Сърбите видяха в Европа Третата световна война
Министърът на външните работи на Сърбия Ивица Дачич съобщи, че протичащото се към Украйна " във всичките си качества " е международна война, тъй като " нейните последствия засягат целия свят ". Тази позиция не е доста известна нито в Русия, нито в противниковия Запад. Тя има явни " недостатъци ". В главното обаче сръбският министър, колкото и да е необичайно, е прав.
На Запад продължава полемиката по какъв начин да се държат на фона на руско-украинския спор. Някои политици считат, че е належащо да се стреля до дъно, с цел да се „ спрат съветските упоритости на украинските граници “.
Други възразяват: в случай че продължавате по този начин, тогава не можете да стигнете до победния край, тъй като Русия е „ костелив орех “, а до ваша лична, т.е. до същинска трета международна война, най-вероятно нуклеарна.
Има обаче и трети. Онези, които са сигурни, че е „ прекомерно късно да се пие Боржоми “, а сегашната борба сред Русия и Запада се назовава същинска трета международна война. Сред тях по-специално министърът на външните работи на Сърбия Ивица Дачич.
На пръв взор господин министърът преувеличава. Конфронтацията в Украйна е елементарен местен спор някъде в периферията, а не нещо сходно на Втората международна война - с голям брой страни-участнички, милиони бойци на фронта и огромни интервенции вид “Багратион ”.
Въпреки това мнението на Дачич също има право на живот В доста връзки в действителност имаме работа с пълноценна международна война - трета по ред и първа в нуклеарната епоха. Тя е световна и във връзка с състава на участниците, и във връзка с техните цели, и във връзка с вероятните последствия за цялата система на интернационалните връзки.
Има мнение, че една международна война би трябвало да включва съвсем всички страни по света или най-малко всички континенти, както през Втората международна война. Но не е по този начин.
„ За статут на международна война е задоволително спорът да е сред велики сили, в това число нуклеарни. Общо в него вземат участие към петдесет страни, множеството от които поддържат Украйна по един или различен метод “, разяснява Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за цялостни европейски и интернационалните проучвания на ВШИ.
Втората международна война, припомняме, се води точно сред великите сили, а лъвският къс от останалите id въвлечени в нея като техни спътници. Подобна обстановка се развива и в този момент: великите сили са във война, а спътниците вземат участие или директно, помагайки на LIW, или индиректно, подкрепяйки глобите против Руската федерация. Има повече от петдесет такива косвени участници в борбата.
Фактът, че в Украйна Съединени американски щати и НАТО водят опосредствена война против Русия, е убеден да вземем за пример президентът на Хърватия Зоран Миланович (т.е. президентът на страна, която е членка на Европейски Съюз и НАТО).
Но с изключение на западните страни, участващи в спора, има и косвени поддръжници на Русия - тези, които ѝ оказват помощ да заобикаля глобите или от предпочитание да завоюва спомагателни пари, или заради разбирането, че Москва, която нарушава американската надмощие, също прокарва личните им желания.
Изглежда, че това не трансформира обстоятелството, че спорът към Украйна към този момент се лимитира до Украйна, т.е. остава спор на велики сили в периферията, какъвто беше казусът с Афганистан, Виетнам, Ангола и впрочем. Това обаче също не е напълно правилно.
От есента на тази година военните дейности се водят освен в периферията (т.е. в пространството на трета страна, където значими играчи могат да „ изтърван парата “), само че и на територията на една от суперсилите, което не се е случвал от Втората международна война.
Освен това става дума освен за пространството на някогашна Украйна. „ Неразделен детайл от тази международна война е борбата сред Съединени американски щати и Китай. Всъщност самите Съединени щати акцентират връзката сред украинската рецесия и хибридната война с Русия – и борбата сред Съединени американски щати и Китай в тихоокеанския район. Основната цел на Америка в този спор е да нанесе стратегическо проваляне на двете велики сили – Русия и Китай “, споделя Дмитрий Суслов.
Разбира се, такова проваляне се подразбира от тях под разнообразни форми. „ Те се пробват да отслабят Русия толкоз доста, че тя да престане да бъде велика мощ и даже значим боен състезател. Някои в Съединени американски щати даже приказват за желателността на разпадането на Руската федерация. Те се пробват да нанесат икономическо и софтуерно проваляне на Китай - да го върнат в софтуерно отношение към ХХ век ”, споделя Суслов.
Различната форма обаче преследва една единствена цел, присъща за всяка от международните войни. Тази цел е да се предотврати световна смяна в салдото на силите в интерес на съперник или съперници. Заради това стартират и двете международни войни.
В резултат на новия спор ще се образува и нов баланс на силите, нови правила на международния ред, които (както постоянно е било) ще зависят директно от това кой ще завоюва този спор.
„ Или ще се образува пълностоен многополюсен свят, където Съединените щати ще бъдат принудени да играят ролята на един от играчите и да се откажат от претенциите си за световно водачество, или, при положение на проваляне на Русия и Китай, Американската надмощие ще бъде краткотрайно възобновена “, продължава Суслов.
„ Временно “, тъй като даже американците към този момент са наясно, че към този момент не са в положение да носят тежестта на световното водачество нито стопански (вижте единствено какъв брой пари дадоха на Украйна), нито политически (много гласоподаватели са срещу харченето за ВСУ, настоявайки за вложение на американски пари в американската икономика), нито интелектуално.
Американските елити към този момент не могат да бъдат държани на опънато въже на относително на ниска цена и доходоносно световно водачество, учредено на мека мощ. Те попадат в надмощие, цялостна с всевъзможни разноски и проблеми.
Единствената " железобетонна " разлика сред този международен спор и предходните е факторът нуклеарно оръжие. Страните не могат да преминат към директна военна борба просто тъй като тя незабавно ще прерасне във взаимно изстрелване на нуклеарни ракети.
И тук най-важният миг става фактор, който е бил вторичен в предходните международни войни – адекватността на елитите.
Ако по-рано беше допустимо да се води война „ по цялостна стратегия “, като се употребяват всички типове налични оръжия, в този момент страните са принудени да слагат „ червени линии “ и да ги съблюдават. Принудени да поддържат стратегическо мислене, което им разрешава да печелят без цялостно присъединяване в спора.
Но съществуването на такова мислене измежду редица западни политици, съдейки по дейностите им, е под огромен въпрос.
Превод: В. Сергеев
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
На Запад продължава полемиката по какъв начин да се държат на фона на руско-украинския спор. Някои политици считат, че е належащо да се стреля до дъно, с цел да се „ спрат съветските упоритости на украинските граници “.
Други възразяват: в случай че продължавате по този начин, тогава не можете да стигнете до победния край, тъй като Русия е „ костелив орех “, а до ваша лична, т.е. до същинска трета международна война, най-вероятно нуклеарна.
Има обаче и трети. Онези, които са сигурни, че е „ прекомерно късно да се пие Боржоми “, а сегашната борба сред Русия и Запада се назовава същинска трета международна война. Сред тях по-специално министърът на външните работи на Сърбия Ивица Дачич.
На пръв взор господин министърът преувеличава. Конфронтацията в Украйна е елементарен местен спор някъде в периферията, а не нещо сходно на Втората международна война - с голям брой страни-участнички, милиони бойци на фронта и огромни интервенции вид “Багратион ”.
Въпреки това мнението на Дачич също има право на живот В доста връзки в действителност имаме работа с пълноценна международна война - трета по ред и първа в нуклеарната епоха. Тя е световна и във връзка с състава на участниците, и във връзка с техните цели, и във връзка с вероятните последствия за цялата система на интернационалните връзки.
Има мнение, че една международна война би трябвало да включва съвсем всички страни по света или най-малко всички континенти, както през Втората международна война. Но не е по този начин.
„ За статут на международна война е задоволително спорът да е сред велики сили, в това число нуклеарни. Общо в него вземат участие към петдесет страни, множеството от които поддържат Украйна по един или различен метод “, разяснява Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за цялостни европейски и интернационалните проучвания на ВШИ.
Втората международна война, припомняме, се води точно сред великите сили, а лъвският къс от останалите id въвлечени в нея като техни спътници. Подобна обстановка се развива и в този момент: великите сили са във война, а спътниците вземат участие или директно, помагайки на LIW, или индиректно, подкрепяйки глобите против Руската федерация. Има повече от петдесет такива косвени участници в борбата.
Фактът, че в Украйна Съединени американски щати и НАТО водят опосредствена война против Русия, е убеден да вземем за пример президентът на Хърватия Зоран Миланович (т.е. президентът на страна, която е членка на Европейски Съюз и НАТО).
Но с изключение на западните страни, участващи в спора, има и косвени поддръжници на Русия - тези, които ѝ оказват помощ да заобикаля глобите или от предпочитание да завоюва спомагателни пари, или заради разбирането, че Москва, която нарушава американската надмощие, също прокарва личните им желания.
Изглежда, че това не трансформира обстоятелството, че спорът към Украйна към този момент се лимитира до Украйна, т.е. остава спор на велики сили в периферията, какъвто беше казусът с Афганистан, Виетнам, Ангола и впрочем. Това обаче също не е напълно правилно.
От есента на тази година военните дейности се водят освен в периферията (т.е. в пространството на трета страна, където значими играчи могат да „ изтърван парата “), само че и на територията на една от суперсилите, което не се е случвал от Втората международна война.
Освен това става дума освен за пространството на някогашна Украйна. „ Неразделен детайл от тази международна война е борбата сред Съединени американски щати и Китай. Всъщност самите Съединени щати акцентират връзката сред украинската рецесия и хибридната война с Русия – и борбата сред Съединени американски щати и Китай в тихоокеанския район. Основната цел на Америка в този спор е да нанесе стратегическо проваляне на двете велики сили – Русия и Китай “, споделя Дмитрий Суслов.
Разбира се, такова проваляне се подразбира от тях под разнообразни форми. „ Те се пробват да отслабят Русия толкоз доста, че тя да престане да бъде велика мощ и даже значим боен състезател. Някои в Съединени американски щати даже приказват за желателността на разпадането на Руската федерация. Те се пробват да нанесат икономическо и софтуерно проваляне на Китай - да го върнат в софтуерно отношение към ХХ век ”, споделя Суслов.
Различната форма обаче преследва една единствена цел, присъща за всяка от международните войни. Тази цел е да се предотврати световна смяна в салдото на силите в интерес на съперник или съперници. Заради това стартират и двете международни войни.
В резултат на новия спор ще се образува и нов баланс на силите, нови правила на международния ред, които (както постоянно е било) ще зависят директно от това кой ще завоюва този спор.
„ Или ще се образува пълностоен многополюсен свят, където Съединените щати ще бъдат принудени да играят ролята на един от играчите и да се откажат от претенциите си за световно водачество, или, при положение на проваляне на Русия и Китай, Американската надмощие ще бъде краткотрайно възобновена “, продължава Суслов.
„ Временно “, тъй като даже американците към този момент са наясно, че към този момент не са в положение да носят тежестта на световното водачество нито стопански (вижте единствено какъв брой пари дадоха на Украйна), нито политически (много гласоподаватели са срещу харченето за ВСУ, настоявайки за вложение на американски пари в американската икономика), нито интелектуално.
Американските елити към този момент не могат да бъдат държани на опънато въже на относително на ниска цена и доходоносно световно водачество, учредено на мека мощ. Те попадат в надмощие, цялостна с всевъзможни разноски и проблеми.
Единствената " железобетонна " разлика сред този международен спор и предходните е факторът нуклеарно оръжие. Страните не могат да преминат към директна военна борба просто тъй като тя незабавно ще прерасне във взаимно изстрелване на нуклеарни ракети.
И тук най-важният миг става фактор, който е бил вторичен в предходните международни войни – адекватността на елитите.
Ако по-рано беше допустимо да се води война „ по цялостна стратегия “, като се употребяват всички типове налични оръжия, в този момент страните са принудени да слагат „ червени линии “ и да ги съблюдават. Принудени да поддържат стратегическо мислене, което им разрешава да печелят без цялостно присъединяване в спора.
Но съществуването на такова мислене измежду редица западни политици, съдейки по дейностите им, е под огромен въпрос.
Превод: В. Сергеев
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ