Минималната заплата скача до 850 лв. от януари, ако се приложи евродиректива
Минималната заплата може да стане 850 лева от началото на 2023 година Това ще стане факт, в случай че образувано след изборите държавно управление приложи допустимо най-стриктно новата инструкция на Европейски Съюз за установяване на съответни минимални хонорари в страните членки. Директивата беше призната в сряда от Европейския парламент с огромно болшинство. 505 членове на Народното събрание гласоподаваха “за ”, единствено 92 гласа бяха “против ” и 44 “въздържал се ”.
“Хората в действителност се борят да свързват двата края. Нямаме време за губене, работата би трябвало още веднъж да се отплаща ”, сподели при разискванията в европарламента депутатът и съдокладчик по директивата Агнес Йонгериус.
Според директивата страните членки на Европейски Съюз би трябвало да вкарат ограничения, с цел да подсигуряват постоянното и навреме актуализиране на минималните заплати, с цел да се резервира тяхната адекватност. Като се показва, че задачата е да се подсигурява заслужен живот. Това значи при висока инфлация да се подвигат и минималните заплати.
Но директивата на Европейски Съюз не вкарва обвързване за страните членки да усилят минималните заплати, нито дава точна формула за определянето им. Вместо това в директивата е записано, че критерии като 50% от среднта заплата за страната или 60% от медианната заплата, може да се употребяват като критерии за това дали минималната заплата в една стана е съответна. Медианната заплата е тази, при която тъкмо половината от работещите получават по-малка заплата, а другата половина взимат по-голяма. Медианната заплата е доста по-ниска от междинната, тъй като има малцина хора с извънредно високи заплати, което подвига и равнището на междинната заплата, само че оказва по-малко въздействие върху медианната.
Дори държавното управление да реши минималната заплата да бъде определяна като 50% от междинната за страната, още веднъж има разнообразни благоприятни условия за пояснение. Например дали ще се използавт последните налични данни за междинната заплата, или последните данни за една цяла година. Като в директивата на Европейски Съюз не е посочено кои данни би трябвало да бъдат употребявани.
Служебният министър на труда и обществената политика Лазар Лазаров не от дълго време сподели, че служебното държавно управление ще предложи минимална заплата от 770 лева Тя е сметната като 50% от междинната месечна заплата за цялата предходна година, т.е. за 2020 г.
Ако тя влезе в действие от 1 януари 2023 година действително ще бъде избрана на база на заплатите, които са получавани две години по-рано. А като се има поради, че би трябвало да работи до 1 януари 2024 година, се оказва че за минималната заплата за декември 2023 година са употребявани данни за получаваните заплати три години по-рано. Което при висока инфлация и бързо изменящи се цени не е доста правилно. И опонира на условието на евродирективата за “своевременно актуализиране на минималните заплати, с цел да се резервира тяхната адекватност ”. Според последните данни на Национален статистически институт междинната заплата за юни е 1710 лева А 50 на 100 от нея вършат 855 лева.
От общественото министерство са създали и още един вид за установяване на минималната заплата. Той планува при спад на стопанската система минималната заплата да е 45% от междинната за две години обратно, само че не по-малка от миналогодишната. В този случай обаче, в случай че през 2023 година има спад на стопанската система, минималната заплата за 2024 година няма да бъде нараснала, макар че тогава стопанската система към този момент може да е излязла от рецесията и приходите на хората да порастват нагоре.
“Хората в действителност се борят да свързват двата края. Нямаме време за губене, работата би трябвало още веднъж да се отплаща ”, сподели при разискванията в европарламента депутатът и съдокладчик по директивата Агнес Йонгериус.
Според директивата страните членки на Европейски Съюз би трябвало да вкарат ограничения, с цел да подсигуряват постоянното и навреме актуализиране на минималните заплати, с цел да се резервира тяхната адекватност. Като се показва, че задачата е да се подсигурява заслужен живот. Това значи при висока инфлация да се подвигат и минималните заплати.
Но директивата на Европейски Съюз не вкарва обвързване за страните членки да усилят минималните заплати, нито дава точна формула за определянето им. Вместо това в директивата е записано, че критерии като 50% от среднта заплата за страната или 60% от медианната заплата, може да се употребяват като критерии за това дали минималната заплата в една стана е съответна. Медианната заплата е тази, при която тъкмо половината от работещите получават по-малка заплата, а другата половина взимат по-голяма. Медианната заплата е доста по-ниска от междинната, тъй като има малцина хора с извънредно високи заплати, което подвига и равнището на междинната заплата, само че оказва по-малко въздействие върху медианната.
Дори държавното управление да реши минималната заплата да бъде определяна като 50% от междинната за страната, още веднъж има разнообразни благоприятни условия за пояснение. Например дали ще се използавт последните налични данни за междинната заплата, или последните данни за една цяла година. Като в директивата на Европейски Съюз не е посочено кои данни би трябвало да бъдат употребявани.
Служебният министър на труда и обществената политика Лазар Лазаров не от дълго време сподели, че служебното държавно управление ще предложи минимална заплата от 770 лева Тя е сметната като 50% от междинната месечна заплата за цялата предходна година, т.е. за 2020 г.
Ако тя влезе в действие от 1 януари 2023 година действително ще бъде избрана на база на заплатите, които са получавани две години по-рано. А като се има поради, че би трябвало да работи до 1 януари 2024 година, се оказва че за минималната заплата за декември 2023 година са употребявани данни за получаваните заплати три години по-рано. Което при висока инфлация и бързо изменящи се цени не е доста правилно. И опонира на условието на евродирективата за “своевременно актуализиране на минималните заплати, с цел да се резервира тяхната адекватност ”. Според последните данни на Национален статистически институт междинната заплата за юни е 1710 лева А 50 на 100 от нея вършат 855 лева.
От общественото министерство са създали и още един вид за установяване на минималната заплата. Той планува при спад на стопанската система минималната заплата да е 45% от междинната за две години обратно, само че не по-малка от миналогодишната. В този случай обаче, в случай че през 2023 година има спад на стопанската система, минималната заплата за 2024 година няма да бъде нараснала, макар че тогава стопанската система към този момент може да е излязла от рецесията и приходите на хората да порастват нагоре.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ