Неизговореното след обвиненията към Мустафа Емин. Какъв е големият проблем на здравеопазването
Министерски консултант беше упрекнат, че е злоупотребил с ситуацията си, с цел да издейства по-бърза грижа за детето си в " Пирогов ". Случаят провокира звук, само че по този начин и не предизвика значимия спор за достъпа до незабавна помощ, кадровите дефицити и достойното място на медици и пациенти в системата.
„ За всичките 42 години, в които работя, ми се е случвало един или два пъти да се разгневя на пациент, и го считам за неточност. Болният човек е в суматоха, той не вижда нищо друго. “ Думите са на Неда Диманова – здравна сестра с десетилетна процедура в „ Пирогов “.
Името ѝ през последните две седмици обиколи медиите, защото точно неин статус в обществените мрежи стана мотив за шумния политически скандал със съветника на министъра на защитата Мустафа Емин . В статуса се твърдеше, че Емин се е държал жестоко с медиците и е злоупотребил със служебното си състояние, с цел да бъде прегледано детето му по-бързо. Цитатът пък е от изявление, обещано преди години пред уеб страницата за здравни вести zdrave.net, и дава подтекст на събитията, който остана неизговорен.
Публичният спор сполучливо беше прикрепен във въпроса „ Споменал ли е Мустафа Емин министъра на опазването на здравето? “ и не съумя да помръдне оттова. Емин отхвърли обвиняванията, само че подаде оставка. Здравният министър Христо Хинков поддържа обществено „ сътрудниците от Пирогов “, само че и прояви схващане към бащата и разгласи, че счита случая за завършен.
Споменаването на министър пред вратите на незабавния кабинет обаче би трябвало да предизвика и други диспути - за детското опазване на здравето, за достъпа до незабавна и до неотложна помощ, за възходящите кадрови дефицити и (не)адекватното възнаграждение, за достойното място и на медиците, и на пациентите в системата. Защото експанзията в опазването на здравето – отвън съответния случай - е директно обвързвана с всички тези фактори и няма по какъв начин да бъде обсъждана изолирано от тях.
Насилието в опазването на здравето
Оказването на здравна помощ е активност с висок риск от попадане в конфликтна обстановка. Изследване на Световната здравна организация демонстрира, че сред 8% и 38% от директно работещите с пациенти са преживявали физическо принуждение в миналото в кариерата си.
До 62% доближава делът на медиците, претърпели някаква форма на принуждение
До 62% доближава делът на медиците, претърпели някаква форма на принуждение – включително вербално и психическо. Това слага медицинските специалности измежду най-рисковите във връзка с принуждение на работното място, и – наред с функционалността им да са от изгода на другите - изяснява високата сензитивност на работещите в бранша към всевъзможни форми на корист.
В същото време арогантността и вербалната експанзия при оказване на здравна помощ надалеч не всеки път идват от пациентите. Актуален и известен образец е казусът на Ани Стоянова , чиято 15-годишна щерка Даная умря точно в „ Пирогов “ преди месеци. в обществените мрежи, че е била обект на жестоко отношение, закани, даже физическо посягане от обособени представители на медицинския екип. Пред Свободна Европа Стоянова добави, че недоволството ѝ е взето насериозно от управлението на лечебното заведение, едвам след намесата на медиите.
В развитите здравни системи уменията за връзка с пациентите и техните близки са главен дирек както на образованието, по този начин и на практиката в медицинските специалности
В развитите здравни системи уменията за връзка с пациентите и техните близки са главен дирек както на образованието, по този начин и на практиката в медицинските специалности, и значим фактор за предварителна защита на споровете.
Основание за това е водещата философия, систематизирана при започване на този текст – че в връзките лекар–пациент, водещ е лекарят. Пациентът е изплашен, уязвим и подвластен, заради което лекарят или медицинският експерт е претрупан с отговорността да ръководи връзката и зараждащите от нея взаимоотношения. Нещо повече – тази връзка би трябвало да породи доверие, защото то е основно за триумфа на лекуването.
Ролята на системата във връзката доктор - пациент
В поддръжка на медиците в тази комплицирана задача следва да действа цялата система, осигурявайки им удобни условия за работа – задоволително личен състав, възможно работно време, организация, минимизираща времето за изчакване на пациентите и околните им, и позволяваща навременното им и съответно информиране.
Сред изискванията е също обезпечаването на опция медиците да получават както професионална, по този начин и психическа супервизия, и от време на време да минават образования за връзка с пациентите. Препоръчва се също да има построен механизъм за реакция при нападателни пациенти или придружители, с цел да бъде обезпечена сигурността на медиците при всевъзможни условия.
Ниското публично доверие в опазването на здравето затруднява в допълнение всеки обособен доктор в връзката му с неговите пациенти
За множеството български лечебни заведения обезпечаването на сходни удобни условия е предизвикателство. Нещо повече, ниското публично доверие в опазването на здравето затруднява в допълнение всеки обособен доктор в връзката му с неговите пациенти.
Организационните дефицити водят до претоварване и прегаряне на работещите от една страна, и до нараснала тревога и стрес у търсещите здравна помощ – от друга. Това важи в изключително висока степен в незабавните звена, където решенията най-често се вземат едностранно от медицинския екип под натиска на висока персонална отговорност и недостигащи личен състав, време и консумативи.
Отвъд това, което виждаме
Факт е, че сходни проблеми се следят в голям брой здравни системи по целия свят, успеваемостта на ограниченията за превъзмогването им обаче е друга. Оттам произтича и упованието, че взимащите решения в опазването на здравето ще погледнат оттатък политическите измерения на този обществен спор.
Наложително е най-сетне да стартират да се търсят решения оттатък политическото опълчване на въпросите за стесняващия се достъп до неотложна помощ на доста места в страната, даже в София, десетилетните проблеми с обслужването на незабавни случаи при деца, кадровия недостиг, добиващ апокалиптични измерения в незабавната медицина и в педиатрията, и не на последно място – правото на пациентите, макар систематичните проблеми, да получат навременна и качествена здравна помощ.
Ако това не се случи, след проблема „ Емин “ ще останат само обществения сеир и политическите злословия.
А това към този момент се е случвало прекалено много пъти.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
**Надежда Цекулова взе участие в основаването и в първото управление на " Да, България ". Напуска партията през 2018 г.
„ За всичките 42 години, в които работя, ми се е случвало един или два пъти да се разгневя на пациент, и го считам за неточност. Болният човек е в суматоха, той не вижда нищо друго. “ Думите са на Неда Диманова – здравна сестра с десетилетна процедура в „ Пирогов “.
Името ѝ през последните две седмици обиколи медиите, защото точно неин статус в обществените мрежи стана мотив за шумния политически скандал със съветника на министъра на защитата Мустафа Емин . В статуса се твърдеше, че Емин се е държал жестоко с медиците и е злоупотребил със служебното си състояние, с цел да бъде прегледано детето му по-бързо. Цитатът пък е от изявление, обещано преди години пред уеб страницата за здравни вести zdrave.net, и дава подтекст на събитията, който остана неизговорен.
Публичният спор сполучливо беше прикрепен във въпроса „ Споменал ли е Мустафа Емин министъра на опазването на здравето? “ и не съумя да помръдне оттова. Емин отхвърли обвиняванията, само че подаде оставка. Здравният министър Христо Хинков поддържа обществено „ сътрудниците от Пирогов “, само че и прояви схващане към бащата и разгласи, че счита случая за завършен.
Споменаването на министър пред вратите на незабавния кабинет обаче би трябвало да предизвика и други диспути - за детското опазване на здравето, за достъпа до незабавна и до неотложна помощ, за възходящите кадрови дефицити и (не)адекватното възнаграждение, за достойното място и на медиците, и на пациентите в системата. Защото експанзията в опазването на здравето – отвън съответния случай - е директно обвързвана с всички тези фактори и няма по какъв начин да бъде обсъждана изолирано от тях.
Насилието в опазването на здравето
Оказването на здравна помощ е активност с висок риск от попадане в конфликтна обстановка. Изследване на Световната здравна организация демонстрира, че сред 8% и 38% от директно работещите с пациенти са преживявали физическо принуждение в миналото в кариерата си.
До 62% доближава делът на медиците, претърпели някаква форма на принуждение
До 62% доближава делът на медиците, претърпели някаква форма на принуждение – включително вербално и психическо. Това слага медицинските специалности измежду най-рисковите във връзка с принуждение на работното място, и – наред с функционалността им да са от изгода на другите - изяснява високата сензитивност на работещите в бранша към всевъзможни форми на корист.
В същото време арогантността и вербалната експанзия при оказване на здравна помощ надалеч не всеки път идват от пациентите. Актуален и известен образец е казусът на Ани Стоянова , чиято 15-годишна щерка Даная умря точно в „ Пирогов “ преди месеци. в обществените мрежи, че е била обект на жестоко отношение, закани, даже физическо посягане от обособени представители на медицинския екип. Пред Свободна Европа Стоянова добави, че недоволството ѝ е взето насериозно от управлението на лечебното заведение, едвам след намесата на медиите.
В развитите здравни системи уменията за връзка с пациентите и техните близки са главен дирек както на образованието, по този начин и на практиката в медицинските специалности
В развитите здравни системи уменията за връзка с пациентите и техните близки са главен дирек както на образованието, по този начин и на практиката в медицинските специалности, и значим фактор за предварителна защита на споровете.
Основание за това е водещата философия, систематизирана при започване на този текст – че в връзките лекар–пациент, водещ е лекарят. Пациентът е изплашен, уязвим и подвластен, заради което лекарят или медицинският експерт е претрупан с отговорността да ръководи връзката и зараждащите от нея взаимоотношения. Нещо повече – тази връзка би трябвало да породи доверие, защото то е основно за триумфа на лекуването.
Ролята на системата във връзката доктор - пациент
В поддръжка на медиците в тази комплицирана задача следва да действа цялата система, осигурявайки им удобни условия за работа – задоволително личен състав, възможно работно време, организация, минимизираща времето за изчакване на пациентите и околните им, и позволяваща навременното им и съответно информиране.
Сред изискванията е също обезпечаването на опция медиците да получават както професионална, по този начин и психическа супервизия, и от време на време да минават образования за връзка с пациентите. Препоръчва се също да има построен механизъм за реакция при нападателни пациенти или придружители, с цел да бъде обезпечена сигурността на медиците при всевъзможни условия.
Ниското публично доверие в опазването на здравето затруднява в допълнение всеки обособен доктор в връзката му с неговите пациенти
За множеството български лечебни заведения обезпечаването на сходни удобни условия е предизвикателство. Нещо повече, ниското публично доверие в опазването на здравето затруднява в допълнение всеки обособен доктор в връзката му с неговите пациенти.
Организационните дефицити водят до претоварване и прегаряне на работещите от една страна, и до нараснала тревога и стрес у търсещите здравна помощ – от друга. Това важи в изключително висока степен в незабавните звена, където решенията най-често се вземат едностранно от медицинския екип под натиска на висока персонална отговорност и недостигащи личен състав, време и консумативи.
Отвъд това, което виждаме
Факт е, че сходни проблеми се следят в голям брой здравни системи по целия свят, успеваемостта на ограниченията за превъзмогването им обаче е друга. Оттам произтича и упованието, че взимащите решения в опазването на здравето ще погледнат оттатък политическите измерения на този обществен спор.
Наложително е най-сетне да стартират да се търсят решения оттатък политическото опълчване на въпросите за стесняващия се достъп до неотложна помощ на доста места в страната, даже в София, десетилетните проблеми с обслужването на незабавни случаи при деца, кадровия недостиг, добиващ апокалиптични измерения в незабавната медицина и в педиатрията, и не на последно място – правото на пациентите, макар систематичните проблеми, да получат навременна и качествена здравна помощ.
Ако това не се случи, след проблема „ Емин “ ще останат само обществения сеир и политическите злословия.
А това към този момент се е случвало прекалено много пъти.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
**Надежда Цекулова взе участие в основаването и в първото управление на " Да, България ". Напуска партията през 2018 г.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ