Менда Стоянова, сн: БГНЕС Лицемерен опит да трупат политически точки

Менда Стоянова, сн: БГНЕС

Лицемерен опит да натрупат политически точки посредством данните на Евростат демонстрираха ръководещите в сряда. Те взеха решение шумно да се похвалят с третата най-хубава позиция на България в класацията на европейската статистическа работа за страните с най-нисък обществен дълг в съюза, оповестена във вторник. В същото време ГЕРБ напълно пропусна да разяснява другата ранглиста, оповестена от Евростат във вторник, съгласно която България е преди всичко в Европейски Съюз по дял от популацията, живеещо в съществени материални ограничения. У нас то е 30% през 2017 година при 6.7% дял приблизително за съюза.

Менда Стоянова: Да бъде затворена тематиката, че България има проблем с дълга

Сутринта в сряда ГЕРБ изиска с декларация от парламентарната естрада у нас да спре да се приказва, че България има проблем с държавния дълг, тъй като това не е правилно.

Да бъде затворена тематиката, че България има проблем с дълга, прикани ръководителят на бюджетната комисия Менда Стоянова.

" От години се бяхте заели със задачата да внушите трайно на обществото, че дългът на страната ни пораства, само че след вчерашния ден мисля, че би трябвало да замълчите и да затворим тематиката един път и вечно, че България има проблем с дълга “, обърна се Стоянова към левицата. Тя се опълчи против " подправените вести “, които Българска социалистическа партия популяризира по тази тематика.

Бойко Борисов: Преди година слушахме по какъв начин генерации наред ще заплащат

Изказване в същия дух направи и министър председателят Бойко Борисов преди началото на държавното съвещание.

" Преди година слушахме за това по какъв начин сме задължили страната, по какъв начин външният дълг пораства, по какъв начин генерации напред ще заплащат. Излезе отчетът на Евростат - от 29 на 100 на 25.4 на 100 от Брутният вътрешен продукт за 2017 година понижава външният дълг на България “, съобщи Борисов и добави, че в номинал това е към 2.3 милиарда лв. по-малко отговорности. " С това движение, с което работи държавното управление, до края на мандата ще го свалим до към 20% “, добави министър председателят.

" И в този момент сме в тройката на отличниците по невисок външен дълг в Европа “, добави той, и се обърна към министрите, че биха могли да означават измежду постиганите резултати от една година ръководство и обстоятелството за намаляването на дълга.

ГЕРБ: Опорната точка на Българска социалистическа партия се спука

" Днес от тази естрада желая да ви опиша за най-ниския държавен дълг на България и се надявам, че имате уши да ме чуете “, обърна се Стоянова към левицата.

" Провежданата от държавното управление рационална фискална политика слага България на едно от челните места на Евросъюза по невисок размер на консолидирания дълг държавно ръководство. Съотносим към Брутният вътрешен продукт той бележи спад до 25.4 на 100 от Брутният вътрешен продукт при 29 % в края на 2016 година По този метод страната ни резервира водещата си позиция на най-ниска задлъжнялост след Естония и Люксембург “, акцентира Стоянова.

По думите й дълг не се ръководи с кухи изречения и лозунги, със страховити неистини пред медиите, нито с неоснователни рецензии, с които се нагнетява неустановеност и боязън. " След вчерашния ден опорната точка на Българска социалистическа партия се спука “, заключи тя въз основа на статистиката Евростат.

Премината от Българска социалистическа партия граница с демагогията на тематика „ дълг “

Действително, България от години е първенец в областта на макроикономиката, като тази линия се поддържа повече или по-малко сполучливо от всички държавни управления през последните над 15 години.

Този факт е приет даже от най-големите критици на България в Еврокомисията. " Макроикономическата ви политика е отлична, като по учебник. Имате политически консенсус във връзка с фискалната политика и това ви оказва помощ “, заключи преди месец в София шефът на генерална дирекция " Икономически и финансови въпроси “ в Европейска комисия Ищван Секели.

Още тогава обаче той акцентира, че казусът на България са обществените сфери, тъй като на фона на междинното за Европейски Съюз страната харчи редовно малко пари през бюджета в браншове, които се свързват с естествената роля на страната в стопанската система и обществото като общественото подкрепяне, образованието и опазването на здравето.

Въпреки отличните макроикономически индикатори тематиката за размера на държавния дълг неведнъж е употребена като чучело за политически цели. Това се прави главно от страна на левицата, тъй като тя е най-вече в съпротива през последните години, само че в обособени моменти в сходни игри са взели участие и представители на ГЕРБ.

Лидерът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова мина всички граници на тематика " дълг “ при започване на втория мандат на Борисов, когато разпространяваше внушението, че страната ще задлъжнее с нови 16 милиарда лева, с които ще се усили държавният дълг. Всъщност, тогава ставаше дума за тригодишна стратегия на държавното управление, като 12 милиарда лева от сумата трябваше да отиде за покриване на остарял дълг, а останалите 4 милиарда лева бяха поради покриването на плануваните бюджетни дефицити след банкрута на КТБ. Въпросните 4 милиарда лева обаче по този начин и не бяха изхарчени, тъй като бюджетите и през 2016 година, и през 2017 година излязоха на остатък вместо на недостиг.

" Плашихте, че държавното управление заробва поколенията с 16 милиарда лева нов дълг, което също беше безочлива неистина “, напомни в сряда Менда Стоянова, обръщайки се към опозицията. По думите й държавното управление освен не е изтеглило такава сума, а от бюджетните остатъци предходната година е направило погасителни вноски по петгодишните еврооблигации, с което равнището на дълга е намаляло номинално с 2.257 милиарда лева или с 3.5 процентни пункта.

Според Менда Стоянова през идващите години дългът на страната ще продължи да понижава, като през 2018 година ще доближи 23% от Брутният вътрешен продукт, през 2019 г.- 21.3%, и през 2020 година - 20%.

ГЕРБ пропусна данните, че 30% от българите живеят в тежки ограничения

Въпреки че патосът на ГЕРБ от сряда явно е в отговор на нечестната изразителност на левицата, той наподобява двуличен на фона на други данни за България, изнесени от Евростат в един и същи ден – на 24 април.

30% от българското население или съвсем всеки трети българин живее в съществени материални ограничения, разгласи статистическата работа. Това значи, че тези хора не могат да си разрешат минимум 4 от следните битови потребности – да си заплащат сметките в точния момент, да поддържат дома си топъл, да посрещнат изключителни разноски, да се хранят постоянно с месо, да отидат на екскурзия най-малко за седмица, да си разрешат тв приемник, пералня, кола или телефон.

По този индикатор България се подрежда на първа позиция в Европейски Съюз, където междинният дял на хората, живеещи в съществени материални ограничения към 2017 година е 6.7%. Следват Гърция с дял от 21.1% и Румъния с 19.4%.

През 2017 година хората, живеещи в материални ограничения у нас, са спаднали като дял от 31.9% на 30%. За последните 7 години въпреки всичко има сензитивен прогрес, тъй като през 2010 година делът на тези българи е бил 46%.

Отнесени към популацията, числата демонстрират, че през 2010 година в материални ограничения са живели към 3.5 милиона българи, до момента в който през 2017 година техният брой е бил към 2.1 милиона.

Според данните на Национален статистически институт най-голям е делът на хората у нас, които живеят в сериозен риск от беднотия или материални ограничения, измежду българите на възраст над 65 години.