Какво е общото между богатите икономически региони в България?
Миналата седмица стана ясно, че поданици на градовете Видин, Враца и Монтана в Северозападна България провеждат подписка за обособяване на района от страната и присъединението му към Румъния. Един от претекстовете, които уредниците на митинга показват, е неналичието на работни места и като цяло неприятната икономическа обстановка в трите области.
Надали това изненадва някого, тъй като от години се знае, че този завършек на България изпитва съществени компликации в икономическото си развиване. Ниските заплати и високата безработица принуждават от ден на ден хора да напущат района. А към този момент даже и да предизвикат с разединение от страната. Решението обаче може би е друго.
Няма университет, няма разцвет
Анализ на данните за равнищата безработица и възнаграждение във всичките 28 области в страната демонстрира, че местата с минимум заети си наподобяват по нещо - нямат университет. Обратното също важи, като най-силните стопански центрове имат надлежно и най-вече висши образователни заведения.
Кои са топ 10 на компаниите с най-големи доходи у нас по райони?
Разликата сред оборота на компаниите в най-богатия и най-бедния район: 8 милиарда лв.
Осем области през 2016 година, след като са последните годишни данни на Национален статистически институт, имат коефициент на безработица над 10% - Шумен (17.2), Силистра (16.7), Видин (16.3), Разград (14.3), Смолян (14.2), Враца (13.6), Перник (12.4) и Плевен (10.3). От тях единствено Шумен има образователно заведение със специалности, които биха подкрепили локалната стопанската система. В Плевен университетът е медицински, а в Перник е прекомерно нов, с цел да има резултат върху района.
При възнагражденията обстановката е сходна. Най-ниските заплати са във Видин (668 лева), Благоевград (708 лева), Кюстендил (722 лева), Силистра (728 лева), Хасково (729 лева), Смолян (769 лева), Сливен (780 лева). От тях само Благоевград има образователни заведения - два университета и един лицей. Една от вероятните аргументи за ниските заплати там е не толкоз неналичието на работа, колкото естеството на най-силния бранш - туризма, в който формалните заплати са доста по-ниски от действителните.
Най-силните райони - с най-вече образователни заведения
Местата с най-ниска безработица са София (3.8%), Стара Загора (5.9%), Пловдив (6.7%) и София-област (6.8%). От тях единствено в столицата има 22 образователни заведения, а в Пловдив - 7. В останалите два града-първенци има по един университет - Тракийският в Стара Загора и Международното висше бизнес учебно заведение в Ботевград. Второто обаче по-скоро няма въздействие върху локалната стопанска система, а множеството младежи от района приключват в столицата.
Югозападна България е в топ 10 на най-добре разрастващите се райони в Европа
Изследване на Milken Institute
По отношение на заплатите водачи са същите - София (1405 лева), Стара Загора (1011 лева), Варна (992 лева), София-област (979 лева) и Пловдив (929 лева). От общо 51 висши образователни заведения в България 37 са в тези области.
Любопитен образец от средата на класацията са Габрово и Ловеч. Двата града се намират на 70 километра един от различен. В първия обаче годишната безработица възлиза на 6.9, а в във втория - на 7.8. В Габрово междинната заплата е 898 лв., а в Ловеч - 807 лв.. Разлика сред тях има и в едно друго отношение - в Габрово има Технически университет, до момента в който в Ловеч - не.
Така се вижда, че с дребни изключения областите, в които има развито висше обучение, има по-ниска безработица и по-високи заплати. Така че решаването на икономическите проблеми на Северозападна България може да бъде отварянето на университет, а не отцепването от България.
Надали това изненадва някого, тъй като от години се знае, че този завършек на България изпитва съществени компликации в икономическото си развиване. Ниските заплати и високата безработица принуждават от ден на ден хора да напущат района. А към този момент даже и да предизвикат с разединение от страната. Решението обаче може би е друго.
Няма университет, няма разцвет
Анализ на данните за равнищата безработица и възнаграждение във всичките 28 области в страната демонстрира, че местата с минимум заети си наподобяват по нещо - нямат университет. Обратното също важи, като най-силните стопански центрове имат надлежно и най-вече висши образователни заведения.
Кои са топ 10 на компаниите с най-големи доходи у нас по райони?
Разликата сред оборота на компаниите в най-богатия и най-бедния район: 8 милиарда лв.
Осем области през 2016 година, след като са последните годишни данни на Национален статистически институт, имат коефициент на безработица над 10% - Шумен (17.2), Силистра (16.7), Видин (16.3), Разград (14.3), Смолян (14.2), Враца (13.6), Перник (12.4) и Плевен (10.3). От тях единствено Шумен има образователно заведение със специалности, които биха подкрепили локалната стопанската система. В Плевен университетът е медицински, а в Перник е прекомерно нов, с цел да има резултат върху района.
При възнагражденията обстановката е сходна. Най-ниските заплати са във Видин (668 лева), Благоевград (708 лева), Кюстендил (722 лева), Силистра (728 лева), Хасково (729 лева), Смолян (769 лева), Сливен (780 лева). От тях само Благоевград има образователни заведения - два университета и един лицей. Една от вероятните аргументи за ниските заплати там е не толкоз неналичието на работа, колкото естеството на най-силния бранш - туризма, в който формалните заплати са доста по-ниски от действителните.
Най-силните райони - с най-вече образователни заведения
Местата с най-ниска безработица са София (3.8%), Стара Загора (5.9%), Пловдив (6.7%) и София-област (6.8%). От тях единствено в столицата има 22 образователни заведения, а в Пловдив - 7. В останалите два града-първенци има по един университет - Тракийският в Стара Загора и Международното висше бизнес учебно заведение в Ботевград. Второто обаче по-скоро няма въздействие върху локалната стопанска система, а множеството младежи от района приключват в столицата.
Югозападна България е в топ 10 на най-добре разрастващите се райони в Европа
Изследване на Milken Institute
По отношение на заплатите водачи са същите - София (1405 лева), Стара Загора (1011 лева), Варна (992 лева), София-област (979 лева) и Пловдив (929 лева). От общо 51 висши образователни заведения в България 37 са в тези области.
Любопитен образец от средата на класацията са Габрово и Ловеч. Двата града се намират на 70 километра един от различен. В първия обаче годишната безработица възлиза на 6.9, а в във втория - на 7.8. В Габрово междинната заплата е 898 лв., а в Ловеч - 807 лв.. Разлика сред тях има и в едно друго отношение - в Габрово има Технически университет, до момента в който в Ловеч - не.
Така се вижда, че с дребни изключения областите, в които има развито висше обучение, има по-ниска безработица и по-високи заплати. Така че решаването на икономическите проблеми на Северозападна България може да бъде отварянето на университет, а не отцепването от България.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ