Станислав Бачев: Няма как Шенген да не се политизира, казусът показа дълбоките комплекси на българската политическа прослойка, която не знае какво да прави с държавата
Международният анализатор доктор Станислав Бачев в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
За първи път среща на върха Европейски съюз – Западни Балкани се организира в Тирана, Албания. България беше представлявана от президента Румен Радев. Акцент в полемиките в Тирана беше подложен върху превъзмогването на отрицателните социалноикономически последствия от войната в Украйна, както и задълбочаващите се енергийна и продоволствена рецесия. Брюксел се опита да успокои водачите на района против възходящото съветско и китайско въздействие. Имаше ли нови и ясни сигнали за ангажимент на Европейския съюз към Западните Балкани? Тези и още въпроси ще обсъдим в идващите минути с интернационалния анализатор доктор Станислав Бачев. Д-р Бачев, за ускорена интеграция на Западните Балкани в Европейския съюз приканиха участниците в срещата Европейски съюз – Западни Балкани в Тирана. По време на срещата беше подписана декларация, в която се показва цялостната поддръжка на Европейския съюз за вероятността за участие на шестте страни от Западните Балкани и се приканва за ускорение на процеса на присъединение. Ще има ли резултат съгласно вас тази среща и какви бяха посланията?
Първо е хубаво да стартираме от огромната картина, че въпросът за разширението на Западните Балкани е на първо място геополитически. Той към този момент даже не скрива това, че няма захаросана обвивка, че това е въпрос на финост, на просвета. Ние към този момент намерено живеем във време на действителна политика, маските към този момент падат, а пък Балканите евентуално са един от най-наситените с история и с спорове райони на Земята, защото те са по едно и също време кръстопът, мост, само че пък и граница на цивилизациите, и ние сме обречени – по-скоро за мен за положително, защото това дава благоприятни условия, да сме директно ангажирани с всеки геополитически конфликт, който се случва и тук. Така че всяка страна би трябвало да играе своята лична игра, с цел да може да извършва сполучливо своите стратегически цели, в случай че ги има изобщо. А пък Балканите, и то Западните Балкани, както и всеки различен важен район, не могат да бъдат обсъждани единствено от една повърхност. Тук, на това място, където живеем, се сблъскват ползите най-малко на три исторически империи, т.е. това значи, че конфликтът е многопластов, няма по какъв начин да бъде обсъждан единствено в плоскостта Европейски съюз, изключително когато концепцията за Европейския съюз е разтърсена и може да бъде избрана като провалена. От една страна стои концепцията за така наречен Балкански кулоар – точно по отношение на така наречен " съветска опасност “, който е част от американската геостратегия. И незабавно давам образец, който е обвързван с Албания – там към този момент действа от тази година военна база на Силите за специфични интервенции на Съединени американски щати, не на НАТО, а на Съединени американски щати. Силите за специфични интервенции затварят този кръг на военно-техническо наличие на Съединени американски щати на Балканите. Има доста сериозна военноморска база и летище към Констанца в Румъния, което също предстои на уголемение. Има едно стратегическо пристанище в Гърция. Има база в Девеселу, на 40 км от границата на България с Румъния, където са ситуирани системите " Пейтриът “ и системата " Аегис Ашор “. Някой приказва ли за засилената интензивност въобще и в България, и в Албания още веднъж? Т.е. цялата инфраструктура на Западните Балкани и на Балканите към този момент е по този начин планувана, че да улеснява оптимално бързото напредване и дислоциране на военно-техническа техника и като цяло средства от запад на изток, от Драч в Албания до Бургас. И тук идва отговорът на въпроса: в действителност ли приказваме за евакуиране на Съединени американски щати от Балканите или по-скоро това просто не дава отговор на истината? Битката за Балканите занапред следва и тази среща, която се случи, го удостоверява към този момент на процедура. Т.е. имаме към този момент обличане на това, което се случва на процедура като процеси, като се облича в една публична рамка. Това прави Европейският съюз – той облича в публична рамка едни планове, които са геостратегически, геополитически. И тук към този момент също би трябвало да бъде сложена и ролята на Турция, защото ще си разреша да напомня думите на Ахмед Давутоглу, който беше министър-председател и външен министър на Турция, само че и друго, съгласно мен по-важно в дълготраен аспект – той е създател на книгата " Стратегическа дълбочина “, а той там написа, че турският хайлайф не е не запомнил къде е решена ориста на Османската империя, а точно на Западните Балкани и в центъра на Балканите. И също споделя, че Турция ще води стратегическа политика по отношение на два района – Балканите и Кавказ. Именно тук е значимо да се означи вътрешноблоковото опълчване на Турция и Гърция, което се случва и на Западните Балкани. Там взе участие и Сърбия. За Турция е доста рисков този вектор Гърция-Сърбия, които са балкански страни. От друга страна е позицията пък на Австрия, само че и на Унгария, а през тях има позицията на Апостолическата черква на Ватикана.
Д-р Бачев, заприказва се и за разполагането на части на ФРОНТЕКС на Балканите, което може да стартира още в първите месеци на идната година. Това съгласно вас ще подкрепи ли усилването на граничния надзор по целия миграционен маршрут?
Това единствено удостоверява тезата, че засиленото военно наличие тук, без значение в каква публична форма е облечено – дали ще бъде сили на ФРОНТЕКС, дали ще бъде други сили, които носят разнообразни наименования и инсигнии, това удостоверява, че Балканите занапред стартират да стават все по-значими в огромната игра. Тук е също и въпросът с Косово, който непрекъснато бива разиграван. Дори актуалната поръчка за участие, която беше дадена на тази среща, за която вие говорите, тя удостоверява, че Европейският съюз подхожда лицемерно, че това го проваля като концепция, защото сега към момента е годна и настояща резолюция 1244 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и все още, към днешна дата има най-малко три страни от Европейския съюз, които не признават Косово за страна. Това са Испания, Румъния, Гърция, Кипър и така нататък Да не приказваме пък за световното равнище – Китай, Бразилия, Русия, Иран, а даже и Ватикана.
Какво печели Европейският съюз като работи лицемерно?
В момента съгласно мен Европейският съюз е като пиле в кълчища. Той не знае какво печели. Той първо няма лична игра, с цел да може да каже какво може да завоюва от нея. За да спечелиш, би трябвало да знаеш какво играеш като игра. В момента той е реализатор на непозната воля и няма по какъв начин да излезе от тази роля.
Стана ясно, че страните от Западните Балкани в този момент получават достъп до стратегии от Европейския съюз, които преди бяха предопределени единствено за членовете на блока, от 27-те страни. Това лицемерно ли е?
Именно за това приказвам. Т.е. има едни страни, които и без да са членове, получават повече привилегии от страни като България, а ние към момента се бутаме да се потвърждаваме пред някого – приказвам за проблема " Шенген “.
Говорите за проблема " Шенген “. Вчера получихме второ " не “. Как съгласно вас тези негативни отговори от някои страни ще повлияят на цялостния ни имидж, като цяло на страната ни?
Според мен този проблем първо демонстрира дълбоките комплекси на българската политическа каста, която най-малко съгласно мен няма по какъв начин и не може да бъде наречена " хайлайф “. За мен е по-голям вътрешният аспект, това е да погледнем към себе си. А по този метод тези комплекси и лична неустановеност се придвижват върху цялото ни общество, само че и проекцията на страната на открито, т.е. престижа, който ние излъчваме към другите страни. А техните проблеми надалеч не са по-малки от нашите – приказвам за Нидерландия да вземем за пример. Това са сегашни дребни страни, които страдат от комплекса на това, че преди 200 или 300 години са били империи, а сега са просто реализатори и са част от нечия непозната външнополитическа тактика. И съгласно мен ние би трябвало да надраснем и надживеем този комплекс за искане на утвърждение. Това по-скоро ми наподобява на образец с възпитаник, който не е одобряван от известните неприятни възпитаници в едно учебно заведение, и прави всичко допустимо, с цел да получи тяхното утвърждение. Ето, съвременни сте, само че ние ще преценим по кое време е задоволително и дали е задоволително, тъй че сходно държание в никакъв случай няма да докара до триумф, изключително когато една страна се води от посредствени хора, които са неспособни на смелост, от които няма по какъв начин да чакаме нито смели решения, нито пък изобщо не споделям гениални, просто смели.
Вчера нашият президент Румен Радев прикани от Тирана тематиката " Шенген “ да не се политизира у нас и да се одобряват нужните закони по Плана за възобновяване и резистентност. А без пълноценната интеграция на страните от Западните Балкани не можем да приказваме за сигурност и непоклатимост на цяла Европа, твърди президентът. Вашето мнение?
Това удостоверява моята теза, че ние отново се опитваме да изпълняваме нечии непознати условия, а не нашите лични. Ние нямаме такива условия, ние не знаем защо се борим, каква интеграция на Западните Балкани, като те са към този момент част от тоя Балкански кулоар? Какви закони да одобряваме ние в допълнение? Този въпрос е политически, той няма по какъв начин да не се политизира, той е политически. Тези решения се взимат от нашите политици, от европейките политици и така нататък Ние просто не знаем своя интерес. Ние даже и сега не можахме да кажем като корав отговор по някакъв метод нещо твърдо по отношение на Холандия, по отношение на Австрия и така нататък Ние просто имаме липса на храброст.
Къде съгласно вас е решението на този проблем?
Решението е България да откри себе си. Но това намиране става посредством промяна на политическата класа. Настоящата просто не е способна да води страната към триумф. Настоящата политическа каста е една каста на инцидентните, които са попаднали във властта, само че не знаят какво да вършат с тая страна. Те нямат лична светлина, която излъчват, а какво значи да светят от името на страната на открито. Казвам го метафорично, само че мисля, че се схваща.
За първи път среща на върха Европейски съюз – Западни Балкани се организира в Тирана, Албания. България беше представлявана от президента Румен Радев. Акцент в полемиките в Тирана беше подложен върху превъзмогването на отрицателните социалноикономически последствия от войната в Украйна, както и задълбочаващите се енергийна и продоволствена рецесия. Брюксел се опита да успокои водачите на района против възходящото съветско и китайско въздействие. Имаше ли нови и ясни сигнали за ангажимент на Европейския съюз към Западните Балкани? Тези и още въпроси ще обсъдим в идващите минути с интернационалния анализатор доктор Станислав Бачев. Д-р Бачев, за ускорена интеграция на Западните Балкани в Европейския съюз приканиха участниците в срещата Европейски съюз – Западни Балкани в Тирана. По време на срещата беше подписана декларация, в която се показва цялостната поддръжка на Европейския съюз за вероятността за участие на шестте страни от Западните Балкани и се приканва за ускорение на процеса на присъединение. Ще има ли резултат съгласно вас тази среща и какви бяха посланията?
Първо е хубаво да стартираме от огромната картина, че въпросът за разширението на Западните Балкани е на първо място геополитически. Той към този момент даже не скрива това, че няма захаросана обвивка, че това е въпрос на финост, на просвета. Ние към този момент намерено живеем във време на действителна политика, маските към този момент падат, а пък Балканите евентуално са един от най-наситените с история и с спорове райони на Земята, защото те са по едно и също време кръстопът, мост, само че пък и граница на цивилизациите, и ние сме обречени – по-скоро за мен за положително, защото това дава благоприятни условия, да сме директно ангажирани с всеки геополитически конфликт, който се случва и тук. Така че всяка страна би трябвало да играе своята лична игра, с цел да може да извършва сполучливо своите стратегически цели, в случай че ги има изобщо. А пък Балканите, и то Западните Балкани, както и всеки различен важен район, не могат да бъдат обсъждани единствено от една повърхност. Тук, на това място, където живеем, се сблъскват ползите най-малко на три исторически империи, т.е. това значи, че конфликтът е многопластов, няма по какъв начин да бъде обсъждан единствено в плоскостта Европейски съюз, изключително когато концепцията за Европейския съюз е разтърсена и може да бъде избрана като провалена. От една страна стои концепцията за така наречен Балкански кулоар – точно по отношение на така наречен " съветска опасност “, който е част от американската геостратегия. И незабавно давам образец, който е обвързван с Албания – там към този момент действа от тази година военна база на Силите за специфични интервенции на Съединени американски щати, не на НАТО, а на Съединени американски щати. Силите за специфични интервенции затварят този кръг на военно-техническо наличие на Съединени американски щати на Балканите. Има доста сериозна военноморска база и летище към Констанца в Румъния, което също предстои на уголемение. Има едно стратегическо пристанище в Гърция. Има база в Девеселу, на 40 км от границата на България с Румъния, където са ситуирани системите " Пейтриът “ и системата " Аегис Ашор “. Някой приказва ли за засилената интензивност въобще и в България, и в Албания още веднъж? Т.е. цялата инфраструктура на Западните Балкани и на Балканите към този момент е по този начин планувана, че да улеснява оптимално бързото напредване и дислоциране на военно-техническа техника и като цяло средства от запад на изток, от Драч в Албания до Бургас. И тук идва отговорът на въпроса: в действителност ли приказваме за евакуиране на Съединени американски щати от Балканите или по-скоро това просто не дава отговор на истината? Битката за Балканите занапред следва и тази среща, която се случи, го удостоверява към този момент на процедура. Т.е. имаме към този момент обличане на това, което се случва на процедура като процеси, като се облича в една публична рамка. Това прави Европейският съюз – той облича в публична рамка едни планове, които са геостратегически, геополитически. И тук към този момент също би трябвало да бъде сложена и ролята на Турция, защото ще си разреша да напомня думите на Ахмед Давутоглу, който беше министър-председател и външен министър на Турция, само че и друго, съгласно мен по-важно в дълготраен аспект – той е създател на книгата " Стратегическа дълбочина “, а той там написа, че турският хайлайф не е не запомнил къде е решена ориста на Османската империя, а точно на Западните Балкани и в центъра на Балканите. И също споделя, че Турция ще води стратегическа политика по отношение на два района – Балканите и Кавказ. Именно тук е значимо да се означи вътрешноблоковото опълчване на Турция и Гърция, което се случва и на Западните Балкани. Там взе участие и Сърбия. За Турция е доста рисков този вектор Гърция-Сърбия, които са балкански страни. От друга страна е позицията пък на Австрия, само че и на Унгария, а през тях има позицията на Апостолическата черква на Ватикана.
Д-р Бачев, заприказва се и за разполагането на части на ФРОНТЕКС на Балканите, което може да стартира още в първите месеци на идната година. Това съгласно вас ще подкрепи ли усилването на граничния надзор по целия миграционен маршрут?
Това единствено удостоверява тезата, че засиленото военно наличие тук, без значение в каква публична форма е облечено – дали ще бъде сили на ФРОНТЕКС, дали ще бъде други сили, които носят разнообразни наименования и инсигнии, това удостоверява, че Балканите занапред стартират да стават все по-значими в огромната игра. Тук е също и въпросът с Косово, който непрекъснато бива разиграван. Дори актуалната поръчка за участие, която беше дадена на тази среща, за която вие говорите, тя удостоверява, че Европейският съюз подхожда лицемерно, че това го проваля като концепция, защото сега към момента е годна и настояща резолюция 1244 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и все още, към днешна дата има най-малко три страни от Европейския съюз, които не признават Косово за страна. Това са Испания, Румъния, Гърция, Кипър и така нататък Да не приказваме пък за световното равнище – Китай, Бразилия, Русия, Иран, а даже и Ватикана.
Какво печели Европейският съюз като работи лицемерно?
В момента съгласно мен Европейският съюз е като пиле в кълчища. Той не знае какво печели. Той първо няма лична игра, с цел да може да каже какво може да завоюва от нея. За да спечелиш, би трябвало да знаеш какво играеш като игра. В момента той е реализатор на непозната воля и няма по какъв начин да излезе от тази роля.
Стана ясно, че страните от Западните Балкани в този момент получават достъп до стратегии от Европейския съюз, които преди бяха предопределени единствено за членовете на блока, от 27-те страни. Това лицемерно ли е?
Именно за това приказвам. Т.е. има едни страни, които и без да са членове, получават повече привилегии от страни като България, а ние към момента се бутаме да се потвърждаваме пред някого – приказвам за проблема " Шенген “.
Говорите за проблема " Шенген “. Вчера получихме второ " не “. Как съгласно вас тези негативни отговори от някои страни ще повлияят на цялостния ни имидж, като цяло на страната ни?
Според мен този проблем първо демонстрира дълбоките комплекси на българската политическа каста, която най-малко съгласно мен няма по какъв начин и не може да бъде наречена " хайлайф “. За мен е по-голям вътрешният аспект, това е да погледнем към себе си. А по този метод тези комплекси и лична неустановеност се придвижват върху цялото ни общество, само че и проекцията на страната на открито, т.е. престижа, който ние излъчваме към другите страни. А техните проблеми надалеч не са по-малки от нашите – приказвам за Нидерландия да вземем за пример. Това са сегашни дребни страни, които страдат от комплекса на това, че преди 200 или 300 години са били империи, а сега са просто реализатори и са част от нечия непозната външнополитическа тактика. И съгласно мен ние би трябвало да надраснем и надживеем този комплекс за искане на утвърждение. Това по-скоро ми наподобява на образец с възпитаник, който не е одобряван от известните неприятни възпитаници в едно учебно заведение, и прави всичко допустимо, с цел да получи тяхното утвърждение. Ето, съвременни сте, само че ние ще преценим по кое време е задоволително и дали е задоволително, тъй че сходно държание в никакъв случай няма да докара до триумф, изключително когато една страна се води от посредствени хора, които са неспособни на смелост, от които няма по какъв начин да чакаме нито смели решения, нито пък изобщо не споделям гениални, просто смели.
Вчера нашият президент Румен Радев прикани от Тирана тематиката " Шенген “ да не се политизира у нас и да се одобряват нужните закони по Плана за възобновяване и резистентност. А без пълноценната интеграция на страните от Западните Балкани не можем да приказваме за сигурност и непоклатимост на цяла Европа, твърди президентът. Вашето мнение?
Това удостоверява моята теза, че ние отново се опитваме да изпълняваме нечии непознати условия, а не нашите лични. Ние нямаме такива условия, ние не знаем защо се борим, каква интеграция на Западните Балкани, като те са към този момент част от тоя Балкански кулоар? Какви закони да одобряваме ние в допълнение? Този въпрос е политически, той няма по какъв начин да не се политизира, той е политически. Тези решения се взимат от нашите политици, от европейките политици и така нататък Ние просто не знаем своя интерес. Ние даже и сега не можахме да кажем като корав отговор по някакъв метод нещо твърдо по отношение на Холандия, по отношение на Австрия и така нататък Ние просто имаме липса на храброст.
Къде съгласно вас е решението на този проблем?
Решението е България да откри себе си. Но това намиране става посредством промяна на политическата класа. Настоящата просто не е способна да води страната към триумф. Настоящата политическа каста е една каста на инцидентните, които са попаднали във властта, само че не знаят какво да вършат с тая страна. Те нямат лична светлина, която излъчват, а какво значи да светят от името на страната на открито. Казвам го метафорично, само че мисля, че се схваща.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ