжка на личния състав на първа линия, директно зает с действия по попречване разпространяването на COVID-19, в това число за слагане на ваксини на здравно неосигурени лица за шест месеца - 352 млн. лева.; обезпечаване на лекарствени артикули за лекуване на COVID-19 и за поддържане на запас от лекарствени артикули за лечебните заведения за лекуване на систематичен инфекциозен отговор и протромботични положения, зародили в резултат на COVID-19 при приети в болница пациенти - 158,8 млн. лева.
За интервала 2022-2024 година в региона на обществената политика приоритет остават усъвършенстване на общественото подкрепяне на уязвимите групи от популацията, гарантиране на тяхната обществена отбрана посредством по-добра целеустременост на обществените помощи, повишение успеваемостта на стратегиите и рационализиране на нормативната уредба в областта на обществените помощи в сходство с динамично изменящите се условия на средата.
С оглед повишение успеваемостта на фамилните помощи за деца , се планува увеличение на доходния аршин по член 4 и 4а от Закона за фамилни помощи за деца, надлежно от 410 лева на 510 лева - за приемане на цялостния размер на помощта, и от 410,01 лева до 510 лева на 510,01 лева до 610 лева, в това число - за приемане на 80 на 100 от цялостния размер на помощта. Наред с доходния аршин се планува и увеличение на размерите на месечните помощи за развъждане на дете до довеждане докрай на приблизително обучение, само че не повече от 20-годишна възраст, надлежно: за фамилии с едно дете - с 10 лева (от 40 лева на 50 лева.), за фамилии с две деца - с 20 лева (от 90 лева на 110 лева.), за фамилии с три деца - с 30 лева (от 135 лева на 165 лева.), и за фамилии с четири деца - с 30 лева (от 145 лева на 175 лева.).
В интервала 2022-2024 година е планувано пенсиите за трудова активност, отпуснати до 31 декември на миналата година, да се осъвременяват от 1 юли на съответната година по така наречен швейцарско предписание (чл. 100 от КСО) с %, еднакъв на сбора от 50 на 100 от повишаването на осигурителния приход и 50 на 100 от показателя на потребителските цени през миналата календарна година. Процентите по член 100 на КСО, с които е планувано да се осъвременяват пенсиите за трудова активност, са надлежно: 6,1 на 100 за 2022 г.; 6,5 на 100 за 2023 г.; 4,9 на 100 за 2024 г.
В интервала 2022-2024 година е планувано размерите на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст и на обществената пенсия за напреднала възраст, както и на обвързваните с тях пенсии и добавки, да се усилват от 1 юли на съответната година с процентите по член 100 на КСО. Минималният размер на пенсията за застрахователен стаж и възраст по член 68, алинея 1 от Кодекса за обществено обезпечаване за 2022 година е повишен от 300 на 370 лева, считано от 25 декември 2021 година Максималният размер на получаваните една или повече пенсии за 2022 година е повишен от 1440 лева на 1500 лева, считано от 25 декември 2021 г.
Разходите за защита , според класификацията на НАТО, възлизат на 1,7 на 100 от Брутният вътрешен продукт за 2022 година, като е спазено условието за постигане на разноските за защита до избрания % от Брутният вътрешен продукт, в сходство с Националния проект за повишение на разноските за защита на 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт на Република България до 2024 година, утвърден с РМС 3/04.01.2018 година Осигурени са средства за поддържане и развиване на националните отбранителни качества и качествата, свързани с груповата защита, в това число средства за осъществяване на утвърдените от Народното събрание капиталови планове за рационализация на Българската войска, а точно: придобиването на многофункционален модулен патрулен транспортен съд за Военноморски сили и съществена бойна техника за създаване на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада. Допълнително са планувани средства за създаване на интегрирана система и инфраструктура за асимилиране, употреба и обезпечаване на новия вид военен аероплан, за осъществяване на интернационалните контракти по отношение на придобиването на нов вид военен аероплан (транспорт, Данък добавена стойност и мита), както и за други планове за рационализация на Българската войска.
В прогнозата за 2022 година са включени размерите на главните бюджетни взаимоотношения сред общините и централния бюджет в общ размер 5304,5 млн. лева, от които обща дотация за делегираните от страната действия - 4677,8 млн. лева.; обща изравнителна дотация - 354,4 млн. лева.; трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища - 48,2 млн. лева.; целева дотация за финансови разноски - 224,1 млн. лева Общата дотация за държавни действия за 2022 година е увеличена с 345,3 млн. лева по отношение на 2021 година, с което се обезпечава нарастването на средствата за личен състав във всички делегирани от страната действия. В прогнозата за 2022 година е очакван растеж от 25 млн. лева за общата изравнителна дотация.
Приоритет за страната остава и сполучливото асимилиране на средствата от европейските фондове и стратегии , посредством които да се реализира резистентен стопански напредък, по-висока претовареност, обществено включване, обществено, икономическо и териториално доближаване и създаване на конкурентоспособна и новаторска стопанска система, написа в известието.
Заделеният за България запас по самодейността REACT-EU е в размер на 1,283 милиарда лева , а средствата са разпределени в пет от настоящите оперативните стратегии от програмен интервал 2014-2020 година, които разрешават финансиране на действия, нужни за противопоставяне на COVID-19. За 2022 година плануваните разноски по механизма REACT-EU се чака да бъдат в размер на 394,9 млн. лева, за 2023 година - 249,9 млн. лева, и за 2024 година - 44,2 млн. лева.
Финансовият пакет, от който България може да се възползва по Механизма за възобновяване и резистентност (Recovery and Resilience Facility), е 6,268 милиарда евро безплатна финансова помощ и към 4,549 милиарда евро заеми (по настоящи цени за 2018 г.). Механизмът не регламентира условия във връзка с национално съфинансиране. Периодът, в който главният финансов пакет за безвъзмездната поддръжка ще бъде възложен, е до 31 декември 2022 г.
В плановете за 2022 година са заложени приходни и разходни ограничения в отговор на пандемията от COVID-19 в размер на 3114,1 млн. лева (2,2 на 100 от БВП), като преобладаваща част от тях са разчетени за шест месеца през 2022 година За 2023 година са заложени ограничения в размер на 467 млн. лева (0,3 на 100 от БВП), а за 2024 година няма разчетени средства за ограничения в отговор на COVID-19. Някои от ограниченията са обезпечаване на ваксини и лекарствени артикули в битката с пандемията от COVID-19; добавка от 60 лева месечно към пенсиите на всички пенсионери за интервала януари-юни за 2022 г.; разноски за подкрепяне на бизнеса и стратегии за заетост; поддръжка на личния състав на първа линия, директно зает с действия по попречване разпространяването на COVID-19, включително за слагане на ваксини против COVID-19 и др.
Въз основа на допусканията и прогнозното чисто дългово финансиране през 2022-2024 година се чака в края на интервала държавният дълг да доближи до равнище от 49,1 милиарда лева, а съотношението на държавния дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт - до 31 на 100, гладко удължение на междинния остатъчен матуритет на дълга, както и нарастване на каузи на вътрешния държавен дълг в структурата на дълга (от 20,5 на 100 в края на 2020 година на 33,2 на 100 в края на 2024 г.).
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ