Миналата седмица темата за рекордно лошия успех на седмокласниците по

Миналата седмица тематиката за рекордно неприятния триумф на седмокласниците по математика напомни, че на голяма част от българските възпитаници им липсват основни умения, с цел да могат да оцелеят в актуалния свят. По-долу ще можете да прочетете една история, която като че ли се развива на инат на предходните две събития. За 15-те третокласници от класа на Лалка Генкова математиката не просто не е страшна, тя е детска игра. А фактът, че децата до едно са от ромски генезис и учат в дребното карловско главно учебно заведение " Райно Попович ", не би трябвало да изненадва никого. Защото когато си предан преподавател, податлив да опитва нови способи на преподаване, получаваш съответна поддръжка от шефа си и търсиш непрекъснато хрумвания извън, невъзможните неща стартират да наподобяват доста по-постижими.

 В спретнатата класна стая на Лалка Генкова царува ред. Но не от оня, който би трябвало да бъде налаган с ядосани погледи. Децата знаят какво би трябвало да вършат, а учителката се стопира при всеки и ревизира написаното в тетрадките. От време на време изпраща някого на дъската, до момента в който споделя идната задача. Тя е за Данчо, който счита какъв брой круши ще има в щайгата, в случай че към петте, които са вътре, прибавим още осем. Но задачата не свършва дотук - госпожа Генкова задава въпроса по различен метод, без да трансформира изискването, а незнайното число. По този метод децата виждат разнообразни подходи към една и съща задача. Освен това учителката непрекъснато задава въпроси, само че в никакъв случай не споделя отговори. Учениците би трябвало сами да доближат до тях, даже да сгрешат няколко пъти. Грешките не се санкционират, тъкмо противоположното - насърчават се тези деца, които не ги е боязън да опитат да отговорят на въпросите. А при верен отговор следва хвалба.

 В края на образователната година надали на някого му се учи кой знае какъв брой, най-малкото пък на рожденика Манол. Това не му пречи обаче пръв да пусне химикалката, откакто е решил последната задача от жълтата тетрадка JUMP Math, която стои разтворена пред него и останалите му съученици. Дори не си прави труда да подвига ръка - госпожа Генкова към този момент няколко пъти го е вдигнала на дъската и той е решил задачата безпогрешно. Не всички са толкоз бързи с решенията обаче. Юсеин, момчето, което стои пред Манол, няколко пъти поглежда през рамо към тетрадката на съученика си. Манол не се тормози да му изясни решението си и обратно на нормалната процедура двете момчета не са осъдени за " подсещане ". Лалка Генкова знае, че както за отличника Манол, по този начин и за Юсеин, който има потребност от малко наваксване, а и за останалите им съученици, взаимопомощта би довела до доста по-плодотворни резултати.

Какво е JUMP Math

 Системата за преподаване JUMP (Junior Undiscovered Math Prodigies - Млади неоткрити математически гении) е основана от канадския математик и драматург Джон Майтън преди 15 години. Тя не трансформира програмата и материала, а отношението на учителя към децата, както и отношението на децата към учителя и математиката. В часовете по JUMP учителят прави обзор на урока, а по-късно го разрушава на дребни логичен хапки, които учениците могат да поемат, дружно с съответна процедура. Методът е отличен като една от най-хубавите просветителни нововъведения в света. В България се популяризира от Института за прогресивно обучение. Тази година с помощта на извоювано финансиране от фондация " Америка за България " към 300 нови български учители са минали образования по JUMP. С това общият брой на подготвените учители е над 800 души, като сега 120 от тях преподават на над 2 хиляди възпитаници в цялата страна.

Важно е да се бърка

  " В нашия метод на мислене ние търсим да покажем единствено най-големите си триумфи. Страхуваме се от грешките си и желаеме да демонстрираме единствено най-хубавото ", споделя Евелина Миленова, методист в Института за прогресивно обучение (ИПО), който приспособява и популяризира в България новаторския способ за преподаване на математика JUMP Math. Миленова е безапелационна, че това не е най-ползотворният способ за образование. Много по-важни са окуражаващата среда, поддръжката от учителя, даването на противоположна връзка, ученето малко по малко. Това са и основните съставки в системата JUMP Math, чийто създател е канадският математик и драматург Джон Майтън. С нейна помощ екипът на ИПО желае да реализира задачата си - да няма български възпитаник, който да не е първенец по математика.

 Според Миленова моделът на преподаване, който господства в образованието в България, не разрешава задоволително директна противоположна връзка към всеки възпитаник. Урокът първо се предава, следват домашните, а след това - изпит. Докато се затвори този цикъл, е изцяло допустимо остарелият материал да бъде пропуснат - както се потвърди и от резултатите от външното оценяване след седми клас. Тя счита, че наклонността да се концентрираме главно върху наличието на учебниците лишава отговорността за процеса на учене от учителя. " По системата JUMP Math в класа има един учебник и той е у учителя от самото начало ", споделя Евелина и добавя: " Работа на учителя е да се учи от самото начало, да търси логичност, да бъде сръчен в преподаването. А в този момент се работи по общоприета методика, вместо да се акцентира на самоинициативата на учителя да излезе отвън рамката. "

 В системи като българската, които са привикнали да разделят учениците на отличници и всички останали, по-бавният метод на работа на класа може да се стори чудноват. Но задачата на JUMP Math не е наложително да основава олимпийци (макар че децата, които се оправят задоволително добре и бързо със дилемите, са подтиквани да вземат решение повече и по-бързо), а да обезпечи функционалната математическа просветеност на целия клас. Основният аршин за триумф по модела не е за какъв брой време ще бъдат решени дилемите, нито пък какъв брой страници от тетрадката ще бъдат минати, а това учениците сами да съумеят да доближат до вярното решение. По думите на Евелина Миленова се разчита най-много на детайла на инспекция сега на решение на задачата. " Оставяш учениците сами да се учат от грешките си ", споделя тя. Самите неточности пък се поправят дискретно или посредством въпрос, който да накара учениците да се поправят сами. Този на пръв взор елементарен способ прави доста значима работа - кара учениците да се почувстват задоволително уверени в личните си качества. Миленова обръща внимание на " груповата просветеност ", която децата развиват, като учат по този способ, дружно с толерантността и съпричастността един към различен. Лалка Генкова удостоверява думите й - тя усеща какъв брой по-различно се държат децата едно към друго, откогато е почнала да им преподава по новия способ преди три години. Всъщност казусът на третокласниците от " Райно Попович " е неповторим - когато завършат своето начално обучение следващата година, децата ще станат едни от първите възпитаници, минали през първите четири години от образованието си по математика с канадската система.

 Ефектът от новаторския способ се вижда и в нарасналото самочувствието на децата в учебно заведение, в по-доброто им показване и по други предмети и в по-редките прояви на нападателно държание. Учениците от класа на Лалка Генкова да вземем за пример четат извънредно безпрепятствено текстовете на дилемите си, а учителката им споделя, че с пенсионираната библиотекарка непрекъснато търсят нови книжки, с които да изпълнят дребната библиотека на учебното заведение, тъй като ползата е огромен.

Изпратете най-лошите учители

 Но кой преподавател е подготвен да промени напълно метода, по който преподава? Не всеки, е откровеният отговор. Учители като Лалка Генкова са малцинство, счита Евелина Миленова. Според нея мотивацията на учителите да се причислят към програмата JUMP Math постоянно е била друга. " Едни желаят да разнообразят методите си на преподаване, други - да станат по-ефективни, а трети - да отидат на образование за сметка на учебното заведение ", усмихва се тя. Но с годините главната причина се трансформира. " Преди учителите идваха повече от любознание. Сега осъзнават, че сходен модел им е необходим, в случай че желаят да съумеят да научат доста от децата на нещо въобще ", споделя Евелина Миленова. Лалка Генкова споделя, че постоянно е гледала да се движи в крайник с новите трендове в образованието. От родственици, които живеят в Лондон, да вземем за пример схваща за методите, които британските учители употребяват.

  " Казвам на шефовете: " Изпратете ми най-лошите си учители ", смее се Евелина. Причината е, че хората с по-малко опит, които са по-несигурни в знанията си, се приспособяват по-добре към новия способ на преподаване. Обученията на ИПО залагат освен на спецификите на JUMP Math, а и на базови знания, които са нужни за сполучливото преподаване. Защото, с цел да преподаваш качествено, би трябвало самичък да разбираш материала идеално, да можеш да играеш с него, счита Евелина.

  В канадските учебни заведения, където JUMP Math се ползва към този момент повече от десетилетие, се следи два пъти по-бързо придвижване на учениците, които учат по системата, спрямо останалите. Според Евелина Миленова, като се изключи че методът стартира да се възприема като естествена опция на общоприетото образование по математика, от по-голямото му разпространяване следва още един позитивен аспект - ще могат да бъдат събирани съответни данни за триумфа на външното оценяване на класовете, минали образованието си по системата. Това ще разреши обективно да се сравнят достиженията на учениците, които учат математика по новия способ, и техните връстници. При най-хубавия сюжет, в случай че децата, обучавани по JUMP Math, съумеят да изкарат по-добри оценки, това би трябвало да накара обществените институции да подтикват внедряването на положителните практики във всички учебни заведения. Но Евелина Миленова е наясно с обичайния консерватизъм на множеството преподаватели. " Целта ни не е да превърнем JUMP Math в единствен модел, а да е опция, която да може да бъде употребена от преподавателите, които търсят такава ", споделя тя.

Проблемите отвън учебно заведение

Дори и методът да се потвърди като сполучлив и да стане всеобщ, неговият същински резултат няма по какъв начин да се усети, в случай че децата не посещават учебно заведение. Според Лалка Генкова децата на " Райно Попович " устоят в учебно заведение приблизително " до прогимназията ". Това изключително важи за девойките - до момента в който Криси и Памела ни споделят, че желаят да станат учителки " като госпожа Генкова ", тя загрижено вметва: " Ще са по този начин докъм седми клас. После ще тръгнат да ги женят и ние няма какво да създадем за тях. " Въпреки опитите - както нейните, по този начин и на директорката, да ангажират родителите на децата, множеството надалеч не считат образованието за приоритет. " Случвало се е шефът да върви по катуна и да моли родителите да си пуснат децата в идващия клас ", споделя Генкова. Тя споделя, че е мъчно да задържи даже и най-добре справящите се деца, а даже да успее, не се знае за какъв брой дълго. " Бащата на Манол работи на гурбет, в никакъв случай не знаеш по кое време ще ги дръпне с майка му ", дава образец тя. Затова съгласно нея е извънредно значимо с изключение на децата родителите също да станат част от просветителния развой.

 В доста дребни обитаеми места ИПО си партнира с ромската организация " Амалипе ". От една страна, " Амалипе " вкарва децата в класната стая и убеждава родителите им, че си заслужава да ги оставят там за колкото се може по-дълго, а в това време ИПО работи за по-високото качеството на образованието. Но единна държавна тактика няма - нужна е доста работа, непрекъсната връзка с родители и управление, както и профилирани проекти, които да дават отговор на потребностите по места, счита Евелина Миленова. В " Райно Попович " да вземем за пример възпитатели оказват помощ на учителите в поддържането на дисциплината, а децата имат опция съвсем през целия ден да остават в компанията на възпитател.

 Зад триумфа на третокласниците от " Райно Попович " стоят големи старания - на учителката им, която търси решенията и обръща внимание на всеки, на директорката и специалистите, които я поддържат и не се отхвърлят да се борят против недъзите на системата. А тя може да се усъвършенства единствено когато образци като този станат предписание, а не изключение.

Инфо: www.capital.bg