Синдикати: Облагане на свръхпечалбата не е край на света
" Министерството на финансите (МФ) не планува второ нарастване на минималната работна заплата (МРЗ) през актуалната година. Според диалозите, които водехме в миналата година, в този момент трябваше да има второ нарастване, защото настоявахме от в този момент МРЗ да бъде равно на половината от междинната работна заплата. Нископлатените служащи страдат най-вече от безумната инфлация. Обедняването ще продължава да се случва, тъй като няма второ нарастване на МРЗ. Стъпките, които са планувани, са скромни - от 940 лв. на 1128 лв. след три години. Това не е амбициозна стратегия ".
Това сподели пред БНР Ваня Григорова от КТ " Подкрепа " по отношение на тригодишната средносрочна прогноза на МФ, която ще бъде показана в Брюксел и върху която се базира проектобюджетът за актуалната година, който ще бъде препоръчан на новия парламент.
" Облагането на свръхпечалбата не би трябвало да се приема като завършек на света, каквито са мненията на работодателските организации. Миналата година те ръкопляскаха, когато същите свръхпечалби се изземаха от държавните енергийни сдружения. И те бяха подкрепени с тези средства. Става дума за милиарди. Декапитилазирахме АЕЦ " Козлодуй " и " Топлоелектрическа централа Марица изток 2 ", най-големите енергийни държавни сдружения в страната, на които се крепи енергийната ни система, с цел да подпомогнем бизнеса, а в този момент бизнесът не желае да споделя незаслужено образуваните облаги с обществото. Това би трябвало да ни възмущава, а не увеличението на МРЗ ".
По думите ѝ е време данъчната система в страната да се възстановява, тъй като не е европейска.
" Приветстваме анулацията на пониженото Данък добавена стойност за заведенията за хранене. Още през 2020 година, когато беше въведено, не го подкрепяхме. Смятаме, че пониженото Данък добавена стойност за артикули от първа нужда би трябвало да бъде непокътнато ".
С коментар по тематиката в предаването " 12+3 " се включи и Цветан Симеонов, ръководител на Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Според него облагане на свръхпечалба ще докара до субективни преценки и ще сътвори условия за корупционни практики:
" България е приета за пазарна стопанска система. Всяка компания има прието право - нейните притежатели да се разпореждат с това, което е проработила, по метод, който считат за добър. Ако една компания е държавна, обикновено е титулярят ѝ да взема решение по какъв начин да се разпорежда. Във връзка с това беше въведена компенсационна скица, поради която българският бизнес съумява да оцелее в конкурентните условия с европейските страни. Когато в Западна Европа сходни обезщетения се дават на компаниите, няма по какъв начин, когато сме в обединен пазар, да не предприемем същите ограничения. Може да се посегне на облагата на АЕЦ " Козлодуй ", само че на частниците не, тъй като вършим пазарна стопанска система. С 1/3 от облагите на АЕЦ " Козлодуй " през тези години бяха посрещнати изискванията за внезапно утежняване и скок в цените на електрическата енергия ".
Ако считаме да продължаваме с пазарната стопанска система, добави той, интервенция в ръководството на компанията е неприемлива.
Това сподели пред БНР Ваня Григорова от КТ " Подкрепа " по отношение на тригодишната средносрочна прогноза на МФ, която ще бъде показана в Брюксел и върху която се базира проектобюджетът за актуалната година, който ще бъде препоръчан на новия парламент.
" Облагането на свръхпечалбата не би трябвало да се приема като завършек на света, каквито са мненията на работодателските организации. Миналата година те ръкопляскаха, когато същите свръхпечалби се изземаха от държавните енергийни сдружения. И те бяха подкрепени с тези средства. Става дума за милиарди. Декапитилазирахме АЕЦ " Козлодуй " и " Топлоелектрическа централа Марица изток 2 ", най-големите енергийни държавни сдружения в страната, на които се крепи енергийната ни система, с цел да подпомогнем бизнеса, а в този момент бизнесът не желае да споделя незаслужено образуваните облаги с обществото. Това би трябвало да ни възмущава, а не увеличението на МРЗ ".
По думите ѝ е време данъчната система в страната да се възстановява, тъй като не е европейска.
" Приветстваме анулацията на пониженото Данък добавена стойност за заведенията за хранене. Още през 2020 година, когато беше въведено, не го подкрепяхме. Смятаме, че пониженото Данък добавена стойност за артикули от първа нужда би трябвало да бъде непокътнато ".
С коментар по тематиката в предаването " 12+3 " се включи и Цветан Симеонов, ръководител на Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Според него облагане на свръхпечалба ще докара до субективни преценки и ще сътвори условия за корупционни практики:
" България е приета за пазарна стопанска система. Всяка компания има прието право - нейните притежатели да се разпореждат с това, което е проработила, по метод, който считат за добър. Ако една компания е държавна, обикновено е титулярят ѝ да взема решение по какъв начин да се разпорежда. Във връзка с това беше въведена компенсационна скица, поради която българският бизнес съумява да оцелее в конкурентните условия с европейските страни. Когато в Западна Европа сходни обезщетения се дават на компаниите, няма по какъв начин, когато сме в обединен пазар, да не предприемем същите ограничения. Може да се посегне на облагата на АЕЦ " Козлодуй ", само че на частниците не, тъй като вършим пазарна стопанска система. С 1/3 от облагите на АЕЦ " Козлодуй " през тези години бяха посрещнати изискванията за внезапно утежняване и скок в цените на електрическата енергия ".
Ако считаме да продължаваме с пазарната стопанска система, добави той, интервенция в ръководството на компанията е неприемлива.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ