Африка зове Русия на помощ
Миналия петък, сега, когато, говорейки в Кремъл във връзка присъединението на четирите някогашни украински области към Русия, Владимир Путин сподели, че Западът е подготвен да премине през всичко, с цел да резервира неоколониалната система, а ние сме „ горди, че през ХХ век нашата страна беше тази, която оглави антиколониалното придвижване “, в Буркина Фасо беше осъществен прелом. Военните, водени от 34-годишния капитан Ибрахим Траоре, поеха властта, като отстраниха полковник Пол-Анри Дамиба, който беше доведен на власт от самите тях през януари.
Основното обвиняване против него беше, че не е съумял да се оправи с ислямистките групировки, които управляват една трета от страната.
Но по улиците на столицата на страната Уагадугу прозвучаха други лозунги: " Франция се храни с кръвта на африканците ", " Русия - или никой! Франция - в боклука ".
Тук-там проблясваха съветски флагове, имаше клюки, че сваленият президент се е укрил във френското посолство или във френската военна база, само че в последна сметка той просто подаде оставка и напусна страната. Нима Африка чу Путин и въстана против неоколониализма?
Въпреки че американските разследващи организации предизвестиха още през лятото, че Буркина Фасо ще бъде идната цел на Русия в Африка (след Централноафриканската република и Мали), е ясно, че Москва сигурно няма нищо общо с преврата. Нашите военни и бойци от частни военни компании не са стъпвали в Буркина Фасо и единствено шест дни преди преврата Сергей Лавров се срещна с Дамиба в Ню Йорк, с цел да обсъдят укрепването на съдействието. След преврата новите управляващи обявиха, че някогашният президент има проекти да употребява нови съдружници в битката против ислямистите - и това незабавно беше възприето като намек към Русия. Новият водач Траоре, отказвайки военна помощ от Франция, се избъзика с френските медии:
" Имам усещането, че официалното съобщение ви разстройва доста. Но не се тормозете. Днес имаме други сътрудници, които са подготвени да ни поддържат. И това не е единствено Русия. Въпреки че Русия играе значима роля, въобще не е нужно да се обръща цялото внимание на Русия ".
Да, от предходната година наши военни специалисти участват в Мали, прилежаща на Буркина Фасо, откакто военните пристигнаха на власт там, оповестиха отвод от услугите на френския боен контингент. Да, през последните години Франция губи позициите си в Западна Африка – в някогашните си колонии, които към момента са в най-разнообразна взаимозависимост от Париж – а Русия укрепва. Но всичко стартира не от този район, а с появяването ни преди няколко години в разкъсваната от революция ЦАР. Последва Мали, а в този момент може би Буркина Фасо. Руснаците ли идват, или африканците ни викат?
Всички дружно - Африка от дълго време е място за битка на великите сили. Съединени американски щати и Китай, Франция и Турция, Саудитска Арабия и Англия, даже Япония с Южна Корея и Бразилия - имат там своите ползи. Ясно е, че ползите на Запада са най-сериозни и многостранни, само че през последните десетилетия Китай влага доста пари в Африка, увеличавайки от ден на ден наличието си там.
Интересът към Африка се дължи освен на обстоятелството, че това е последният континент в света с интензивно разрастващ се потребителски пазар (повече от милиард души ще се удвоят през идващите десетилетия, т.е. ще има повече потребители), само че и от битката за минерали, най-вече редки земни метали. Те са нужни за високотехнологичните промишлености, в това число военните. Следователно битката за Африка единствено ще се изостря - и измежду тези, които претендират за нейното благосъстояние, ще се образуват най-странни обединения.
В този смисъл Русия има едно доста значимо преимущество: нашата история. Ние в действителност бяхме силата, която най-активно оказа помощ на африканците както да се борят за самостоятелност, по този начин и да си стъпят на краката, откакто я получиха. През 60-80-те години Съюз на съветските социалистически републики и Китай (но в по-малка степен) бяха главните съдружници на огромен брой африкански страни, създавайки промишленост, обучавайки личен състав, доставяйки оръжия. Европа и Съединени американски щати направиха същото, само че при доста по-тежки условия, в действителност за сметка на опазване (или придобиване - както в американския случай) на надзор над страната, т.е. отвод от самостоятелност. Съюз на съветските социалистически републики, макар цялата си социалистическа идеология (която доста африкански страни възприеха - и освен с цел да угодят на Москва) беше в доста връзки по-удобна за партньорство: не изискваше надзор върху естествените запаси и финансовите потоци. Провалът на социалистическите опити в Африка не се дължи на обстоятелството, че Москва постанова комунистическите правила, а на обстоятелството, че самите млади водачи на тези страни се стремят към революционна промяна на всичко и всичко, без да обръщат внимание на действителната обстановка..
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики африканските страни със социалистическа ориентировка изоставиха марксизма-ленинизма, само че Западът, заради неналичието на геополитическа конкуренция, не донесе разцвет и ред на тяхната земя. А последователното нахлуване на Китай накара Запада да се върне към дейна интервенция в африканските каузи, с цел да противодейства на Пекин. И тези сили, които се пробваха да изградят същинско африканско единение, като полковник Кадафи, който влага големи суми пари в плана за създаване на Африканския съюз, т.е. Африка за африканците. Възползвайки се от вътрешните разтърсвания в Либия, Западът унищожи страната, само че в последна сметка получи както усилване на ислямизма в граничещата с него Западна Африка, по този начин и дестабилизирането на огромна част от така и така нестабилните страни в района.
А по-късно Русия стартира интензивно да ускорява въздействието си в Африка – с стопански планове, с доставки на оръжие, с образуване на образование на специфичните сили. Всъщност Русия се трансформира в опция, на първо място на Франция, защото нейните някогашни колонии бяха в най-трудно състояние (например, заради усилването на ислямисткото въздействие в районите, всички междуетнически и сепаратистки проблеми се изостриха). Икономическото и военно наличие на Русия в Западна Африка е несравнимо с френското, наклонността е значима.
И паметта, която го подхранва: в разнообразни африкански страни помнят добре съдействието, което беше със Съюз на съветските социалистически републики, антиколониалната битка, която страната ни поддържаше. Африканците желаят да се уверят, че могат да вземат решение проблемите си сами, само че е ясно, че това е още доста надалеч, както на национално, по този начин и на районно равнище, т.е. в границите на Африканския съюз. За да се върви в тази посока, е належащо да се понижи зависимостта от някогашните майки, да се изберат верните съдружници - а Русия има репутацията на тъкмо такава мощ. Тя е страна, с която останалите, работейки, не рискуват да скочат от бодил на глог, т.е. да се отърват от френската тирания, с цел да бъдат подчинени на руснаците. Разбира се, руснаците също търсят облага от употребата на находищата или доставката на оръжия, само че те не третират африканците като марионетки и жители втора класа.
Нещо повече, за западните елити руснаците не се разграничават от африканците: ние сме същият обект на операция, послушание и употреба. Но Русия има силата да се опълчи и даже да стартира да построява лична игра, до момента в който африканските страни към този момент могат да балансират единствено сред ползите на външните сили. Знаейки в това време, че не всички бели са идентични, и правейки своя избор в интерес на някой, който един път към този момент е потвърдил своята надеждност и с който има обща цел - построяването на постзападен, постколониален свят.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Основното обвиняване против него беше, че не е съумял да се оправи с ислямистките групировки, които управляват една трета от страната.
Но по улиците на столицата на страната Уагадугу прозвучаха други лозунги: " Франция се храни с кръвта на африканците ", " Русия - или никой! Франция - в боклука ".
Тук-там проблясваха съветски флагове, имаше клюки, че сваленият президент се е укрил във френското посолство или във френската военна база, само че в последна сметка той просто подаде оставка и напусна страната. Нима Африка чу Путин и въстана против неоколониализма?
Въпреки че американските разследващи организации предизвестиха още през лятото, че Буркина Фасо ще бъде идната цел на Русия в Африка (след Централноафриканската република и Мали), е ясно, че Москва сигурно няма нищо общо с преврата. Нашите военни и бойци от частни военни компании не са стъпвали в Буркина Фасо и единствено шест дни преди преврата Сергей Лавров се срещна с Дамиба в Ню Йорк, с цел да обсъдят укрепването на съдействието. След преврата новите управляващи обявиха, че някогашният президент има проекти да употребява нови съдружници в битката против ислямистите - и това незабавно беше възприето като намек към Русия. Новият водач Траоре, отказвайки военна помощ от Франция, се избъзика с френските медии:
" Имам усещането, че официалното съобщение ви разстройва доста. Но не се тормозете. Днес имаме други сътрудници, които са подготвени да ни поддържат. И това не е единствено Русия. Въпреки че Русия играе значима роля, въобще не е нужно да се обръща цялото внимание на Русия ".
Да, от предходната година наши военни специалисти участват в Мали, прилежаща на Буркина Фасо, откакто военните пристигнаха на власт там, оповестиха отвод от услугите на френския боен контингент. Да, през последните години Франция губи позициите си в Западна Африка – в някогашните си колонии, които към момента са в най-разнообразна взаимозависимост от Париж – а Русия укрепва. Но всичко стартира не от този район, а с появяването ни преди няколко години в разкъсваната от революция ЦАР. Последва Мали, а в този момент може би Буркина Фасо. Руснаците ли идват, или африканците ни викат?
Всички дружно - Африка от дълго време е място за битка на великите сили. Съединени американски щати и Китай, Франция и Турция, Саудитска Арабия и Англия, даже Япония с Южна Корея и Бразилия - имат там своите ползи. Ясно е, че ползите на Запада са най-сериозни и многостранни, само че през последните десетилетия Китай влага доста пари в Африка, увеличавайки от ден на ден наличието си там.
Интересът към Африка се дължи освен на обстоятелството, че това е последният континент в света с интензивно разрастващ се потребителски пазар (повече от милиард души ще се удвоят през идващите десетилетия, т.е. ще има повече потребители), само че и от битката за минерали, най-вече редки земни метали. Те са нужни за високотехнологичните промишлености, в това число военните. Следователно битката за Африка единствено ще се изостря - и измежду тези, които претендират за нейното благосъстояние, ще се образуват най-странни обединения.
В този смисъл Русия има едно доста значимо преимущество: нашата история. Ние в действителност бяхме силата, която най-активно оказа помощ на африканците както да се борят за самостоятелност, по този начин и да си стъпят на краката, откакто я получиха. През 60-80-те години Съюз на съветските социалистически републики и Китай (но в по-малка степен) бяха главните съдружници на огромен брой африкански страни, създавайки промишленост, обучавайки личен състав, доставяйки оръжия. Европа и Съединени американски щати направиха същото, само че при доста по-тежки условия, в действителност за сметка на опазване (или придобиване - както в американския случай) на надзор над страната, т.е. отвод от самостоятелност. Съюз на съветските социалистически републики, макар цялата си социалистическа идеология (която доста африкански страни възприеха - и освен с цел да угодят на Москва) беше в доста връзки по-удобна за партньорство: не изискваше надзор върху естествените запаси и финансовите потоци. Провалът на социалистическите опити в Африка не се дължи на обстоятелството, че Москва постанова комунистическите правила, а на обстоятелството, че самите млади водачи на тези страни се стремят към революционна промяна на всичко и всичко, без да обръщат внимание на действителната обстановка..
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики африканските страни със социалистическа ориентировка изоставиха марксизма-ленинизма, само че Западът, заради неналичието на геополитическа конкуренция, не донесе разцвет и ред на тяхната земя. А последователното нахлуване на Китай накара Запада да се върне към дейна интервенция в африканските каузи, с цел да противодейства на Пекин. И тези сили, които се пробваха да изградят същинско африканско единение, като полковник Кадафи, който влага големи суми пари в плана за създаване на Африканския съюз, т.е. Африка за африканците. Възползвайки се от вътрешните разтърсвания в Либия, Западът унищожи страната, само че в последна сметка получи както усилване на ислямизма в граничещата с него Западна Африка, по този начин и дестабилизирането на огромна част от така и така нестабилните страни в района.
А по-късно Русия стартира интензивно да ускорява въздействието си в Африка – с стопански планове, с доставки на оръжие, с образуване на образование на специфичните сили. Всъщност Русия се трансформира в опция, на първо място на Франция, защото нейните някогашни колонии бяха в най-трудно състояние (например, заради усилването на ислямисткото въздействие в районите, всички междуетнически и сепаратистки проблеми се изостриха). Икономическото и военно наличие на Русия в Западна Африка е несравнимо с френското, наклонността е значима.
И паметта, която го подхранва: в разнообразни африкански страни помнят добре съдействието, което беше със Съюз на съветските социалистически републики, антиколониалната битка, която страната ни поддържаше. Африканците желаят да се уверят, че могат да вземат решение проблемите си сами, само че е ясно, че това е още доста надалеч, както на национално, по този начин и на районно равнище, т.е. в границите на Африканския съюз. За да се върви в тази посока, е належащо да се понижи зависимостта от някогашните майки, да се изберат верните съдружници - а Русия има репутацията на тъкмо такава мощ. Тя е страна, с която останалите, работейки, не рискуват да скочат от бодил на глог, т.е. да се отърват от френската тирания, с цел да бъдат подчинени на руснаците. Разбира се, руснаците също търсят облага от употребата на находищата или доставката на оръжия, само че те не третират африканците като марионетки и жители втора класа.
Нещо повече, за западните елити руснаците не се разграничават от африканците: ние сме същият обект на операция, послушание и употреба. Но Русия има силата да се опълчи и даже да стартира да построява лична игра, до момента в който африканските страни към този момент могат да балансират единствено сред ползите на външните сили. Знаейки в това време, че не всички бели са идентични, и правейки своя избор в интерес на някой, който един път към този момент е потвърдил своята надеждност и с който има обща цел - построяването на постзападен, постколониален свят.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ