Историческата истина за Гоце Делчев – той е лекарството за македонизма
Методий Иванов
Настоящият опус от документални свидетелства е особено допълнен и обновен с нова информация по случай 150-годишния празник от рождението на Гоце Делчев на 04.02.2022г..
Целта на този материал е да даде тенденция по какъв начин могат да бъдат преодолени компликациите в работата на взаимната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и просветителни въпроси на България и Северна Македония. Както е добре известно, според чл.8 от подписания през 2017г. Договор за другарство, добросъседство и съдействие, задачата на работата на особено основаната комисия е „ да способства за обективното, основаващо се на достоверни и учредени на доказателства исторически извори, научно пояснение на историческите събития “.
В миналите над 4 години обаче не бяха реализирани основни резултати, като в последните 2 години съществена спънка от македонска страна се оказа
признаването на българската етническа принадлежност
на един от основните апостоли на македонското освободително дело – Гоце Делчев. Дори след възобновяването на работата на комисията след дългата пауза, пожелана от македонските ѝ членове, по въпроса не бе маркиран прогрес. Напротив, на процедура всички публични политически лица в РСМ, както и членовете на комисията от тяхна страна неведнъж са заявявали, че отхвърлят да одобряват историческите обстоятелства и разбирането за „ Обща история “. Последни изявления в тази посока бяха направени през януари 2022 година от ръководителя от македонска страна – проф. Драги Георгиев. Това неконструктивно мнение се поддържа и подклажда от всички съществени медии в нашата съседка и попречва работата на учените, а оттова и самото осъществяване на Договора.
В тази връзка, насочваме зов към българското държавно управление да бъде употребена възможноста, залегнала в чл.12 от Договора за другарство, добросъседство и съдействие сред Република България и Република Македония, а точно – „ всяка от договарящите се страни може при нужда да предложи организирането на спомагателни срещи на Съвместната междуправителствена комисия. “
Съответно, предлагаме министър Теодора Генчовска да инициира такава среща, на която да бъде показан без заобикалки въпросът за демонстрираното отвращение на македонските учени да извършват клаузите на Договора. На срещата българската страна би трябвало да упорства за взимането на политическо решение от страна на македонските ръководещи, с което самоуверено и самодейно да се деблокира главният проблем в работата на комисията, а точно
признаването на обективната истина за личността на Гоце Делчев,
като за задачата бъде употребен събраният доказателствен материал, изложен по-долу тук.
Вярваме, че решението за обявяване на историческата истина ще способства за превъзмогването на разногласието с насрещната страна по един цивилизован, теоретичен и европейски метод. Това е належащо, с цел да може да продължи работата по осъществяване на останалите членове от Договора, целящи задълбочаване на двустранното съдействие, редом с подготовката за присъединението на Република Северна Македония към Европейския съюз.
КАКЪВ БЕШЕ ГЕОРГИ НИКОЛОВ ДЕЛЧЕВ?
В духа на Договора за другарство, добросъседство и съдействие, представяме историческата истина за уредника на македоно-одринската гражданска война посредством опус от достоверни свидетелства от епохата – истински извадки от книги, публикации и документи с мнението на македонски дейци, общественици и революционери, които са били негови съграждани, почитатели или приятели. В сегашния документ сме поместили като цитати единствено квинтесенцията на историческите извори, с цел да представим общата картина в по-лесен за разбиране тип. Пълният набор от документи, дружно с спомагателна информация за обособените посочени създатели и оригиналите на техните творби са налични онлайн на посочения в края адрес. Нека забележим какво е мнението на съвременниците:
Климент Кузманов Шапкарев, образован деятел и ВМОРО бунтовник от Охрид. Съученик на Гоце Делчев в Солунската българска мъжка гимназия и член на тайния революционен кръжок дружно с него. На 6-ти май 1934 година той държи беседа на Гоцевото утро, обещано от Пловдивското македонско благотворително сдружение “Гоце Делчев”. Сказката е издадена като листовка по единомислещото предпочитание на присъстващите на това утро. Климент Шапкарев свършва сказката си за своя другар Гоце Делчев по този начин:
„ По мое мнение Гоце би приел една дребна славица – ето каква: да написа в миналото в историята… че съществува на земното кълбо български народ, че има от тоя народ една част, която се споделя македонски българи и които са достигнали до Бело море, заели отечеството на Александра Македонски…и че македонските българи са потомци на Кирила и Методия, щото преди 1000 години дадоха светлина на цялото славянство. Днес същите тия македонски българи работят и се жертвуват за своята политическа независимост “.
Симеон Радев – публицист, посланик и бунтовник от Ресен, отдаден персонално от Гоце Делчев във ВМОРО. В публикацията си “Великите сенки “, оповестена в “Сборник Илинден 1903 – 1921. Сборник в памет на голeмото македонско възстание “, София, 1921 година, споделя следното за Гоце Делчев:
“Но това чадо на Кукуш бе схванало, че преди всички идеали върви тоя блян: да бъдеш член на една свободна националност в една свободна земя. И без да одуши в себе си обществените пориви, той бе в Македония бунтовник като българин. “
Георги Николов Делчев, именуван „ Гоце “ – един от най-изтъкнатите български революционери, лидер и идеолог на Тайната македоно-одринска революционна организация, провел популацията в областите Македония и Одринска Тракия. Национален воин в Р. България и Р. Македония, от Кукуш.
В писмо до ТМОРО революционера Никола Малешевски от Берово той собственоръчно написа:
„ Отцепленията и разцепленията по никакъв начин да не ни плашат. Действително тъпо е, само че що можем да вършим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прародители, от които е завещание и в нас, нямаше да попаднат под грозния жезъл на турските султани. “
В окръжно обръщение от 1901 година, писано от Гоце Делчев и Гьорче Петров:
„ По обща заповед от Цариград и по авансово премислен проект турските управляващи в целата страна съвсем по едно и също време вземат ограничения, които гонят следующите три общи цели: Първо. Да изловят всичките по-живи, по-събудени и по-юначни българи, за които се има донесения, съмнения или просто, за които може да се позволява, че са в положение да подбудят и водят народа. …Трето. Градовете и селата, дори горите и полетата да стегнат в стоманен обръч и да стане безусловно невъзможна всяка социална предприемчивост на българина “.
Пейо Яворов, български стихотворец и бунтовник, челник на ВМОРО, участник в Балканските войни, персонален другар и пръв биограф на Гоце Делчев, от Чирпан:
„ Кукуш в диаметралност на множеството македонски градове може да се назова чисто български. “
„ В един-два месеца Гоце обходи съвсем цяла Западна Македония. През всичко това време турските управляващи го диреха най-усилено и султанът обещаваше за главата му по 500 или по 1000 лири. А той играеше на „ криш-миш “ с военните патрули в Тиквешко или пътуваше с файтон в Прилепско, или беседваше с наказани приятели из тъмниците в Битолско, или се надгонваше с потерите в Леринско и Костурско. И познатия Дервиш ефенди говореше в Скопие на българите: „ Кажете на тоя левент Делчев, че аз желая да го видя и да му се поклоня — от цар до пастир ний сме към този момент изморени, а той самичък не се уморява… “
„ - Ний тряба да почнем – смяташе той – с набези от страна на четите върху аскерски отделения и с атентати от страна на решителни момци по железопътни линии, също и по държавни институции. И да продължим по този начин, само че всеки път надалеч от българското население, което не тряба да излагаме на турски преследвания и жестокости. Българите в Македония носят съвсем сами върху гърба си товара на революцията – и те са нужни, с цел да се продължи битката ни, до момента в който реализираме крайната си цел. “
Милан Антонов, кмет на Куманово, племенник на Гоце Делчев, от Кукуш. На поклонението, проведено от илинденци на лобното място на Гоце Делчев през 1943г., по свидетелствата на Кирил Совичанов той изразил:
„ своята наслада, че принадлежи на един популярен български жанр, че духът на техният вуйчо ги е управлявал през целия техен живот и че с нищо те не ще оставят да се помрачи неговата светла памет, която ще пазят като зеницата на окото си. “
В своите “Спомени на Милан Антонов, племенник на Гоце Делчев – за неговото семейство – 1977 г.”, оповестено в “Гоце Делчев, Спомени, Документи, Материали “, София, 1978 година споделя следното за своя вуйчо Гоце Делчев:
“Моята майка по възраст е след тета Руша. Ние, братовчедите по майчина линия, доста се обичахме, когато сме се събирали, разказвали сме си и сме тачели паметта на вуйко Гоце. В съзнанието на майка и тетите вуйко е бил образец за работа на народа, интернационалист и български родолюбец. “
Мицо Андонов от Кукуш, Егейска Македония, изтъкнат български сценичен деятел, журналист и анархист, племенник на Гоце Делчев. В своите “Спомени на Мицо Андонов, племенник на Гоце Делчев – за неговото семейство – 1977 г.” оповестени в “Гоце Делчев, Спомени, Документи, Материали”, София, 1978 година написа:
„ В Кукуш имаше единствено българи. Администрацията беше турска. На времето жителите на града били 12,000 души. Турците живееха в обособена турска махала. Да са били 1500-2000 души. Немаше други националности. В града живееше единствено един грък, който се прикриваше. Казваха му Кайджията. През Междусъюзническата война в 1913 година целият Кукуш избега. Само той остана. Училищата беха български. По изповедание 3/4, в случай че не и повече беха православни. Католиците беха малко. “ „ В фамилията на Гоце Делчев, както и измежду кукушани не се говореше за македонска нация, за македонския език като нещо друго от българския народ и език. Питах майка си: за какво се бориха вуйко Гоце, вуйко Мицо и вуйко Милан? – “Бориха се за българщината”, ми споделяше тя.”
Стамат Стаматов, български офицер, деятел на македонската емиграция в България, дълготраен ръководител на Дебърското благотворително приятелство от с. Дренок, Дебърско. Съученик на Гоце Делчев в Солунската българска мъжка гимназия и във Военното учебно заведение в София. В книгата си “Спомени за Гоце Делчев и Борис Дрангов “, София, 1935 година, споделя:
„ За да си представим Гоце Делчев като младеж-ученик, ще е належащо да проследим неговите пораншни юношески години в родния му град Кукуш: като наследник на родолюбиво българско семейство. “
„ Ако не беше добър българин, немаше да дохожда чак от Македония да става юнкер “
„ Гоце Делчев беше един от великаните, името на който цялостни една ера – ера на мощен народен подем… За нас, българите от Македония, това е значимо, тъй като битката не е свършена, тя продължава и ще продължава “.
Коце Ципушев, преподавател и изтъкнат ВМОРО бунтовник, непосредствен другар и кумец на Гоце Делчев, от Радовиш. В своите мемоари “19 години в сръбските затвори. Спомени “, София, 1943 година ВМОРО революционера Ципушев си спомня и за срещите и диалозите си с Гоце Делчев:
„ един от най-големите хора на българскта битка, апостола Гоце Делчев “.
„ Гоце Делчев бе същински български левент, съ горда душа и правилно сърце, с неотстъпчив дух, — почтен, непретенциозен, смел, доблестен. Той вървеше по стъпките на Левски — еднообразно умееше да притегля в делото бедния колибар и видния жител, неукия селяндур и буйния млад български интелигент “.
„ Веднъж, няколко души приятели го запитахме: – А бе, Гоце, за какво ние се борим за автономията на Македония и Одринско, когато по-добре ще бъде да се борим за освобождението им и обединяването им съ майката родно място? Тогава Гоце ни отговори: – Другари, не виждате ли, че в този момент не сме плебеи на разпадащата се към този момент турска страна, а сме плебеи на европейските велики сили, пред които Турция подписа своята цялостна капитулация в Берлин. Затова би трябвало да се борим за автономията на Македония и Одринско, с цел да ги запазим в тяхната целокупност, като един стадий за бъдещето им присъединение към общото българско отечество”. — Това бе ясната и точна преценка на Гоце за битката на Вътрешна македонска революционна организация.”
Благой Димитров, преподавател и държавник, деятел на късното Българско възобновление в Македония, от с. Емборе, Кайлярско. Бил е преподавател на Гоце Делчев в Солунската българска гимназия. Публикува “Лични мемоари за Гоце Делчев” във в. “Мир “, брой 12806, София, 1943 година. В тях заключава:
„ Делчев имаше доста богатства душа и бе доста привлекателно безапелационен. С тази си доброта и прелест той успе в късо време да популяризира концепциите на В.М.Р.О. и да притегли към нейните редове хиляди македонски българи (екзархисти и туркомани). “
Петър Дървингов, именит български офицер, ВМОК челник, уредник на чети във ВМОРО и боен историк, член-кореспондент на Българска академия на науките, съгражданин на Гоце Делчев от Кукуш. На 24 май 1924 година в брой 1, година I на списание “Кукуш” разгласява своята публикация “Дарбите на кукушаните “. Според Дървингов двама са най-бележите синове на неговия роден град:
„ лидерът от общобългарската църковна битка Нако Станишев и великият деятел от революционната македонска битка Гоце Делчев са към този момент първи водачи на цела Македония и техното великолепие е такова на целия български народ.”
Димитър Влахов, бунтовник, член на Народната федеративна партия (българска секция), ВМОРО, Вътрешна македонска революционна организация, Вътрешна македонска революционна организация (обединета), Българска комунистическа партия, Коминтерна и ЮКП, съгражданин на Гоце Делчев от Кукуш. Идеолог на сърбо-македонизма и един от създателите на комунистическата македонска страна след 1945 година:
„ Гоце беше българин по народност; той се учи в български учебни заведения: Кукуш, Солун, София. Макар и в последните две учебни заведения да беше възпитаван в духа на един тесногръден шовинизъм, Гоце гледаше на всички македонци като на свои братя. Той се бореше за освобождението освен на македонците българи, само че на всички македонци. Той не се бореше с цел да станат българите в Македония господствующа нация, а с цел да бъдат те и другите народности в Македония свободни. “
Петър Манджуков, ВМОРО и ВМОК бунтовник и анархист, въстаник на Гоце Делчев. Заедно с Михаил Герджиков е измежду учредителите на Федерацията на анархо-комунистите в България през 1919 година. Член е и на по този начин наречената Женевска група, от с. Мирковци, Скопско. В своите мемоари “Предвестници на бурята. Спомени “, София, 2013 година, той свидетелства:
„ Но тоя е пътят за освобождението на народите от непознато робство – споделяше Делчев. По него са вървели гърците, сърбите, част от нас българите. По тоя път би трябвало да вървим и ние, македонците, с цел да се освободим от турците. “
Константин Д. Станишев от Кукуш, Егейска Македония, български бунтовник, доктор, държавник и политик, ръководител на Македонския народен комитет на СМЕО, член-учредител на Македонския теоретичен институт и депутат в 22-ро и 23-то Обикновено Народно заседание на България. В своята публикация “Като през вчерашния ден да е било!..” (публикувана във вестник “Обзор “, год. II, бр. 71, София, 25 юли 1936 г.) лекар Станишев предава мислите на съгражданина си Гоце Делчев за родината им, която включва планините в днешна Пиринска, Вардарска и Егейска Македония и България:
“Кукушанец един, малтретиран от носталгия, бленува за вълшебния мироглед от хълма Св. Георги и, като на себе си, изрежда: Беласица, Паяк, Кожух, Круша, Дойранското езеро, Солунския залив... — „ Да, прибавя Гоце, хубава е нашата татковина. Средногорската хубост нийде я нема. А от Рила, Родопите, Стара планина какви ли не по-дивни гледки се откриват. Но, който не е видел Пирин с неговия Ел-тепе от към Банско, той нищо не е видел “.”
Гьорче Петров, изтъкнат ВМОРО бунтовник, български преподавател, шпионин и служител от с. Варош, Прилепско. На 4-ти май 1919 година по случай 16 години от гибелта на Гоце Делчев Гьорче Петров изнася сказка пред студентите в Софийския университет. Оригиналният ръкопис на български език се пази в фамилията на Гьорче Петров, като през 2003 година е приспособен на македонска норма и публикуван в Р. Македония под заглавие “Гоце Делчев и неговото значение во македонската револуционерна организациjа”. В него той написа:
“Животът на Делчев измежду националните кръгове се развиваше юношески, само че на всяка крачка той приличаше на преподавател: да разбуди измежду българите смелостта, безстрашието и другите качества, за които той персонално беше жив образец “.
“Делчев в този момент ни лежи в сърцата на всички, които по време на неговия живот бяхме с него. Днешното потомство, македонско-българското население, израсло напълно в революционна атмосфера, калено в битки и страданя, ще бъде готово да следва до край неговите завещания за татковината.”
Христо Силянов, бунтовник на ВМОРО, участник в Илинденското въстание, опълченец в Балканските войни, създател на мемоарния труд „ Освободителните битки на Македония “, основател и подпредседател на Македонския теоретичен институт, от Охрид:
„ Една вечер Делчев събира всички четници. Той е възбуден. – Другари – споделя той, – нашата задача не е да проливаме кръвта на българи, на хора, излезли из средата на същия народ, комуто ние служим. Но вие знаете всички на кого се дължи измяната в Кономлади, което стана причина да бъдат бити и изтезавани толкоз наши братя и което можеше да има и други, доста по-страшни последствия, в случай че беше изцяло сполучило. Останат ли виновниците ненаказани, те ще не престават своето мръсно дело и ще се множат като гъби след дъжд. Върху нас пък ще тежи страшната отговорност, че с време не сме отрезали пакостните и незаконни ръце, които посегат към светинята национална. Всички маловерници и слаби духом, българи или не, които са в услуга на турската власт, требва да почувствуват, че отмъстителната десница на националната организация е дълга и доближава навсякъде извергите и че никоя човешка мощ не е в положение да ги укрие от нейния безсърдечен, само че обективен съд. “
Георги Попхристов, именит ВМОРО челник, лидер на Илинденското въстание в Леринско и член на Централния комитет на Вътрешна македонска революционна организация, от с. Кърстоар, Битолско. По случай 58 години от Илинденското въстание той споделя следното по БНР:
“Но можеха ли те (Гоце Делчев, Даме Груев и др.) въобще да позволен тогава, че ше се случи по този начин, че един ден техното българско народностно възприятие ше бъде отречено в родните им огнища от невежи или излъгани хора. Колко болно ми стана от всичко това! Да се бориш за човешки права и за другите народности в Родината си: власи, евреи, гърци, турци, албанци, роми и по-късно да те отрекат като българин – тебе, най-големият герой за свободата на своята земя. Има ли по-голема покруса от това и по-големо осквернение пред делото на Илинден?!”
Анастас Лозанчев, ВМОРО бунтовник, член (заедно с Даме Груев и Борис Сарафов) на Главния щаб на Илинденското въстание, от Битоля. В своята депеша по случай Гоцевите тържества през 1943 година написа следното:
“Поздравявам другарите илинденци безутешен, че съм възпрепятствуван от немощи и не мога да се поклоня дружно с вас на гроба на безсмъртния Гоце, най-великия македонски бунтовник. Гоцевият дух и ние всички ще се успокоим, когато се закръгли и сплоти България с Гоцевото родно место и ония на Христо Матов, Лазо поп Трайков и Чакаларов, с полето на активността на Марко Лерински и Лука Иванов, с най-красивия град на света и с българските светини Св. Иван Бигорски, Св. Наум и Пречиста на Козма Пречистански, Софрони и Дякон Йосиф. Велик Бог. Вервайте и това ще бъде. Илинденци, бъдете здрави!”
Панчо Михайлов, ВМОРО бунтовник и челник от Щип. Записал и разгласил българска национална ария от Македония, отдадена на Гоце Делчев, в сборника “Български национални песни от Македония “, издание на Щипското благотворително приятелство в София, 1924 година. Текста на песента можете да видите в главния опус изворни документи, линк към който има в края на този материал.
Народната федеративна партия (българска секция) е българска политическа партия, основана в Османската империя след Младотурската гражданска война от минали в легалност членове на ВМОРО. Създатели на партията са Яне Сандански, Христо Чернопеев, Чудомир Кантарджиев и други В формалния орган на партията „ Народна воля “, излизал в Солун в интервала 1909 – 1910, в брой 19, год. I, от 25 април 1909 година излиза и публикацията „ Гоце Делчев “. В нея Яне Сандански и неговите съидейници от левицата във ВМОРО споделят следното за уредника на македоно-одринската гражданска война Гоце Делчев:
„ Българското население в Македония и Одринско… сложено в невъзможни условия на битие и развиване, трябваше да провежда и да поведе битка на живот или гибел. В тази мъчителна и неравна битка българският народ в Македония прояви рядка издръжливост… Той даде неизброима плеяда от скромни служащи, пропити със ярък идеализъм… Този сред тях който най-добре въплощаваше в себе си националните тежнения… – бе Гоце Делчев. “
Благой Видов, ВМОРО и Вътрешна македонска революционна организация бунтовник и държавник от Кавадарци. В алманах ”Револуционерните битки во Тиквешиjата. Спомени и материjали. Книга 2 “ на Държавен списък на Република Македониjа написа:
„ Апостолът Гоце Делчев прави инспекционна обиколка и бърза да обиколи Тиквешията, с цел да ревизира какво е ситуацията в тази цитадела на българщината. Доволен от видяното в Тиквешията, Гоце рекъл: – Юнак без укривател не може, а Тиквешията е укривател на нашата огромна битка. И през днешния ден още по градовете и селата на Тиквешията за апостола Гоце Делчев се описват митове, които в годините на робството се шепнеха от уста на уста и крепяха будния български народен дух. “
Лазар Киселинчев от с. Косинец, Костурско, Егейска Македония, български бунтовник, костурски челник на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание. На 6 май 1923 година във вестник “Илинден. Орган на някогашните македоно-одрински революционери”, год. III, бр. 18, Киселинчев разгласява един гръцки доклад, в който гърците разказват активността на Гоце Делчев в Егейска Македония:
“Действията на българите в последно време са изключително усилени, приготовляват се трескаво с желание да разгласят навсякъде възстание в Македония. От всякъде продължава внасянето на оръжие и военни муниции, което се раздава на локалните поданици. […] Напоследък в нашият регион – в североизточната част на Македония, се е появил некой си Делчев, който се крие зад гръцкото име Ахилевс, последният не е бандит, а високо интелегентен и просветен човек, който заобикаляйки селата раздава пушки на селяните и в същото време ги провежда по един забележителен метод.”
Григор Михаилов от Тетово, Вардарска Македония, участник в Илинденско-Преображенското въстание. В книга 9–10 (49–50) от септември–октомври 1933 година на сп. “Илюстрация Илинден” са поместени спомените му, озаглавени “Основаването на локален революционен комитет гр. Тетово (По спомените на Григор Михаилов)”. От тях излиза наяве, че комитетът е учреден благодарение на Гоце Делчев, който бил много недоверчив и внимателен да не би индивидът, на който се поверява организационната работа в града, да не е българин:
„ Когато слезнах в хана, взеха ме за турчин, тъй като облеклото ми беше чисто тетовско и ново. При диалога, аз попитах за учителя Иван поп Захариев, който ми беше шурей. Тогава чак схванаха, че съм българин. Вечерта бех показан на Гоце Делчев, у който също се яви едно подозрение, обаче, след уверенията, дадени от шурей ми Иван поп Захариев и след прочитание на писмото от Христо Червенелеков, увери се, че съм българин. Събранието стана в една голема стая, където имаше три маси. До едната маса застана Г. Делчева… “
Илия Ращанов от Велес, Вардарска Македония – български преподавател и ВМОРО бунтовник, началник на Серския революционен комитет на организацията и член на Скопския областен комитет на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание. В своята депеша по случай Гоцевите тържества, оповестено в сп. “Илюстрация Илинден “, година XV, книга 5-6 (145-46), София, май-юни, 1943 г.) споделя за Гоце Делчев и неговите приятели следното:
Поклон пред паметта на великия наследник на Македония, Делчев – Ахил – патриарх на макед.[онското] революционно придвижване. Слава и чест на бунтарите мои приятели – Димитър Гущанов, Ников, Лука поп Теофилов и плеада революционери строители на свободна Македония, радетели за величието на българското племе. Благопожелания за дълъг живот на живите приятели револ.[юционери].”Лазар Плавев от Велес, Вардарска Македония, ВМОРО челник във Велешко, създател на македоно-одрински сдружения в Аржентина, член на Вътрешна македонска революционна организация (Обединена) и ръководител на Илинденската организация в Скопие. В своята депеша по случай Гоцевите тържества ( “Поздравителни телеграми по случай Гоцевите тържества “, оповестено в сп. “Илюстрация Илинден “, година XV, книга 5-6 (145-46), София, май-юни, 1943 г.) написа:
“Илинденци от Скопие изпращат най-сърдечен привет на другарите илинденци от Сер и се прекланят пред скъпата памет на безсмъртния Гоце и неговите правилни приятели починали за национална независимост и българско име. “
Никола Разлогов, правист, бунтовник, участник в Илинденското въстание и деятел на ВМОРО, Вътрешна македонска революционна организация (Об.) и Българска комунистическа партия, от Банско. В Централния Държавен Архив на България се пазят неговите мемоари за срещите му с Гоце Делчев и Яне Сандански, в които споделя, че двамата войводи са били най-големите бранители на българите в Македония:
„ След Гоце Делчев, българите в Македония изгубиха втория си голем бранител и герой за независимост – Яне Сандански. “
Станиш Накев от с. Грамадна, Кукушко, Егейска Македония, кукушки челник на ВМОРО. В своите мемоари озаглавени “Станиш Накев за атентата при река Ангиста и за гибелта на Гоце Делчев (януари-април 1903 г.)” свидетелства:
“…И там пристигна един много образован търговец да бере тютюн, още с един грък търговец. Този грък желал да се срещне с българска чета, коя и да е, единствено да види българи комити. Ние му казахме да пристигна и пристигна при нас. След ръкуването почнахме съкровен преговор. Делчев приказва по български, аз му превеждам на турски, тъй като гъркът не знаеше нито една дума български. Делчев споделя: “Е добре, да се раздели Македония, няма да стане добре за народа, тъй като ето един образец: тези българи, които ще останат в Сърбия, нали ще са под робство; тези гърци, които остават под България, нали ще бъдат плебеи... По-добре ние, македонският народ, да си бъдем настрана, без разлика на гърци и сърби, и българи, да се гледа право към всички...”Гъркът беше доста признателен от Делчевите думи. Само гледаше в Делчевата уста да проговори нещо повече…”
Арсени Йовков, ВМОРО бунтовник, представител на левицата в организацията, от с. Селци, Стружко. В своята публикация “Български национални песни “, оповестена в сп. “Листопад “, год. V, книга 5, София, 1924 година, той споделя:
„ Все отново в тая част виждаме, по какъв начин българския народ в Македония възпева на български своите революционери. Пее той и за Битолската бесилка на Алексо Турунджов, и за Мише Развигоров, и за Делчев, и за Иван Алабака и за Йордан Пиперка.”
Методи Стойчев, ВМОРО челник, участник в Илинденско-Преображенското въстание, доброволец в Българската войска по време на Балканските войни, член на Илинденската организация, от Крушево. В публикацията си “Гоце Делчев (по-случай 39 години от гибелта му) “, оповестена в сп. “Илюстрация Илинден “, книга 5 (135), София, 1942 година, написа следното за Делчев:
“Днес сме се събрали да дадем израз на нашата дълбока респект, да се поклоним пред паметта на най-достойния наследник на борческа Македония, Гоце Делчев, който е записал към този момент със златни букви името си в страниците на българската история, по случай 39 год. от неговата прекомерно ранна кончина. Кой бе Гоце Делчев? Гоце. Така си го зовехме. Тъй си е прочут и измежду народа. Мило, галено, свойско. Както си го е зовела и нежната му майка, Султана – добродушна, милостива, набожна българка. Роден на 23.I.1872 година в Кукуш, в най-близко съседство със Св. Гора на Паисия великия Гоце е расъл под въздействието на развихрилото се към този момент възобновление на българския дух. “
“Падна Гоце, с цел да възкръсне въ душата на всеки българин – да го тачи тя и да се слави с подвизите му. “
„ Останали са му 4 сестри, които годишно на имения му ден се явяват пред костите му да отслужат скромна панахида за своя голем брат и популярен българин, чиято памет ще се слави до като българин съществува на света. “
Константин Кондов, ВМОК и ВМОРО челник, участник в Четническата акция и Горноджумайското въстание, доброволец в Българската войска по време на войните за национално обединяване, от Прилеп. В спомените си Кондов приказва за срещите си с Гоце Делчев:
„ Един ден Гоце Делчев ме изведе от пансиона и дружно се настанихме в хотел “Дамаско” на Вардар капия, чийто притежател бе кукушанин, персонален българин и негов роднина….. С Гоце Делчев престоях в хотел”Дамаско” неколко дни. При нас идваха българи, живущи в града или пристигнали краткотрайно в Солун по търговия. Двамата с Гоце приобщавахме гостите със светения революционен огън и самоуверено хвърляхме в техните жаждущи души семето на пробуда, на схващане, на родолюбие и на битка с националните потисници. Мнозина подведохме под клетва. “
Славейко Арсов, челник на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание, от с. Ново село, Щипско. В своите мемоари, издадени през 1925 година в София под името “Въстаническото придвижване в югозападна Македония (до 1904 год.)”, той споделя:
„ След свършека на събранието Делчев по настрана приказва както на Марко (Лерински) по този начин и на мене; даде ни директиви за бъдещите ни дейности, по какъв начин да се ползва проекта за агитирането, точно по какъв начин да се постъпва в смесените села, гдето имаше и гръкомани; да се приказва, че задачата на четите не е да стават българи или гърци, а да се освободят от турците та сетне кой какъвто ще да става. В чисто екзархийските села се обясняваха неприятните страни на живота, правеше се незадълбочен исторически обзор на турското робство и прочие Обясняваше се, по какъв начин е било едно време българското царство мощно, кои са били аргументите да падне под турци, тоест несъгласието. “
Кирил Хаджидинев от Дойран. В своята книга “Дойран. Разцветът и гибелта на един град “, издадена през 1960г. той написа за една преживелица, обвързвана с Гоце Делчев:
„ Знаменателен стана следният случай при едно от прекосяванията на Гоце Делчев през Дойран. Това беше, в случай че не се неистина, през лятото на 1898 или 1899 година Аз бяха още дете. Помня, че Делчев гостуваше вкъщи. …. И през днешния ден даже, като си спомня за нея, постоянно върша съпоставяне с една известна преживелица из живота на различен популярен българин – случката с Левски в бръснарницата. “
Георги Баждаров, бунтовник, преподавател, публицист, деятел на ВМОРО, чуждестранен представител на Вътрешна македонска революционна организация, от село Горно Броди:
„ Тука Гоце проагитира пред мен един изостанал непокръстен селяндур. Седнал кръст-нозе до огнището, концентриран в себе си, Делчев излагаше простичко и ясно ситуацията на християнското, най-вече на българското население в Турция. “
Лазар Томов, държавник и ВМОРО бунтовник, ръководител на Серския областен комитет на организацията, деен деятел на Илинденската организация, от с. Годлево, Разложко. В своя тирада през 1943 година по случай 40 години от гибелта на Гоце Делчев на лобното място на Гоце Делчев в с. Баница, Серско, той споделя:
“Драги Илинденци, братя българи, ние идем съвсем от всички краища на хубавата българска земя, с цел да се поклоним пред светлия облик на най-великия български наследник, Гоце Делчев, пред хрисимия мечтател, преподавател и челник Д. Гощанов и другарите им, паднали за свободата и обединяването на бълг.[арския] народ на 21 април 1903 година при с. Баница, близо до вашия прекрасен град Сер.”
„ На 5 май 1903 год. с. Баница, Серска околия, противников патрон прониза сърдцето, което туптеше за Македония, падна великият българин Гоце Делчев от гр. Кукуш, деятел за свободата на Македония. “
В публикацията си “Гоце Делчев, апостолът на свободата. По случай 40 годишнината от гибелта му”, оповестено в сп. “Илюстрация Илинден “, год. XV, книга 4 (144), София, април 1943 година написа следното:
“В неравна битка с врага Гоце падна, само че делото му още повече се възвиси. С неговата гибел духът на борческия бълг[арски] народ нарастна, и с несъкрушима мощ се прояви едвам 3 месеца по-късно. (…) Македонският българин използва великански старания, с цел да се снабди със скъпата независимост на своята татковина, идеалът му се реализира дружно с разгромлението на враговете.
Делото на Гоце не угасва, и многочислените му другари и почитатели не престанаха да творят мощ и мощност за устояване ползите на всички българи. “ “Вечна популярност на великия деятел на македонската гражданска война Гоце Делчев, който падна погубен за свободата на целокупния български народ. Да пребъде делото му във вековете.”
Кирил Христов Совичанов, образован деятел, ВМОРО бунтовник и ръководител на Илинденската организация, татко на огромния български оперен артист Борис Христов и на офицера от Българската войска и член на Вътрешна македонска революционна организация Николай Христов, от Битоля. В пътеписа “На поклонение на лобното место на Гоце Делчев “, сп. “Илюстрация Илинден “, год. XV, кн. 5-6 (145-46), София, май-юни, 1943 година Совичанов разказва поклонението, който той прави дружно с 93-ма илинденци и някогашни учители:
„ Който за България почине, – бе споделил великият Левски – той постоянно с България ще живее “, а Ботев изрече: – Тоз, който падне в пердах за независимост, той не умира. За България Гоце почине, по тази причина с България постоянно ще живее. “
Описва надписа на паметната плоча, сложена от Илинденци на лобното място на Гоце:
“В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 година за обединяването на Македония към майката татковина – България и за безконечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, деятел и челник,(изредени са и другите починали в сражението). “
Тодор Попадамов, ВМОРО бунтовник, член на Прилепския околийски революционен комитет на организацията, доброволец в Българската войска по време на Балканските войни, от Прилеп. През 1943 година по случай 40 години от гибелта на Гоце Делчев българската страна провежда тържества. Списанието на някогашните македоно-одрински революционери и участници в Илинденско-Преображенското въстание “Илюстрация Илинден” разгласява редица телеграми изпратени от македонски дейци във връзка събитието. Една от телеграмите е и на Тодор Попадамов:
“(До) Ком.[итет] по отпразднуване паметта на Гоце Делчев – Сер
Прекланяме се пред светлата памет на Гоцета и всички Серчани паднали за свободата на Българския народ. Вечна да бъде паметта им.”
Михаил Чаков от Гумендже, Егейска Македония, околийски ВМОРО челник в Петричко, Драмско, Кумановско, Велешко и Серско. Има огромни заслуги за опазване костите на Гоце Делчев. В публикацията “Последните дни на Гоце “, оповестено в сп. “Илюстрация Илинден “, год. I, книга 3, София, юли 1927 година П. Чернопеев предава записките на Михаил Чаков, в които са разказани последните дни на Гоце Делчев:
На 20 април 1903 год. моята чета и тая на Гощанова, всичко 14 души заминахме за с. Баница да посрещнем Делчева, който пристигаше от Солун, уви, за лобното си место. Щом се настанихме в избраната къща, влезна Гоце, поздрави ни с добре пристигнали и продължи: “Разиграхме шишоките шалвари на солунските ханъми; по този начин ще раздрусаме радикално гнилата Отоманска империя” и тъй като сред нас се намираха неколко външни лица, той отсече: “Подробностите ще ви опиша другиден, на Гергьоевден в Ловчанската курия”. Той не дочака това. Смъртта към този момент дебнеше по стъпките му. Предателска ръка бе направила своето. Черни облаци се виеха над Баница и предвещаваха стихия. С пукването на зората, на другия ден, 21 април, извикания от Серес войник бе обкръжил от всекъде селото и почна развязката на нещастието, най-големата, може би, която е преживявало българското племе в Македония. “
Петър Стойков от с. Горно Броди, Серско, Егейска Македония, български стихотворец, журналист, държавник и бунтовник, деятел на Върховния македоно-одрински комитет. В своето списание “Бунтовник (Месечно илюстровано списание с войводски-въст
Настоящият опус от документални свидетелства е особено допълнен и обновен с нова информация по случай 150-годишния празник от рождението на Гоце Делчев на 04.02.2022г..
Целта на този материал е да даде тенденция по какъв начин могат да бъдат преодолени компликациите в работата на взаимната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и просветителни въпроси на България и Северна Македония. Както е добре известно, според чл.8 от подписания през 2017г. Договор за другарство, добросъседство и съдействие, задачата на работата на особено основаната комисия е „ да способства за обективното, основаващо се на достоверни и учредени на доказателства исторически извори, научно пояснение на историческите събития “.
В миналите над 4 години обаче не бяха реализирани основни резултати, като в последните 2 години съществена спънка от македонска страна се оказа
признаването на българската етническа принадлежност
на един от основните апостоли на македонското освободително дело – Гоце Делчев. Дори след възобновяването на работата на комисията след дългата пауза, пожелана от македонските ѝ членове, по въпроса не бе маркиран прогрес. Напротив, на процедура всички публични политически лица в РСМ, както и членовете на комисията от тяхна страна неведнъж са заявявали, че отхвърлят да одобряват историческите обстоятелства и разбирането за „ Обща история “. Последни изявления в тази посока бяха направени през януари 2022 година от ръководителя от македонска страна – проф. Драги Георгиев. Това неконструктивно мнение се поддържа и подклажда от всички съществени медии в нашата съседка и попречва работата на учените, а оттова и самото осъществяване на Договора.
В тази връзка, насочваме зов към българското държавно управление да бъде употребена възможноста, залегнала в чл.12 от Договора за другарство, добросъседство и съдействие сред Република България и Република Македония, а точно – „ всяка от договарящите се страни може при нужда да предложи организирането на спомагателни срещи на Съвместната междуправителствена комисия. “
Съответно, предлагаме министър Теодора Генчовска да инициира такава среща, на която да бъде показан без заобикалки въпросът за демонстрираното отвращение на македонските учени да извършват клаузите на Договора. На срещата българската страна би трябвало да упорства за взимането на политическо решение от страна на македонските ръководещи, с което самоуверено и самодейно да се деблокира главният проблем в работата на комисията, а точно
признаването на обективната истина за личността на Гоце Делчев,
като за задачата бъде употребен събраният доказателствен материал, изложен по-долу тук.
Вярваме, че решението за обявяване на историческата истина ще способства за превъзмогването на разногласието с насрещната страна по един цивилизован, теоретичен и европейски метод. Това е належащо, с цел да може да продължи работата по осъществяване на останалите членове от Договора, целящи задълбочаване на двустранното съдействие, редом с подготовката за присъединението на Република Северна Македония към Европейския съюз.
КАКЪВ БЕШЕ ГЕОРГИ НИКОЛОВ ДЕЛЧЕВ?
В духа на Договора за другарство, добросъседство и съдействие, представяме историческата истина за уредника на македоно-одринската гражданска война посредством опус от достоверни свидетелства от епохата – истински извадки от книги, публикации и документи с мнението на македонски дейци, общественици и революционери, които са били негови съграждани, почитатели или приятели. В сегашния документ сме поместили като цитати единствено квинтесенцията на историческите извори, с цел да представим общата картина в по-лесен за разбиране тип. Пълният набор от документи, дружно с спомагателна информация за обособените посочени създатели и оригиналите на техните творби са налични онлайн на посочения в края адрес. Нека забележим какво е мнението на съвременниците:
Климент Кузманов Шапкарев, образован деятел и ВМОРО бунтовник от Охрид. Съученик на Гоце Делчев в Солунската българска мъжка гимназия и член на тайния революционен кръжок дружно с него. На 6-ти май 1934 година той държи беседа на Гоцевото утро, обещано от Пловдивското македонско благотворително сдружение “Гоце Делчев”. Сказката е издадена като листовка по единомислещото предпочитание на присъстващите на това утро. Климент Шапкарев свършва сказката си за своя другар Гоце Делчев по този начин:
„ По мое мнение Гоце би приел една дребна славица – ето каква: да написа в миналото в историята… че съществува на земното кълбо български народ, че има от тоя народ една част, която се споделя македонски българи и които са достигнали до Бело море, заели отечеството на Александра Македонски…и че македонските българи са потомци на Кирила и Методия, щото преди 1000 години дадоха светлина на цялото славянство. Днес същите тия македонски българи работят и се жертвуват за своята политическа независимост “.
Симеон Радев – публицист, посланик и бунтовник от Ресен, отдаден персонално от Гоце Делчев във ВМОРО. В публикацията си “Великите сенки “, оповестена в “Сборник Илинден 1903 – 1921. Сборник в памет на голeмото македонско възстание “, София, 1921 година, споделя следното за Гоце Делчев:
“Но това чадо на Кукуш бе схванало, че преди всички идеали върви тоя блян: да бъдеш член на една свободна националност в една свободна земя. И без да одуши в себе си обществените пориви, той бе в Македония бунтовник като българин. “
Георги Николов Делчев, именуван „ Гоце “ – един от най-изтъкнатите български революционери, лидер и идеолог на Тайната македоно-одринска революционна организация, провел популацията в областите Македония и Одринска Тракия. Национален воин в Р. България и Р. Македония, от Кукуш.
В писмо до ТМОРО революционера Никола Малешевски от Берово той собственоръчно написа:
„ Отцепленията и разцепленията по никакъв начин да не ни плашат. Действително тъпо е, само че що можем да вършим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прародители, от които е завещание и в нас, нямаше да попаднат под грозния жезъл на турските султани. “
В окръжно обръщение от 1901 година, писано от Гоце Делчев и Гьорче Петров:
„ По обща заповед от Цариград и по авансово премислен проект турските управляващи в целата страна съвсем по едно и също време вземат ограничения, които гонят следующите три общи цели: Първо. Да изловят всичките по-живи, по-събудени и по-юначни българи, за които се има донесения, съмнения или просто, за които може да се позволява, че са в положение да подбудят и водят народа. …Трето. Градовете и селата, дори горите и полетата да стегнат в стоманен обръч и да стане безусловно невъзможна всяка социална предприемчивост на българина “.
Пейо Яворов, български стихотворец и бунтовник, челник на ВМОРО, участник в Балканските войни, персонален другар и пръв биограф на Гоце Делчев, от Чирпан:
„ Кукуш в диаметралност на множеството македонски градове може да се назова чисто български. “
„ В един-два месеца Гоце обходи съвсем цяла Западна Македония. През всичко това време турските управляващи го диреха най-усилено и султанът обещаваше за главата му по 500 или по 1000 лири. А той играеше на „ криш-миш “ с военните патрули в Тиквешко или пътуваше с файтон в Прилепско, или беседваше с наказани приятели из тъмниците в Битолско, или се надгонваше с потерите в Леринско и Костурско. И познатия Дервиш ефенди говореше в Скопие на българите: „ Кажете на тоя левент Делчев, че аз желая да го видя и да му се поклоня — от цар до пастир ний сме към този момент изморени, а той самичък не се уморява… “
„ - Ний тряба да почнем – смяташе той – с набези от страна на четите върху аскерски отделения и с атентати от страна на решителни момци по железопътни линии, също и по държавни институции. И да продължим по този начин, само че всеки път надалеч от българското население, което не тряба да излагаме на турски преследвания и жестокости. Българите в Македония носят съвсем сами върху гърба си товара на революцията – и те са нужни, с цел да се продължи битката ни, до момента в който реализираме крайната си цел. “
Милан Антонов, кмет на Куманово, племенник на Гоце Делчев, от Кукуш. На поклонението, проведено от илинденци на лобното място на Гоце Делчев през 1943г., по свидетелствата на Кирил Совичанов той изразил:
„ своята наслада, че принадлежи на един популярен български жанр, че духът на техният вуйчо ги е управлявал през целия техен живот и че с нищо те не ще оставят да се помрачи неговата светла памет, която ще пазят като зеницата на окото си. “
В своите “Спомени на Милан Антонов, племенник на Гоце Делчев – за неговото семейство – 1977 г.”, оповестено в “Гоце Делчев, Спомени, Документи, Материали “, София, 1978 година споделя следното за своя вуйчо Гоце Делчев:
“Моята майка по възраст е след тета Руша. Ние, братовчедите по майчина линия, доста се обичахме, когато сме се събирали, разказвали сме си и сме тачели паметта на вуйко Гоце. В съзнанието на майка и тетите вуйко е бил образец за работа на народа, интернационалист и български родолюбец. “
Мицо Андонов от Кукуш, Егейска Македония, изтъкнат български сценичен деятел, журналист и анархист, племенник на Гоце Делчев. В своите “Спомени на Мицо Андонов, племенник на Гоце Делчев – за неговото семейство – 1977 г.” оповестени в “Гоце Делчев, Спомени, Документи, Материали”, София, 1978 година написа:
„ В Кукуш имаше единствено българи. Администрацията беше турска. На времето жителите на града били 12,000 души. Турците живееха в обособена турска махала. Да са били 1500-2000 души. Немаше други националности. В града живееше единствено един грък, който се прикриваше. Казваха му Кайджията. През Междусъюзническата война в 1913 година целият Кукуш избега. Само той остана. Училищата беха български. По изповедание 3/4, в случай че не и повече беха православни. Католиците беха малко. “ „ В фамилията на Гоце Делчев, както и измежду кукушани не се говореше за македонска нация, за македонския език като нещо друго от българския народ и език. Питах майка си: за какво се бориха вуйко Гоце, вуйко Мицо и вуйко Милан? – “Бориха се за българщината”, ми споделяше тя.”
Стамат Стаматов, български офицер, деятел на македонската емиграция в България, дълготраен ръководител на Дебърското благотворително приятелство от с. Дренок, Дебърско. Съученик на Гоце Делчев в Солунската българска мъжка гимназия и във Военното учебно заведение в София. В книгата си “Спомени за Гоце Делчев и Борис Дрангов “, София, 1935 година, споделя:
„ За да си представим Гоце Делчев като младеж-ученик, ще е належащо да проследим неговите пораншни юношески години в родния му град Кукуш: като наследник на родолюбиво българско семейство. “
„ Ако не беше добър българин, немаше да дохожда чак от Македония да става юнкер “
„ Гоце Делчев беше един от великаните, името на който цялостни една ера – ера на мощен народен подем… За нас, българите от Македония, това е значимо, тъй като битката не е свършена, тя продължава и ще продължава “.
Коце Ципушев, преподавател и изтъкнат ВМОРО бунтовник, непосредствен другар и кумец на Гоце Делчев, от Радовиш. В своите мемоари “19 години в сръбските затвори. Спомени “, София, 1943 година ВМОРО революционера Ципушев си спомня и за срещите и диалозите си с Гоце Делчев:
„ един от най-големите хора на българскта битка, апостола Гоце Делчев “.
„ Гоце Делчев бе същински български левент, съ горда душа и правилно сърце, с неотстъпчив дух, — почтен, непретенциозен, смел, доблестен. Той вървеше по стъпките на Левски — еднообразно умееше да притегля в делото бедния колибар и видния жител, неукия селяндур и буйния млад български интелигент “.
„ Веднъж, няколко души приятели го запитахме: – А бе, Гоце, за какво ние се борим за автономията на Македония и Одринско, когато по-добре ще бъде да се борим за освобождението им и обединяването им съ майката родно място? Тогава Гоце ни отговори: – Другари, не виждате ли, че в този момент не сме плебеи на разпадащата се към този момент турска страна, а сме плебеи на европейските велики сили, пред които Турция подписа своята цялостна капитулация в Берлин. Затова би трябвало да се борим за автономията на Македония и Одринско, с цел да ги запазим в тяхната целокупност, като един стадий за бъдещето им присъединение към общото българско отечество”. — Това бе ясната и точна преценка на Гоце за битката на Вътрешна македонска революционна организация.”
Благой Димитров, преподавател и държавник, деятел на късното Българско възобновление в Македония, от с. Емборе, Кайлярско. Бил е преподавател на Гоце Делчев в Солунската българска гимназия. Публикува “Лични мемоари за Гоце Делчев” във в. “Мир “, брой 12806, София, 1943 година. В тях заключава:
„ Делчев имаше доста богатства душа и бе доста привлекателно безапелационен. С тази си доброта и прелест той успе в късо време да популяризира концепциите на В.М.Р.О. и да притегли към нейните редове хиляди македонски българи (екзархисти и туркомани). “
Петър Дървингов, именит български офицер, ВМОК челник, уредник на чети във ВМОРО и боен историк, член-кореспондент на Българска академия на науките, съгражданин на Гоце Делчев от Кукуш. На 24 май 1924 година в брой 1, година I на списание “Кукуш” разгласява своята публикация “Дарбите на кукушаните “. Според Дървингов двама са най-бележите синове на неговия роден град:
„ лидерът от общобългарската църковна битка Нако Станишев и великият деятел от революционната македонска битка Гоце Делчев са към този момент първи водачи на цела Македония и техното великолепие е такова на целия български народ.”
Димитър Влахов, бунтовник, член на Народната федеративна партия (българска секция), ВМОРО, Вътрешна македонска революционна организация, Вътрешна македонска революционна организация (обединета), Българска комунистическа партия, Коминтерна и ЮКП, съгражданин на Гоце Делчев от Кукуш. Идеолог на сърбо-македонизма и един от създателите на комунистическата македонска страна след 1945 година:
„ Гоце беше българин по народност; той се учи в български учебни заведения: Кукуш, Солун, София. Макар и в последните две учебни заведения да беше възпитаван в духа на един тесногръден шовинизъм, Гоце гледаше на всички македонци като на свои братя. Той се бореше за освобождението освен на македонците българи, само че на всички македонци. Той не се бореше с цел да станат българите в Македония господствующа нация, а с цел да бъдат те и другите народности в Македония свободни. “
Петър Манджуков, ВМОРО и ВМОК бунтовник и анархист, въстаник на Гоце Делчев. Заедно с Михаил Герджиков е измежду учредителите на Федерацията на анархо-комунистите в България през 1919 година. Член е и на по този начин наречената Женевска група, от с. Мирковци, Скопско. В своите мемоари “Предвестници на бурята. Спомени “, София, 2013 година, той свидетелства:
„ Но тоя е пътят за освобождението на народите от непознато робство – споделяше Делчев. По него са вървели гърците, сърбите, част от нас българите. По тоя път би трябвало да вървим и ние, македонците, с цел да се освободим от турците. “
Константин Д. Станишев от Кукуш, Егейска Македония, български бунтовник, доктор, държавник и политик, ръководител на Македонския народен комитет на СМЕО, член-учредител на Македонския теоретичен институт и депутат в 22-ро и 23-то Обикновено Народно заседание на България. В своята публикация “Като през вчерашния ден да е било!..” (публикувана във вестник “Обзор “, год. II, бр. 71, София, 25 юли 1936 г.) лекар Станишев предава мислите на съгражданина си Гоце Делчев за родината им, която включва планините в днешна Пиринска, Вардарска и Егейска Македония и България:
“Кукушанец един, малтретиран от носталгия, бленува за вълшебния мироглед от хълма Св. Георги и, като на себе си, изрежда: Беласица, Паяк, Кожух, Круша, Дойранското езеро, Солунския залив... — „ Да, прибавя Гоце, хубава е нашата татковина. Средногорската хубост нийде я нема. А от Рила, Родопите, Стара планина какви ли не по-дивни гледки се откриват. Но, който не е видел Пирин с неговия Ел-тепе от към Банско, той нищо не е видел “.”
Гьорче Петров, изтъкнат ВМОРО бунтовник, български преподавател, шпионин и служител от с. Варош, Прилепско. На 4-ти май 1919 година по случай 16 години от гибелта на Гоце Делчев Гьорче Петров изнася сказка пред студентите в Софийския университет. Оригиналният ръкопис на български език се пази в фамилията на Гьорче Петров, като през 2003 година е приспособен на македонска норма и публикуван в Р. Македония под заглавие “Гоце Делчев и неговото значение во македонската револуционерна организациjа”. В него той написа:
“Животът на Делчев измежду националните кръгове се развиваше юношески, само че на всяка крачка той приличаше на преподавател: да разбуди измежду българите смелостта, безстрашието и другите качества, за които той персонално беше жив образец “.
“Делчев в този момент ни лежи в сърцата на всички, които по време на неговия живот бяхме с него. Днешното потомство, македонско-българското население, израсло напълно в революционна атмосфера, калено в битки и страданя, ще бъде готово да следва до край неговите завещания за татковината.”
Христо Силянов, бунтовник на ВМОРО, участник в Илинденското въстание, опълченец в Балканските войни, създател на мемоарния труд „ Освободителните битки на Македония “, основател и подпредседател на Македонския теоретичен институт, от Охрид:
„ Една вечер Делчев събира всички четници. Той е възбуден. – Другари – споделя той, – нашата задача не е да проливаме кръвта на българи, на хора, излезли из средата на същия народ, комуто ние служим. Но вие знаете всички на кого се дължи измяната в Кономлади, което стана причина да бъдат бити и изтезавани толкоз наши братя и което можеше да има и други, доста по-страшни последствия, в случай че беше изцяло сполучило. Останат ли виновниците ненаказани, те ще не престават своето мръсно дело и ще се множат като гъби след дъжд. Върху нас пък ще тежи страшната отговорност, че с време не сме отрезали пакостните и незаконни ръце, които посегат към светинята национална. Всички маловерници и слаби духом, българи или не, които са в услуга на турската власт, требва да почувствуват, че отмъстителната десница на националната организация е дълга и доближава навсякъде извергите и че никоя човешка мощ не е в положение да ги укрие от нейния безсърдечен, само че обективен съд. “
Георги Попхристов, именит ВМОРО челник, лидер на Илинденското въстание в Леринско и член на Централния комитет на Вътрешна македонска революционна организация, от с. Кърстоар, Битолско. По случай 58 години от Илинденското въстание той споделя следното по БНР:
“Но можеха ли те (Гоце Делчев, Даме Груев и др.) въобще да позволен тогава, че ше се случи по този начин, че един ден техното българско народностно възприятие ше бъде отречено в родните им огнища от невежи или излъгани хора. Колко болно ми стана от всичко това! Да се бориш за човешки права и за другите народности в Родината си: власи, евреи, гърци, турци, албанци, роми и по-късно да те отрекат като българин – тебе, най-големият герой за свободата на своята земя. Има ли по-голема покруса от това и по-големо осквернение пред делото на Илинден?!”
Анастас Лозанчев, ВМОРО бунтовник, член (заедно с Даме Груев и Борис Сарафов) на Главния щаб на Илинденското въстание, от Битоля. В своята депеша по случай Гоцевите тържества през 1943 година написа следното:
“Поздравявам другарите илинденци безутешен, че съм възпрепятствуван от немощи и не мога да се поклоня дружно с вас на гроба на безсмъртния Гоце, най-великия македонски бунтовник. Гоцевият дух и ние всички ще се успокоим, когато се закръгли и сплоти България с Гоцевото родно место и ония на Христо Матов, Лазо поп Трайков и Чакаларов, с полето на активността на Марко Лерински и Лука Иванов, с най-красивия град на света и с българските светини Св. Иван Бигорски, Св. Наум и Пречиста на Козма Пречистански, Софрони и Дякон Йосиф. Велик Бог. Вервайте и това ще бъде. Илинденци, бъдете здрави!”
Панчо Михайлов, ВМОРО бунтовник и челник от Щип. Записал и разгласил българска национална ария от Македония, отдадена на Гоце Делчев, в сборника “Български национални песни от Македония “, издание на Щипското благотворително приятелство в София, 1924 година. Текста на песента можете да видите в главния опус изворни документи, линк към който има в края на този материал.
Народната федеративна партия (българска секция) е българска политическа партия, основана в Османската империя след Младотурската гражданска война от минали в легалност членове на ВМОРО. Създатели на партията са Яне Сандански, Христо Чернопеев, Чудомир Кантарджиев и други В формалния орган на партията „ Народна воля “, излизал в Солун в интервала 1909 – 1910, в брой 19, год. I, от 25 април 1909 година излиза и публикацията „ Гоце Делчев “. В нея Яне Сандански и неговите съидейници от левицата във ВМОРО споделят следното за уредника на македоно-одринската гражданска война Гоце Делчев:
„ Българското население в Македония и Одринско… сложено в невъзможни условия на битие и развиване, трябваше да провежда и да поведе битка на живот или гибел. В тази мъчителна и неравна битка българският народ в Македония прояви рядка издръжливост… Той даде неизброима плеяда от скромни служащи, пропити със ярък идеализъм… Този сред тях който най-добре въплощаваше в себе си националните тежнения… – бе Гоце Делчев. “
Благой Видов, ВМОРО и Вътрешна македонска революционна организация бунтовник и държавник от Кавадарци. В алманах ”Револуционерните битки во Тиквешиjата. Спомени и материjали. Книга 2 “ на Държавен списък на Република Македониjа написа:
„ Апостолът Гоце Делчев прави инспекционна обиколка и бърза да обиколи Тиквешията, с цел да ревизира какво е ситуацията в тази цитадела на българщината. Доволен от видяното в Тиквешията, Гоце рекъл: – Юнак без укривател не може, а Тиквешията е укривател на нашата огромна битка. И през днешния ден още по градовете и селата на Тиквешията за апостола Гоце Делчев се описват митове, които в годините на робството се шепнеха от уста на уста и крепяха будния български народен дух. “
Лазар Киселинчев от с. Косинец, Костурско, Егейска Македония, български бунтовник, костурски челник на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание. На 6 май 1923 година във вестник “Илинден. Орган на някогашните македоно-одрински революционери”, год. III, бр. 18, Киселинчев разгласява един гръцки доклад, в който гърците разказват активността на Гоце Делчев в Егейска Македония:
“Действията на българите в последно време са изключително усилени, приготовляват се трескаво с желание да разгласят навсякъде възстание в Македония. От всякъде продължава внасянето на оръжие и военни муниции, което се раздава на локалните поданици. […] Напоследък в нашият регион – в североизточната част на Македония, се е появил некой си Делчев, който се крие зад гръцкото име Ахилевс, последният не е бандит, а високо интелегентен и просветен човек, който заобикаляйки селата раздава пушки на селяните и в същото време ги провежда по един забележителен метод.”
Григор Михаилов от Тетово, Вардарска Македония, участник в Илинденско-Преображенското въстание. В книга 9–10 (49–50) от септември–октомври 1933 година на сп. “Илюстрация Илинден” са поместени спомените му, озаглавени “Основаването на локален революционен комитет гр. Тетово (По спомените на Григор Михаилов)”. От тях излиза наяве, че комитетът е учреден благодарение на Гоце Делчев, който бил много недоверчив и внимателен да не би индивидът, на който се поверява организационната работа в града, да не е българин:
„ Когато слезнах в хана, взеха ме за турчин, тъй като облеклото ми беше чисто тетовско и ново. При диалога, аз попитах за учителя Иван поп Захариев, който ми беше шурей. Тогава чак схванаха, че съм българин. Вечерта бех показан на Гоце Делчев, у който също се яви едно подозрение, обаче, след уверенията, дадени от шурей ми Иван поп Захариев и след прочитание на писмото от Христо Червенелеков, увери се, че съм българин. Събранието стана в една голема стая, където имаше три маси. До едната маса застана Г. Делчева… “
Илия Ращанов от Велес, Вардарска Македония – български преподавател и ВМОРО бунтовник, началник на Серския революционен комитет на организацията и член на Скопския областен комитет на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание. В своята депеша по случай Гоцевите тържества, оповестено в сп. “Илюстрация Илинден “, година XV, книга 5-6 (145-46), София, май-юни, 1943 г.) споделя за Гоце Делчев и неговите приятели следното:
Поклон пред паметта на великия наследник на Македония, Делчев – Ахил – патриарх на макед.[онското] революционно придвижване. Слава и чест на бунтарите мои приятели – Димитър Гущанов, Ников, Лука поп Теофилов и плеада революционери строители на свободна Македония, радетели за величието на българското племе. Благопожелания за дълъг живот на живите приятели револ.[юционери].”Лазар Плавев от Велес, Вардарска Македония, ВМОРО челник във Велешко, създател на македоно-одрински сдружения в Аржентина, член на Вътрешна македонска революционна организация (Обединена) и ръководител на Илинденската организация в Скопие. В своята депеша по случай Гоцевите тържества ( “Поздравителни телеграми по случай Гоцевите тържества “, оповестено в сп. “Илюстрация Илинден “, година XV, книга 5-6 (145-46), София, май-юни, 1943 г.) написа:
“Илинденци от Скопие изпращат най-сърдечен привет на другарите илинденци от Сер и се прекланят пред скъпата памет на безсмъртния Гоце и неговите правилни приятели починали за национална независимост и българско име. “
Никола Разлогов, правист, бунтовник, участник в Илинденското въстание и деятел на ВМОРО, Вътрешна македонска революционна организация (Об.) и Българска комунистическа партия, от Банско. В Централния Държавен Архив на България се пазят неговите мемоари за срещите му с Гоце Делчев и Яне Сандански, в които споделя, че двамата войводи са били най-големите бранители на българите в Македония:
„ След Гоце Делчев, българите в Македония изгубиха втория си голем бранител и герой за независимост – Яне Сандански. “
Станиш Накев от с. Грамадна, Кукушко, Егейска Македония, кукушки челник на ВМОРО. В своите мемоари озаглавени “Станиш Накев за атентата при река Ангиста и за гибелта на Гоце Делчев (януари-април 1903 г.)” свидетелства:
“…И там пристигна един много образован търговец да бере тютюн, още с един грък търговец. Този грък желал да се срещне с българска чета, коя и да е, единствено да види българи комити. Ние му казахме да пристигна и пристигна при нас. След ръкуването почнахме съкровен преговор. Делчев приказва по български, аз му превеждам на турски, тъй като гъркът не знаеше нито една дума български. Делчев споделя: “Е добре, да се раздели Македония, няма да стане добре за народа, тъй като ето един образец: тези българи, които ще останат в Сърбия, нали ще са под робство; тези гърци, които остават под България, нали ще бъдат плебеи... По-добре ние, македонският народ, да си бъдем настрана, без разлика на гърци и сърби, и българи, да се гледа право към всички...”Гъркът беше доста признателен от Делчевите думи. Само гледаше в Делчевата уста да проговори нещо повече…”
Арсени Йовков, ВМОРО бунтовник, представител на левицата в организацията, от с. Селци, Стружко. В своята публикация “Български национални песни “, оповестена в сп. “Листопад “, год. V, книга 5, София, 1924 година, той споделя:
„ Все отново в тая част виждаме, по какъв начин българския народ в Македония възпева на български своите революционери. Пее той и за Битолската бесилка на Алексо Турунджов, и за Мише Развигоров, и за Делчев, и за Иван Алабака и за Йордан Пиперка.”
Методи Стойчев, ВМОРО челник, участник в Илинденско-Преображенското въстание, доброволец в Българската войска по време на Балканските войни, член на Илинденската организация, от Крушево. В публикацията си “Гоце Делчев (по-случай 39 години от гибелта му) “, оповестена в сп. “Илюстрация Илинден “, книга 5 (135), София, 1942 година, написа следното за Делчев:
“Днес сме се събрали да дадем израз на нашата дълбока респект, да се поклоним пред паметта на най-достойния наследник на борческа Македония, Гоце Делчев, който е записал към този момент със златни букви името си в страниците на българската история, по случай 39 год. от неговата прекомерно ранна кончина. Кой бе Гоце Делчев? Гоце. Така си го зовехме. Тъй си е прочут и измежду народа. Мило, галено, свойско. Както си го е зовела и нежната му майка, Султана – добродушна, милостива, набожна българка. Роден на 23.I.1872 година в Кукуш, в най-близко съседство със Св. Гора на Паисия великия Гоце е расъл под въздействието на развихрилото се към този момент възобновление на българския дух. “
“Падна Гоце, с цел да възкръсне въ душата на всеки българин – да го тачи тя и да се слави с подвизите му. “
„ Останали са му 4 сестри, които годишно на имения му ден се явяват пред костите му да отслужат скромна панахида за своя голем брат и популярен българин, чиято памет ще се слави до като българин съществува на света. “
Константин Кондов, ВМОК и ВМОРО челник, участник в Четническата акция и Горноджумайското въстание, доброволец в Българската войска по време на войните за национално обединяване, от Прилеп. В спомените си Кондов приказва за срещите си с Гоце Делчев:
„ Един ден Гоце Делчев ме изведе от пансиона и дружно се настанихме в хотел “Дамаско” на Вардар капия, чийто притежател бе кукушанин, персонален българин и негов роднина….. С Гоце Делчев престоях в хотел”Дамаско” неколко дни. При нас идваха българи, живущи в града или пристигнали краткотрайно в Солун по търговия. Двамата с Гоце приобщавахме гостите със светения революционен огън и самоуверено хвърляхме в техните жаждущи души семето на пробуда, на схващане, на родолюбие и на битка с националните потисници. Мнозина подведохме под клетва. “
Славейко Арсов, челник на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание, от с. Ново село, Щипско. В своите мемоари, издадени през 1925 година в София под името “Въстаническото придвижване в югозападна Македония (до 1904 год.)”, той споделя:
„ След свършека на събранието Делчев по настрана приказва както на Марко (Лерински) по този начин и на мене; даде ни директиви за бъдещите ни дейности, по какъв начин да се ползва проекта за агитирането, точно по какъв начин да се постъпва в смесените села, гдето имаше и гръкомани; да се приказва, че задачата на четите не е да стават българи или гърци, а да се освободят от турците та сетне кой какъвто ще да става. В чисто екзархийските села се обясняваха неприятните страни на живота, правеше се незадълбочен исторически обзор на турското робство и прочие Обясняваше се, по какъв начин е било едно време българското царство мощно, кои са били аргументите да падне под турци, тоест несъгласието. “
Кирил Хаджидинев от Дойран. В своята книга “Дойран. Разцветът и гибелта на един град “, издадена през 1960г. той написа за една преживелица, обвързвана с Гоце Делчев:
„ Знаменателен стана следният случай при едно от прекосяванията на Гоце Делчев през Дойран. Това беше, в случай че не се неистина, през лятото на 1898 или 1899 година Аз бяха още дете. Помня, че Делчев гостуваше вкъщи. …. И през днешния ден даже, като си спомня за нея, постоянно върша съпоставяне с една известна преживелица из живота на различен популярен българин – случката с Левски в бръснарницата. “
Георги Баждаров, бунтовник, преподавател, публицист, деятел на ВМОРО, чуждестранен представител на Вътрешна македонска революционна организация, от село Горно Броди:
„ Тука Гоце проагитира пред мен един изостанал непокръстен селяндур. Седнал кръст-нозе до огнището, концентриран в себе си, Делчев излагаше простичко и ясно ситуацията на християнското, най-вече на българското население в Турция. “
Лазар Томов, държавник и ВМОРО бунтовник, ръководител на Серския областен комитет на организацията, деен деятел на Илинденската организация, от с. Годлево, Разложко. В своя тирада през 1943 година по случай 40 години от гибелта на Гоце Делчев на лобното място на Гоце Делчев в с. Баница, Серско, той споделя:
“Драги Илинденци, братя българи, ние идем съвсем от всички краища на хубавата българска земя, с цел да се поклоним пред светлия облик на най-великия български наследник, Гоце Делчев, пред хрисимия мечтател, преподавател и челник Д. Гощанов и другарите им, паднали за свободата и обединяването на бълг.[арския] народ на 21 април 1903 година при с. Баница, близо до вашия прекрасен град Сер.”
„ На 5 май 1903 год. с. Баница, Серска околия, противников патрон прониза сърдцето, което туптеше за Македония, падна великият българин Гоце Делчев от гр. Кукуш, деятел за свободата на Македония. “
В публикацията си “Гоце Делчев, апостолът на свободата. По случай 40 годишнината от гибелта му”, оповестено в сп. “Илюстрация Илинден “, год. XV, книга 4 (144), София, април 1943 година написа следното:
“В неравна битка с врага Гоце падна, само че делото му още повече се възвиси. С неговата гибел духът на борческия бълг[арски] народ нарастна, и с несъкрушима мощ се прояви едвам 3 месеца по-късно. (…) Македонският българин използва великански старания, с цел да се снабди със скъпата независимост на своята татковина, идеалът му се реализира дружно с разгромлението на враговете.
Делото на Гоце не угасва, и многочислените му другари и почитатели не престанаха да творят мощ и мощност за устояване ползите на всички българи. “ “Вечна популярност на великия деятел на македонската гражданска война Гоце Делчев, който падна погубен за свободата на целокупния български народ. Да пребъде делото му във вековете.”
Кирил Христов Совичанов, образован деятел, ВМОРО бунтовник и ръководител на Илинденската организация, татко на огромния български оперен артист Борис Христов и на офицера от Българската войска и член на Вътрешна македонска революционна организация Николай Христов, от Битоля. В пътеписа “На поклонение на лобното место на Гоце Делчев “, сп. “Илюстрация Илинден “, год. XV, кн. 5-6 (145-46), София, май-юни, 1943 година Совичанов разказва поклонението, който той прави дружно с 93-ма илинденци и някогашни учители:
„ Който за България почине, – бе споделил великият Левски – той постоянно с България ще живее “, а Ботев изрече: – Тоз, който падне в пердах за независимост, той не умира. За България Гоце почине, по тази причина с България постоянно ще живее. “
Описва надписа на паметната плоча, сложена от Илинденци на лобното място на Гоце:
“В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 година за обединяването на Македония към майката татковина – България и за безконечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, деятел и челник,(изредени са и другите починали в сражението). “
Тодор Попадамов, ВМОРО бунтовник, член на Прилепския околийски революционен комитет на организацията, доброволец в Българската войска по време на Балканските войни, от Прилеп. През 1943 година по случай 40 години от гибелта на Гоце Делчев българската страна провежда тържества. Списанието на някогашните македоно-одрински революционери и участници в Илинденско-Преображенското въстание “Илюстрация Илинден” разгласява редица телеграми изпратени от македонски дейци във връзка събитието. Една от телеграмите е и на Тодор Попадамов:
“(До) Ком.[итет] по отпразднуване паметта на Гоце Делчев – Сер
Прекланяме се пред светлата памет на Гоцета и всички Серчани паднали за свободата на Българския народ. Вечна да бъде паметта им.”
Михаил Чаков от Гумендже, Егейска Македония, околийски ВМОРО челник в Петричко, Драмско, Кумановско, Велешко и Серско. Има огромни заслуги за опазване костите на Гоце Делчев. В публикацията “Последните дни на Гоце “, оповестено в сп. “Илюстрация Илинден “, год. I, книга 3, София, юли 1927 година П. Чернопеев предава записките на Михаил Чаков, в които са разказани последните дни на Гоце Делчев:
На 20 април 1903 год. моята чета и тая на Гощанова, всичко 14 души заминахме за с. Баница да посрещнем Делчева, който пристигаше от Солун, уви, за лобното си место. Щом се настанихме в избраната къща, влезна Гоце, поздрави ни с добре пристигнали и продължи: “Разиграхме шишоките шалвари на солунските ханъми; по този начин ще раздрусаме радикално гнилата Отоманска империя” и тъй като сред нас се намираха неколко външни лица, той отсече: “Подробностите ще ви опиша другиден, на Гергьоевден в Ловчанската курия”. Той не дочака това. Смъртта към този момент дебнеше по стъпките му. Предателска ръка бе направила своето. Черни облаци се виеха над Баница и предвещаваха стихия. С пукването на зората, на другия ден, 21 април, извикания от Серес войник бе обкръжил от всекъде селото и почна развязката на нещастието, най-големата, може би, която е преживявало българското племе в Македония. “
Петър Стойков от с. Горно Броди, Серско, Егейска Македония, български стихотворец, журналист, държавник и бунтовник, деятел на Върховния македоно-одрински комитет. В своето списание “Бунтовник (Месечно илюстровано списание с войводски-въст
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ