Резервните валути и залезът на долара
Милиардерът Стенли Дръкънмилър насочи апокалиптично предизвестие при започване на май, че в границите на 15 години американският $ ще загуби световното си владичество като аварийна валута.
Макар да не е единственият вложител, прогнозиращ следващото нерадостно бъдеще на зелените пари, мнението на Дръкънмилър въобще не е за подценяване: не различен, а той и Джордж Сорос през 1982 година завоюваха борбата с " Бенк ъф Инглънд " против английския паунд.
Още преди пандемията от COVID-19 и провокираните от нея извънредни икономически условия, доказателствата за намаляващото въздействие на зелените пари бяха налице. Последният разбор на МВФ на формалните валутни запаси на централните банки демонстрира, че делът на щатския $ в тях е паднал до 59% през четвъртото тримесечие на 2020 година -
най-ниското присъединяване от 25 години насам,
против 71% през 1999 година при дебюта на еврото.
Тенденцията е разумна. Непосредствено след Втората международна война Америка имаше мажоритарен дял в индустриалния артикул на света отвън руското въздействие. И в този смисъл бе обикновено доларът да е главната валута за осчетоводяване на комерсиалните покупко-продажби, за които се отпускат заеми, както и за поддържане на запасите на централните банки.
Още през 60-те години на предишния век тогавашният френски финансов министър Жискар д`Естен изрази неодобрение от " голословната привилегия " на зелените пари, при която американското държавно управление може да употребява по-евтини заеми поради по-високото търсене на дълговите му бумаги, подтиквано от ролята на $ на аварийна валута.
Другият аспект на това предимство е, че Федералният запас - с мандата си да следва съобразена с вътрешните условия парична тактика, постоянно е задавал парична политика, която е комфортна на Щатите и неуместна за останалия свят.
Днес " палачинката " към този момент е обърната: присъединяване на Съединени американски щати в световния Брутният вътрешен продукт е под 25%, а основанията за доларов монопол на международната сцена са повече от никакви.
Промените обаче са доста бавни и въпросът е дали са налице условия, при които преобладаващата роля на американските пари ненадейно да се трансформира в протест против тях.
" Пробив " в антиинфлационната надеждност
Икономисти акцентират, че водачите на международната стопанска система не се сменят постоянно. Повечето предходните рокади са се случили поради политически разтърсвания, съпроводени от разрушителни военни спорове. В спокойно време, най-голямата опасност за аварийния валутен статус е неуспехът на икономическото и финансово ръководство.
В наши дни, Федералният запас се отхвърли от дългогодишния си ангажимент да поддържа по-стриктна парична политика, с цел да предотвратява прогресивен инфлационен напън. А фискалната грандомания на президента Джо Байдън заплашва с инфлационен скок, който по предписание обезценява националната валута.
Тези опасения дефинирани сбито от някогашния американски финансов министър Лорънс Съмърс, който дефинира администрацията на Байдън като " най-безотговорната във връзка с фискалната макроикономическа политика през последните 40 години ".
С други думи - антиинфлационното доверие, извоювано през предходните четири десетилетия от американските централни банкери, през днешния ден е сложено под въпрос. А вложителите към този момент се опасяват от обезценяване на вложенията им в щатски ДЦК.
Ерозия на сигурността
Инфлационните паники не са единствената причина за никнещите въпросителни към ролята на зелените пари в интернационалната финансова система. Предизвиканите от пандемията земетресения на пазара на щатски облигации през март 2020 година сложиха значими въпроси и за пазарната ликвидност.
По това време (в самото начало на март) опасността от COVID-19 провокира обикновено бягство към сигурност в щатски ДЦК. Но няколко дни по-късно - на 9 март, започва безсистемно пренасочване от облигации в кеш.
Резултат бе кешов колапс и всеобщи насилствени закривания на позиции и продажби от страна на хеджинговите фондове, които по предписание подписват покупко-продажбите си с високо присъединяване на заемен капитал. Това разтревожи кредиторите им и те желаеха парите си назад. Предизвиквайки, естествено, нови продажби, срив на цените и цялостен пазарен колапс, което не би трябвало да се случи на най-ликвидния пазар на държавен дълг, какъвто е щатският.
Последвалата незабавна намеса на Федералния запас, който наводни пазара с ликвидност, ускори опасенията, че сходни пазарни сривове ще станат по-чести и по-дълбоки - поради растящия дял на федералния дълг на Съединени американски щати от Брутният вътрешен продукт и балонообразния растеж на намиращите се в послание ДЦК.
Разрушителната протекционистична комерсиална политика на администрацията на някогашния президент Доналд Тръмп към обичайните сътрудници, която Байдън сега се пробва да поправя, са другата опасност за " аварийна роля " на американския $.
Алтернативни играчи
Ако зелените пари не съумеят да запазят хегемонията си, въпросът е какви са другите възможности. От икономическа позиция единствените действителни конкуренти са еврото и китайският юан, които усъвършенстват позициите си, въпреки и много постепенно.
Едно от главните трудности пред еврото е неналичието на общ пазар на държавни облигации, кадърен да обезпечи сигурни активи в размер, съпоставим с американските.
Пандемията най-сетне принуди еврозоната да сътвори Фонд за възобновяване на Европейския съюз, финансиран от издаден обединен европейски дълг. Макар и към момента внимателно споделяни, упованията от тази мярка са, че еврото - сега то има 20% дял в световните запаси - ще играе все по-голяма роля.
Китайският юан също е подготвен да нападна $ и по тази причина Пекин все по-активно окуражава използването на националната валута в двустранни търговски транзакции.
Инициативата " Един пояс - веднъж " открива нови финансови хоризонти пред цифровия юан, който сега е в развой на действително практическо тестване.
Китай има и преимуществото, че се възвръща по-мощно от другите страни от пандемията.
Налице е сериозен финансов приток в китайския исполин, който прогресивно отваря финансовите си пазари. Поскъпването на юана пък ще способства за управление на инфлацията, както и за пренасочване от външното към вътрешното ползване. По-силният юан ще помогне и за интернационализирането на валутата, тъй като ще донесе облаги на задграничните вложители.
На американския $ са били нужни 10 години, с цел да размени английския паунд като авариен валутен монополист, само че това се е случило във военно време. Днес изключителният фискален и паричен отговор на пандемията наподобява няма да има същия стопански капацитет както провалите от войната. Трябва обаче да се наблюдават деликатно заканите за $ от фискалната безнаказаност и от парично му обезценяване в Съединени американски щати.
Макар да не е единственият вложител, прогнозиращ следващото нерадостно бъдеще на зелените пари, мнението на Дръкънмилър въобще не е за подценяване: не различен, а той и Джордж Сорос през 1982 година завоюваха борбата с " Бенк ъф Инглънд " против английския паунд.
Още преди пандемията от COVID-19 и провокираните от нея извънредни икономически условия, доказателствата за намаляващото въздействие на зелените пари бяха налице. Последният разбор на МВФ на формалните валутни запаси на централните банки демонстрира, че делът на щатския $ в тях е паднал до 59% през четвъртото тримесечие на 2020 година -
най-ниското присъединяване от 25 години насам,
против 71% през 1999 година при дебюта на еврото.
Тенденцията е разумна. Непосредствено след Втората международна война Америка имаше мажоритарен дял в индустриалния артикул на света отвън руското въздействие. И в този смисъл бе обикновено доларът да е главната валута за осчетоводяване на комерсиалните покупко-продажби, за които се отпускат заеми, както и за поддържане на запасите на централните банки.
Още през 60-те години на предишния век тогавашният френски финансов министър Жискар д`Естен изрази неодобрение от " голословната привилегия " на зелените пари, при която американското държавно управление може да употребява по-евтини заеми поради по-високото търсене на дълговите му бумаги, подтиквано от ролята на $ на аварийна валута.
Другият аспект на това предимство е, че Федералният запас - с мандата си да следва съобразена с вътрешните условия парична тактика, постоянно е задавал парична политика, която е комфортна на Щатите и неуместна за останалия свят.
Днес " палачинката " към този момент е обърната: присъединяване на Съединени американски щати в световния Брутният вътрешен продукт е под 25%, а основанията за доларов монопол на международната сцена са повече от никакви.
Промените обаче са доста бавни и въпросът е дали са налице условия, при които преобладаващата роля на американските пари ненадейно да се трансформира в протест против тях.
" Пробив " в антиинфлационната надеждност
Икономисти акцентират, че водачите на международната стопанска система не се сменят постоянно. Повечето предходните рокади са се случили поради политически разтърсвания, съпроводени от разрушителни военни спорове. В спокойно време, най-голямата опасност за аварийния валутен статус е неуспехът на икономическото и финансово ръководство.
В наши дни, Федералният запас се отхвърли от дългогодишния си ангажимент да поддържа по-стриктна парична политика, с цел да предотвратява прогресивен инфлационен напън. А фискалната грандомания на президента Джо Байдън заплашва с инфлационен скок, който по предписание обезценява националната валута.
Тези опасения дефинирани сбито от някогашния американски финансов министър Лорънс Съмърс, който дефинира администрацията на Байдън като " най-безотговорната във връзка с фискалната макроикономическа политика през последните 40 години ".
С други думи - антиинфлационното доверие, извоювано през предходните четири десетилетия от американските централни банкери, през днешния ден е сложено под въпрос. А вложителите към този момент се опасяват от обезценяване на вложенията им в щатски ДЦК.
Ерозия на сигурността
Инфлационните паники не са единствената причина за никнещите въпросителни към ролята на зелените пари в интернационалната финансова система. Предизвиканите от пандемията земетресения на пазара на щатски облигации през март 2020 година сложиха значими въпроси и за пазарната ликвидност.
По това време (в самото начало на март) опасността от COVID-19 провокира обикновено бягство към сигурност в щатски ДЦК. Но няколко дни по-късно - на 9 март, започва безсистемно пренасочване от облигации в кеш.
Резултат бе кешов колапс и всеобщи насилствени закривания на позиции и продажби от страна на хеджинговите фондове, които по предписание подписват покупко-продажбите си с високо присъединяване на заемен капитал. Това разтревожи кредиторите им и те желаеха парите си назад. Предизвиквайки, естествено, нови продажби, срив на цените и цялостен пазарен колапс, което не би трябвало да се случи на най-ликвидния пазар на държавен дълг, какъвто е щатският.
Последвалата незабавна намеса на Федералния запас, който наводни пазара с ликвидност, ускори опасенията, че сходни пазарни сривове ще станат по-чести и по-дълбоки - поради растящия дял на федералния дълг на Съединени американски щати от Брутният вътрешен продукт и балонообразния растеж на намиращите се в послание ДЦК.
Разрушителната протекционистична комерсиална политика на администрацията на някогашния президент Доналд Тръмп към обичайните сътрудници, която Байдън сега се пробва да поправя, са другата опасност за " аварийна роля " на американския $.
Алтернативни играчи
Ако зелените пари не съумеят да запазят хегемонията си, въпросът е какви са другите възможности. От икономическа позиция единствените действителни конкуренти са еврото и китайският юан, които усъвършенстват позициите си, въпреки и много постепенно.
Едно от главните трудности пред еврото е неналичието на общ пазар на държавни облигации, кадърен да обезпечи сигурни активи в размер, съпоставим с американските.
Пандемията най-сетне принуди еврозоната да сътвори Фонд за възобновяване на Европейския съюз, финансиран от издаден обединен европейски дълг. Макар и към момента внимателно споделяни, упованията от тази мярка са, че еврото - сега то има 20% дял в световните запаси - ще играе все по-голяма роля.
Китайският юан също е подготвен да нападна $ и по тази причина Пекин все по-активно окуражава използването на националната валута в двустранни търговски транзакции.
Инициативата " Един пояс - веднъж " открива нови финансови хоризонти пред цифровия юан, който сега е в развой на действително практическо тестване.
Китай има и преимуществото, че се възвръща по-мощно от другите страни от пандемията.
Налице е сериозен финансов приток в китайския исполин, който прогресивно отваря финансовите си пазари. Поскъпването на юана пък ще способства за управление на инфлацията, както и за пренасочване от външното към вътрешното ползване. По-силният юан ще помогне и за интернационализирането на валутата, тъй като ще донесе облаги на задграничните вложители.
На американския $ са били нужни 10 години, с цел да размени английския паунд като авариен валутен монополист, само че това се е случило във военно време. Днес изключителният фискален и паричен отговор на пандемията наподобява няма да има същия стопански капацитет както провалите от войната. Трябва обаче да се наблюдават деликатно заканите за $ от фискалната безнаказаност и от парично му обезценяване в Съединени американски щати.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ